Триумф на лъжата

Нова биография на Лени Рифенщал подлага на съмнение невинността й

"Съдбата й се усмихна в лицето на Адолф Хитлер и тя също отвърна с усмивка." Така започва новата биография на Лени Рифенщал, написана от Стивън Бах като различен и увлекателен опит за интерпретация на живота и творчеството на "нацистката муза", както я наричат някои.

Рифенщал доживя до 101 години и макар че през по-голямата част от дългия си живот фотографираше мускулести африканци и шарени риби, това, с което се свързва името й, са два нейни документални филма. "Триумф на волята" е посветен на Конгреса на националсоциалистите в Нюрнберг през 1934 г. Вторият й най-известен филм е "Олимпия" и разказва за олимпийските игри в Берлин от 1936 г.

Лени Рифенщал, наричана кинематографът на Хитлер, никога не демонстрира угризения за филмите си, прославящи Третия райх. През целия си живот Рифенщал си приписва невинност и незнание за съществуването на холокоста и завежда близо 50 съдебни дела за клевета срещу онези, които твърдят обратното.

Стивън Бах започва да пише "Лени: Животът и творчеството на Лени Рифенщал", провокиран от дългогодишен факт - как е възможно страстните привърженици на Рифенщал да отделят режисьорските й качества (в това число изключителната техника на снимане) от съдържанието. Това е невъзможно и в случая - дори неморално. Филмите на Лени Рифенщал са създадени с необикновена за времето си артистичност, с прекрасна композиция и поетичен контраст от светлина и форми.

И все пак не могат да бъдат оценени безпристрастно, като артистично постижение, без да се обръща внимание на темата, която третират. Стивън Бах разказва, че е тръгнал да разнищва Лени от факт, който тя самата вади постоянно на преден план като истина - че е била политически наивна. Нещо, което на него му е трудно да приеме. Дори ако тя никога не е била член на националсоциалистическата партия, тя е била симпатизант на целите им, включително и изхвърлянето на евреите от сферата на изкуството, твърди Бах.

Рифенщал е имала навик да не вписва еврейски имена в надписите, изброяващи участвалите във филмите й, а често пъти не им е плащала хонорар. Според Бах режисьорката е изпадала в истерични изблици, ако някой се опита да й задава въпроси за това. Биографът твърди в интервю, че ако може да зададе един въпрос на Лени Рифенщал, той би звучал така: "Как успявахте да сдържите сълзите си при мисълта за това, което вашите филми отприщиха?" Защото тя никого не е вкарала в концентрационен лагер директно, но беше човек, който даде ход на събитията, убеден е Бах.