Трилъри и приключения

Както и да се променят литературните вкусове през времето, трилърите все са на почит. И редиците на почитателите им не намаляват, нищо че част от романите изглеждат написани все по една и съща схема. "Божият шпионин" и "Девета рота" са новите попълнения в този жанр.

Първата книга е вдъхновена от събитията преди две години - 2 април 2005 г. Папа Йоан Павел II току-що е починал и площад "Свети Петър" е пълен с вярващи. Хуан Гомес Хурадо няма пророчески спосособности, просто става въпрос за съвсем пресен трилър, написан само преди година. Опирането на историческите факти обаче свършва със събитията на площад "Свети Петър". Докато трае подготовката на конклава, който трябва да избере новия Понтифик, двамата най-добре поставени кардинали Енрико Портини и Емилио Робайра са намерени убити - ритуално, по един и същи зловещ начин. Оттук-нататък започва сложна задкулисна игра, точно както се случва в добрите трилъри. Спазени са и другите правила на жанра – има го задължителното присъствие на сериен убиуц и на инспектор, който е по петите му.

"Божият шпионин" всъщност е сръчно написан трилър, в който Хуан Гомес Хурадо демонстрира, че и писането е занаят като всеки друг.

Романът е заглавие на "Бард".

"Девета рота" на Юрий Коротков пък е за любителите на по-бруталния екшън, който запраща по-назад във времето. Годината е 1989, мястото - Афганистан. Героят е Олег Лютаев – Лютия, водач на руска десантна рота, изпратена в Афганистан. Какво се случва там, няма смисъл да се обяснява в две изречения, защото тъкмо това е цветът на този тип литература. По-важното е, че Олег Лютаев е единственият, който се завръща от мисията, а светът, който го посреща се е променил - Съветският съюз вече не съществува, властта се е преразпределила, а медалите му не струват нищо.

Юрий Коротков обяснява, че романът "Девета рота" е написан по едноименния филм, а той от своя страна е по действителен случай.

Книгата е заглавие на "Ера".