Български книжици, нашата книжарница

Български книжици, нашата книжарница

Ако минавате през градинката на "Кристал" в София, неизбежно забелязвате малката книжарница, сгушена между поредица заведения и павилион за сандвичи. Може би "Български книжици" не само оцелява, но и не спира да се развива тъкмо защото собственичката й Бистра Шокарова е от малкото оптимисти за съдбата на книгите и четенето у нас.


- Защо избрахте да направите не друго, а именно книжарница?

- Елементът случайност е играл роля в живота на всеки човек. В началото, през 90-те години, така оцелявахме с мъжа ми. Единият учеше, другият продаваше книги при наш приятел, който имаше фирма. Продавахме по сергиите, разбира се. Дълго време това беше въпрос на оцеляване до момента, в който се дипломирах и отново се озовах на сергийката. Дипломата някак си увисна във въздуха - и преди, и след нея все си бях на сергийката. Завърших история в СУ „Св. Климент Охридски‛. За историята обаче пазар нямаше. Дори места за учители нямаше. Но любовта към книгите, характерна за всеки историк, изигра своята роля и при мен. И когато усетиш, че си полезен с тази дейност, когато имаш какво да кажеш на клиента отсреща, когато можеш да му помогнеш в избора и умееш да подбереш книгите и след това конкуренцията те копира, усещащ, че тежиш на мястото си. Така се стигна до създаването на книжарницата през 2001 г., когато тръгнахме направо от нула. Бях наемен работник на сергийка на „Славейков‛, който е нелоша школа (поне беше, сега не знам), и стигнах до книжарницата. След това държах две собствени сергии там. Има конкуренция, която върви, така да се каже, в обратен ход, имат пари – правят книжарница, ама не знаят вътре какво е.

- А вътре, наистина, какво е?

- Само да разбираш лично ти от книги не е достатъчно, защото го има и елементът занаят. Трябва да усетиш пазара, да познаваш хората какво търсят – нищо, че тебе точно тези книги може въобще да не те вълнуват и нищо да не разбираш от тях. Като книжар няма как да съм специалист в българската литература, във философията, в психологията, историята, социологията, преводната литература, театъра и т.н. Няма такива хора. Така че много от тези неща са си чист занаят – учат се в движение.

- Вашата книжарница е по-различна от останалите.

- Стараем се да бъде. Избрали сме да представяме максимално добре българската литература и хуманитаристиката. Що се отнася до преводната литература, там също имаме постоянни раздели - балканска литература, източноевропейска, скандинавска – тези, които са по-стойностни в литературата и не спадат към понятието бестселър. Това ни прави по-различни. Такава книжарница не може да се превърне във верига в страната, защото няма да оцелее. При нас акцентът е в тези нетърговски, не толкова бизнес раздели, които поддържаме постоянно. Убедили сме се, че човекът, който търси добрата книга, не се интересува от отстъпки и цени. От отстъпките се интересуват клиентите на бестселърите. Имаме и такива клиенти, но не са ни основната аудитория. Те живеят в района и за тях сме кварталната книжарница.

- Тоест повечето клиенти влизат не като в кварталната бакалница?

- Определено. Вече не е актуален старият виц, когато клиент влиза в книжарница и казва: „Дайте ми два метра книги в кафяво‛. Аз поне не познавам такива хора. Замислям се обаче, че повечето книги, които предлагаме, са с париран тираж 500 броя, и то за цялата страна. Колко са потенциалните ми клиенти тогава? И това ме плаши понякога. Но съответно за всяка книга това са, така да се каже, различни 500.

- Добре, но книжарницата само бизнес ли е?

- Тя е интересно съчетание, което често пъти отстрани не се оценява точно. От една страна, това е литература, култура, творчество или наука – според това каква е книгата. От друга страна, това е и стока, и бизнес, който си има и своите правила. Хората, заети в бранша, особено авторите и издателите, гледат на него само като на култура и изкуство, но то е и бизнес, а те често пренебрегват тази страна. Държавата пък гледа на нас точно като на бизнес и икономика, която трябва да се подчинява на общите правила, а то не може да бъде така. Просто и двете неща са много трудни за балансиране и тяхната среща е точно при нас, в книжарницата. Ние сме си поставили за цел да представяме максимално пълно българската литература, но точно там е най-трудно да оправиш счетоводно и финансово цялата каша. Обикновено българските автори нямат и най-малка представа какъв документ трябва да ни дадат, след като са си издали книгата. Много от тях получават като хонорар книгите си, не получават пари и трябва да си ги разпространяват сами. Понякога това е целият тираж. И аз съответно мога да взема книгата само от тях. И тук вече идва въпросът: искам да имам книгата, или трябва да имам документ за нея. Като поискам документ, най-вероятно няма да получа книгата. Трябва да избирам между клиента и данъчните.

Иначе, ако преведем буквално думата бизнес от английски, отговаря точно. Наистина работата е страшна – от началото да намериш информацията за книгите, след като информационното пространство е безкрайно хаотично и е невъзможно да прослушаш всички радиа, вестници и т.н. След което трябва да се открие кой е издателят, за да се снабдиш с книгата. След това трябва да оформиш всичко това в база данни, за да знаеш какво точно и колко бройки имаш; и тази база трябва всекидневно да се поддържа актуална. Това е всекидневна заетост.

- А как лично вие възприемате една книга?

- Всяка книга е преживяване. Не можете да си представите колко ми е трудно да си взема книга за вкъщи. Не мога да реша коя, а знам, че няма време за повече от една седмично. Малко съм в положението ‛вода гази, жаден ходи‛. Често пъти клиентите ме питат: „Какво ще кажете за тази книга?‛. Отговарям: „Няколко пъти я преброих, заведох, отведох – дали се брои за четене?‛. И това в един момент започва да ти тежи, защото си тръгнал в тази работа заради любовта към книгите, а се оказва, че, затъвайки в бумагите, ти всъщност четеш тях, а не книгите, защото нямаш физическото време.

- Какво е търсенето при „Български книжици‛?

- Определени жанрове са по-престижни, по-голям интерес има към тях. При нас особено силно присъства историята, не само защото съм историк, а защото българинът има афинитет към темата, интересува се. За съжаление, понякога това се отразява и на авторите. Често пишат неща, на които етикетът „история‛ е трудно да се сложи, защото повече граничат с научна фантастика. Има го и това, за съжаление – особено в прабългарската тема е „голяма веселба‛.

Книгата си е и бизнес и се подчинява на пазарните търсения. Има книги, които са си точно стока – да кажем, всичките издания за разните мафиотски убийства. Това е злободневно, днес се продава, но не знам дали след години, освен хората, които се интересуват от конкретната тема, ще отварят тази книга. Истинската книга е тази, която се отваря и след 15, 20, 100 години. Не всички заглавия на пазара са такива.

При нас предимно присъстват клиентите, които търсят книгата и я усещат като такава – трябва да я отгърнат, да я помиришат, да решат дали им харесва. Казвайки това, се сещам, че другият вариант е по бензиностанциите, в хипермаркетите. Там книгите са надлежно пакетирани и етикетирани, т.е. ти не можеш да видиш какво има вътре. И така пакетирани и етикетирани, те минават през баркода. Купуваш, без да гледаш вътре. Това е книгата тип стока. Истинската книга трябва да можеш да я отгърнеш и тогава да решиш. Имаме от няколко години интернетсайт http://knigabg.com/, по който също продаваме. Но като цяло повечето хора идват в книжарницата или пък са видели книгата на сайта и идват да я видят тук. Защото, колкото и да я представяме на сайта, те, както казах, искат да я пипнат.

- Тоест няма спор ‛мишката или книжката‛?

- Не, не си пречат. Имало е случаи книга да се публикува изцяло в Интернет, но това не й пречи на продажбите тук, дори ги стимулира. Всеки преценява. Хубавото е, че този, който няма финансовата възможност да си я купи, ще може да я прочете там. След време може да има възможност да си я купи и ще дойде при нас. Важното е, че той през това време няма да спре да чете, ограничен само от финансовите си възможности. Ползата е по-голяма от вредата.

- Какво е мнението ви за буккросинга?

- За мен основното е, че се занимавам с книги, че притежавам книжарница. Каква е целта на тази книжарница? Тя е трансмисията между автора/издателя и читателя. Целта е читателят да чете. И след като това условие се изпълнява, значи явлението е добро. Да, може би някой няма да си купи книгата, защото ще я прочете еди-как си. Ама той ще я чете и в следващия момент ще дойде и ще я купи. Важното е да има всевъзможни мероприятия, стимулиращи четенето. Често се забравя каква е основната цел - първо да осигуряваме книгите на читателя и едва след това да изкарваме пари за нас и за данъци. Хубаво е и ако държавната администрация се сети, че целта й е да осигурява спокойствие и възможност за бизнес на своите ‛поданици‛ - тогава нещата биха били доста по-лесни. Ако не се забравя кое е водещото, нещата ще бъдат наред. И ако съществуват точни и ясни правила.

- Кои са най-търсените заглавия за годините, в които вие сте в бранша?

- От българската литература сред заглавията са представителите на т.нар. класическа литература, изучавана в училище. Също така и много от младите български автори се утвърдиха. Най-ярък пример са книгите на Георги Господинов. Дори и години след излизането им те са в челните заглавия. Теодора Димова също.

Но в тази област има още много да се работи. И то главно в медиите, като се представят по-често и по-обстойно книгите. Нямаме литературна критика, която да е насочена към широкия кръг читател. В масовите вестници няма такова нещо, там преобладава рекламният тип представяне на книгите. А читателят има нужда от ориентири в това море от литература. Ние, търговците, също имаме нужда. Но за клиента книгите са скъпи, така че трябва да има достатъчно информация. Например кампанията на в. „Труд‛ с поредицата книги беше успешна, защото успя да внуши на читателя отсреща, че предлага една подборка, най-доброто. И читателят й се довери. А вътре бяха много пъстри книги, които не мога да си представя, че един и същи читател ще чете. Ние като бранш недоволствахме при появата й, но поредицата имаше успех точно по тази причина.

- Имате ли наблюдения върху възрастовия диапазон на читателите, които влизат във вашата книжарница?

- При нас преобладават по-зрелите хора, но ние продаваме такава литература. Често казвам, че моите книги са за хора, научили се да четат и пишат. Има и много студенти и млади хора. Най-малките също влизат и често сядат на пода да си разглеждат книжките.

Според мен, имаше силен отлив от четенето поради силната емиграционна вълна през 90-те, когато почти цяло поколение интелектуалци напусна страната. Тази „дупка‛ обаче бавно се запълва, защото следващото поколение не е толкова емигрантски настроено. Или пък сега заминават за малко в чужбина, за да изкарат пари, и след това се връщат. Поне така мисля аз. През лятото пък имаме клиенти, които посещават страната ни веднъж-два пъти годишно.

- И идват да търсят „туристическа‛ литература?

- Не, идват да си купят българска литература. Това започна още преди 6-7 години. Тогава много успешно в чужбина продавахме дори ученическите издания на български автори, пък било то и защото са по-лекички – да не тежат в самолета – Яворов, Ботев, Дебелянов. Това са българи, живеещи в чужбина. Вече устроили се там, но усетили празнината в библиотеката зад себе си. И сега продължава този интерес, още повече, че вече имаме и българи, работещи в хуманитарната област в чужбина. Единствено по-малко ги интересуват книгите, описващи войната на групировките в България, защото те са далече от страната, не са в информационния поток.

- Как виждате бъдещето на книжарския бизнес?

- Трябва страшно много неща да се променят в законовата ни база. ДДС-то върху книгите не е единственият проблем. Крайно време е да се замислим и за творческия труд - защо той трябва да бъде облаган с такива данъци. Още повече, че повечето автори всъщност няма да изкарат нищо от това, че са издали стихосбирка или роман, или каквото и да е. Мнозинството от тях най-вероятно няма да продадат нищо. Друг проблем – от Нова година на практика са забранени консигнациите. Как да работим тогава? Та тези непазарни книги, които не са стока, как да стигнат до пазара без консигнация? Това означава, че ще спрем да ги взимаме, защото не можем да си позволим да ги купим. Издателят, от своя страна, рано или късно ще спре да ги издава, ако не може да ги реализира.

- Тогава оптимистка ли сте?

- Иначе нямаше да работя. Щях да стоя и да упражнявам националния спорт „мрънкане‛.


- Ама там сме много добри!

- Много...



Въпросите зададе Юлия Христов