30 December 2007

Льо Роше дьо Монмартър



Я стига, продължение на Шоколад! Сто процента ще направят и филм. И после ще я принудят да завърши трилогията. И пак филм – нали се сещате.
Грозна работа. За пари.

Обаче не – представяте ли си? Книгата е чудна. Прочетох я на един дъх, доколкото петстотинте-й-плюс страници позволяват подобен израз.

Като за начало – безсмислено е да четете Бонбонените обувки, ако не сте чели Шоколад, ако не се го преживяли и обикнали, ако Виан Роше не е станала герой, за когото да говорите с приятелите си.

Първата книга представляваше редуване, спомняте ли си? - гласът на Виан с този на свещеника. Този път гласовете са три – на Виан, Анук и Зози.
Джоан Харис казва, че обича да разказва от няколко гледни точки (припомнете си Джентълмени и играчи), защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история.

Разбрах също, че преди не е и помисляла за продължение. Но с течението на времето е започнала да се чуди какво ли прави Виан Роше сега. Ясно е, че е напуснала Ланскене, но какво ли прави? Е, нещата се оказали доста скучни - живее в Париж и се опитва с всички сили да бъде нормална – преструва се на вдовица, носи черни дрехи, не прави шоколад, а картите таро на майка й стоят в металната кутия, по чийто горен капак има дебел слой прах.

Анук е пораснала, вече излиза от детството и някак се отдалечава от майка си, а това кара Виан да се страхува. Много, много да се страхува.
“Слава Богу, че я има Розет,” казва Анук в една глава, “винаги е щастлива, винаги е усмихната.” Розет е новият член на семейството – въпреки че е на четири, още не говори, яде с ръце, обича да рисува маймунки и да си играе тихичко.

Зози - новата героиня – е тази, която преобръща света на Виан. Тя е специалист в това да краде самоличности и може да бъде всекиго. Сега е избрала ролята на лъчезарната, весела, разбираща, закачлива сервитьорка и помага на Виан отново да отвори шоколадова сладкарница.
Джоан Харис казва, че Зози и Виан са двете страни на една и съща монета и за да не ви развалям удоволствието от четенето, няма да добавя нищо повече.

Ще кажа само, че може спокойно да се отпуснете назад - отново има аромат на канела, анасон, ванилия, ликьор и люта чушка, има истински магии, светлина, цветове, израствания, приятелства и приказност.

Толкова е приятно да избираш подходящата кутия, да размишляваш – дали да бъде с формата на сърце, кръгла или правоъгълна? Грижливо да нареждаш бонбоните, да гледаш как потъват в диплите на тънката хартия с цвят на карамел, ванилия и тъмен ром; да избираш панделка, опаковъчна хартия, до украсяваш с хартиени цветя или сърца, да чуваш тихото плъзгане на оризовата хартия по капака на кутията…
Толкова ми липсваха тези неща след раждането на Розет.

Подходих с подозрение, а то си го пише на корицата – за всички, които харесват Шоколад – Виан се завръща.

3 коментара:

CarreraGT said...

Гледала съм само филма "Шоколад", чак сега разбирам, че всъщност е по книга, но така хубаво е написана статията, че в скоро време непременно ще потърся и двете книги.

Po3u said...

Май и аз ще я прочета тази книжка. Фенка съм на Шоколад, а чак сега разбирам, че има продължение!!

cubic zirconia engagement rings said...

This is my second visit to this blog. We are starting a new initiative in the same category as this blog. Your blog provided us with valuable information to work on. You have done a admirable job….

Cheers.
cubic zirconia engagement rings