На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров. Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г.
Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.
И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.
Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.
Премества се в София, където дълго време остава без работа. Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.
В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.
Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.
На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.
Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.
Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.
Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.
И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.
Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.
Премества се в София, където дълго време остава без работа. Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.
В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.
Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.
На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.
Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.
Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.
Вяра
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
(...)
Posts
0 коментара:
Post a Comment