през очите на тони улф

Наскоро една от любимите ми майки ме изненада с няколко прекрасни книжки от моето детство. Спомняте ли си поредицата на издателство Гема от първата половина на 90те? Тънки книжки с приказки на Шарл Перо, Братя Грим, Шехеразада, Андерсен, руски народни, няколко преразказани басни на Лафонтен и още. Авторите на текста и илюстрациите са няколко, но сега съвсем конкретно искам да ви покажа милите идеалистични картинки на Тони Улф, които - вярвам - правят децата по-добри.

Както подобава на всяка книжка с приказки, и тези започват с Имало едно време...


Имало зайци, вълци, принцеси, джуджета, котараци, ловци, лисици, козлета, мишлета, моряци, лястовички, жаби, вещици, войници, джинове, великани, султани, къртици, слонове, рибари, маймуни, зверове...

Приказки и мили, и умни. Чудесно разказани. А ако не ти се чете - о, има толкова много за разглеждане!

добър ден, аз съм 4Publishing

Честито Рождество на всички читатели и колеги! Живи и здрави да сме, пожелавам, повече да мислим и още повече да действаме!

На блога добре му дойде тази почивка, но вече е време да се върнем към регулярното му обновяване. Намислила съм много неща, но за да затворя темата за списанието, нека покажа няколко снимки от представянето му.

Официалната премиера беше на четвъртия Медиен панаир, организиран традиционно във Факултета по журналистика от фондация За ново партньорство в журналистиката и агенция PRoPR. Презентираха и се червиха Ивелина Тинкова и Бистра Иванова:

4Publishing - студентското списание за издателския бизнес

View more presentations from MediaFair2009.

Второто представяне беше на XXVIII-ия Софийски международен панаир на книгата в НДК. Този път - малко по-сериозно - презентираха Бистра Иванова и Елица Иванова:

4Publishing NDK Presentation

View more presentations from bistra ivanova.

Освен това отговорните редактори Бистра Иванова и Ивелина Тенева гостуваха в предаването Книги завинаги по Алма Матер Класик ФМ с Гриша Атанасов и Петко Тодоров, където също разказаха това-онова.

Радваме се, че и на двете представяния имаше наистина много хора, дошли специално да ни чуят и поздравят. На тях и на всички останали - благодарим за интереса, разгласата и обратната връзка!

първи брой на 4Publishing

4Publishing е професионално списание за издателски бизнес, създавано с некомерсиална цел веднъж годишно от студентите по Книгоиздаване от Факултета по журналистика на Софийския университет. Първият му брой излиза през декември 2009 по идея на проф. Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката, и студентите от Книгоиздаване, випуск 2010.

Ние поставяме началото и се надяваме проектът да бъде поет от следващият випуск от нашата специалност, като по този начин искаме да покажем, че знаем и можем не само на теория, а успяваме да създадем сами един стойностен медиен продукт, с който да заявим мястото си в издателския свят.

Личния разказ за създаването на проекта може да прочетете тук, а сега искаме отново да благодарим на всички хора и фирми, които повярваха в нас и ни подкрепиха: д-р Ангел Манчев от Мобилис, Галина Цонова от Булгед, Георги Александров от Егмонт България, Йордан Антов от БАРД, Николай Илиев от Web Success, Петър Ванчев от Store.bg и Теодора Атанасова от Tea Design.

Точно сега, в реално време, тече представянето на списанието във Факултета по журналистика в рамките на Медийния панаир. Едновременно с хартиената премиера правим и електронна - според избрания от нас лиценз имате възможност свободно да копирате и разпространявате първия ни брой.

4Publishing, брой 1, декември 2009 - пълна версия (pdf)
4Publishing, брой 1, декември 2009 - "лека" версия за електронни четци (txt)


Приятно четене!

за 4Publishing

Ахой! Наложи се временно да изоставим блога, защото този месец беше изключително натоварен и приоритетите ни бяха други. Няма да мълчим повече - тези дни ще разказваме защо спяхме по 3-4 часа на нощ и защо постоянно бяхме на линия в скайпа.

Въпреки че се стараехме да пазим тайна, то се чу оттук-оттам - работехме усилено по нашия първи издателски проект. Става дума за неголямо и леко скучновато професионално списание с фокус издателската дейност в България и по света. След много спорове и сръдни, решихме да го кръстим 4Publishing.

Идеята за това списание дойде от професор Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката в нашия факултет, за което сърдечно й благодарим. Замислено като алтернатива на обичайните изпити (в случая Икономика на книгоиздаването), за нас то се превърна в нещо наистина вълнуващо!

Цяло списание за нещата, които ни интересуват! Съвсем наше, йе йе йе!

Е, голямата свобода, както знаем, означава и голяма отговорност, затова скоро дойдоха и първите моменти, в които никак не ни беше весело. Цялостната система на образованието в България никога не е била насочена към практическата дейност и затова се наложи да се учим в движение. Ние не знаехме как се оформя макро редакторска политика, как се определят теми за статии, как се проучват дадени въпроси, как се правят интервюта, как се редактират текстове, как се набират средства за отпечатване, как се контактува с печатница, как се снима корица, как се странира и сглобява списание, как се прави лого, как се осигурява логистика, как се получава ISSN, как се координира цялото това нещо и - може би най-важният ни урок - как се работи в екип!

4Publishing се издава веднъж годишно с некомерсиална цел. С първия брой от декември 2009 ние поставяме началото, като се надяваме проектът да бъде продължен от всеки следващ випуск от нашата специалност. Така студентите ще могат да създадат свой собствен издателски продукт, още преди да са се дипломирали. По този начин, надяваме се, издателите ще престанат да гледат на нас като на книжни мишки, които могат и знаят всичко само на теория, а дори ще успеем да ги впечатлим. Все пак - очертава се в близките години да работим заедно, нали така?

Още повече - издателският бранш има нужда от такова списание! Не мога да гадая колко точно генерални директори четат Publishers Weekly да речем, но наблюдавайки медийната среда в България, ми се струва, че някои от тях определено трябва да си сверят часовниците. Нашето списание - с текстовете си в ресори Свят, Тенденции, България, Маркетинг, Блогосфера и Още - е опит да повдигнем определени въпроси. Полза ще имат всички, повярвайте ми.

Хартиените копия на първия брой са 150. Те ще бъдат подарени на всички участници в проекта, на някои по-големи библиотеки в София и страната, както и на хората, които активно се интересуват от издателски бизнес - автори, редактори, преводачи, литературни агенции, преподаватели, студенти, издатели, студиа за предпечат, печатници и книготърговци. За всички останали има две електронни версии - едната е пълна, а другата - пригодена за електронни четци и смартфони. Лицензът, под който списанието се разпространява, е свободен - тоест то може да бъде копирано, изпращано, разпечатвано и споделяно. Стига - разбира се - трудът на авторите да бъде уважен и да си остане само техен.

Като стана дума - включиха се 16 от всичките ни 22-ма колеги плюс трима от любимите ни преподаватели. Екипите бяха няколко и се занимаваха с писане, редактиране, набиране на средства, страниране и дизайн, връзки с печатницата и общо координиране. Имената на всички ще прочетете, когато броят излезе официално, а сега ми се иска да благодаря специално на хората и фирмите, които ни приеха сериозно и ни подкрепиха - това са д-р Ангел Манчев от Мобилис, Галина Цонева от Булгед, Георги Александров от Егмонт България, Йордан Антов от БАРД, Петър Ванчев от Store.bg, Николай Илиев от Web Success, Теодора Атанасова от Tea Design, както и на доц. Алберт Бенбасат, д-р Васил Загоров, доц. Веселина Вълканова, доц. Милена Цветкова.

Това беше дотук - разгласата тепърва предстои и с този пост поставяме началото! Тази седмица ни очакват две представяния, на първото от които с радост ви каним:

2 декември, 12 часа в зала 13 на Факултета по журналистика в рамките на Четвъртия медиен панаир.

Добре сте ни дошли!

ъпдейти

Този уикенд неочаквано се озовах в Ниш и както се разхождах край река Нишава, попаднах на билборд на Белградския панаир на книгата, който се провежда тази седмица (26.10-01.11). "Аа, ама аз ще ходя там," зарадвах се и го снимах, "за да се гмурна в морето от книги!"

Всъщност не сме споменавали за това, но с няколко колеги и двама доценти спечелихме един проект и преди няколко месеца посетихме Солунския панаир. Каква е целта на тези пътувания (освен да си купувам хубави книжки) - ще ви разкажем малко по-натам.

Сега работим усилено по един друг проект, първи по рода си в България, за който се надяваме да стане готин. Скоро ще пишем повече. Сега сме твърде заети да действаме и да се радваме, че случваме смислени неща!

лесен шрифт

Да създадеш нов собствен шрифт всъщност не било чак толкова трудно. Дори без графични програми - само е нужно желание и някое друго пакетче чай, например:)

Хърватският художник и дизайнер Владимир Концар има доста идейки, които да ни вдъхновят:)

BeerCaps Type

Green Leaves Type

Soil Type

via beatiful life

момичето, книжката и късното лято

Зачетох тази книжка в един от студените дни на късното лято. Излизахме си само двете да се печем на някоя слънчева пейка и да храним врабчетата с трохички.

Тя е малко джобно издание от 1987 - годината, в която съм се родила и аз. С пожълтели от времето страници. Пожълтели като първите листа, мислех си тогава. И малки картинки в началото на всяка глава.


Намерихме се в една сладуранска секъндхенд книжарничка във Флорида, собственост на две много мили дами на средна възраст. Изглежда продаваха книгите, които самите те харесват. Черпеха клиентите със сладки и си умираха да обсъждат с тях това-онова и да им препоръчват по нещо.
На следващата страница се намира едно от най-милите посвещения на света. Прииска ми се да бях Луси.

книгите от библиотеката на британския съвет си имат нов дом

Не знам как служителите на библиотеката на Британския съвет в София успяха да останат толкова мили през последните месеци! Откакто през юни директорът Тони Бъкби обяви, че библиотеката прекратява дейността си и скоро ще дари материалите си на друга библиотека, всички ги питаха: къде, кога, как, защо?

И ако досега въпросните служители вдигаха рамене, тъй като нещата бяха в процес на преговори, сега вече могат да обясняват спокойно - почти всички материали ще бъдат дарени на библиотеката по англицистика и американистика на СУ "Св. Климент Охридски". Тя пък - от своя страна - за първи път отваря врати и за външни читатели.

Подробна информация за прехвърлянето на членството, възстановяване на сумата при отказ на такова прехвърляне, срок за връщане на вече взети материали, както и - разбира се - най-логичния въпрос: защо библиотеката затваря, може да намерите на посочените линкове. Аз се радвам, че книгите си намериха подходящ дом и смятам да ги посещавам и там!

booker 2.0

Добре, добре, разбрахме, че Хилъри Мантел е тазгодишният лауреат на наградата Ман Букър! Няма и какво толкова да се вълнуваме, тъй като засега нито един от попадналите във финалната шестица романи не е издаден у нас и не са много българите, които знаят какво точно коментират всички онези статии, дискусии и ревюта.

Тази година обаче беше по-различно! - за първи път паралелно с "надпреварата" Ман Букър, течеше и нейната алтернатива - Not the Booker Prize, организирана от британския вестник Гардиън. Почти същото, само дето истинският Букър дава на лауреата си 50 хиляди паунда, а НеБукърът - порцеланова чаша за чай с логото на вестника, която символично да го стопли, хаха.

Въпреки че Букър е една от най-престижните награди в литературата, тя търпи много критики, сумирани в пост за блога на Гардиън от писателя Сам Джордисън:
1. любимата ми книга не печели; дори по-лошо - журито избира най-тъпата от всички!
2. (тъй като за Букър се състезават романи от Великобритания и нейните бивши колонии) книгите ги избират по количеството пост-колониална вина, ирландска нищета или празни животи на обикновените англичани; о, защо никога няма интересни книги?!
3. защо пък някакво си произволно жури да определя най-добрата книга, все едно аз не мога сам?!

Ето това е въпросът и Сам Джордисън го задава на глас: можем ли ние, блог-тълпата, да се справим по-добре от официалното жури?

Правилата са маалко по-различни от тези на истинския Букър и накратко разрешават номинирането на коя да е книга от Общността на нациите, Ирландия или Зимбабве, стига да не е самопубликувана и да е издадена в периода 1 октомври 2008 - 30 септември 2009.

По-важно е, че на хората идеята им допада и в следващите седмици оставят коментар под поста и така номинират книгите за дългия списък (46 заглавия в крайна сметка). В следващия етап потребителите гласуват и възоснова на вота се формира финалният списък от 6 заглавия. (В него впрочем не присъства истинската победителка от снощи Хилъри Мантел.) Водещият на НеБукър-състезанието, Сам Джордисън, прочита и шестте книги и в шест поредни поста публикува техни ревюта. Тогава идва ред за финалното гласуване...

Кашлюк, тазгодишният - първи - лауреат на наградата на вестник Гардиън Not the Booker Prize е младият британски автор от индийски произход Рана Дасгупта с романа си Solo, който за наша изненада, радост или може би за наше съжаление разказва за България!

Яко, нали, значи ще го издадат скоро и тук! А засега може да прочетете повече за него в материала на Капка Касабова за Гардиън (преведен на български от e-vestnik - тук).

Това, което мен наистина ме развълнува в цялата работа, е колко все по-голяма става силата на масите. Web 2.0 навлиза и в този аспект на живота.

paper-less

Тези дни от lyd разбрах за един наистина чудесен сайт с "truly free ebooks" на английски. Собственикът му - The Burgomeister- сканира и качва там личната си библиотека, като я предлага "назаем" на другите.

Политиката на сайта със сигурност е най-смислената, на която съм попадала, защото съдържа няколко важни уточнения и правила. Първо - книгите са вече купени лично от този, който ги предоставя, тоест авторите и издателите са си получили своето; второ - както казах, заглавията се дават назаем и читателите са длъжни да ги изтрият след прочитане (все едно ги връщат), тоест заобикаля се частта със забраненото разпространение, копиране и т.н.; трето - лимитът за изтеглени книги е 5 на всеки две седмици, почти като в истинска библиотека.

Вдъхновението за сайта идва от проекта Гутенберг, където за истински свободно ползване са качени голяма част от книгите, издадени до 1929 (което е свързано с изтичането на авторските им права). The Burgomeister прави достъпни заглавия, появили се след това.

Към момента сайтът разполага с 419 художествени и 376 нехудожествени заглавия и - може сами да се убедите - селекцията е страхотна!

Всичко това много ме ентусиазира и отново се замислих за четец Сони. И точно както си разглеждах Ибей за разни оферти, попаднах на един интересен материал на Хюнг Лий в Daily Princetonian, вестника на един от най-престижните университети в света - Принстънския.

Статията разказва за резултатите от пилотната програма Toward Print-Less and Paper-Less Courses: Pilot Amazon Kindle Program, стартирала през май, за целта на която 50 студенти от три различни курса са получили по един Kindle DX, за да изпробват дали новата технология, за която целия свят говори, върши работа с академична насоченост (което е малко по-различно от четенето на романи за удоволствие).

След две седмици употреба, изненадващо, почти всички участници в програмата твърдят, че новото устройство не удовлетворява нуждите им, защото са свикнали да получават знания от текстовете чрез физическо взаимодействие със самите книжни тела - да подчертават важни абзаци, да си водят бележки в полето, да ограждат ключови думи, да лепят жълти листчета и т.н. Освен това - понеже Kindle-текстовете идват преформатирани - номерата на страниците не се показват (вместо page numbers, има location numbers), а това затруднява работата при цитирането на източници при академични трудове (защото накрая пак се налага да се обърнеш към печатната книга).

Статията завършва с цитат от Рейчъл Джордж, участник в програмата, в който тя прочувствено заявява, че "за някой хора електронното четене никога няма да замени както функционалността, така и усещането да четеш на хартия". Хаха, останалите "някои хора" сигурно мислят като Антония!

книгата като подарък

Забелязвам, че тези дни темата за книгата като подарък е доста актуална, макар и разглеждана съвсем накратко и съвсем лично (аз така, аз иначе). Включвам се в общия шум само защото преди месец направих едно по-сериозно собствено изследване по темата за дисциплината Книгата като медия на доц. д-р Милена Цветкова.


I. Книгата като подарък: с повод и без повод

Най-логично е да започнем оттам - защо някой би подарил книга, когато на света има толкова много други неща за подаряване. Разбира се, това може да се случи с повод и без повод.

Когато има такъв - без значение официален или не, - повечето хора смятат книгата за "стойностен подарък", което идва от масовото разбиране за нея като за нещо непреходно и значимо. Съдържанието сякаш остава на заден план.

Когато повод няма, това автоматично означава, че подаряващият е видял нещо "сякаш създадено за някого" и просто му го е купил. Тоест присъства елемента на сигурността. Натиск също липсва, защото никой нищо не очаква.

Съвсем друго е при подаръците с повод - те често биват избирани в последната минута, което от само себе си води напрежение и тревоги - поне мънички - ще се хареса ли, подходяща ли е и т.н. В този случай добри помощници се оказват книжарите, към които човек обикновено се обръща за помощ.

Има обаче и една трета категория, а именно - книгата като повод. Става дума за случаите, когато книгата бива подарявана заради самата себе си - тоест някой иска да я покаже някому и затова му я подарява. Кога точно става това ще видим по-нататък.

II. Книгата като подарък вътре в бранша

Тук ще резюмирам - става дума за това дали книгата остава в бранша или стига до крайните си потребители.

Автори, илюстратори, преводачи, редактори, дизайнтери, арт директори, консултанти - слагам в една категория всички, които по някакъв начин са участвали в създаването на самата книга. Те често подаряват книгата, по която са работили, на колеги, близки и непознати. Това може да се прави по какви ли не причини - реклама, гордост, благодарност и т.н.

Литературни агенти - техните "подаръци" могат да бъдат с цел реклама, гордост (че са "продали" някого), както и обикновено натриване на носа.

Полиграфисти - естеството на тяхната работа включва познание и умение да съчетават различните "нови" и "стари" технологии с цел постигане на впечатляващ вид на книгата. Подарявайки готов продукт, работилите по него може би искат да рекламират новата рециклирана хартия, подобреното термолепене, използването на необичаен картон за корица и т.н. Подобни "подаръци" биха могли да бъдат възприемани и като показване на мостри, особено ако са предназначени за хора, издатели или не, които биха се възползвали от услугите на съответния полиграфист или печатница.

Издатели - понеже си е направо част от етикета да получиш книга, когато гостуваш в нечие издателство, какво точно ще ти се падне зависи както от профила на издателството, така и от личните ти контакти. Тоест ако издателя знае, че чакаш бебе, като нищо да ти подари книга за кърменето! Разбира се, както навсякъде, и тук всеки повод се използва за реклама, така че в ръцете ти може да попадне най-впечатляващото - откъм съдържание, тематика, дизайн, полиграфско решение - издание в каталога.

III. Книгата като подарък сред потребителите

Това са хората, заради които така или иначе издателския бизнес работи. Самите те помежду си често си подаряват книги, независимо възрастен към възрастен или към дете.

Освен романи/ поезия, които най-често биват подарявани след като са били лично проверени и харесани, съществува цяла категория "книги за подарък" - това най-често са луксозни илюстровани издания с твърди корици - фотографии, репродукции, история на изкуството, дизайн, архитектура, атласи, енциклопедии, готварски и т.н.

Децата получат както класически приказки, така и бързо развиващите се "нови" издания с пъзели, игри, звуци, както и крос-медия проектите от рода на 39 ключа или просто книга + диск с песнички (за по-малките). По този начин вниманието на децата е ангажирано по повече от един канала, като повечето възрастни целят именно приковаването на вниманието към написаните думички. В общия случай става дума за старомодни възгледи и неразбиране на компютърната вълна като начин на живот в контекста на културната парадигма на човечеството.

IV. Книгата като подарък от институция

Книгата е любимият подарък на институциите - тоест на държавата. Възприемайки я все още като "най-тежката" медия, те я считат за особено стойностна.

На награждаванията и честванията на детски градини, училища, университети все отнякъде се появява една купчина книжки за подаряване. Тематиката и вида зависи от възрастта на наградените, но общо взето е образователна.

Банките пък например често издават собствени книги, които подаряват на важните си клиенти - в тях най-често влизат подраздели като история, информация за ръководството, служителите, весели неща от кухнята и т.н.

А в Германия съществува практика при изписването на родилката и бебето от болницата да се подарява първият комплект за четене, който включва народни приказки, албуми тип "Моето първо зъбче" и т.н. Тоест държавата стимулира четенето от самото раждане и това не е единичен акт на подпомагане, а държавна политика.

V. Книгата, която подаряваш и получаваш за подарък

Важно уточнение, което трябва да се направи, когато говорим за книгата като подарък, е именно двупосочността на процеса. Всеки човек в един или друг момент от живота си се оказва в някоя от двете позиции. Това е полезно, защото именно така той може да прецени кой подарък е успешен и обратното - недей да правиш това, което не искаш и на теб да ти правят.

Между приятели съществува практика да влязат заедно в книжарница и всеки да купи нещо на другия, като кой ще избира се уговаря предварително. Същото може да се направи и онлайн, като тук вече присъства елемента на изненадата.

VI. Книгата като медия

В днешно време сякаш забравяме да гледаме на книгата като на медия, каквато тя всъщност е. И като такава служи преди всичко за предаване на съобщения. Тя е едновременно и среда, и средство.

По-долу ще спомена някои функции, които една книга може да изпълнява в зависимост от конкретната ситуация на подаряване:

Спомен
Подаряването на една стара детска книжка с картинки, несъмнено би извикала спомена на (щастливото) детство у някого. Това придобива особен нюанс, ако получателят чака бебе и тепърва му предстои четенето на приказки, този път на собствното му дете.

Пожелание
Ако някой много, много си мечтае да отиде в Рио например, едни пътеводител би показал нашето искрено пожелание получателят да отиде скоро там. (Всъщност ако наистина искате да зарадвате някого, направо му купете самолетен билет.)

Знание
Разбира се, знанието не може да се дари/ подари, но една енциклопедия би проработила в тази посока. На по-високо ниво - един важен академичен труд би отворил много врати на някого, а една езотерична книга може би дори би променила нечий живот.

Натриване на носа
Това е нещо като знанието, но с малко по-различна подбуда. На следващия ден след ожесточен кървав спор се случва единият да подари на опонента си книга с информация/ изследвания/ синтезирано знание по въпроса, за да докаже позицията си.

Преживяване
Романите и поезията носят не толкова знание, колкото преживявания на читателите си и в този смисъл са особено подходящи да бъдат споделяни и без повод.
Друг вариант са книгите на Кери Смит, които изискват от читателите си да пишат, драскат, късат, цапат страниците им и по този начин да трансформират навиците и разбиранията си за "ценността" на книгата и живота изобщо. (За какво ти е този живот, ако не го живееш?)

Шега
Един лигав розово-лилав чик-лит в добавка към подаръка на един истински черен космат мъж със сигурност би развеселил цялата компания, че може би дори и самия него.

Поздравление
Някои хора от години си мечтаят да притежават хубава къща с градина, където да посадят домати, краставици и босилек. Когато след хиляди проучвания и огледи, това най-после се случи, една книга за начинаещи градинари би била страхотно поздравление - ще зарадва новите собственици и ще ги умили, но заедно с това ще бъде особено полезна напролет.

Намек
Ако една двойка от години живее заедно, но мъжът все не предлага брак, жената може да го "подсети", като небрежно му подари книга с подобна тематика...

Сбъдната мечта
Често се случва хората да мечтаят за някоя книга, но по една или друга причина, все не могат да си я купят. И със сигурност ужасно биха се зарадвали, ако някой просто се появи някоя сряда и им я подари.

Молба
Ако на някой мъж много му се иска жена му да му готви повече сладкишчета, нищо чудно някоя вечер да се върне от работа с букет цветя и луксозна готварска книга с италиански десерти.

Игра
Много от съвременните книги за деца по нищо не приличат на "старите" - те често имат пъзели, кръстословици, ребуси за решаване. Тоест при тях е включен и елемента на играта, за да стига книгата до малчуганите по повече от един канала.

Вдъхновение
Увлечени в чудесния цикъл работа-вкъщи-работа-вкъщи, много хора забравят любимите си хобита и удоволствието, което са им носели преди. Един красив албум на художник може би би вдъхновил добрата ни приятелка пак да се захване с рисуването, което изостави още в гимназията.

Загадка
Несъмнено почти всички хора обичат загадките. Красива книга на непознат ни език трудно би излязла от главата ни, докато не намерим някой, който да ни я прочете. (А понякога такъв някой никога няма да се появи.)

Помощ
Жанрът на библиотерапията става все по-популярен в световен мащаб. Едно дете, чиято майка скоро е починала, може би има нужда от книга като "Ан от фермата Грийн Гейбълс", за да разбере, че и други деца по света се сблъскват в ранна възраст с такова нещастие.

Претенция
Между псевдо-интелектуалците подаряването на скучни неразбираеми книги може да е въпрос на престиж, но може и да е чиста проба претенциозност!

Отбиване на номера
Разбира се, книгата спокойно може да служи и за това. Няма нищо по-лесно от това да вземеш новия Дан Браун на някого, за когото въобще не ти пука. Даже може да го купиш от бензиностанцията по пътя.

VI. Книгата като уникат

Безспорно най-ценният подарък, който можем да направим някому, е именно уникалният. Дали ще става дума за обици, книга или автомобил - разликата е в мащабите. Книга можем да направим сами, а може и да купим отнякъде. Всички знаем за каква сума се продадоха "Приказките на барда Бийдъл" преди една-две години. Подаръкът пък, пожънал най-голям успех в целия ми живот, беше една ръчно правена книжка за любимата ми учителка по литература в гимназията.

От няколко години подобни уникални книги-подаръци могат да се правят не само ръчно, а и на съвсем достъпна цена от компании като Blurb. Там всяка майка може да създаде книга със собствени фотографии, проследяващи порастването на дъщеря й, и да й я подари за 18-ия рожден ден!

При този вид подаръци отпада възможността те да бъдат по принуда, за отибиване на номера, в последната минута и т.н. Всяка подобна книга би следвало да бъде внимателно обмислена, подготвена и изпипана до най-малкия детайл.

VII. Заключение

Както се вижда от това - дори още по-съкратено от оригиналното - изследване, темата за книгата като подарък е наистина широка. Книгата веднъж е текст, втори път - продукт, трети път - статус, четвърти път - кодирано съобщение, пети път - награда, шести път - помощ...

Въпреки че вече е написана веднъж завинаги, тя е точно това, с което я натоварим. Подарявайки я някому, можем да кажем хиляди неща. Същото важи и за обратния процес на получаване.

Като продукт на консуматорското общество, в което имаме честта да живеем, тя неминуемо може да бъде поредната безсмислена глупост и истината е, че точно от това печелят издателите. От друга страна тя не се дава съвсем и запазва статуса си на един от най-ценните и смислени подаръци.

Още веднъж - всичко зависи от нас самите!

heroine

Вече ми се струва, че нито една премиера от какъвто и да било вид - видео, аудио, книга, място, събитие - не може да мине без клипче в youtube.

Ето трейлър към шрифта Heroine, който излиза официално утре, 15 септември. Негов създател е шведът Göran Söderström.



Вдъхновението идва от шрифта Windsor, създаден през 1905 от Eleisha Pechey и използван в много от филмите на Уди Алън. Heroine, казват, е "модерна интерпретация на тази стара перла".

нов роман от ник хорнби

дизайн: keenan

Това е американското издание на новата книга на Ник Хорнби Juliet, Naked, което в САЩ се очаква на 29 септември. Британското е с доста по-слаба корица, но за сметка на това излезе преди цели десетина дни и благодарение на него вече четем отзиви и ревюта тук-там.

В романа става дума за бездетната британска двойка Ани и Дънкън, чиято връзка отдавна е "мъртва отвътре", само дето те двамата още не са го забелязали. Централна фигура в живота на Дънкън е американският певец и текстописец Тъкър Кроуи, който изведнъж - след 20-годишна пауза - издава нов диск - соло акустична демо-версия на знаменития му албум Juliet, който диск съдържа две неиздавани парчета от същите тогавашни записи. По една или друга причина това преобръща живота на двамата и ги кара да се замислят какво всъщност правят с човека до тях.

Кампанията на книгата намирам за готина. На първа страница на сайта Poll The People например има анкета за най-добра break-up песен, с която анкета всички да отпразнуваме излизането на романа. А това защото централния албум в книгата, издигнат почти до отделен герой, е "the legendary break-up album" Juliet. Което - според мене - е удачен начин да се представи романа - чрез изваждане на тънка сламка от собственото му съдържание и показването й на хиляди хора, които не задължително се интересуват от литература.

В Youtube пък има няколко клипчета, в които Хорнби коментира автобиографичните елементи в книгата, споделя как се чувства един писател при различните реакции на хората, как и дали човек разбира, че дългогодишната му връзка всъщност отдавна е мъртва, както и още едно-две интересни неща.

Връщам се на това, с което започнах, а именно - темата за кориците. Разглеждайки американския и британския амазон, забелязах нещо интересно. Коя стратегия според вас е по-успешна?

wells & more

Магическа брошура от dn&co.
Моля, не ми казвайте как точно става!

как да проникнем в системата

Докато новата книга на Кери Смит лети към мен, се сещам да ви покажа едно чудесно есе в три части, което тя написа за блога на американския The Pinguin тази седмица.

Ако четете личния й блог, сигурно сте забелязали, че тя все повече и повече чувства нужда да представи идеите си пред голяма аудитория и по този начин да промени света. Намесата на училището като фактор е знакова, защото това е, през което всички - щем, не щем - минаваме. А то съвсем не е най-доброто, което би могло да бъде като система и ценности и цели вътре в системата, затова самата тя се е отказала и не е завършила средното си образование.

Е, на картинката горе виждате плана й. Забавно е, че въпреки че тя има адски популярен блог от поне 7 години, в последно време издаде доста книги. Това е и първата стъпка към сериозни промени според нея. Книгата.

дървото, което всички търсим

Иска ми се да бях следила книгите на Шон Тан от по-отдавна, пък аз започнах едва наскоро с най-новата - Истории от предградията, някои със сигурност си я спомнят, намиг.

Втората, която получих, е Червеното дърво от 2000. Тя спокойно би могла да бъде една от Историите. И не че не е хубава, просто се чете за 3 минути, а аз я бях чакала цяла седмица.


Пристигна в най-големия балончест плик, който някога съм виждала. Огромна тънка книжчица с текст общо около половин страница. Водещи са рисунките, които всъщност са сериозни картини с масло.


Така започва историята и това веднага ми прозвуча познато - имали ли сте и вие такива дни, когато сте били малки? Никой не ви разбира. Светът е безчувствена машина. Всички неприятности идват накуп. Не знаете кой сте. И защо сте. Другите обаче сякаш не спират да се забавляват. Самотният сте само вие.

Именно затова намирам книгата за чудесна - защото говори (при това предимно с образи) за неща, които всички сме преживели. Шон Тан предава емоциите по онзи клиширан начин, който и деца, и възрастни използват - чрез метафори от рода на буря, слънце, решетки, чудовища, светлина в тунела. Чрез тази познатост търси директна връзка с подсъзнанието ни; картините изглеждат хем нови, защото човек реално ги вижда за първи път, хем стари, защото точно така ги е мислил нещата и той някога.

Меланхолията на книгата е изключително красива.



Краят е възхитителен. Оставям го изненада за тези, които решат да си купят книжката.

а къде са вашите млечни зъбки?

За добро или зло за Inhae Renee Lee се намира преди всичко безполезна информация - научих, че обича да полива растения с шипове, да чете, да яде бонбони, да скача в леглото, да прави балончета с дъвка, да играе на криеница, да отваря подаръци, да спи до късно, да духа свещи на торта, да си тананика, да се разхожда, да играе на дама с приятели.

Иначе е жена и живее в Бъркли, Калифорния.

Когато била малка и млечните й зъбчета падали едно по едно, тя послушно ги слагала под възглавницата си в очакване на феята. Срещу което, разбира се, получавала парички и лакомства, но това явно не било достатъчно, защото не спирала да се чуди какво ли е станало със зъбчетата. Къде ли отивали? Щяла ли да ги види пак някога?

Минали много години, докато един ден млечното зъбче Икъл се появило на вратата й. Тя плеснала с ръце и бързо направила блог, в който да разказва за приключенията им заедно.


И така, вижте тази малка книжна историйка, която ужасно ме разсмя!

Добрата новина е, че мацката обмисля да издаде всичко това на хартия, йее!

коя книга ще обсъждаме следващия път?

Когато наскоро гостувах на най-милия Молиф, който познавам, за довиждане получих една книжка, която преди това - признавам - не бях чувала. В таксито за вкъщи помолих шофьора да светне лампата на един светофар, за да прочета какво пише на гърба. Учудих се, като разбрах, че през 2002 с романа си The Lovely Bones Алис Себолд е продала повече копия от Джей Кей Роулинг и Джон Гришъм в САЩ. Нямаше как да го споделя с шофьора, не личеше да се трогва от подобен род открития, затова сега го казвам на вас - по-добре продавана книга от Хари Потър, ехоо?

Историята започва с "My name is Salmon, like the fish; first name, Susie. I was fourteen when I was murdered on December 6, 1973" и бива разказана от мъртвата Сузи, която стои в (своя) Рай и отгоре наблюдава семейството, близките и убиеца си, преживява техните вълнения, мечти, разочарования...

Не ми допадна много романа, защото ми се видя твърде женски. Не че аз не съм жена, но просто ми дойде малко в повече.

По-интересно обаче ми стана, когато завърших книгата и забелязах, че накрая има една малка специална секция, отличена с по-тъмно мастило.

За мен, разбира се, е малко трудно да си го представя, но в САЩ клубовете за книги са доста популярни. Събират се хората, уговарят се коя книга/ автор да четат този месец и после го обсъждат. От лично, четенето се превръща в социално занимание; то те свързва с непознати и благодарение на него създаваш истински приятелства. Малко по-различно е от социалните сайтове за книги, нали?

И така, оказа се, че издателите са преценили, че продуктът им е подходящ за обсъждане в подобен род клубове (малко е женска историята, нали ви казах) и за да стимулират четенето и съответно продажбите си, са си направили труда да подготвят 10-15 странички специално за тези клубове след самия роман.

Материалите включват есе на авторката, статия за нея, както и двайсетина въпроса по сюжета, върху които всеки може да поразсъждава. Аз дори не ги прочетох - цялата работа ми заприлича на въпросите след урока в учебника по география, на които обръщахме внимание, ако ни останеха 5 свободни минути в края на часа. А може и да греша - може би четенето на една и съща книга и внимателното изслушване на това, което другите са видели в нея, особено по конкретни въпроси, всъщност е добра идея. Няма двама души, които да четат еднакво една и съща книга - питайте Рубакин!

Във всеки случай ми се струва яко, че издателите са се погрижили книгата им да стигне колкото се може по-далеч. Може би това има нещо общо с милионите продадени копия?

when driving becomes writing

Идеята за този изключително забавен проект за шрифт е на дизайнерите Пиер Смийтс и Деймиън Ареста от pleaseletmedeign, шофирането е от автомобилния състезател Стеф ван Кампенхоуд, а софтуерът е написан от Зак Либермен.

Използвана кола е Тойота, а готовият продукт може да бъде изтеглен и използван свободно чрез сайта на компанията.

iQ font - When driving becomes writing / Full making of from wireless on Vimeo.

ако не е книга, какво е?

Още преди един-два месеца видях, че амазон показва предварително новата книга на Кери Смит и доста се развълнувах. Днес самата авторка за първи път разказва повече.

Като за начало - книгата се казва Това не е книга.

Със самата си поява това червено нещо горе повдига въпроса "Какво е книгата?"

Разбира се, твърде старомодно е да я мислим като книжен блок между две корици, предвид термина "пост-Гутенбергова книга", който освобождава най-старата медия от оковите, в които я виждаме и разбираме.

Гледали ли сте например филма Записки под възглавката на Питър Грийнуей? Там главната героиня пише книгите си само и единствено върху кожата на любовниците си и така ги изпраща на издателя си - мъжете, де - чисто голи. В този случай книгата беше не друго, а човешката кожа.

Всъщност, ако стигнем по-далеч, ще се окаже, че всичко е книга, чакаща само да бъде написана - новото бяло тефтерче, празния текстови файл, стените вкъщи, асфалта през кооперацията, платът на роклята на мама, кората на дърветата, кожата на хора и животни, върху която може да се татуират думи, знаци и образи.

Въпросът за книгата засега не може да бъде напълно изяснен от хората, които се занимават основно с това, както впрочем не могат да бъдат изяснени и редица други важни въпроси от рода на "какво е архитектурата?" (как какво - застинала музика, хаха), "какво е изкуството", "какво е любовта", "какво е бог", така че аз, в този кратък пост, няма дори да се опитвам.

За любопитните обаче препоръчвам доклада "За новия стар смисъл на книгата като медия" на доц. Милена Цветкова. Вярно, дълъг е текстът, обаче със сигурност си струва отделеното време.

Връщам се сега на нетърпението, с което очаква новата книга на Кери Смит, най-малкото за да разбера какво има да каже тя по темата. Доколкото разбирам от излезлите досега материали, това ще бъде компилация от предишните й книги, за които съм ви разказвала и преди - тоест ще включва идеите й за проучванията, изследването на света, документирането, създаването на изкуство от нищото, добавянето на нещо лично към средата, нарочното избутване от границите на познатото ежедневие и преобръщане на гледната точка.

В очакване на официалната си премиера на 1 септември, Това не е книга има собствен сайт, където можете да научите повече.

още поща

Преди няколко години на британската илюстраторка Хариет Ръсел хрумнала следната шантава идея - запитала се какво ли ще се случи, ако изпрати 130 писма до собствения си апартамент в Глазгоу, но преди това старателно "закодира" адреса, написан на всяко от тях, като така провери на какво са готови британските пощенски служители, за да доставят поверените им пликове.

Не че имала нещо за изпращане - като повечето съвременни хора, тя ежедневно ползва имейли и твърде рядко - старомодната поща. В 130-те плика сложила... бели листове.

Разбирам, че става дума повече за покана за игра и точно това намирам за особено забавно (малка серия "игри за непознати" направих и аз преди две години). Хариет "кодира" адреса си чрез огледално писане, ребуси, подробни карти, кръстословици, лабиринти, свържете-точките, комикси и най-различни чудати рисунки.

Струва си да се отбележи, че служителите на Кралската поща се справят чудесно - само 10 от 130-те писма така и не пристигат, като това най-вероятно се дължи на липсата на пощенски код.

От всички получени обратно пликове Хариет подбира любимите си и през 2005 издава книга с всички тях. Още от тях вижте тук и тук.




за подшушването благодаря на Елена

ваканция!

Е, след днешния последен изпит можем спокойно да си отдъхнем - вече сме ваканция! За лятото пожелавам на всички повече мързелуване и още повече чудесни книжки!

С всички колеги ще се видим наесен, когато ще покажем и разкажем повече за проектите, по които работихме в последните няколко месеца. Блогът ще бъде обновяван, както досега.

Още веднъж - хубаво лято на всички и поздрав от мен с тези шейсетарски плакати на Руди Бас, правени за Ню Йорк Таймс (арт директор Луис Силвърстейн).

поща

Тези дни научих за един чудесен обичай в бизнеса с детски книжки. Много често, когато илюстраторите изпращат свои материали на издалите по пощата, те изрисуват подобаващо и плика.

Сега подбирам няколко любими, а за още ви насочвам насам.

Susanne Varley

Posy Simmonds

Binette Schroeder

Satoshi Kitamura

via