момичето, книжката и късното лято

Зачетох тази книжка в един от студените дни на късното лято. Излизахме си само двете да се печем на някоя слънчева пейка и да храним врабчетата с трохички.

Тя е малко джобно издание от 1987 - годината, в която съм се родила и аз. С пожълтели от времето страници. Пожълтели като първите листа, мислех си тогава. И малки картинки в началото на всяка глава.


Намерихме се в една сладуранска секъндхенд книжарничка във Флорида, собственост на две много мили дами на средна възраст. Изглежда продаваха книгите, които самите те харесват. Черпеха клиентите със сладки и си умираха да обсъждат с тях това-онова и да им препоръчват по нещо.
На следващата страница се намира едно от най-милите посвещения на света. Прииска ми се да бях Луси.