paper-less

Тези дни от lyd разбрах за един наистина чудесен сайт с "truly free ebooks" на английски. Собственикът му - The Burgomeister- сканира и качва там личната си библиотека, като я предлага "назаем" на другите.

Политиката на сайта със сигурност е най-смислената, на която съм попадала, защото съдържа няколко важни уточнения и правила. Първо - книгите са вече купени лично от този, който ги предоставя, тоест авторите и издателите са си получили своето; второ - както казах, заглавията се дават назаем и читателите са длъжни да ги изтрият след прочитане (все едно ги връщат), тоест заобикаля се частта със забраненото разпространение, копиране и т.н.; трето - лимитът за изтеглени книги е 5 на всеки две седмици, почти като в истинска библиотека.

Вдъхновението за сайта идва от проекта Гутенберг, където за истински свободно ползване са качени голяма част от книгите, издадени до 1929 (което е свързано с изтичането на авторските им права). The Burgomeister прави достъпни заглавия, появили се след това.

Към момента сайтът разполага с 419 художествени и 376 нехудожествени заглавия и - може сами да се убедите - селекцията е страхотна!

Всичко това много ме ентусиазира и отново се замислих за четец Сони. И точно както си разглеждах Ибей за разни оферти, попаднах на един интересен материал на Хюнг Лий в Daily Princetonian, вестника на един от най-престижните университети в света - Принстънския.

Статията разказва за резултатите от пилотната програма Toward Print-Less and Paper-Less Courses: Pilot Amazon Kindle Program, стартирала през май, за целта на която 50 студенти от три различни курса са получили по един Kindle DX, за да изпробват дали новата технология, за която целия свят говори, върши работа с академична насоченост (което е малко по-различно от четенето на романи за удоволствие).

След две седмици употреба, изненадващо, почти всички участници в програмата твърдят, че новото устройство не удовлетворява нуждите им, защото са свикнали да получават знания от текстовете чрез физическо взаимодействие със самите книжни тела - да подчертават важни абзаци, да си водят бележки в полето, да ограждат ключови думи, да лепят жълти листчета и т.н. Освен това - понеже Kindle-текстовете идват преформатирани - номерата на страниците не се показват (вместо page numbers, има location numbers), а това затруднява работата при цитирането на източници при академични трудове (защото накрая пак се налага да се обърнеш към печатната книга).

Статията завършва с цитат от Рейчъл Джордж, участник в програмата, в който тя прочувствено заявява, че "за някой хора електронното четене никога няма да замени както функционалността, така и усещането да четеш на хартия". Хаха, останалите "някои хора" сигурно мислят като Антония!