Когато наскоро гостувах на най-милия Молиф, който познавам, за довиждане получих една книжка, която преди това - признавам - не бях чувала. В таксито за вкъщи помолих шофьора да светне лампата на един светофар, за да прочета какво пише на гърба. Учудих се, като разбрах, че през 2002 с романа си The Lovely Bones Алис Себолд е продала повече копия от Джей Кей Роулинг и Джон Гришъм в САЩ. Нямаше как да го споделя с шофьора, не личеше да се трогва от подобен род открития, затова сега го казвам на вас - по-добре продавана книга от Хари Потър, ехоо?
Историята започва с "My name is Salmon, like the fish; first name, Susie. I was fourteen when I was murdered on December 6, 1973" и бива разказана от мъртвата Сузи, която стои в (своя) Рай и отгоре наблюдава семейството, близките и убиеца си, преживява техните вълнения, мечти, разочарования...
Не ми допадна много романа, защото ми се видя твърде женски. Не че аз не съм жена, но просто ми дойде малко в повече.
По-интересно обаче ми стана, когато завърших книгата и забелязах, че накрая има една малка специална секция, отличена с по-тъмно мастило.
За мен, разбира се, е малко трудно да си го представя, но в САЩ клубовете за книги са доста популярни. Събират се хората, уговарят се коя книга/ автор да четат този месец и после го обсъждат. От лично, четенето се превръща в социално занимание; то те свързва с непознати и благодарение на него създаваш истински приятелства. Малко по-различно е от социалните сайтове за книги, нали?
И така, оказа се, че издателите са преценили, че продуктът им е подходящ за обсъждане в подобен род клубове (малко е женска историята, нали ви казах) и за да стимулират четенето и съответно продажбите си, са си направили труда да подготвят 10-15 странички специално за тези клубове след самия роман.
Материалите включват есе на авторката, статия за нея, както и двайсетина въпроса по сюжета, върху които всеки може да поразсъждава. Аз дори не ги прочетох - цялата работа ми заприлича на въпросите след урока в учебника по география, на които обръщахме внимание, ако ни останеха 5 свободни минути в края на часа. А може и да греша - може би четенето на една и съща книга и внимателното изслушване на това, което другите са видели в нея, особено по конкретни въпроси, всъщност е добра идея. Няма двама души, които да четат еднакво една и съща книга - питайте Рубакин!
Във всеки случай ми се струва яко, че издателите са се погрижили книгата им да стигне колкото се може по-далеч. Може би това има нещо общо с милионите продадени копия?
25 July 2009
коя книга ще обсъждаме следващия път?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
6 коментара:
Всъщност, дамата, която ми остави тази книга, действително членуваше в такъв клуб. А мен конкретно Lovely Bones ме заинтригува с избраната особена гледна точка. Обаче, ако говорим за "женски" книги, The secret Life Of Bees е по-приятна.:-)
ее, какво съвпадение, точно снощи прочетох онази за пчелите! хареса ми доста :-)
я разкажи за клуба - в българия ли?
Да, в България, беше организиран от американки, живеещи или временно пребиваващи у нас. Предполагам, че и в САЩ си членуват в такива и затова си бяха направили тук такъв, но приемаха и външни, например мен. Само че за съжаление по онова време нито веднъж не успях да се включа активно.:-)
А ние не можем ли да си направим такъв клуб?
хрумна ми и на мен, обаче не знам дали си струва енергията, която трябва да се вложи, за да се получи, при това да се получава регулярно
на първо място - мисля, че основната цел в американските клубове е социализиращата, тоест трябва да има всяка седмица някъде наета зала, за да може който иска и е свободен да намине
оттук - пари за зала, членски внос, спонсори (много разправия)
далеч по-лесно е, разбира се, да се прави у някого, но това означава да се събират предимно приятели
а приятелите помежду си и без това обсъждат книги... някак се обезсмисля
кажи ти, ако имаш някаква конкретна идея да помислим :-)
Аз пък обичам да чета чиклит, това си е отмора на ума и за лятно настроение. В последната книга, която четох - Нюйоркски светски хроники, една от И трите обувки, моля! - суперско заглавие за поредица, което веднага те усмихва!, ставаше дума точно за това. Главната героиня, банкерка и дъщеря на екоактивисти, чете тайно такива романчета и посещава клуб за обсъждане на книжките. Естествено, има пица и торта, и най-важното - женското събиране и бягството от ежедневието:)
Post a Comment