Льо Роше дьо Монмартър

Я стига, продължение на Шоколад! Сто процента ще направят и филм. И после ще я принудят да завърши трилогията. И пак филм – нали се сещате.
Грозна работа. За пари.

Обаче не – представяте ли си? Книгата е чудна. Прочетох я на един дъх, доколкото петстотинте-й-плюс страници позволяват подобен израз.

Като за начало – безсмислено е да четете Бонбонените обувки, ако не сте чели Шоколад, ако не се го преживяли и обикнали, ако Виан Роше не е станала герой, за когото да говорите с приятелите си.

Първата книга представляваше редуване, спомняте ли си? - гласът на Виан с този на свещеника. Този път гласовете са три – на Виан, Анук и Зози.
Джоан Харис казва, че обича да разказва от няколко гледни точки (припомнете си Джентълмени и играчи), защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история.

Разбрах също, че преди не е и помисляла за продължение. Но с течението на времето е започнала да се чуди какво ли прави Виан Роше сега. Ясно е, че е напуснала Ланскене, но какво ли прави? Е, нещата се оказали доста скучни - живее в Париж и се опитва с всички сили да бъде нормална – преструва се на вдовица, носи черни дрехи, не прави шоколад, а картите таро на майка й стоят в металната кутия, по чийто горен капак има дебел слой прах.

Анук е пораснала, вече излиза от детството и някак се отдалечава от майка си, а това кара Виан да се страхува. Много, много да се страхува.
“Слава Богу, че я има Розет,” казва Анук в една глава, “винаги е щастлива, винаги е усмихната.” Розет е новият член на семейството – въпреки че е на четири, още не говори, яде с ръце, обича да рисува маймунки и да си играе тихичко.

Зози - новата героиня – е тази, която преобръща света на Виан. Тя е специалист в това да краде самоличности и може да бъде всекиго. Сега е избрала ролята на лъчезарната, весела, разбираща, закачлива сервитьорка и помага на Виан отново да отвори шоколадова сладкарница.
Джоан Харис казва, че Зози и Виан са двете страни на една и съща монета и за да не ви развалям удоволствието от четенето, няма да добавя нищо повече.

Ще кажа само, че може спокойно да се отпуснете назад - отново има аромат на канела, анасон, ванилия, ликьор и люта чушка, има истински магии, светлина, цветове, израствания, приятелства и приказност.

Толкова е приятно да избираш подходящата кутия, да размишляваш – дали да бъде с формата на сърце, кръгла или правоъгълна? Грижливо да нареждаш бонбоните, да гледаш как потъват в диплите на тънката хартия с цвят на карамел, ванилия и тъмен ром; да избираш панделка, опаковъчна хартия, до украсяваш с хартиени цветя или сърца, да чуваш тихото плъзгане на оризовата хартия по капака на кутията…
Толкова ми липсваха тези неща след раждането на Розет.

Подходих с подозрение, а то си го пише на корицата – за всички, които харесват Шоколад – Виан се завръща.

be the change you want to see in the world

Може би си спомняте - преди няколко месеца ви разказах за Wreck This Journal на Кери Смит.
За Коледа получих и друга нейна книга, издадена наскоро - The Guerilla Art Kit.


Кери е guerilla artist и в този наръчник насърчава твореца у всеки от нас. През цялото време дава идеи и повтаря, че тази книга служи най-добре като база за развиване на собствените ни хрумвания.

Ето съдържанието:

В началото накратко обяснява какво е това guerilla art (нещо, което аз не се наемам да преведа като термин :-)), как се прави, по кое време (нощем, разбира се! :-)), какво да носиш, от какво да се пазиш, etc.

Guerilla art can be anything you want--an idea, an expression, a movement, an experience, an outlet, a way of connecting, a way of documenting, a challenge, a form of pray, a statement, a performance, an attitude, a practice, an improvement, a ritual.

Тази част е като документ. Шрифтът е от пишеща машина.

Следващата част е различна - написана е на ръка, като това наистина е почеркът на Кери. Тук тя дава подробни рецепти за това как се правят шаблони, лепило, стикери, etc. Чисто техническа информация, но обяснена забавно и с много картинки. .

Следващата част ми беше най-интересна. Тук Кери е събрала възможно най-много методи/ подходи, с които можеш да кажеш на света това, което си намислил.

Подбрах любимите си, за повече - прегледайте съдържанието. Има какво ли не - любовно писмо, дърво с желания, дървена дъска с тебешир, където всеки минувач може да напише по нещо, плетени украшения за пътните знаци, картички от черно-бели снимки, etc.

Надявам се да съм провокирала интереса ви и да потърсите още информация за guerilla art.

Пък кой знае - може да се засечем някъде някоя вечер, облечени с черни дрехи и с дяволит пламък в очите. :-)

трайността на хартията

Напоследък забелязвам една тенденция в интернет - онлайн проекти да се издават на хария. Предполагам, че това е свързано с нетрайността на сайтовете. Хората имат нужда от книжното тяло, на което да се наслаждават и което бавно да разглеждат, докато пият масала на терасата примерно.

Давам три примера - откровено онлайн проекти, които следя отдавна и които наскоро излязоха на хартиен носител (или се очаква това да се случи в близко бъдеще).




Simply breakfast е проект на нюйоркчанката Дженифър Коуси. Тази жена е изумителна в способността си да превръща ежедневието в изкуство. На блога си най-често публикува интересни линкове и показва красиви предмети/ издания, които притежава.
Блога simply breakfast отваря през пролетта на 2007 като естествено продължение на многото снимки на закуските си, които публикуваше във фликър.
И така - шест месеца по-късно - се стигна до книгата. (This is a little book documenting my daily obsession with breakfast and the beauty I find in the everyday.)
Меки корици, 80 страници с красиви фотографии на цена от $33.

~~~~~



3191 е проект на две приятелки - мария и стефани, които живеят на точно 3191 мили една от друга (as the car drives, not as the crow flies).
Те обичат да стават рано и да снимат. Като резултат от тези общи страсти на 7 декември 2006 се появява първият им общ диптих със сутрешни снимки.
Сайтът 3191 беше замислен като a year of mornings, тоест - като едногодишен проект, но поради огромния интерес преди седмица обявиха продължението му - a year of evenings, което ще се случи през 2008.
И като логичен завършек може би - обявиха, че в момента подготвят книгата. Тя ще излезе през есента на 2008 и засега няма информация нито за обема (дали ще публикуват всички снимки, или само любимите си?), нито за цената.

~~~~~



Fray е онлайн проект на Derek Powazek, стартирал през далечната 1996. По това време в него малкото блогъри публикуваха истинските си истории, а известни илюстратори рисуваха картинките. Старият сайт все още съществува, можете да прегледате архивите, текстовете наистина са добри. По това време Fray се самоопределяше като списание, движение, общност, осмеляване. Защото всичко беше истинско.
Fray организираше партита, концерти, четения и други събития. За да успяват да съществуват чисто финансово, поддържаха магазин.

Преди няколко месеца Fray обяви, че преминава на хартиен носител и оттогава събира истории, които да публикува. Списанието в момента набира абонати, като от броят им зависи тиража. Засега информацията е следната - Fray ще излиза 4 пъти годишно с различна тема на броя. Цената е $15 с включена доставка, като за годишен абонамент има отстъпка.

when santa turned green

Факт е, че в момента зелената тема е много популярна. Виждаме как някои неща се променят към добро и не можем да си позволим това да е поредната мода, която просто да отмине. За устойчиво развитие е необходимо нещо повече - следващото поколение трябва да бъде възпитано по този начин.

Нюйоркчанката Вики Перла решава да напише книга, насочена към най-малките - децата между 5 и 11, за да им разкаже за глобалното затопляне по достъпен начин – “Когато Дядо Коледа стана зелен”. Прекрасните илюстрации са на талантливата босненка Мирна Кантаревич, която от 1999 г. също живее в САЩ.



Историята започва през ноември, когато Дядо Коледа забелязва, че снегът на Северния полюс е започнал да се топи. Започва разследване и скоро вижда, че върховете на планините се смаляват, а ледовете се топят. За да запази зимата студена и Коледа бяла и тиха, добрият старец поема мисия - да разкаже за глобалното затопляне на всички деца по света, за да помогнат в спасяването на планетата.

Търсейки причините, влиза в града и се ужасява – вижда изсичането на горите, замърсяването на въздуха и почвите, разхищението на водата… Осъзнавайки сериозността и дълбочината на проблема, добрият старец разбира, че не може да се справи сам и има нужда от помощ. Следва една ранна обиколка и срещи "през комина", на които старецът светва децата на малки хитрости с огромен ефект за Земята (да ходят на училище пеш вместо с колите на големите, да рециклират, да загасят лампите, когато излизат от стаята...). За да ги насърчи, Дядо Коледа решава да носи зелени дрехи във всеки ден от годината освен на Коледа.

Накрая на книгата, старецът е оставил празно място за децата и "зелените им идеи" за спасяване на заобикалящата ни природа. И на сайта на авторката също има страничка за "малките зелени гении" (на англ: greenius).

Книгата е отпечатана в САЩ на 100% рециклирана хартия със соево мастило. За всяко продадено копие авторката дарява по един долар на различни зелени организации.





текстът е публикуван в Горичка

такава, но различна

гледах „лято с моника" на бергман
моето момиче се казва моника
но тя не дойде
не можеше да излезе тази вечер
филмът не беше кой знае какво
те се влюбват
те плават с лодка
те крадат храна - свинско печено
тя забременява
лятото свършва
той започва работа
тя не се грижи за детето
той отива извън града по работа
тя си хваща мъж и го хвърля в леглото
той се връща ден по-рано и ги вижда
те се разделят

моята моника не е такава

кръстена е на моника вити
прекрасната италианка
баща й адски я харесвал
и лепна името на дъщеря си
баща й бил егоистичен лайнар
и бързо изхарчвал парите й за храна
докато била бебе
после родителите й се развели
минало доста време
и се запознала с мен

и така до този петък
когато аз бях на симфония на малер
тя беше на рождения ден на стар приятел -
почти двуметров гей
към два сутринта отишли в спартакус -
клуб в който аз не ще стъпя
вече била пияна
смъркала й енфие (което ме учуди)
и отишла в тоалетната
след като се наплискала
забелязала зад себе си един мъж
с който вече се запознала
и започнали да се целуват
яко да се натискат с две думи
тя му оставила и смучка за спомен
а аз по това време вече спях
и нищо - това е историята
все пак
моята моника не е такава

за още стефан иванов - оттук

Еко бизнесмен

Кога устойчивият бизнес модел става печеливш? Вече можеш да прочетеш на български невероятния разказ на основателя на "Патагония" Ивон Шуинар за историята на култовата компания за спортни дрехи.

Любомир Попйорданов е основател на спортно-туристическа агенция "Одисея-ин", магазини за специализирана планинарска екипировка "Стената" и е дистрибутор на "Патагония" в България.

Няма планинар, екстремист или любител фотограф, в чието съзнание да не стои запечатан митичният пейзаж на Патагония, тази брулена от ветровете земя. Определяна като крайно негостоприемна, тя отдавна се е превърнала в една от най-оспорваните териториии сред екстремномислещите, в символ на предизвикателството, терен, изискващ изключително и само нестандартни решения, в обект на естетическа наслада.

Най-новото заглавие от поредицата на Gorichka.bg и издателство "Сиела" "Пусни народа ми да кара сърф" разказва личната история на един катерач, сърфист, каякар и пътешественик, който става и успешен бизнесмен. Това е легендата Ивон Шуинар, който успява да превърне компанията си за високотехнологични и дизайнерски спортни дрехи "Патагония" в еталон за качество, иновации и опазване на околната среда. Ивон Шуинар определя "Патагония" като експеримент, който иска да докаже, че екологично отговорният бизнес може не само да работи безотказно, но и да е печеливш.

Подобна екополитика е със светлинни години пред тази на много други бизнеси, които едва сега започват да компенсират нанесените на природата вреди. Не е изненадващо, че за производството на дрехите "Патагония" се ползват биоматерии, избягват се токсични обработки, пестят се изчерпаеми ресурси, като фирмата рециклира старите си продукти.

Ивон Шуинар открива Патагония, тази приказна земя, през 1968 г. като млад, но вече проходил и в бизнеса катерач. Зад гърба си има суперпремиери в Йосемитите и Алпите, включително на катераческата мека "Ел Капитен". По това време прави и фирма за железни джаджи, които неговият екип от заклети пътешественици създава със силата на своята фантазия и с ръцете си много преди да станат първите матрици и машини за това. Може без преувеличение да се каже, че за неговата компания са в сила същите определения, които са валидни и за земята на Патагония.

"Пусни народа ми да кара сърф", първото заглавие, представящо Ивон Шуинар пред българска публика, е изпълнено с позитивна енергия, достойнство, пиетет към природата и хората на "Патагония", споделящи неговия страстен ангажимент към каузата на природата, към всички важни въпроси в дневния ред на човечеството.

Разказваща увлекателно за експеримента "Патагония", "Пусни народа ми да кара сърф" е още книга за качеството като верую и избор, за корпоративния облик на един от световните бизнес модели, базиран на ценности и философия, която може да се обобщи така: "Трябва да поемем отговорност за това, което произвеждаме от раждането до смъртта му и след това" и с която се обобщават отговорите на въпроси от областта на дизайна, през производството, дистрибуцията, РR, финансовото управление и човешките ресурси до... взаимодействието с околната среда.

"Пусни народа ми да кара сърф" е за всички, които страдат от дефицит на ентусиазъм, на смелост или на идеи, или - ако ги имат в излишък, искат да са наясно с пътя. Защото това е книга за една от онези компании, които искат да бъдат тук и през следващите сто години. Книга за Пътя!


ресурс -> Gorichka.bg
by Ins.

Книга за Коледа 2 : Екотематика

Горичка подкрепя инициативата на писателя Георги Господинов "Подари книга за Коледа" с класацията си на десет книги на екотематика.

Наскоро в колонката си в "Дневник" Георги Господинов изпревари началото на предпразничната шопинг треска със своята малка лична кампания "Подари книга за Коледа". Горичка реши да подкрепи инициативата с няколко идеи за книги на екотематика. Освен "Пусни народа ми да кара сърф" от Ивон Шуинар и "Gorichka.bg - Година първа", книгите, които Горичка издаде със "Сиела", се спираме на още десет заглавия. Защо?

"Господари на климата"
от Тим Фланъри, издателство "Книжен тигър"

Защото авторът обяснява това, което се случва с климата на достъпен език. Защото книгата разказва историята на климата в последните милиони години, за да ни покаже с колко лека ръка днес го рушим. Защото разбираме как глобалното затопляне ще се отрази на живота ни. Защото успява да ни убеди, че сме господари на климата и климатът на бъдещето зависи от нас. Защото ни показва колко много можем да направим за решаване на проблемите и колко малко всъщност трябва да направим.

"План Б 2.0"
от Лестър Браун, издателство "Книжен тигър"

Защото план А определено не действа. Или по-скоро действа по прекалено деструктивен начин: глобалната икономика надхвърля възможностите на планетата, нефтът си отива, водата и горите намаляват, а за капак на всичко изпускаме парникови газове в атмосферата по-бързо, отколкото природата може да ги поеме. Добре, че има план Б - възможност за създаването на нисковъглеродна икономика, която разчита на чисти и възобновяеми източници на енергия и незамърсяващи технологии, които отдавна имаме способността да изградим.

"Водородната икономика"
от Джереми Рифкин, издателство "Захарий Стоянов"

Защото никой не може да отрече приноса на петрола за разрастването на доста световни конфликти, както и наближаващия му край. Защото Рифкин прогнозира настъпването на нова световна икономика, основаваща се на водорода. Защото водородът не образува вредни емисии и широката му употреба не би водила до геополитически кризи, свързани с енергията. Защото идеята наистина си струва.

"Състоянието на планетата: Нашето бъдеще в градовете"
от Институт Worldwatch, издателство "Книжен тигър"

Защото ние живеем в градовете и тъкмо тяхната територия е бойното поле, в което провеждаме нашата малка битка със самите себе си. Защото в книгата е обяснено как градовете могат да бъдат променени в съответствие с тази наша битка. Защото авторите са засегнали въпроси като местното производство на енергия, зелените транспортни връзки, градското земеделие.

"Екогорива и хибридни автомобили"
от Мария Тончева, издателство "Ековат технологии"

Защото наистина нямаме време. Защото екогоривата и хибридите са едно временно решение на проблема и тяхното време е сега. Защото би било добре да знаем малко повече по въпроса.

"Вятърни турбини"
от Георги Тончев, издателство "Ековат технологии"

Защото вятърът е cool. Защото вятърната енергия е един широко достъпен възобновяем енергиен източник, който може да бъде използван от всички. Защото вятърните турбини са един от символите на нашето бъдеще.

"Изолация на дома"
от Бернд Серексе, издателство "СофтПрес"

Защото трябва да пестим енергия, а изолацията на дома е едно наистина добро решение. Защото при ефективна изолация нежеланото изтичане на топлинна енергия спада с 40-60%. Защото всички сме въздишали пред дребни предмети от бита на предшествениците си, а истината е, че те често са си ги правели сами. Защото, ако имаш време и желание, можеш да се опиташ да направиш изолацията си сам.

"Наръчник по екологично градинарство"
от Георг Меркенс и Крафт фон Хайниц, издателство "Емас"

Защото някои домашни растения имат способността да улавят различни химикали и отрови, а в дома такива има много. Защото, ако искаме растенията да ни предпазват от химии, трябва и ние да им отвърнем със същото.

"Екология: Искам всичко да знам"
издателство "Прес"

Защото децата са много важни. Защото трябва да научават за екологията от ранна възраст, тъй като ще наследят нашите проблеми. Защото те са бъдещето и бъдещето е тяхно.

"Малкият принц"
от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Защото на повечето от нас са ни чели приказки като малки и е добре да продължим традицията. Защото нашата планета също като планетата на Малкия принц става все по-малка за човечеството. Защото вероятно скоро и ние ще трябва да покрием растителния свят със стъклени похлупаци, за да го предпазим от самите нас. Защото всички ние сме малки принцове на нашата планета и бъдещето й зависи от нас.



ресурс -> Gorichka.bg
by Ins.

четене

Днес във факултета се състоя литературното четене с герои Мартин Карбовски, Калин Терзийски, Стефан Иванов и Тома Марков.

Клипчето дава ясна представа как протече мероприятието. :-)

Чете ли се?

Веселин Димитров за Капитал Light

Осем минути могат да са две цигари време, разстоянието между първото и второто иззвъняване на будилника или един разговор по телефона с родителите. Същите незначителни осем минути са и средното време, което всеки един българин прекарва дневно с книга в ръка. Няма да оценяваме дали това е много или малко най вече защото някои хора четат много повече. А други въобще не четат. Въпрос на личен избор, да. От друга страна, "четенето е въпрос на държавна сигурност", както ни казва Игор Чипев, директор на дирекция "Книга и библиотечно дело" към Министерството на културата. Тази година министерството за пръв път отдели 2 милиона лева, за които библиотеките в страната могат да кандидатстват с проекти. Така се дава възможност по прашасалите библиотечни рафтове да се появят нови издания. Това може да е първа стъпка към раздвижване, най-вече в малките градове, където нови книги в момента просто няма. Това е странно, защото, отново според Чипев, в България има свръхиздаване - средно тук се издават по 20 книги на ден.

В същото време 42 процента от българите въобще не четат (което е нормална стойност за ЕС), а 53 процента не си купуват книги (всички данни дотук са от изследването на "Алфа рисърч" "Четяща България" от миналата есен). Връзката между огромното издаване и ниския интерес има нужда от едно икономическо обяснение - голяма част от книгите тук се публикуват в тираж 500 бройки и затова рискът за издателите е нисък (също като печалбите им). Тиражът от своя страна не е голям просто защото книгите не получават достатъчна реклама. Истинската литературна критика също почти липсва, което пречи на читателите да се ориентират в морето от издания. Помощ в ориентацията може да даде Панаирът на книгата (5-9 декември в НДК в София), който е и поводът Light да посвети следващите си страници на книгите и четенето. Докато подготвяхме темата, помолихме писателя от български произход Илия Троянов да сравни нашия и немския книжен пазар. Неговата "Събирачът на светове" беше пусната в България преди три месеца в тираж от хиляда бройки. "В немскоезичния свят книгата е продадена в 330-хиляден тираж. Хиляда бройки в момента се продават за седмица, защото книгата е малко поотшумяла", ни написа той, а за точно осем минути нас ни хвана срам.

58% от българите четат книги.
11% всеки ден.

За сравнение - делът на четящите е по-висок в
72% - Швеция,
66% - Финландия,
63% - Великобритания,

по-нисък е в
33% - Португалия,
45% - Гърция,
48% - Испания.

Най-известният чуждестранен автор тук е Дан Браун.
4.5% от българите са чували за него.

22% от българите посещават библиотеки.
35% биха дали до 5 лв. за книга.
50% от домакинствата в България имат под 50 книги.

Данните са от изследване на "Алфа рисърч", проведено през есента на 2006 г.

приятна изненада

Преди няколко дни - в рамките на медийния панаир - във факултета имаше представяне на списание ЕГО. Главната редакторка Мила Лазарова разказа подробно за авторите, читателите и текстовете, които публикуват. Особено горда беше от това, че са успяли да организирали изложбата на Лорънс Шилър Мерилин Монро и Америка през 60-те години.

Вчера отидох и останах много приятно изненадана, когато видях, че долу има щанд с материали, свързани с изложбата - пет-шест различни плаката и няколко книги. Впечатли ме българското издание, което освен всички снимки, включва и текстовете към тях. Цената беше съвсем прилична, затова извадих пари и си купих книжката.
Крайно време е в България да започнат да се грижат за тези неща.

Качвам няколко снимки в по-голям размер, за да се чете текстът.
Иначе изложбата е чудесна и ще бъде в галерията за чуждестранно изкуство до 15 януари 2008.

Карбовски vs. Тома Марков

На 17 декември, понеделник от 6pm в зала 13 на факултета ще се случи литературната среща между Мартин Карбовски (литература-диктатура) и Тома Марков (бърза литература).

Подари книга за Коледа!

Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора "Метро", "Била"… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.
Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я наречем просто "Подари книга за Коледа".
Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.
Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.
Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.)
А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро. Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно "Малката кибритопродавачка", която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без "Даровете на влъхвите" на О'Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без "Коледната история на Оги Рен" от Пол Остър.
Подарявам тази малка лична кампания на тези, които вече се чудят как да не подарят същия парфюм, шал, бижу от миналата година.
Надявам се да я прочетат и тези, които разгръщат предимно икономическите страници, управителите на банки, шефовете на фирми. Изненадайте вашите служители за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис джунджурии, които ще раздадете покрай празника.
Когато едно общество е в дълга и тежка криза, то първо изхвърля онова, което му се струва излишно и ненужно. Книгите, и изобщо културата, бяха лесно припознати като излишния харч. Като нещо, което не е стока от първа необходимост. Струва ми се, че бавно започваме да осъзнаваме обратното. Книгите и културата са стока от първа необходимост за всяко нормално общество.
Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.

- Георги Господинов



Изданието вече е на Коледния панаир на книгата, а автограф от автора и художниците може да се вземе на премиерата на 21 декември от 18.00 часа в Софийска градска художествена галерия (СГХГ).

КОНКУРС! КОНКУРС! КОНКУРС!

ІІ Национален литературен конкурс "Хермес" (за първа книга - поезия и проза)

Във връзка с 15 годишнината от основаването си ИК “Хермес” обяви през месец ноември 2006 г. І-вия Национален литературен конкурс, който приключи тази година. Победители в този І-ви конкурс бяха:- Светла Павлова – “Кармичен възел” – поезия-

Момчил Цонев – “Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки” – проза.

Вярна на идеята да помага на младите автори да изявят своя талант, ИК ”Хермес” обявява ІІ-ри Национален литературен конкурс.

Националният литературен конкурс: – се стреми да стимулира младите автори за постигане на тяхната творческа реализация;– има за цел да популяризира творчеството на младите писатели и да им помогне да направят първите си стъпки по дългия път към писаното слово, за да открият своето място в света на литературата;– дава възможност на младите читатели в България да се запознаят с произведенията на своите връстници, да открият в тях частица от себе си и отговори на своите житейски въпроси;– ще насочи вниманието на младите хора към книгата, ще възроди интереса към четенето като приятен и полезен начин за духовно и личностно израстване.Националният литературен конкурс е подкрепа за българската книга, която ще съхрани нашата идентичност в семейството на европейските народи.Условия за участие в конкурса:

* Автори, които нямат издадена книга до момента.

* Автори до 25 години.

Срок за приемане на ръкописи: 31 януари 2008 г.Пловдив, ул. Богомил №59,

тел: 032/ 630 630

Имейл: info@hermesbooks.com

Срок за издаване на наградените книги: май 2008 г.

Поредна Алтера

На 6 декември от 12 часа на 3 ет., Фоайе Запад, в рамките на Панаира на книгата, издателство алтера представи проекта си ЗЕВГМА.
ЗЕВГМА е поредица за философия, хуманитаристика и социални науки под редакторството на доц. д-р. Миглена Николчина. Дотук в поредицата са издадени сборникът „Места на любовта”, книгата на Боян Манчев „Тялото-Метаморфоза”, както и книгата на Ирина Генова „Tempus fugit/ Времето лети/ Time is flying”.
„Места на любовта” съдържа текстове на десет източноевропейски авторки. Сборникът съдържа критически есета с различни перспективи върху философския и литературен Ерос. Пол/родовата разлика е изведена като основополагащ аргумент в етиките на любовта. Съставители на сборника са Миглена Николчина и Надежда Радулова.
Голяма част от текстовете в „Тялото-Метаморфоза“ са вдъхновени от опита на съвременното изкуство, на конкретни творби и артисти. През опита на пърформанса, танца и видеоарта, книгата на Боян Манчев отключва и мисли пластически метаморфозите на тялото, опитва се да изпита тялото-метаморфоза.
Книгата на Ирина Генова „Tempus fugit/ Времето лети/ Time is flying” е първият по рода си билингвистичен (на български и английски) прочит на съвременното изкуство и на визуалния образ. Книгата е израз на желанието на авторката да бъде изявена валидността на случилото се след прага на 90-те.
Вниманието е съсредоточено върху работи и образи, които имат трайно въздействие; включени са актуални дебати върху визуалното, надхвърлящи традиционните територии на изкуството. Състои се от 4 части, всяка от които е придружена от днешни референции, коментари и визуален материал.

Програма за днес - о8.12.2оо7

На 8 декември програмата ще открият от Жанет 45 –
в 11.00 Екатерина Йосифова ще представи “Обратно броене” – стихосбирка на Рада Панчовска, а в 12.00 ще чуем какво ще каже за стихосбирката на Михаил Калдъръмов “Бездна” Бойко Ламбовски.
Следва представяне от Културна Асоциация Беинса Дуно на Физиогномика и френология, из Словото на Учителя - Беинса Дуно-Петър Дънов, и представяне на етюд от Паневритимията - висш космически ритъм, с музика и изпълнение от кръг Орфеана (12 часа - 13 часа, фоайе запад, етаж).
От 13.00 часа в зала № 9 в НДК издателство „Дамян Яков” ще представи две поетични антологии: „Любовни знаци. Българска любовна лирика” и "In vino veritas". От Цанко Церковски до Бойко Ламбовски. В програмата са проф. Петър Петров, Арсения Иванова, Явор Борисов – артисти; Мария Мирчева – пиано.
Издателство Леге Артис ще представи романа на Неда Антонова “Вино и молитви” – книга първа от трилогията „Вино”
Събитието ще отбележи и издателство Аргус, което ще отпразнува годишнината си и ще представи няколко жанрови групи нови издания.
Издателство Смол стейшънс прес ще представи книгите на Цветанка Еленкова “Времето и връзката – девет есета за Балканите и др.” и на Джонатан Дън “ДНК на английския език” за връзките и кода на думите в английския език. Представянето ще се състои от 16.00 часа, етаж 3, фоайе Запад.

98 години от рождението на Никола Вапцаров

На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров. Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г.
Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.
И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.
Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.
Премества се в София, където дълго време остава без работа. Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.
В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.
Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.
На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.
Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.
Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.

Вяра

Ето - аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

(...)

"Шпионират" литкафене "Хеликон"

Малък инцидент „помрачи" презентация на нова книга в литературното кафене „Хеликон" в рамките на Международния панаир на книгата.
В момента, в който течеше представянето на романа „Царицата" на доскорошния ни посланик в Унгария Светлозар Панов, в литкафенето нахлу с с обидни квалификации се появи Радко Ханджиев, кандидат на последните кметски избори, станал известен с агентурното си минало, като човек на Шесто управление.
Присъстващите, част от които служители на МВнР, разпознаха „читателя" и под освирквания позорно го принудиха да напусне интелектуалния кръг, в който той случайно или не се бе появил.
Шеговитите коментарите бяха, че ДС, притеснена от разкритията на Панов, е изпратила свой копой в опит да развали приятното обсъждане на романа.
Медиаторът на проявата литературният критик Йордан Евтимов посочи, че „Царицата" е предизвикала небивал интерес в литературното и политическото пространство, поради факта, че дипломат от кариерата се опитал да повдигне завесата на интересен феномен - къде са изчезнали парите на социалистическа България.
Евтимов потърси отговор на въпроса какво е мотивирало автора да се хвърли в сложната политическа игра с нетрадиционен похват - романизиране на събития от близкото минало.
Изтъкнато бе, че едно от предимствата на Панов е вещината, с която е описал дипломатически и шпионски афери, които задържат вниманието на читателя.
Водещият настояваше да се разбере кое е художествена измислица и кое е точно описание на събитията от онези години, но авторът успя да запази в тайна отговора на този въпрос и препоръча читателя сам да открие своята истина.
Много от присъстващите - посланици, дипломати, бизнесмени, сред които Мартин Заимов, проф. Христо Кафтанджиев, Гриша Атанасов изразиха мнение, че книгата освен забавно четиво е и точно описание на професионални прийоми от техни служебен живот.

Богдан Русев с любовен роман за 90-те

"Ела при мен" на Богдан Русев е нещо като любовен роман за 90-те.
Три новели за любовта като пристрастяване, като смърт и като прераждане. Три истории за търсенето, намирането и изгубването.
Три бийта от един непрекъснат ритъм, който сърцето ти ще познае веднага.
"Komm zu mir":И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна.
"Ode to my family":Никога не съм чувал нещо подобно.
Никога не съм виждал толкова много приятели, които се прегръщат с всичка сила, сякаш това е най-естественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета, събрани на едно място - момичета с бляскавото достойнство на принцеси, момичета с палавата енергия на вълшебни същества, момичета в цвят и момичета, едва очертани от играта на светлините.
"A l'ombre des jeunes filles en fleurs":Обичали се толкова много, че когато правели любов, все едно били главните герои в американски блокбъстър - имало завръзка, напрежение, трилър, екшън, романтика, нежност, комик рилийф, плот туист, експлозивна развръзка и отворен край, който намеквал за продължение.
После обаче всичко свършило.Една сутрин тя се качила в един автобус и заминала.

Евроконкурс за млади журналисти

Млади журналисти от цяла Европа са поканени да участват в паневропейски конкурс, посветен на разширяването на ЕС. Целта е да бъдат насърчени да отразяват политиката на разширяване и да обменят възгледите си за нея. Ще бъде избран национален победител за всяка страна. Срокът за участие е 15 март 2008 г.
За информация: www.EUjournalist-award.eu.

Четиво под лупа

Какво ще кажете, ако можете да носите настолната си книга навсякъде със себе си, любимата ви стихосбирка да се побира в шепата ви, а двуезичният речник - в малкия ви джоб?Точно такива са предимствата на книжните миниатюри, с каквито Регионалната библиотека "Пейо Яворов" в Бургас подреди изложба в един от филиалите си за Никулден.Изданията са от фонда на библиотеката и от частни колекции и се показват за първи път. Всички те са с размери под седем сантиметра, а повечето от тях са с библиографска стойност. Любопитни са миниатюрен молитвеник с големина два сантиметра и половина, войнишки двуезични речници с малко по-големи размери, минисборник с басни на Крилов с позлатени страници. Истинска находка е умален самоучител на турски език от 1861 г., намазан с восък, за да не се мокри.Най-предпочитаните за поместване в миникнижки автори у нас се оказват Ботев, Левски и Георги Димитров, издавани предимно на английски по повод кръгли годишнини.Българските миниатюри са по-скоро за ценители, тъй като са отпечатани в ограничен тираж.От няколко години се забелязва нов интерес към издаването на миниатюри. Сега обаче са набляга на любовната поезия и на сборници с мисли, подходящи за подарък.Това е поредната изложба на бургаската библиотека, целяща да разкрие богатството и разнообразието на фонда й. Първите две включваха експозиция с автографи и ретропощенски картички.

Лора Стаматис
dnevnik.bg

Тайните фалити на комунизма излязоха наяве

Излезе книгата на журналиста Христо Христов

Най-голямата стойност на тази книга е, че вади на бял свят тайните фалити на комунизма. Това е поредното проучване на журналиста Христо Христов, поредната му работа с най-неоспоримата материя - архивите.Книгата е написана въз основа на архива на следствено дело номер 4 от 1990 г., станало по-известно като делото за икономическата катастрофа. Става дума за най-голямото разследване на прокуратурата в най-ново време, събрано в близо 1200 тома документация. В тях фигурират показанията на генералния секретар на БКП Тодор Живков, на министър-председатели, министри, председателите на БНБ, ръководители на институции. В тези разкази хората по върховете на системата се оправдават със системата, или, по популярния израз на един от тях - с "времената бяха такива".Защо е важна тази книга? С риск от противоречие с министър-председателя, според когото нормални хора не се интересуват от досиетата на Държавна сигурност, обяснението е, че тя е важна за всеки нормален човек. На фона на трупащото се мълчание, на почти отсъстващия обществен рефлекс и чувствителност към този период на българската история и, в крайна сметка, на фона на постсоциалистическата шизофрения, която витае във въздуха, подобни книги са необходимата струя свеж въздух, нужен за здравословното възприятие на света, в който живееш и от който идваш.Авторът разказва отстранено и методично, но в същото време много увлекателно. Това е приказка за тайно продадения златен резерв на Съветския съюз, за икономическите експерименти през 60-те, за тайното отхвърляне на МВФ, за предложението България да стане съветска република, дошло от самата България, както и за последвалия отказ, за търговията с оръжие, за кредитирането на страни от третия свят, което също е причина за двата фалита на държавата. С други думи, приказка за цинизъм, безочие, лъжи и престъпления в чудовищни пропорции. По презумпция и за липсващите наказания (делото е прекратено през 2005).Книгата също така пука дълбоко внушени и упорито блуждаещи сред обществото ни митове като балони: като тези за развитото ни селско стопанство, за златните заводи на социализма, за електрониката, елките и електрокарите, за икономическия растеж, който България преживявала, и за евтиния и спокоен животец на хората.Колкото до мотива за написването й - делото е прекратено, но разказът трябва да се знае. Или, както казва авторът в посвещението: "На младите хора, чиято представа за комунизма ще бъде само от книгите". Но за съжаление ще изкупват разрушителните му последствия. Официалното представяне ще бъде на 15 януари 2008 г. То е замислено като кръгла маса за икономическото наследство на комунизма.

Марина Караканова

dnevnik.bg

Мерилин Монро и Робърт Кенеди в иконична изложба

След като се зарадвахме на една от големите книги, описващи Америка през 60-те, можем да се насладим и на образите от онова необикновено време. Защото, след успеха на изложбата „Мерилин Монро и Америка през шейсетте” в най-големите световни галерии, самостоятелната изложба на легендарния фотограф Лорънс Шилър пристигна в България. От 30 ноември до 15 декември в Националната Галерия за чуждестранно изкуство ценителите на фотографското изкуство могат да се запознаят с над 70 авторски творби, които са запаметили образите-икони на динамичния период и събития в Америка през шейсетте години, сред които Мерилин Монро, Робърт Кенеди, Барбара Стрейзанд, Мохамед Али, Алфред Хичкок, Ричърд Никсън, Бети Дейвис, Мартин Лутър Кинг, София Лорен, и много други личности, които по индивидуален начин са допринесли за развитието на световната история.Лорънс Шилър бе в България за официалното откриване на изложбата „Мерилин Монро и Америка през 60-те”. Тя постигна забележителен международен успех в градовете, където вече е била представена – Пекин, Ню Йорк, Дюседорф, Лос Анжелис и Сан Франциско. След премиерата в България експозицията ще бъде представена в Хонг Конг, Залцбург и Москва. Експозицията представя 70 фотографии, които са избрани сред близо 10 хил. творби на Лорънс Шилър. Това са снимките на двадесетгодишен фотограф, който е имал шанса да бъде на точното място в точното време. Години след заснемането им се усеща същинското значение и сила на отразените в тях събития. Това е най-бурният период в американската история. Една от най-важните поредици фотографии на Шилър е тази с Мерилин Монро. Историята отрежда на Шилър да увековечи последните дни на актрисата на снимачната площадка по време на последния й филм „Нещо трябва да се даде” (Something's Gotta Give 1962) който остава незавършен. За холивудската икона Шилър разказва: „Когато влезеше в обектива, независимо дали на кинокамера или на фотоапарат, тя се оживяваше. Мерилин беше истинска актриса. Образът на „безсловесната блондинка” беше само роля”.
В творческата биография на Лорънс Шилър присъстват кадри от знакови моменти на много други исторически личности. Фотографът е запаметил последния полет на Робърт Кенеди, по време на президентската кампания на Демократическата партия през 1968 г. в САЩ. Шилър заснема и „най-известната пушка в американската история” от ъгъл, който разграничава фотографските му способности от тези на всички останали. Това е оръжието, което отнема живота на американския президент Джон Ф. Кенеди. Шилър прави революция в еротичната фотография през 1969 г., когато за пръв път на страниците на списание „Плейбой” се появява интимно окосмяване. В този период е действала голяма цензура, упражнявана от Пощенската служба на Съединените щати, но снимката е с толкова голяма художествена стойност, че издателят Хю Хефнър поема риска да предизвика цензурата и да пробва дали Америка е готова да възприеме една жена в целия й блясък. Лари Шилър е роден на 28 декември 1936 г. в Бруклин, Ню Йорк. Носител е на наградата „Еми” на Академията за телевизионно изкуство и наука и на няколко приза на Националната асоциация на фотографите в печатни медии на САЩ.

Награда за превод на фондация "Елизабет Костова"

Фондация “Елизабет Костова” ви кани на връчването на първата си Награда за превод на 7 декември (петък) 2007 г. от 17.00 ч в Литературно кафене “Хеликон”, НДК, Мраморно фоайе, етаж 1.

През 2007 наградата се дава за превод на български език на съвременен роман с високо качество, чийто оригинално издание е публикувано на английски език след 1996 г., а преводът му на български е издаден между 1 януари 2006 и 30 септември 2007 година. Преводачът на наградения превод получава $2,000.
Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата независимо от неговото гражданство. Водещи при оценяване на преводите са следните критерии: литературно качество, прецизност, коректност и съгласуваност.

С предложения за най-добър превод се включиха издатели, литературни критици и преводачи. Конкурсът за наградата беше обявен през месец юни с краен срок 30 септември 2007.

Фондация “Елизабет Костова” е създадена, за да поощрява развитието на съвременната българска литература и българските писатели.

Носителят на първата награда за превод на съвременен роман от английски на български език на фондация “Елизабет Костова” ще бъде определен от жури в състав: Ваня Томова, Огняна Иванова и Йордан Костурков.

Наградата ще бъде връчена от Юлиан Попов (председател на УС на фондация “Елизабет Костова”). На церемонията по награждаването ще говорят членове на журито и Стефан Тафров от УС на фондация “Елизабет Костова”.

Модератор: Йордан Ефтимов

Награда ще бъде посветена на Кръстан Дянков.

http://www.ekf.bg

материалът е от кафене.бг

Владо Карамазов: Наистина не харесвам телевизията

Владимир Карамазов е толкова зает, че докато се разберем за това интервю, минаха няколко дни. Накрая в уговорения час той ме посреща и ми казва “Ужас, помислих, че си забравила!” - защото самият той беше забравил за колко часа сме се уговорили.

И въпреки че беше леко премръзнал и притеснен, че няма да имаме време, се старае да отговори на въпросите ми изчерпателно и коректно. Аз от своя страна обещавам да го питам възможно най-малко за телевизията и много - за театъра. Така в Народния, в топлата гримьорна си говорим за онова, което го интересува – пътуването и сцената. И живота, разбира се. Ето какво точно...

Как ставаш?
Много трудно, особено тази сутрин.

Как лягаш?
Като пън – къпя се и се просвам на леглото.

Със или без захар?
Без захар.

Какво репетираш в момента?
“Празникът на Бакхус” от Артур Шницлер. Режисьор е Антон Угринов, играем с Юлиан Вергов и Теодора Духовникова. В пиесата се разказва за това, че хората си правят едни планове, а се случва нещо съвсем друго. Подреждат си неща в главата, а се случва тотален хаос. На мен например това ми се случва постоянно – аз винаги очаквам от всяка ситуация много и съм ужасно разочарован, когато се срути всичко.

Актуална ли е в момента тази пиеса – все пак е писана преди век?
Да, според мен тя ще е актуална и след 300 години. Не е в епоха. Но не е и модерна. Артур Шницлер за първи път почва да пише за сексуалните заигравки на хората и по онова време това е било недопустимо.

Коя е най-мръсната дума?
Не мисля, че са глупости – по-скоро да кажеш лошо нещо зад гърба на близък човек.

Наистина ли за теб “телевизия” е мръсна дума? И ако е, защо се нави да водиш Сървайвър?
Наистина не харесвам телевизията. Не ми харесва като медия изобщо. В момента обаче едно нещо, което аз харесвам, се прави точно от телевизия. Аз съм огромен фен на Сървайвър. Затова и се съгласих. Много го мислих, знаех, че ще има някаква подобна истерия към мен по време на този формат, която няма да ми хареса. Така и се случи и тези последици не ми се нравят много. Но като ми се обадиха за кастинга, не можах да повярвам. За мен това е даже над мечтата – защото моята мечта винаги е била да бъда участник. Не ми е и хрумвало.. и се зарадвах.

В интервютата казваш, че хората не отиват там, за да спечелят парите, а за да разнообразят живота си. Ти много пътуваш - същото ли разнообразяване търсиш по този начин?
Абсолютно да. Аз го правя, за да се откъсна от своята действителност.

Нали актьорите всяка вечер са различни – не е ли това достатъчно разнообразие?
За съжаление – не. Моите дни преминават от сутрин до вечер в театъра. И това като се прави 9 месеца в годината, е изключително натоварване. Ние имаме и други неща... абе трябва си почивка. Натоварването и психически, и физически е огромно. Има един момент накрая на сезона, в който на нас ни е ужасно трудно, ужасно омръзнало и да се "намамим" да изиграем едно представление ни коства ужасно много. И, като отида някъде за месец, забравям всичко това. Не само че го забравям, ами и започва да ми примъчнява. Като се върна съм зареден и ми се работи.

Какво ти казват гласовете?
Аз наистина имам гласове – малко съм ненормален. Вътре имам не един, а 50 гласа. Слушам ги. Питам ги за верните посоки в живота и досега не са ме подвеждали.

Мечтаеш ли си да правиш по-малко роли, но да ги изпипваш по-детайлно, или все още не ти пречи количеството?
Ами.. де да знам. То можеш да имаш и малко роли и пак да не са качествени, ха-ха. Искам да играя в пиеси, които харесвам, с режисьори, които харесвам и с колеги, които харесвам. Това е. Няма значение дали ще са много или малко – когато се чувствам изморен, ще са по-малко, когато съм във форма - ще са повече.

Свободен актьор, или щатен?
Зависи къде. Разбира се, най-доброто, което може да се случи на един актьор в България е да бъде на щат в Народния тетър. Защото тук се случва нещо, което го е нямало много, много дълги години. А едно време театърът се е опирал на такива групи – актьори, които са съмишленици, които са от едно поколение, които са приятели, които са носели цели репертоари и театри на гърба си.
Ние за тези поколения сме чували легенди – това са на Цветана Манева, на Руси Чанев, на Стефан Данаилов... Те са били страхотни, но след тях този дух дълго го е нямало.
В момента в Народния театър се появи такова поколение. И това е страхотно. Ние сме щастливи – тук има невероятна атмосфера за рабтота – поставят най-добрите режисьори, ние сме ценени и те разчитат на нас...

С коя глава мислиш?
С горната..

Кога не искаш да се будиш?
Днес например. В почивните дни.

Има ли роля, която много обичаш?
Има. Сенебирски в “Албена”. Защото го направих с режисьор, когото много харесвам - Иван Добчев. Защото за тази роля ме поканиха ведага след като бях завършил ВИТИЗ. Беше първата ми професионална роля. Някакси Иван тогава ми даде много самочувствие за театъра. Аз тогава бях от 26 човека състав единственият, който беше с 15 години по-млад от всички. Беше ми мнoгo трудно. И той ми даде голямо рамо.

Какво би си имплантирал и къде?
Засега нищо, надявам се никога през живота си да не се питам какво и къде да си имплантирам и никога да не го правя.

Има ли част от сценичен текст, който с времето е станал част от твоя личeн монолог?
Напоследък често мисля за последния си монолог от „С любовта шега не бива“. Този сезон за моя радост възстановихме представлението, даже се игра два пъти при чудовищен интерес. Там героят ми казва, че светът е бездънна помийна яма и че и мъжете, и жените са ужасни същества. Но на света има нещо възвишено и свято – връзката на две такива несъвършени същества.
И в любовта често си мамен, често си нещастен, често си нараняван, но обичаш. И когато застанеш пред прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш: “Аз често страдах, но съм обичал”. И това е така. Ако това стане накрая на живота ми, ще е добре...

Ти по-скоро интуитивно, или рационално живееш?
Интуитивно. Всичко при мен е на емоции.

Правиш планове за живота си, или предпочиташ да ти се случват нещата?
Опитвам се да си правя някакви планове, но, както споменах, моите никога не се осъществяват. И на това съм се научил – може да си имам нещо бегло в главата, но гледам да не се фиксирам, защото знам, че няма да се случи. “Другата година да се оженя, по-другата - да имам деца” – това е абсурдно.

Какво те ядосва?
Дупките по улиците. И много неща, свързани с ежедневието. Уредицата на нашата страна. Това ме дразни.

Аха, а гласуваш ли?
Не. Няма за кого да гласувам.

Какво би направил, ако си всемогъщ?
Бих направил България една малка Швейцария.

Кой ти е най-ценният урок в театъра?
Иван Добчев ми е казал никога да не се страхувам от провал, защото провалът ще ме изгради като актьор. Наистина човек трябва да се научи да губи и да се проваля, защото от всеки един провал можеш да научиш много повече, отколкото от всеки един успех.

Имаш ли роля, която възприемаш като провал?
Имам, да. Пълен провал. Но няма да кажа коя е.

Кои твои колеги, според теб, наистина са големи театрали?
На първо място е Руси Чанев. Този човек е роден за театър. Енергията му да се превъплъщава е огромна. Моите приятели – Юлиан Вергов, Захари, Деян според мен са страхотни. Също Теодора Духовникова, Александра Василева. Мария Каварджикова, Вальо Ганев. Много харесвам и Йорданка Стефанова от Сатирата. И Светлана Янчева...

Снимаш ли филми?
Снимах един – с един френски режисьор, който дойде през лятото, избра си български актьори и направи филм. На нас ни се стори като доста алтернативна продукция. И изведнъж този човек ни прати филма - час и половина - и не можахме да повярваме. Адски готин е станал. Даже май иска пак да дойде и да снима...

Кого наби последно?
Бил съм се отдавна.

Ааа не е вярно – Захари ми разказа, че сте се били в НАТФИЗ...
А, вярно че се се бихме веднъж хахаххах. Да, във ВИТИЗ. Леле... той ми е най-близкият човек, ужас.

Самодостатъчен ли си си?
Засега да. Което може би е проблем. Но да.

Имаш право на три желания. Кои са?
Да обиколя света. На никого от моите близки да не им се случва нищо лошо, а ако им се случи, първо на мен да ми се случи, за да не го видя. Да се занимавам винаги с тази професия.

Кога си доволен?
Когато положа усилия за нещо и то стане добро.

А задоволен?
Май съм задоволен човек. Не мога да се оплача.

Човекът е продукт на средата, или средата е продукт на човека?
Човекът на средата си.

Какво предстои?
Тук съм разпределен в представление на един млад режисьор – Боян Иванов. Ще репетирам и с Коко Азарян в Сатирата. Аз исках да бъда в неговия клас във ВИТИЗ, не успях поради много причини. И откакто съм завършил все си мечтая и сега изведнъж – ето работя с него. Това е страхотно. Ние сме близки, той е страхотен човек.
От него могат да се научат толкова много неща. А един актьор трябва да учи. Постоянно. И точно в такъв момент работата с Коко ми е много важна, защото той ще ми покаже много неща. Аз даже казах, че не ме интересува за какъв хонорар ще играя - много исках да работя с него. Защото на мен ми е нужна тази информация.

Ти си?
Щастлив човек. Може да е банално, но често забравяме какво имаме и недоволстваме за неща, които са глупости. Като си помисля, има хора, които никога не достигат това, което аз вече имам. Аз съм постигнал повечето неща. Дори малко се плаша какво ще направя през останалата част от живота си. Но има какво. Не е да няма. Но ако продължава така, със сигурност след 20 години ще мога да кажа, че съм щастлив човек.

Елена Пенчева

Ужилена, но жива. След Прехода

На 4 декември в зала “Пеша Николова” на Центъра за култура и дебат “Червената къща” се състоя премиерата на книгата на Мариана Фъркова „Светът около мен“ (в рамките на поредица „Съвременни български автори”).
За книгата Деян Енев казва: „Има много основания да наречем именно „Светът около мен” „роман на прехода”, защото изследва не черупката, а същността на изминалите двайсет години. Романът е изграден на принципа на пчелната пита – подобно на спечелилата „Гонкур” „Улица „Тъмните магазинчета” от Патрик Модиано.
Авторката търпеливо запълва с живот и поезия кутийките, създавайки изповедно и камерно настроение с водения в първо лице разказ. Главната й героиня търси призванието си, търси любовта, търси опорите си на човешко същество сред угнетяващия бит на съвременна България.
Залогът е голям, защото най-добрата й приятелка Светла е успешна художничка емигрантка в Испания. Писмата между тях разтърсват с прозренията за цената на направения житейски избор.
Калейдоскопът от мечти на двете момичета се смесва с горчивите пейзажи на София, с мъжете, дъхащи на вино, които се появяват и изчезват в индианска нишка, отнасяйки прашеца от крилата на героинята, с цитати от книги и филми – за да усетим ненадейно, че сме попаднали в повествование от висока класа, с ранг на цялостна метафора за „света около нас”.
Има много основания да наречем именно „Светът около мен” „роман на прехода”, защото изследва не черупката, а същността на изминалите двайсет години. Една ожулена до кръв душа, която продължава да живее и да ни учи на храброст; една уморена пчела, която ни разказва за просторите в човека – това е „Светът около мен”.“
Марияна Иванова Фъркова е автор е на стихосбирката “Бесилки в моя дом” (1995) и на прозаичната книга “Моите петъци с Александър Геров” (1998). Съставител и редактор е на сборници, посветени на известни наши автори, между които Борис Делчев и неговия прочут “Дневник”, на две книги за Иван Пейчев – “Далечна близост” и “Не чаках есента”.
Редактор на книгите: “Симеон Радев. Това, което видях от Балканската война”, “Тодор Андрейков. Комичното на екрана”, Георги Фотев “Диалогична социология”, “Дисциплинарна структура на социологията”, Веселин Босаков “Идентичност и многообразие на исляма в България” и др.
Сътрудник в множество вестници и списания, излизащи през годините. Автор на критически студии, портрети и други материали, предимно из областта на литературата.
Книгата й се издава от „Колибри”

"Весело, но не прекалено", или защо хората са тъпи

По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола (1922-2000) не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина.
Затова ни се струва доста логично да подкрепим тезата, че хората може би не са толкова рационални и интелигентни същества, колкото си мислят.
В това можете да се убедите и сами, ако прочетете бестселъра на Карло Чипола - "Алегро ма нон тропо". Заглавието е термин, с който в музиката се задава "весело, но не прекалено" темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.
Чипола пише "Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове" и "Принципи на човешката глупост" през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели.
Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество.
Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа оттогава насам е константа. Също толкова популярни са и човешките типовете, на които според автора се делят хората, според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите.
Та разделението е между: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).
На тази база са формулирани и споменатите пет принципа на глупостта:
1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение.
2. Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

Издава: Колибри

Убийства от Испания

“Маслиновият лабиринт” излиза през 1982 г. и претърпява множество издания. И тук, както и в цялото си творчество, Едуардо Мендоса разказва с бликащо въображение и безкрайна развлекателност една заплетена история за убийства и престъпни групи на фона на живописна картина на обществения и икономическия живот в Испания отпреди няколко десетилетия.
Това е втората книга от великолепната поредица черни полицейски романи, в която издателство “Колибри” отново среща читателите си с неподправения хумор и сатиричното перо на Мендоса.
Първият роман (“Загадката на омагьосаната крипта”, “Колибри”, 2006 г.) въвежда главния герой – невзрачен и забавен инспектор, който сам разказва невероятните си премеждия. Престъпното му минало и житейските превратности са причина за попадането му в лудница, откъдето комисар Флорес го измъква тайно, за да може инспекторът да вади вместо него кестените от огъня при разрешаването на поредното престъпление.
Интелигентната ирония, пародийността и нелепите комични ситуации осигуряват на читателя много забавни часове.
Едуардо Мендоса е един от видните представители на съвременната испанска литература. Роден е през 1943 г. в Барселона. Завършва право, работи като адвокат, после като преводач, а през 1975 г. се появява и първият му роман.
Много от творбите му са филмирани. Автор е на 11 романа и пиеси. Всички те се отличават с неповторим литературен почерк, с характерното за Мендоса смесване на стилове и художествени похвати, със злободневна тематика и невероятни персонажи.
Издава: Колибри

За книжките и хората

Всяка година, когато дойде време за Панаира на книгата, ние леко се натъжаваме. Не защото той е лошо събитие. По-скоро е предзнаменование за часове раходки между щандовете и десетки похарчени левове и тежки торби, пълни с букви и смисли. Сега, малко преди коледната заплата, пак ще ни олекнат джобовете, но поне ефектът след относителното обедняване ще е като цяло положителен.
Защото от 5 до 9 декември в НДК на XXVI софийски международен панаир на книгата ще можем да си купим най-новите заглавия и всички, които по случайност сме изпуснали.
Организират го Асоциация “Българска книга”, Националният дворец на културата и Столична община и се провежда под патронажа на президента на Република България г-н Георги Първанов. Официалното откриване е на 5.12. 2007 от 11 ч. в централното фоайе на НДК.
Тази година панаирът ще се разпростре на по-голяма площ – от 1 до 3 етаж в Двореца. На 1000 м² 141 издателства от страната и чужбина ще представят хиляди заглавия. Гостуват представители от Китай, Франция, Иран, Русия, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Турция, Сърбия и Испания. Те ще бъдат разположени в мраморното фоайе на НДК и на полуетаж 4.20 изток.
На етаж трети – фоайе изток и запад, както и в зала 9 на етаж пет – ще се проведе съпътстваща културна програма. Тя включва премиери на нови заглавия, дискусии и кръгла маса на тема “Книгите и библиотеките”, организирана съвместно със Столична библиотека. За всички събития по дни ще ви оведомяваме своевременно.
Официален гост на панаира ще бъде г-н Йонас Модиг, председател на Федерацията на европейските книгоиздатели. Основана през 1967 година, тази организация подпомага и съветва асоциациите на книгоиздателите в ЕС по правни въпроси и по отношение на авторските права.
Тя представлява интересите на книгоиздателите пред Съвета на Европа и европейските институции. От 2007 година и Асоциация “Българска книга” е член на Федерацията на европейските книгоиздатели.
XXVI софийски международен панаир на книгата ще бъде отворен за посетители от 10 до 19 часа.
В програмата днес е първото официално представяне на виртуалния културен проект за лично творчество – otkrovenia.com. То ще се състои на Етаж 3, фоайе Запад от 13:00ч.
Днес на етаж 3, фоайе Изток ще бъде представени и две книги от каталога на издателство „Жанет 45“.
От 17:00 ч. Силвия Чолева ще представи романа на Любов Кронева „Къщата с ангелите“.
От 18:00 ч. Енчо Мутафов ще ни въведе в света на Йордан Костурков и неговите разкази в „Носталгия. Разкази. Том ІV“.

Елена Пенева
Журналист Dnes.bg