Почина Борис Димовски от Ива Рудникова
"Свърши ерата на големите, сега сме сами." Това беше написал незнаен поляк в книгата за съболезнования по повод смъртта на журналиста Ришард Капушчински преди точно два месеца.
Онзи ден почина карикатуристът Борис Димовски и всички, които някога са имали досег с неговата личност и философия, днес вероятно се чувстват по същия начин - по сами.
През 1996 г., в момент на тотален мрак, мизерия, мутри и банкови фалити го потърсих за интервю. Аз на 23, той на 71. Художникът беше като колаж от чертите на драматични герои. Мъдър, уязвим, настрадал се.
Изричаше прости истини, които разреваваха - заради чувствителността и куража, с които ги формулираше. Обсъждаше гадостите, които ни се случваха всекидневно, а сякаш гравираше сентенции в невидим камък.
Ядосваше се, но това действаше като свръхдоза хуманност. Претърсваше изтерзаната си душа за оптимизъм и рисуваше магаре върху салфетката за някое от внучетата, за които се грижеше.
Срещата с Борис Димовски се оказа фантастичен подарък, който разопаковах бавно години наред.
Сега с искреността, присъща по-скоро на него, признавам - не бих издържала и елементарен тест върху творчеството му: "карикатурист, един от най-големите български художници, майстор на акварела, живописта, импресията, графиката..."
Просто ми е мъчно за човека, с когото понякога обядвахме. Много човешки човек.
"Моята фантазия се нуждае от обуздаване. Неволята кара човека да стане дисциплиниран. Ние сме разглезен народ - недоцарувал, недоробувал. Нашите хора не си знаят историята. Че ние какво сме преживели? Какви са тези надувки от турското? Вие не знаете ли, че в Турция данъкът е 10 на 100? Това значи да пееш денонощно. Задайте си въпроса защо е нямало въстания. Ако има хляб и бензинът е евтин, никой няма да излезе на митинг и да се бунтува. На Балканите и в България месото се разваля за две години. Затова предлагах кмет и президент да се избират за две години. Те се кискаха тогава в парламента. Бедният, като му дадеш пост и пари, му се завърта главата."
"Всичко добро и запомнящо се, с което се гордеем, е сътворено от нашата бедна монархия преди Девети. "Св. Александър Невски" щеше ли да бъде построен от нашите атеисти - никога. Аз не съм адепт. Аз съм един художник, който счита, че само монархиите в историята са родили гениите на света. И съжалявам, че не съм гений. Аз съм едно недостойно човече. Толстой, Достоевски, Гогол, Гьоте, Хендел, Бах, Верди и т.н.
И не си напрягайте главата, защото няма да се сетите за гений, роден в република. Те са така компрометирани, така са компилативни, че не знам за в бъдеще дали ще родят. Някакъв технически талант - да, има. Аз говоря за гений на духа. Защото ако той не е гений на духа, какво от туй, че е сглобил самолет. Това са направо зли колективни духове, които ще ни смажат. Аз се занимавам с политика от едно време и то за да защитя слабия човек. Където има бюрокрация, цъфти и корупция."
"Има една китайска мисъл: Билката, която ти е много нужна, расте в твоя двор."
Онзи ден почина карикатуристът Борис Димовски и всички, които някога са имали досег с неговата личност и философия, днес вероятно се чувстват по същия начин - по сами.
През 1996 г., в момент на тотален мрак, мизерия, мутри и банкови фалити го потърсих за интервю. Аз на 23, той на 71. Художникът беше като колаж от чертите на драматични герои. Мъдър, уязвим, настрадал се.
Изричаше прости истини, които разреваваха - заради чувствителността и куража, с които ги формулираше. Обсъждаше гадостите, които ни се случваха всекидневно, а сякаш гравираше сентенции в невидим камък.
Ядосваше се, но това действаше като свръхдоза хуманност. Претърсваше изтерзаната си душа за оптимизъм и рисуваше магаре върху салфетката за някое от внучетата, за които се грижеше.
Срещата с Борис Димовски се оказа фантастичен подарък, който разопаковах бавно години наред.
Сега с искреността, присъща по-скоро на него, признавам - не бих издържала и елементарен тест върху творчеството му: "карикатурист, един от най-големите български художници, майстор на акварела, живописта, импресията, графиката..."
Просто ми е мъчно за човека, с когото понякога обядвахме. Много човешки човек.
"Моята фантазия се нуждае от обуздаване. Неволята кара човека да стане дисциплиниран. Ние сме разглезен народ - недоцарувал, недоробувал. Нашите хора не си знаят историята. Че ние какво сме преживели? Какви са тези надувки от турското? Вие не знаете ли, че в Турция данъкът е 10 на 100? Това значи да пееш денонощно. Задайте си въпроса защо е нямало въстания. Ако има хляб и бензинът е евтин, никой няма да излезе на митинг и да се бунтува. На Балканите и в България месото се разваля за две години. Затова предлагах кмет и президент да се избират за две години. Те се кискаха тогава в парламента. Бедният, като му дадеш пост и пари, му се завърта главата."
"Всичко добро и запомнящо се, с което се гордеем, е сътворено от нашата бедна монархия преди Девети. "Св. Александър Невски" щеше ли да бъде построен от нашите атеисти - никога. Аз не съм адепт. Аз съм един художник, който счита, че само монархиите в историята са родили гениите на света. И съжалявам, че не съм гений. Аз съм едно недостойно човече. Толстой, Достоевски, Гогол, Гьоте, Хендел, Бах, Верди и т.н.
И не си напрягайте главата, защото няма да се сетите за гений, роден в република. Те са така компрометирани, така са компилативни, че не знам за в бъдеще дали ще родят. Някакъв технически талант - да, има. Аз говоря за гений на духа. Защото ако той не е гений на духа, какво от туй, че е сглобил самолет. Това са направо зли колективни духове, които ще ни смажат. Аз се занимавам с политика от едно време и то за да защитя слабия човек. Където има бюрокрация, цъфти и корупция."
"Има една китайска мисъл: Билката, която ти е много нужна, расте в твоя двор."
Posts
0 коментара:
Post a Comment