Марина Караконова
Dnevnik.bg
Джулиан Барнс е определян е като един от "златната тройка" на съвременната британска проза, заедно с Мартин Еймис и Иън Макюън. Роден е през 1946 г., възпитаник на Оксфорд. Той е и лексикограф, литературен, телевизионен и кулинарен критик, есеист, преводач от френски. Кавалер е на френския Орден за литература и изкуство.
Придобива световна слава с "Папагалът на Флобер", който излиза през 1984 г. През 1990 г. посещава България, а през 1992 пише "Бодливо свинче", в която разказва за събитията в страната в началото на прехода. На български език освен "Папагалът на Флобер" са преведени и "Лимони на масата" и "История на света в 10 и половина глави". "Артър и Джордж" е 20-ата книга на Джулиан Барнс и неотдавна излезе и на българския пазар (изд. "Обсидиан"). Сюжетът е по истински случай от преди век, свързан със съдебно дело, в което се намесва Артър Конан Дойл. Джулиан Барнс даде интервю специално за "Дневник" с любезното съдействие на издателство "Обсидиан".
--------------------------------------
Как дойде идеята за написването на "Артър и Джордж"?
- Четях книга от един английски историк за аферата "Драйфус", в която той между другото споменава за този сходен съдебен процес, провел се само няколко години по-късно в Англия. Никога не бях чувал за него, хората, които питах, също не знаеха нищо. Тогава реших да издиря някакви книги по темата. Не открих никакви - по всичко личеше, че почти век никой не се беше докосвал до тази история. И така - не веднага, а след известно размишление реших: "Добре тогава, тази история е моя." И в известен смисъл написах книгата, за да има какво да си чета по случая.
Два от вашите романи са филмирани, бихте ли се съгласили и по "Артър и Джордж" да се направи филм?
- O, бих дал съгласието си почти всяка моя книга да бъде използвана в киното. Веднъж дори си представих, че Уди Алън купува "Папагалът на Флобер" само заради заглавието и после прави филм, който няма нищо общо с моя текст. Вече има идея за телевизионен филм по "Артър и Джордж", също и за театрална постановка... но аз не вярвам на тези неща, докато не се случат. Разбрах, че Мел Гибсън е много запален по Конан Дойл и Шерлок Холмс, но ми се струва, че него бих го отрязал...
Кой е най-хубавият момент от писателския процес - когато идеята ви осени, когато сложите последната точка или някъде по средата?
-Най-хубавите моменти са първото хрумване; времето на първата чернова, когато нещата вървят много леко и книгата сякаш се пише сама. И накрая - моментът, в който най-сетне държиш в ръце окончателния вариант. Лошите моменти са между първото хрумване и започването на книгата. Времето след приключването на първата чернова, когато осъзнаваш, че истинската работа тепърва предстои. Моментът, в който започваш да подозираш, че промените, които все още правиш в текста, всъщност започват да го развалят; моментът, в който осъзнаваш, че вече нямаш абсолютно никакви оправдания да не предадеш ръкописа на издателя. Времето на финалните корекции, когато си даваш сметка, че след тях вече нищо не можеш да промениш.
Известно е, че сте познавач и ценител на виното. Как си избирате вината и кои са ви любимите?
- Не обичам да ме наричат познавач. Звучи твърде снобско, а снобизмът по отношение на виното е също толкова неприятен, колкото и всеки друг. Относно виното аз съм демократ, което означава, че обичам вината от Франция, Италия, Австрия, Калифорния, Нова Зеландия, Испания, Австралия, Аржентина, Чили... не, по-лесно ще изброя вината, които не харесвам. Пия вино само докато се храня, така че избирам сорта според храната, макар че и това звучи много снобско. Но единственото правило за мен е да пиеш това, което ти харесва, и да не се превземаш на тази тема. А, да не забравя да кажа, че харесвам и българските вина.
Следвайки модела на сериите на Би Би Си "Познай кой ще дойде на вечеря", бихте ли описали вашата вечеря мечта: кого ще поканите, какво ще сготвите и за какво ще разговаряте?
- Ще поканя Байрон, Тургенев, Джейн Остин, Роже Федерер, Хелън Мирън (при условие че се яви в ролята си от "Кралицата") и съпругата ми. Ще сготвя неща, които не ме затрудняват: пастет от солена треска, ростбиф с моркови и печени картофи, ще поднеса сирена и плодове. Виното ще е френско. Няма да гадая какви ще бъдат разговорите в тази компания, но може би накрая ще дам някой пиянски съвет на Роже Федерер как най-лесно да бие Надал на "Ролан Гарос".
Какви са спомените ви от България?
- Много топли, най-вече от хората, които срещнах и опознах. В кухнята ми има един глинен съд, който си купих от едно село, а на върбата в задния двор на къщата ми в момента виси мартеница.
Каква е представата ви за Европа - възможно ли е да се простира от Атлантическия океан до Урал, както някои твърдят?
- Не виждам защо не. Моята дефиниция за Европа е пределно минималистична: зона за свободна търговия, чието население за първи път от векове е спряло да воюва помежду си. Не съм сигурен, че бих искал повече от това, поне не политическа хомогенизация или тирания на пазара. Искам всяка страна да е максимално различна от останалите и да държи на своята "културна изключителност", както казват французите. Както виждате, аз съм един старомоден романтик.
В "Папагалът на Флобер" цитирате самия Флобер, че демокрацията не е последната дума на човечеството. Съгласен ли сте с него?
- Аристотел е смятал, че демокрацията функционира само в рамките на малките градове-държави, в които хората са се познавали - и колкото повече се увеличава размерът, толкова повече намалява демокрацията. И аз мисля, че това е много вярно. Уви, демокрацията е все по-малко защитима. Ето например, мисля си, че едва ли и един на 10 000 души в моята страна знае името на своя евродепутат: Европейският съюз е твърде голям, твърде далечен и в него принципът на демокрацията е размит. Това е една "ЕС олигархия". Най-доброто, което можем да кажем за демокрацията, е, че всички останали досегашни системи са по-пагубни.
Неотдавна открито се обявихте срещу решението къщата на Шерлок Холмс да бъде разрушена. В този смисъл трябва ли и доколко интелектуалците да се ангажират с обществени и политически казуси?
- Зависи много от типа интелектуалец, от типа държава и от проблема, който се е появил. От време на време аз пиша статии на политически теми, но винаги от позицията на индивид и гражданин (макар и с привилегирован достъп до пресата). Но суетата може да бъде пагубна. Има толкова страшни примери на високо самомнение сред хората на изкуството, които не спират да се изказват по всякакви въпроси и толкова им харесва да го правят, че накрая се получава някакъв его парад. Има и много произведения, осакатени от политически, социални и религиозни възгледи. Аз съм на страната на изкуството - на Шекспир, Чехов, Флобер, които не нахълтват в творбите си и чието лично мнение трудно може да се отгатне по който и да било детайл.
Къде е за вас границата между изкуството и развлечението, които медиите често поставят в една рубрика?
- Мисля, че ги разделям според това до каква степен казват истината, колко оригинални и автентични са и доколко могат да ни развълнуват. Това е важното. Някои трилъри казват много повече за обществото от т.нар. висока литература, има мюзикъли, които са много по-истински и вълнуващи от някои опери. В същото време за мен не е никакъв проблем да кажа, че Шекспир, Моцарт и Ингмар Бергман са по-велики от... е, вие направете списъка.
Кои книги стоят на бюрото ви в момента и кои - на нощното ви шкафче?
- На бюрото ми са "Дневник" на Жул Ренар, "Божията заблуда" на Ричард Докинс, "Рим, Неапол и Флоренция" от Стендал и "Истината и т.н." от брат ми Джонатан Барнс. На нощното ми шкафче има само преса - "Ню Йоркър", литературната притурка на "Таймс" и в. "Изкуство".
Придобива световна слава с "Папагалът на Флобер", който излиза през 1984 г. През 1990 г. посещава България, а през 1992 пише "Бодливо свинче", в която разказва за събитията в страната в началото на прехода. На български език освен "Папагалът на Флобер" са преведени и "Лимони на масата" и "История на света в 10 и половина глави". "Артър и Джордж" е 20-ата книга на Джулиан Барнс и неотдавна излезе и на българския пазар (изд. "Обсидиан"). Сюжетът е по истински случай от преди век, свързан със съдебно дело, в което се намесва Артър Конан Дойл. Джулиан Барнс даде интервю специално за "Дневник" с любезното съдействие на издателство "Обсидиан".
--------------------------------------
Как дойде идеята за написването на "Артър и Джордж"?
- Четях книга от един английски историк за аферата "Драйфус", в която той между другото споменава за този сходен съдебен процес, провел се само няколко години по-късно в Англия. Никога не бях чувал за него, хората, които питах, също не знаеха нищо. Тогава реших да издиря някакви книги по темата. Не открих никакви - по всичко личеше, че почти век никой не се беше докосвал до тази история. И така - не веднага, а след известно размишление реших: "Добре тогава, тази история е моя." И в известен смисъл написах книгата, за да има какво да си чета по случая.
Два от вашите романи са филмирани, бихте ли се съгласили и по "Артър и Джордж" да се направи филм?
- O, бих дал съгласието си почти всяка моя книга да бъде използвана в киното. Веднъж дори си представих, че Уди Алън купува "Папагалът на Флобер" само заради заглавието и после прави филм, който няма нищо общо с моя текст. Вече има идея за телевизионен филм по "Артър и Джордж", също и за театрална постановка... но аз не вярвам на тези неща, докато не се случат. Разбрах, че Мел Гибсън е много запален по Конан Дойл и Шерлок Холмс, но ми се струва, че него бих го отрязал...
Кой е най-хубавият момент от писателския процес - когато идеята ви осени, когато сложите последната точка или някъде по средата?
-Най-хубавите моменти са първото хрумване; времето на първата чернова, когато нещата вървят много леко и книгата сякаш се пише сама. И накрая - моментът, в който най-сетне държиш в ръце окончателния вариант. Лошите моменти са между първото хрумване и започването на книгата. Времето след приключването на първата чернова, когато осъзнаваш, че истинската работа тепърва предстои. Моментът, в който започваш да подозираш, че промените, които все още правиш в текста, всъщност започват да го развалят; моментът, в който осъзнаваш, че вече нямаш абсолютно никакви оправдания да не предадеш ръкописа на издателя. Времето на финалните корекции, когато си даваш сметка, че след тях вече нищо не можеш да промениш.
Известно е, че сте познавач и ценител на виното. Как си избирате вината и кои са ви любимите?
- Не обичам да ме наричат познавач. Звучи твърде снобско, а снобизмът по отношение на виното е също толкова неприятен, колкото и всеки друг. Относно виното аз съм демократ, което означава, че обичам вината от Франция, Италия, Австрия, Калифорния, Нова Зеландия, Испания, Австралия, Аржентина, Чили... не, по-лесно ще изброя вината, които не харесвам. Пия вино само докато се храня, така че избирам сорта според храната, макар че и това звучи много снобско. Но единственото правило за мен е да пиеш това, което ти харесва, и да не се превземаш на тази тема. А, да не забравя да кажа, че харесвам и българските вина.
Следвайки модела на сериите на Би Би Си "Познай кой ще дойде на вечеря", бихте ли описали вашата вечеря мечта: кого ще поканите, какво ще сготвите и за какво ще разговаряте?
- Ще поканя Байрон, Тургенев, Джейн Остин, Роже Федерер, Хелън Мирън (при условие че се яви в ролята си от "Кралицата") и съпругата ми. Ще сготвя неща, които не ме затрудняват: пастет от солена треска, ростбиф с моркови и печени картофи, ще поднеса сирена и плодове. Виното ще е френско. Няма да гадая какви ще бъдат разговорите в тази компания, но може би накрая ще дам някой пиянски съвет на Роже Федерер как най-лесно да бие Надал на "Ролан Гарос".
Какви са спомените ви от България?
- Много топли, най-вече от хората, които срещнах и опознах. В кухнята ми има един глинен съд, който си купих от едно село, а на върбата в задния двор на къщата ми в момента виси мартеница.
Каква е представата ви за Европа - възможно ли е да се простира от Атлантическия океан до Урал, както някои твърдят?
- Не виждам защо не. Моята дефиниция за Европа е пределно минималистична: зона за свободна търговия, чието население за първи път от векове е спряло да воюва помежду си. Не съм сигурен, че бих искал повече от това, поне не политическа хомогенизация или тирания на пазара. Искам всяка страна да е максимално различна от останалите и да държи на своята "културна изключителност", както казват французите. Както виждате, аз съм един старомоден романтик.
В "Папагалът на Флобер" цитирате самия Флобер, че демокрацията не е последната дума на човечеството. Съгласен ли сте с него?
- Аристотел е смятал, че демокрацията функционира само в рамките на малките градове-държави, в които хората са се познавали - и колкото повече се увеличава размерът, толкова повече намалява демокрацията. И аз мисля, че това е много вярно. Уви, демокрацията е все по-малко защитима. Ето например, мисля си, че едва ли и един на 10 000 души в моята страна знае името на своя евродепутат: Европейският съюз е твърде голям, твърде далечен и в него принципът на демокрацията е размит. Това е една "ЕС олигархия". Най-доброто, което можем да кажем за демокрацията, е, че всички останали досегашни системи са по-пагубни.
Неотдавна открито се обявихте срещу решението къщата на Шерлок Холмс да бъде разрушена. В този смисъл трябва ли и доколко интелектуалците да се ангажират с обществени и политически казуси?
- Зависи много от типа интелектуалец, от типа държава и от проблема, който се е появил. От време на време аз пиша статии на политически теми, но винаги от позицията на индивид и гражданин (макар и с привилегирован достъп до пресата). Но суетата може да бъде пагубна. Има толкова страшни примери на високо самомнение сред хората на изкуството, които не спират да се изказват по всякакви въпроси и толкова им харесва да го правят, че накрая се получава някакъв его парад. Има и много произведения, осакатени от политически, социални и религиозни възгледи. Аз съм на страната на изкуството - на Шекспир, Чехов, Флобер, които не нахълтват в творбите си и чието лично мнение трудно може да се отгатне по който и да било детайл.
Къде е за вас границата между изкуството и развлечението, които медиите често поставят в една рубрика?
- Мисля, че ги разделям според това до каква степен казват истината, колко оригинални и автентични са и доколко могат да ни развълнуват. Това е важното. Някои трилъри казват много повече за обществото от т.нар. висока литература, има мюзикъли, които са много по-истински и вълнуващи от някои опери. В същото време за мен не е никакъв проблем да кажа, че Шекспир, Моцарт и Ингмар Бергман са по-велики от... е, вие направете списъка.
Кои книги стоят на бюрото ви в момента и кои - на нощното ви шкафче?
- На бюрото ми са "Дневник" на Жул Ренар, "Божията заблуда" на Ричард Докинс, "Рим, Неапол и Флоренция" от Стендал и "Истината и т.н." от брат ми Джонатан Барнс. На нощното ми шкафче има само преса - "Ню Йоркър", литературната притурка на "Таймс" и в. "Изкуство".
Posts
