Неизмеримо е влиянието, което филмите на Люк Бесон „Никита” (1990) и „Леон” („Професионалистът”, 1994) упражниха през годините върху масовата култура в Европа и Америка, вдъхновявайки телевизионни сериали, римейк-опити, визуални концепции, милиони въображения, както и изцяло ново течение във френското кино, наречено „Cinema du look” (Синема дю лук). Тези филми се сдобиха с култов статус сред критици и фенове и се наредиха сред най-иновативните и блестящи образци на модерното кино, лансираха кариерите на звезди като Ан Парийо, Жан Рено, Натали Портман.
Разкошният „Голямото Синьо” (Le grand bleu, 1988) - житие на шампиона по свободно гмуркане Жак Майол и обяснение в любов към безкрайната синева на океана, с участието на Жан Марк Бар, Розана Аркет и Жан Рено, е считан от мнозина за един от най-фините и съвършени филми, правени някога.
За съжаление нито един от тези филми не е излизал официално в България на оригинален носител.
Легендарният режисьор се срещна с българските журналисти по повод новия си анимационен филм „Артър и Минимоите” и отговори на въпросите им.
Запитан дали е посветил анимираната творба на децата си, той отговори: „Написах тази книга и направих този филм за всички деца по света. Кръстих главният герой Артър на 5-годишното дете на мой близък приятел, той е истински владетел, като крал Артур.”
„През последните години американските продуценти на анимации като че ли мислят повече за родителите, придружаващи децата си в киносалона.” сподели още той „Филмчетата са пълни с възрастни шеги, сякаш главната им цел не е да очароват детското съзнание. Накрая родителите са доволни, но децата като че ли предпочитат старите класики на Дисни... Аз направих филм за децата, не за възрастните. Вие обичате ли достатъчно децата си, за да идете да гледате филм, направен изцяло за тях?”
Бесон изказа задоволство от българския дублаж на филма, макар в оригинала да звучат гласовете на Робърт Де Ниро, Харви Кайтел, Дейвид Бауи и Мадона.
Неизбежни бяха въпросите за комерсиалните хитове, които Бесон продуцира през годините - Ямакаши (2001), Такси (1998), Транспортер (2002, с участието на Джейсън Стейтъм), така различни от авторското му творчество.
„Комерсиален е странно определение” каза той „Когато отидете на кино, плащате билет за всеки филм, безплатно кино няма. Всеки филм е комерсиален. Просто имат различни цели. Аз не мисля, че продуцирането на популярен и харесван филм е творчески компромис.”
На въпроса какво мисли за все по-популярното дигитално кино, той отвърна: „Дигиталното заснемане е похват, който улеснява режисьора. Но един похват никога не ще замести изконната цел на киното – да разказва истории.”
За работата си с Гари Олдман в „Леон” Бесон сподели: „Гари е един от най-добрите актьори, с които съм имал удоволствието да работя. Помня, че когато снимахме една знакова сцена в Леон, го накарах да направи 35 дубъла. Накрая той дойде при мен, видимо притеснен и ми каза: „Люк, съжалявам, че не се получава.” Отвърнах му – „Напротив, получи се още на втория дубъл, но просто е страхотно изживяване да те гледам как гениално го играеш отново и отново... Все едно да се качиш на ферари и някой да те накара да слезеш на втората обиколка. Няма начин да го направиш!”
„България трябва да защитава националното си кино. Филмите са най-добрият начин за опознаване на нравите, особеностите на една нация, на една държава. Всички френски филми продават Франция, голяма част от туристите в Париж го посещават, защото са го гледали на кино. Вие трябва да направите същото.” сподели Бесон.
Накрая Люк Бесон заключи: „Имам голям късмет, че съм направил десет филма. Моето мото е: „Ако не можеш да кажеш нищо ново, млъкни!” Няма да се оттегля, макар след 30 години работа вече нямам същата енергия да правя кино... Но Артур 2 със сигурност ще има!”
Posts
0 коментара:
Post a Comment