В съвременната руска литература се установи удивителна ситуация, тон
задават не книги, не писатели, не шедьоврите, а проектите, обмислените
стратегии за реализация на стоката на пазара.
Първи реализира подобен проект Борис Акунин, макар че той бе сам, но
пък стратегически мощно и задълбочено разработи тактиката за своята
поява на книжния пазар.
Например, той скри своето авторство зад псевдоним и чак когато
пазарният успех на идеята с детектива Фандорин се реализира, сне
маската и се оказа, че тайнствения Б. Акунин е известния в тесни
кръгове японист, преводач Григорий Чхарташвили.
Освен играта на анонимност Акунин излезе на книжния пазар едновременно
с няколко книги за приключенията на детектива Фандорин. Написани
предварително тези книги дочакаха своя час и излизаха като
предварително бяха обявявани съвсем точно, между впрочем.
Накрая Акунин настояваше за снижаване на своето творчество, неговите
книги се рекламираха и се обявяваха като „четиво". Тоест, като нещо
което по никой начин не претендира да се причисли към високия статус
на „литературата".
Сметките на Акунин се оказаха верни. Книгите му за детектива Фандорин
стартираха със стохилядни тиражи и се изкупуваха за една седмица.
Нямаше и една година след публикуването на първата книга на Акунин и
неговият издател Захаров обяви публично, че е изплатил на своя автор
хонорари над един милион долара.
При това и критиката се държа доста странно – тя даде на
произведенията на Акунин високи оценки, макар че за руските критици
няма по-голямо зло от успеха сред широката публика.
Тактиката на Акунин доказа своята висока степен на ефективност.
Успехът на Акунин бе веднага забелязан - и от издателите, и от
писателите – масовата литература започна светкавично да се организира
във вид на издателски проекти.
Изработиха се рекламни стартегии.
Така Александра Маринина бе представена като обикновен, честен
работник от милицията. Истински професионалист, видял две и двеста в
трудния занаят на ченге.
Даря Донцова бе представена като остроумна домакиня, която не само
умее да готви, но и да пише иронични детективски романи.
Полина Дашкова прие образа на интелектуалка на фона на изискани
интериори (по-правилно - декори), а и като съвременната жена-вамп.
Не мина и без куриози. Появиха се и фантоми, като някой си Серов,
проекта е на издателство „Эксмо", явно колективен автор.
От последните проекти най-успешен се оказа митът Оксана Робски (на
българския книжен пазар са следните нейни книги - ШАМПАНСКО И СМЪРТ и
ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е УТРЕ ) .
Оксана Робски е реален представител на свръхбогатата бохема, една
млада, енергична дама, която разказа как живеят представителите на
новия елит в Русия. Успехът е налице.
Имаше значение и това, че тя е хубава и млада, особено на фона на
позастаряващите си жени-съпернички. Оксана Робски с лекота зае своите
позиции в телевизиите, а днес именно те създават репутацията на един
писател – няма ли те на екрана, няма те и в живота. (У нас сме
свидетели на обратен пример – съществуват писатели, които са
непрекъснато на телевизионните екрани, но ги няма в литературата, те
не издават книги, те просто експоатират своя телевизионен имидж на
писатели. Българските читатели свикнаха, че има писатели без книги или
пък на абсолютно нечетивни такива... – бел. ред)
В същата ниша на успеха се оказа и журналиста Минаев с книгата си
„Духлес" – при съвсем минимални литературни достойнства, проектът би
всички рекорди по продажби.
На пръв поглед – какво от това?
Каква е връзката на сериозната литература с успехите на издателското
кулинарно изкуство и на книжния фитнес?
Но всъщност реалността е много по-сложна.
Защото сериозната литература започна постепенно също да се създава във
вид на проекти, какъвто е например, Виктор Пелевин ( на книжния ни
пазар е книгата му ДПП NN ), мистик, будист, сатирик, който изгражда
творбите си като обект на модата, макар че цялата същност на прозата
му е бунт срещу всякакви пазарни стратегии, политически технологии и
особено срещу модата.
Цялото му поведение е антипазарно. Пелевин не дава интервюта, не се
появява на телевизионните екрани. Малцина са изобще тези, които са го
виждали на живо през последните години, той е един самотник.
Но даже тази мизантропия стана рекламен похват за Пелевин - невидимия
писател, а неговата последна книга „Вампир V" бе пусната в началото на
пазара във вид на хакерска кражба, а после се появи на книжарските
стелажи.
Предната книга на Пелевин „Свещената книга на обратно" се откривашес
предисловие на автора, в което той твърдеше, че „тази книга е
фалшификат на неизвестни лица".
Всички тези игрички, фокуси и извъртания са по-скоро проектна
стратегия на издателство „Эксмо", планирани рекламни ходове, които
целят да постигнат читателско търсене. Че е така си личи и по това, че
когато Пелевин бе автор на издателство „Вагриус" нищо подобно не се
случваше.
Постепенно в проект започнаха да се превръщат даже и братя Стругацки (
на българския книжен пазар са следните техни книги КУЦА СЪДБА ,
ПОНЕДЕЛНИК ЗАПОЧВА ОТ СЪБОТА
ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ ), макар че един от двамата съавтори вече не е жив.
Тук козът е актуалността на романите, на туширане на фантастиката.
Философията отстъпва на игровото начало.
През миналата година например се състоя представяне на видеоигра по
мотиви от романа на Стругацки „Обитаемият остров" – дълбоката
философска антиутопия се превърна в недоносче за подрастващите. А като
финал на тази стратегия бе решението на телевизията да заснеме по
романа най-скъпия филм в постсъветската история.
Но каква е връзката на високата литература с тактиката на сексшопа?
Ами в това, че вече нито един голям писател не може да не отчита
натиска на пазара и е принуден, волю-неволю, да работи по серийната
мания.
Даже и когато автора е в опозиция на проектите, той се превръща в проект.
Как ще се развиват в бъдеще подобни проекти?
Най-важното е, че те ще се развиват.
Възможен проект е да се слеят двама популярни писатели и да се появи
криминален роман написан от Донцова и Маринина едновременно. Така ще
бъдат убити не два, а десет заека.
С една дума проектите ще се множат като главата на змея в приказките.
А читателите и литературата можем само да ожалваме...
Статията е по мотиви от руските медии
задават не книги, не писатели, не шедьоврите, а проектите, обмислените
стратегии за реализация на стоката на пазара.
Първи реализира подобен проект Борис Акунин, макар че той бе сам, но
пък стратегически мощно и задълбочено разработи тактиката за своята
поява на книжния пазар.
Например, той скри своето авторство зад псевдоним и чак когато
пазарният успех на идеята с детектива Фандорин се реализира, сне
маската и се оказа, че тайнствения Б. Акунин е известния в тесни
кръгове японист, преводач Григорий Чхарташвили.
Освен играта на анонимност Акунин излезе на книжния пазар едновременно
с няколко книги за приключенията на детектива Фандорин. Написани
предварително тези книги дочакаха своя час и излизаха като
предварително бяха обявявани съвсем точно, между впрочем.
Накрая Акунин настояваше за снижаване на своето творчество, неговите
книги се рекламираха и се обявяваха като „четиво". Тоест, като нещо
което по никой начин не претендира да се причисли към високия статус
на „литературата".
Сметките на Акунин се оказаха верни. Книгите му за детектива Фандорин
стартираха със стохилядни тиражи и се изкупуваха за една седмица.
Нямаше и една година след публикуването на първата книга на Акунин и
неговият издател Захаров обяви публично, че е изплатил на своя автор
хонорари над един милион долара.
При това и критиката се държа доста странно – тя даде на
произведенията на Акунин високи оценки, макар че за руските критици
няма по-голямо зло от успеха сред широката публика.
Тактиката на Акунин доказа своята висока степен на ефективност.
Успехът на Акунин бе веднага забелязан - и от издателите, и от
писателите – масовата литература започна светкавично да се организира
във вид на издателски проекти.
Изработиха се рекламни стартегии.
Така Александра Маринина бе представена като обикновен, честен
работник от милицията. Истински професионалист, видял две и двеста в
трудния занаят на ченге.
Даря Донцова бе представена като остроумна домакиня, която не само
умее да готви, но и да пише иронични детективски романи.
Полина Дашкова прие образа на интелектуалка на фона на изискани
интериори (по-правилно - декори), а и като съвременната жена-вамп.
Не мина и без куриози. Появиха се и фантоми, като някой си Серов,
проекта е на издателство „Эксмо", явно колективен автор.
От последните проекти най-успешен се оказа митът Оксана Робски (на
българския книжен пазар са следните нейни книги - ШАМПАНСКО И СМЪРТ и
ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е УТРЕ ) .
Оксана Робски е реален представител на свръхбогатата бохема, една
млада, енергична дама, която разказа как живеят представителите на
новия елит в Русия. Успехът е налице.
Имаше значение и това, че тя е хубава и млада, особено на фона на
позастаряващите си жени-съпернички. Оксана Робски с лекота зае своите
позиции в телевизиите, а днес именно те създават репутацията на един
писател – няма ли те на екрана, няма те и в живота. (У нас сме
свидетели на обратен пример – съществуват писатели, които са
непрекъснато на телевизионните екрани, но ги няма в литературата, те
не издават книги, те просто експоатират своя телевизионен имидж на
писатели. Българските читатели свикнаха, че има писатели без книги или
пък на абсолютно нечетивни такива... – бел. ред)
В същата ниша на успеха се оказа и журналиста Минаев с книгата си
„Духлес" – при съвсем минимални литературни достойнства, проектът би
всички рекорди по продажби.
На пръв поглед – какво от това?
Каква е връзката на сериозната литература с успехите на издателското
кулинарно изкуство и на книжния фитнес?
Но всъщност реалността е много по-сложна.
Защото сериозната литература започна постепенно също да се създава във
вид на проекти, какъвто е например, Виктор Пелевин ( на книжния ни
пазар е книгата му ДПП NN ), мистик, будист, сатирик, който изгражда
творбите си като обект на модата, макар че цялата същност на прозата
му е бунт срещу всякакви пазарни стратегии, политически технологии и
особено срещу модата.
Цялото му поведение е антипазарно. Пелевин не дава интервюта, не се
появява на телевизионните екрани. Малцина са изобще тези, които са го
виждали на живо през последните години, той е един самотник.
Но даже тази мизантропия стана рекламен похват за Пелевин - невидимия
писател, а неговата последна книга „Вампир V" бе пусната в началото на
пазара във вид на хакерска кражба, а после се появи на книжарските
стелажи.
Предната книга на Пелевин „Свещената книга на обратно" се откривашес
предисловие на автора, в което той твърдеше, че „тази книга е
фалшификат на неизвестни лица".
Всички тези игрички, фокуси и извъртания са по-скоро проектна
стратегия на издателство „Эксмо", планирани рекламни ходове, които
целят да постигнат читателско търсене. Че е така си личи и по това, че
когато Пелевин бе автор на издателство „Вагриус" нищо подобно не се
случваше.
Постепенно в проект започнаха да се превръщат даже и братя Стругацки (
на българския книжен пазар са следните техни книги КУЦА СЪДБА ,
ПОНЕДЕЛНИК ЗАПОЧВА ОТ СЪБОТА
ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ ), макар че един от двамата съавтори вече не е жив.
Тук козът е актуалността на романите, на туширане на фантастиката.
Философията отстъпва на игровото начало.
През миналата година например се състоя представяне на видеоигра по
мотиви от романа на Стругацки „Обитаемият остров" – дълбоката
философска антиутопия се превърна в недоносче за подрастващите. А като
финал на тази стратегия бе решението на телевизията да заснеме по
романа най-скъпия филм в постсъветската история.
Но каква е връзката на високата литература с тактиката на сексшопа?
Ами в това, че вече нито един голям писател не може да не отчита
натиска на пазара и е принуден, волю-неволю, да работи по серийната
мания.
Даже и когато автора е в опозиция на проектите, той се превръща в проект.
Как ще се развиват в бъдеще подобни проекти?
Най-важното е, че те ще се развиват.
Възможен проект е да се слеят двама популярни писатели и да се появи
криминален роман написан от Донцова и Маринина едновременно. Така ще
бъдат убити не два, а десет заека.
С една дума проектите ще се множат като главата на змея в приказките.
А читателите и литературата можем само да ожалваме...
Статията е по мотиви от руските медии
Posts
0 коментара:
Post a Comment