Испанката е в София за премиерата на романа си "Хартиени мъртъвци"
от Оля Стоянова
27 март, 17:43
Dnevnik.bg
Dnevnik.bg
Алисия Хименес Бартлет е от онези писатели, които не се извиняват, че пишат криминалета. Тя е испанка, живее в Барселона, носител е на наградата "Лумен" през 1997 г. за най-добър испански автор. И пише само кримки - през деветдесетте години създава образа на инспектор Петра Деликадо, главен герой на множество романи, а по-късно и поредица телевизионни филми.
Книгите й се продават добре. Бартлет пише с много ирония, не я е страх от психологическите дълбочини, а освен че публиката я харесва, критиката определя романите й "като истински". Алисия Бартлет е в София, за да представи романа си "Хартиени мъртъвци" (изд. "Колибри").
"Да, критиците, като че ли никога не гледат с добро око на черния роман и въобще на този вид литература. Тяхното отношение е като че ли прощават на писателите, пък и на публиката, която се занимава с този вид четиво. Е, да, казват - като за полицейски роман тези книги са много добри. Но истината е, че хората това четат", усмихва се Алисия Бартлет.
Самата тя гледа сериозно на работата си, казва, че е е много дисциплинирана по отношение на писането. "Пиша всяка сутрин поне по четири часа, следобед - по още поне два-три. Ако разчитах на вдъхновението, изобщо нямаше да седна на бюрото. Светът навън е пълен с изкушения - да отида да пия кафе с приятелки например", обяснява испанката.
Тя самата е добър читател на криминални романи - обикновено следи това, което пишат колегите й, за да бъде в крак с новите неща. Според наблюденията й в последно време има бум на такава литература, като в това число въобще не включва боклука, който традиционно излиза в този жанр. Противно на очакванията, Бартлет работи само с художествена измислица. Не чете криминалните хроники по вестниците и не издирва интересни полицейски случаи.
Има само един-единствен роман, който е написала по история, която наистина се е случила, и точно за него хората казват, че не е реалистичен. "Ако си помислим, че всичко, за което разказват полицейските романи, е истина, биха ни настръхнали косите. От друга страна обаче, злото, което се случва, далеч надхвърля въображението ни", казва Бартлет.
Затова тя има своя рецепта за справяне с ужаса - първо не пише наистина ужасни неща и второ - пише с много ирония. "За мен хуморът е много важен", пояснява авторката. Нейното обяснение звучи така - тя никога не е работила в полицията, не познава нещата изоснови и затова хуморът запълва празнини. "Пък и хуморът е много важен - не само в криминалните романи, но и в живота.
Когато чета откъси от книгите си на премиери в различни страни, винаги ме удивлява как немските, британските или руските читатели се смеят на едни и същи неща. Хуморът е точка, в която се постига съгласие между хората. Знам това, въпреки че по природа съм дълбок песимист", казва тя.
В Испания нейната героиня инспектор Петра Деликадо е много популярна. Не само заради романите, но и заради телевизионните филми. Сега Алисия Бартлет казва, че наистина има известни прилики между нея и героинята й. "Приличаме си по това, че е двете имаме чувство за хумор и гледаме скептично на света. Разбира се, тя е по-храбра от мен, защото аз никога не бих станала полицай. Аз повече мълча, докато тя протестира. Освен това Петра има повече любовни афери от мен, за което й завиждам", смее се Бартлет.
Книгите й се продават добре. Бартлет пише с много ирония, не я е страх от психологическите дълбочини, а освен че публиката я харесва, критиката определя романите й "като истински". Алисия Бартлет е в София, за да представи романа си "Хартиени мъртъвци" (изд. "Колибри").
"Да, критиците, като че ли никога не гледат с добро око на черния роман и въобще на този вид литература. Тяхното отношение е като че ли прощават на писателите, пък и на публиката, която се занимава с този вид четиво. Е, да, казват - като за полицейски роман тези книги са много добри. Но истината е, че хората това четат", усмихва се Алисия Бартлет.
Самата тя гледа сериозно на работата си, казва, че е е много дисциплинирана по отношение на писането. "Пиша всяка сутрин поне по четири часа, следобед - по още поне два-три. Ако разчитах на вдъхновението, изобщо нямаше да седна на бюрото. Светът навън е пълен с изкушения - да отида да пия кафе с приятелки например", обяснява испанката.
Тя самата е добър читател на криминални романи - обикновено следи това, което пишат колегите й, за да бъде в крак с новите неща. Според наблюденията й в последно време има бум на такава литература, като в това число въобще не включва боклука, който традиционно излиза в този жанр. Противно на очакванията, Бартлет работи само с художествена измислица. Не чете криминалните хроники по вестниците и не издирва интересни полицейски случаи.
Има само един-единствен роман, който е написала по история, която наистина се е случила, и точно за него хората казват, че не е реалистичен. "Ако си помислим, че всичко, за което разказват полицейските романи, е истина, биха ни настръхнали косите. От друга страна обаче, злото, което се случва, далеч надхвърля въображението ни", казва Бартлет.
Затова тя има своя рецепта за справяне с ужаса - първо не пише наистина ужасни неща и второ - пише с много ирония. "За мен хуморът е много важен", пояснява авторката. Нейното обяснение звучи така - тя никога не е работила в полицията, не познава нещата изоснови и затова хуморът запълва празнини. "Пък и хуморът е много важен - не само в криминалните романи, но и в живота.
Когато чета откъси от книгите си на премиери в различни страни, винаги ме удивлява как немските, британските или руските читатели се смеят на едни и същи неща. Хуморът е точка, в която се постига съгласие между хората. Знам това, въпреки че по природа съм дълбок песимист", казва тя.
В Испания нейната героиня инспектор Петра Деликадо е много популярна. Не само заради романите, но и заради телевизионните филми. Сега Алисия Бартлет казва, че наистина има известни прилики между нея и героинята й. "Приличаме си по това, че е двете имаме чувство за хумор и гледаме скептично на света. Разбира се, тя е по-храбра от мен, защото аз никога не бих станала полицай. Аз повече мълча, докато тя протестира. Освен това Петра има повече любовни афери от мен, за което й завиждам", смее се Бартлет.
Posts
0 коментара:
Post a Comment