Бен Окри чурулика

Тези дни Дерек Повазек публикува много добър текст, в който изяснява защо сега е най-благоприятното време в историята за правене на медии. Доста смело на фона на краха на толкова много и толкова силни вестници, списания, издателства. Според Дерек една от грешките, които "старите" медии допускат, е че не използват силата на социалните мрежи, които имаме днес.

По-късно същия ден разбрах, че нигерийският писател, поет и лауреат на наградата Букър (от 1991) Бен Окри стартира twitter-кампания, за да промотира новата си книгa Tales of Freedom, която излиза след точно седмица. Всеки ден дотогава Бен Окри чурулика по един ред от новото си стихотворение I Sing a New Freedom.

Засега то изглежда така:
I sing a new freedom
Freedom with discipline
We need freedom to rise higher

Малко встрани от темата, ще си призная, че така и не разбрах какво му е якото на микроблогването. Отварям понякога twitter-акаунтите на приятели, но не ми е много интересно. Едва ли това е и добър начин за четене на стихотворения. Представям си, че за да ги разберем, трябва да ги възприемем цели, а не по ред на ден - 5 дни по-късно със сигурност бих забравила как е започнало изречението. Е, по моя начин ще имам възможност да го прочета на facebook и myspace-профилите му след като книгата излезе.

Като кампания всичко това е окей, доста медии й обърнаха внимание и интересът към книгата с поезия и кратки разкази със сигурност се е повишил. Чудя се само защо Окри не си признае, че това е маркетингова стратегия, а говори глупости от рода, че в тези несигурни времена имаме нужда от ново кратко и ясно писане, което да успокоява тревогата в душите ни и дрън-дрън-дрън.

Защо наистина?