Ако някога сте ме канили на гости, със сигурност сте забелязали, че едно от първите неща, които правя в един дом, е да разгледам библиотеката. Нали си представяте как се радвам, че вече шест месеца правя това и онлайн?
Проектът goodreads стартира през декември 2006 и към момента има около 2 млн потребители и 44 млн заглавия. Идеята зад всичко това е проста - социална мрежа, която свързва читателите.
Абсолютно безплатно всеки потребител добавя безброй заглавия към профила си - такива, каквито вече е прочел, или такива, които си харесва за вбъдеще; може да създава различни филтри, чрез които по-лесно да се ориентира в стотиците си книги (да кажем биографии, недочетени, албуми с фотографии, португалска поезия, Стивън Кинг, най-най-най-любими, препоръчани от мама, etc). Ако не намирате някое заглавие, винаги можете да го добавите ръчно, като по възможност включите името на издателя, снимка на корицата, isbn-а, годината на излизане, получени награди и подобни.
Специална програма има и за авторите с публикувани книги - за тях сайтът е инструмент, с който да промотират работата си.
Както в myspace и facebook, и тук всеки потребител получава в реално време news feed от приятелите си - кой какво е започнал, колко звездички дава на конкретно заглавие и - най-важното - чете кратките субективни ревюта, които всеки може да напише.
Точно това е целта на сайта - ревютата. Ясно е, че на света има много повече книги, отколкото сме способни да прочетем в един живот и затова се налага да правим известен подбор. Ревютата в списания, вестници и електронни медии често са "спонсорирани" от издателствата и често са подозрително хвалебствени. Съществуват, разбира се, потребителски ревюта в амазон и други специализирани сайтове, но в крайна сметка човек е по-склонен да се довери на мнението на приятел, с чийто вкус е свикнал, отколкото на произволен непознат.
От друга страна пък системата със звездички + ревюта дава що-годе добра представа за коя да е книга, особено когато човек се колебае между няколко. Наскоро ми се прииска да си купя биографии на Хари Худини и Хауърд Хюз (без никаква връзка помежду им). Такива на пазара, разбира се, има много (не и на нашия). А как можех да предпочета една от десет подобни? Отделих малко време и прегледах какво мислят хората - коя книга е твърде суховата, коя е написана излишно детайлно, или обратното - коя е приятна и лека за четене. Поставеното бутонче за покупка от Amazon, half.com, Barnes & Noble и Abebooks прави всичко ужасно лесно.
Новините от goodreads са, че наскоро пуснаха легални електронни версии на доста книги, така че може да си ги четете направо оттам. Преди един-два месеца пък включиха важното приложение за интегриране на профила ви в myspace, facebook или личния ви блог, така че вече всичко е свързано.
Освен всичко това сайтът има най-различни заигравки - може да членувате в книжни клубове, сами да създавате групи или да се включвате в чужди; може да обсъждате надълго и нашироко стила на Павич/ Дюма - баща/ Ваня Щерева и защо (не) ги харесвате; може да създавате или участвате в разни анкети, да гласувате за подредбата на списъци "най-добра бразилска книга на 1993"; да ставате фен на някой автор, да търсите любими цитати, които да добавяте в профила си; да следите за литературни събития в града, в който живеете; да публикувате свои собствени аматьорски текстове и какво ли още не.
Е, стига съм го хвалила, оставям да разгледате сами. Това е моят профил - ако сме приятели, ще се радвам да се видим и там.
17 March 2009
читателската мрежа
Публикуван от Бистра в 04:30
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment