Забавно е да си спомням за знанието си за света, което съм имала като дете. Не говоря за това, че през нощта слънцето ляга да спи и подобни, а за що годе "истинско" познание. В началото на 90-те то идваше преди всичко от енциклопедиите, които обичах да препрочитам, легнала по корем в стаята си.
Нямам близки контакти с малки деца, но ми е любопитно откъде те научават нещата, които ги интересуват (освен да питат възрастните). Дали четат, дали гледат телевизия, дали използват интернет с образователни цели? Ако имате наблюдения, ще се радвам да споделите.
Наскоро ми хрумна да проверя в няколко мои детски енциклопедии какво пише за "нашата сфера" - тази на книгите.
Открих две статии. Ясно си спомням как всичко това още тогава ме привличаше.
Детска енциклопедия на Джейн Елиът и Колин Кинг, превод Илиян Лолов, изд. Д-р Петър Берон, 1990 г.
Детска енциклопедия Benjamin Larousse, превод Николета Паликарска, изд. ICON и изд. Евгения Хажииванова, 1993 г.
27 February 2009
като бях малка
Публикуван от Бистра в 23:12
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 коментара:
Ау!!! Първата е История на света... Това беше първата ми енциклопедия - обожавах я... После лимах още 4 и след това станаха прекалено скъпи... А сега като знам какви "продукти" има на пазара... Ужас...
А аз тези книжки ги знам едва покрай сестра ми:))
Имаш хубава специалност, освен че имаш интересни сънища.
Честита Баба Марта, да ти даде здраве и щастие!!
Post a Comment