i'd like a normal bookmark, please

За книгоразделителите съм писала и преди, но темата е вечно актуална за тези, които много четат.

Може би все пак има известна доза фетишизъм, защото познавам хора, които слагат между страниците първото им попаднало нещо - билетче от трамвай, салфетка, визитка или каквото и да е. (В "тоалетното четиво" на един приятел веднъж даже намерих парче тоалетна хартия!)

Е, аз не мога така. Рекламните разделители например ужасно ме дразнят. Искам да използвам нещо много красиво, което да ме радва и което да не губя, а да прехвърлям от книга в книга.

Тези дни попаднах на нормалните книгоразделители и - иска ли питане - веднага бях спечелена от каузата им. Става дума за следното - дизайнерът, който не е оставил името си, приема философията, че работата му е да създава предмети - новаторски, функционални или просто красиви - сами по себе си. Подписването им по някакъв начин ги превръща в продукти на определена марка. А светът около нас е пълен с марки. Задъхваме се от марки. Дори по ябълките има лепенки (златните Melinda са любимите ми, хаха).

Според него добрият дизайн е невидимият и той трябва да бъде свободен от егото на създателя си. (Подобна философия има и nosigner, за когото научих от 1 миналата година.)

И така, той създава и продава съвсем обикновени разделители - неголеми, със заоблени ъгли, направени от приятно дебел картон, светли и празни. А всяко празно нещо дава свобода и възможност да бъде запълнено. Читателят е насърчен да напише или нарисува нещо на разделителя си, но може и да го остави бял - за да може всеки ден да си го измисля наново. Може да бъде и друго - глътка въздух от брандирания свят.

Но какво има да философстваме - това са просто нормални разделители!