аудио книгите

Нямам голям опит с аудио книгите. Мисля, че единствената, която изслушах докрай, беше Алиса - по една глава всяка вечер преди лягане.

С другите, които пробвах - разказите от О. Хенри и Том Сойер от този легален сайт, не се получи. Разсейвах се, доскучаваше ми, преставах да слушам, дразнех се, когато не разбирах някое изречение. Може би това се дължи отчасти на езиковата бариера - все пак на български книга не съм слушала.

Да се продават легално тук намерих само Шифърът на Леонардо и книгата на Ваня Червенкова. Иначе има малко приказки и - забележете - Библията.

В Щатите, както и в целия останал свят предполагам, тази индустрия е доста развита. Само за една година свалянето на аудио книгите на BBC се е увеличило с почти 50%.

Причините са свързани най-вече със забързаността на света. С едни слушалки в ушите на път за работа без много усилия скоро ще прочетеш всички книги, за които все не ти остава време.

Но дали слушането може успешно да замени четенето?

Когато бях малка, много обичах да слушам касетки с аудио драматизации - Карлсон, Джуджето Дългоноско, Пепеляшка, Снежната кралица. Тогава може би още не можех да чета, но ясно си спомням как тези касетки ме пренасяха другаде. Те събуждаха въображението ми и ме караха да се вживявам в чутото.

Една от основните характеристики на книгата е, че ти определяш темпото. Или може би самата книга го прави - понякога ти подава изречение и ти се отнасяш в мисли за няколко секунди или минути.
Не ми харесва идеята някой друг - независимо, че е професионален актьор - да ми представя своя поглед върху дадена книга. Твърде лесно смилаемо ми се вижда. Просто седиш и слушаш. И по едно време само седиш.

Бонус - един пост на Дейвъд Бърнет по темата.