05 December 2007

Мерилин Монро и Робърт Кенеди в иконична изложба


След като се зарадвахме на една от големите книги, описващи Америка през 60-те, можем да се насладим и на образите от онова необикновено време. Защото, след успеха на изложбата „Мерилин Монро и Америка през шейсетте” в най-големите световни галерии, самостоятелната изложба на легендарния фотограф Лорънс Шилър пристигна в България. От 30 ноември до 15 декември в Националната Галерия за чуждестранно изкуство ценителите на фотографското изкуство могат да се запознаят с над 70 авторски творби, които са запаметили образите-икони на динамичния период и събития в Америка през шейсетте години, сред които Мерилин Монро, Робърт Кенеди, Барбара Стрейзанд, Мохамед Али, Алфред Хичкок, Ричърд Никсън, Бети Дейвис, Мартин Лутър Кинг, София Лорен, и много други личности, които по индивидуален начин са допринесли за развитието на световната история.Лорънс Шилър бе в България за официалното откриване на изложбата „Мерилин Монро и Америка през 60-те”. Тя постигна забележителен международен успех в градовете, където вече е била представена – Пекин, Ню Йорк, Дюседорф, Лос Анжелис и Сан Франциско. След премиерата в България експозицията ще бъде представена в Хонг Конг, Залцбург и Москва. Експозицията представя 70 фотографии, които са избрани сред близо 10 хил. творби на Лорънс Шилър. Това са снимките на двадесетгодишен фотограф, който е имал шанса да бъде на точното място в точното време. Години след заснемането им се усеща същинското значение и сила на отразените в тях събития. Това е най-бурният период в американската история. Една от най-важните поредици фотографии на Шилър е тази с Мерилин Монро. Историята отрежда на Шилър да увековечи последните дни на актрисата на снимачната площадка по време на последния й филм „Нещо трябва да се даде” (Something's Gotta Give 1962) който остава незавършен. За холивудската икона Шилър разказва: „Когато влезеше в обектива, независимо дали на кинокамера или на фотоапарат, тя се оживяваше. Мерилин беше истинска актриса. Образът на „безсловесната блондинка” беше само роля”.
В творческата биография на Лорънс Шилър присъстват кадри от знакови моменти на много други исторически личности. Фотографът е запаметил последния полет на Робърт Кенеди, по време на президентската кампания на Демократическата партия през 1968 г. в САЩ. Шилър заснема и „най-известната пушка в американската история” от ъгъл, който разграничава фотографските му способности от тези на всички останали. Това е оръжието, което отнема живота на американския президент Джон Ф. Кенеди. Шилър прави революция в еротичната фотография през 1969 г., когато за пръв път на страниците на списание „Плейбой” се появява интимно окосмяване. В този период е действала голяма цензура, упражнявана от Пощенската служба на Съединените щати, но снимката е с толкова голяма художествена стойност, че издателят Хю Хефнър поема риска да предизвика цензурата и да пробва дали Америка е готова да възприеме една жена в целия й блясък. Лари Шилър е роден на 28 декември 1936 г. в Бруклин, Ню Йорк. Носител е на наградата „Еми” на Академията за телевизионно изкуство и наука и на няколко приза на Националната асоциация на фотографите в печатни медии на САЩ.

Награда за превод на фондация "Елизабет Костова"




Фондация “Елизабет Костова” ви кани на връчването на първата си Награда за превод на 7 декември (петък) 2007 г. от 17.00 ч в Литературно кафене “Хеликон”, НДК, Мраморно фоайе, етаж 1.

През 2007 наградата се дава за превод на български език на съвременен роман с високо качество, чийто оригинално издание е публикувано на английски език след 1996 г., а преводът му на български е издаден между 1 януари 2006 и 30 септември 2007 година. Преводачът на наградения превод получава $2,000.
Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата независимо от неговото гражданство. Водещи при оценяване на преводите са следните критерии: литературно качество, прецизност, коректност и съгласуваност.

С предложения за най-добър превод се включиха издатели, литературни критици и преводачи. Конкурсът за наградата беше обявен през месец юни с краен срок 30 септември 2007.

Фондация “Елизабет Костова” е създадена, за да поощрява развитието на съвременната българска литература и българските писатели.

Носителят на първата награда за превод на съвременен роман от английски на български език на фондация “Елизабет Костова” ще бъде определен от жури в състав: Ваня Томова, Огняна Иванова и Йордан Костурков.

Наградата ще бъде връчена от Юлиан Попов (председател на УС на фондация “Елизабет Костова”). На церемонията по награждаването ще говорят членове на журито и Стефан Тафров от УС на фондация “Елизабет Костова”.

Модератор: Йордан Ефтимов

Награда ще бъде посветена на Кръстан Дянков.

http://www.ekf.bg

материалът е от кафене.бг

Владо Карамазов: Наистина не харесвам телевизията


Владимир Карамазов е толкова зает, че докато се разберем за това интервю, минаха няколко дни. Накрая в уговорения час той ме посреща и ми казва “Ужас, помислих, че си забравила!” - защото самият той беше забравил за колко часа сме се уговорили.

И въпреки че беше леко премръзнал и притеснен, че няма да имаме време, се старае да отговори на въпросите ми изчерпателно и коректно. Аз от своя страна обещавам да го питам възможно най-малко за телевизията и много - за театъра. Така в Народния, в топлата гримьорна си говорим за онова, което го интересува – пътуването и сцената. И живота, разбира се. Ето какво точно...


Как ставаш?
Много трудно, особено тази сутрин.

Как лягаш?
Като пън – къпя се и се просвам на леглото.


Със или без захар?
Без захар.


Какво репетираш в момента?
“Празникът на Бакхус” от Артур Шницлер. Режисьор е Антон Угринов, играем с Юлиан Вергов и Теодора Духовникова. В пиесата се разказва за това, че хората си правят едни планове, а се случва нещо съвсем друго. Подреждат си неща в главата, а се случва тотален хаос. На мен например това ми се случва постоянно – аз винаги очаквам от всяка ситуация много и съм ужасно разочарован, когато се срути всичко.


Актуална ли е в момента тази пиеса – все пак е писана преди век?
Да, според мен тя ще е актуална и след 300 години. Не е в епоха. Но не е и модерна. Артур Шницлер за първи път почва да пише за сексуалните заигравки на хората и по онова време това е било недопустимо.


Коя е най-мръсната дума?
Не мисля, че са глупости – по-скоро да кажеш лошо нещо зад гърба на близък човек.


Наистина ли за теб “телевизия” е мръсна дума? И ако е, защо се нави да водиш Сървайвър?
Наистина не харесвам телевизията. Не ми харесва като медия изобщо. В момента обаче едно нещо, което аз харесвам, се прави точно от телевизия. Аз съм огромен фен на Сървайвър. Затова и се съгласих. Много го мислих, знаех, че ще има някаква подобна истерия към мен по време на този формат, която няма да ми хареса. Така и се случи и тези последици не ми се нравят много. Но като ми се обадиха за кастинга, не можах да повярвам. За мен това е даже над мечтата – защото моята мечта винаги е била да бъда участник. Не ми е и хрумвало.. и се зарадвах.


В интервютата казваш, че хората не отиват там, за да спечелят парите, а за да разнообразят живота си. Ти много пътуваш - същото ли разнообразяване търсиш по този начин?
Абсолютно да. Аз го правя, за да се откъсна от своята действителност.


Нали актьорите всяка вечер са различни – не е ли това достатъчно разнообразие?
За съжаление – не. Моите дни преминават от сутрин до вечер в театъра. И това като се прави 9 месеца в годината, е изключително натоварване. Ние имаме и други неща... абе трябва си почивка. Натоварването и психически, и физически е огромно. Има един момент накрая на сезона, в който на нас ни е ужасно трудно, ужасно омръзнало и да се "намамим" да изиграем едно представление ни коства ужасно много. И, като отида някъде за месец, забравям всичко това. Не само че го забравям, ами и започва да ми примъчнява. Като се върна съм зареден и ми се работи.


Какво ти казват гласовете?
Аз наистина имам гласове – малко съм ненормален. Вътре имам не един, а 50 гласа. Слушам ги. Питам ги за верните посоки в живота и досега не са ме подвеждали.


Мечтаеш ли си да правиш по-малко роли, но да ги изпипваш по-детайлно, или все още не ти пречи количеството?
Ами.. де да знам. То можеш да имаш и малко роли и пак да не са качествени, ха-ха. Искам да играя в пиеси, които харесвам, с режисьори, които харесвам и с колеги, които харесвам. Това е. Няма значение дали ще са много или малко – когато се чувствам изморен, ще са по-малко, когато съм във форма - ще са повече.


Свободен актьор, или щатен?
Зависи къде. Разбира се, най-доброто, което може да се случи на един актьор в България е да бъде на щат в Народния тетър. Защото тук се случва нещо, което го е нямало много, много дълги години. А едно време театърът се е опирал на такива групи – актьори, които са съмишленици, които са от едно поколение, които са приятели, които са носели цели репертоари и театри на гърба си.
Ние за тези поколения сме чували легенди – това са на Цветана Манева, на Руси Чанев, на Стефан Данаилов... Те са били страхотни, но след тях този дух дълго го е нямало.
В момента в Народния театър се появи такова поколение. И това е страхотно. Ние сме щастливи – тук има невероятна атмосфера за рабтота – поставят най-добрите режисьори, ние сме ценени и те разчитат на нас...


С коя глава мислиш?
С горната..


Кога не искаш да се будиш?
Днес например. В почивните дни.


Има ли роля, която много обичаш?
Има. Сенебирски в “Албена”. Защото го направих с режисьор, когото много харесвам - Иван Добчев. Защото за тази роля ме поканиха ведага след като бях завършил ВИТИЗ. Беше първата ми професионална роля. Някакси Иван тогава ми даде много самочувствие за театъра. Аз тогава бях от 26 човека състав единственият, който беше с 15 години по-млад от всички. Беше ми мнoгo трудно. И той ми даде голямо рамо.


Какво би си имплантирал и къде?
Засега нищо, надявам се никога през живота си да не се питам какво и къде да си имплантирам и никога да не го правя.


Има ли част от сценичен текст, който с времето е станал част от твоя личeн монолог?
Напоследък често мисля за последния си монолог от „С любовта шега не бива“. Този сезон за моя радост възстановихме представлението, даже се игра два пъти при чудовищен интерес. Там героят ми казва, че светът е бездънна помийна яма и че и мъжете, и жените са ужасни същества. Но на света има нещо възвишено и свято – връзката на две такива несъвършени същества.
И в любовта често си мамен, често си нещастен, често си нараняван, но обичаш. И когато застанеш пред прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш: “Аз често страдах, но съм обичал”. И това е така. Ако това стане накрая на живота ми, ще е добре...


Ти по-скоро интуитивно, или рационално живееш?
Интуитивно. Всичко при мен е на емоции.


Правиш планове за живота си, или предпочиташ да ти се случват нещата?
Опитвам се да си правя някакви планове, но, както споменах, моите никога не се осъществяват. И на това съм се научил – може да си имам нещо бегло в главата, но гледам да не се фиксирам, защото знам, че няма да се случи. “Другата година да се оженя, по-другата - да имам деца” – това е абсурдно.


Какво те ядосва?
Дупките по улиците. И много неща, свързани с ежедневието. Уредицата на нашата страна. Това ме дразни.


Аха, а гласуваш ли?
Не. Няма за кого да гласувам.


Какво би направил, ако си всемогъщ?
Бих направил България една малка Швейцария.


Кой ти е най-ценният урок в театъра?
Иван Добчев ми е казал никога да не се страхувам от провал, защото провалът ще ме изгради като актьор. Наистина човек трябва да се научи да губи и да се проваля, защото от всеки един провал можеш да научиш много повече, отколкото от всеки един успех.


Имаш ли роля, която възприемаш като провал?
Имам, да. Пълен провал. Но няма да кажа коя е.


Кои твои колеги, според теб, наистина са големи театрали?
На първо място е Руси Чанев. Този човек е роден за театър. Енергията му да се превъплъщава е огромна. Моите приятели – Юлиан Вергов, Захари, Деян според мен са страхотни. Също Теодора Духовникова, Александра Василева. Мария Каварджикова, Вальо Ганев. Много харесвам и Йорданка Стефанова от Сатирата. И Светлана Янчева...


Снимаш ли филми?
Снимах един – с един френски режисьор, който дойде през лятото, избра си български актьори и направи филм. На нас ни се стори като доста алтернативна продукция. И изведнъж този човек ни прати филма - час и половина - и не можахме да повярваме. Адски готин е станал. Даже май иска пак да дойде и да снима...


Кого наби последно?
Бил съм се отдавна.


Ааа не е вярно – Захари ми разказа, че сте се били в НАТФИЗ...
А, вярно че се се бихме веднъж хахаххах. Да, във ВИТИЗ. Леле... той ми е най-близкият човек, ужас.


Самодостатъчен ли си си?
Засега да. Което може би е проблем. Но да.


Имаш право на три желания. Кои са?
Да обиколя света. На никого от моите близки да не им се случва нищо лошо, а ако им се случи, първо на мен да ми се случи, за да не го видя. Да се занимавам винаги с тази професия.


Кога си доволен?
Когато положа усилия за нещо и то стане добро.


А задоволен?
Май съм задоволен човек. Не мога да се оплача.


Човекът е продукт на средата, или средата е продукт на човека?
Човекът на средата си.


Какво предстои?
Тук съм разпределен в представление на един млад режисьор – Боян Иванов. Ще репетирам и с Коко Азарян в Сатирата. Аз исках да бъда в неговия клас във ВИТИЗ, не успях поради много причини. И откакто съм завършил все си мечтая и сега изведнъж – ето работя с него. Това е страхотно. Ние сме близки, той е страхотен човек.
От него могат да се научат толкова много неща. А един актьор трябва да учи. Постоянно. И точно в такъв момент работата с Коко ми е много важна, защото той ще ми покаже много неща. Аз даже казах, че не ме интересува за какъв хонорар ще играя - много исках да работя с него. Защото на мен ми е нужна тази информация.


Ти си?
Щастлив човек. Може да е банално, но често забравяме какво имаме и недоволстваме за неща, които са глупости. Като си помисля, има хора, които никога не достигат това, което аз вече имам. Аз съм постигнал повечето неща. Дори малко се плаша какво ще направя през останалата част от живота си. Но има какво. Не е да няма. Но ако продължава така, със сигурност след 20 години ще мога да кажа, че съм щастлив човек.


Елена Пенчева

Ужилена, но жива. След Прехода


На 4 декември в зала “Пеша Николова” на Центъра за култура и дебат “Червената къща” се състоя премиерата на книгата на Мариана Фъркова „Светът около мен“ (в рамките на поредица „Съвременни български автори”).
За книгата Деян Енев казва: „Има много основания да наречем именно „Светът около мен” „роман на прехода”, защото изследва не черупката, а същността на изминалите двайсет години. Романът е изграден на принципа на пчелната пита – подобно на спечелилата „Гонкур” „Улица „Тъмните магазинчета” от Патрик Модиано.
Авторката търпеливо запълва с живот и поезия кутийките, създавайки изповедно и камерно настроение с водения в първо лице разказ. Главната й героиня търси призванието си, търси любовта, търси опорите си на човешко същество сред угнетяващия бит на съвременна България.
Залогът е голям, защото най-добрата й приятелка Светла е успешна художничка емигрантка в Испания. Писмата между тях разтърсват с прозренията за цената на направения житейски избор.
Калейдоскопът от мечти на двете момичета се смесва с горчивите пейзажи на София, с мъжете, дъхащи на вино, които се появяват и изчезват в индианска нишка, отнасяйки прашеца от крилата на героинята, с цитати от книги и филми – за да усетим ненадейно, че сме попаднали в повествование от висока класа, с ранг на цялостна метафора за „света около нас”.
Има много основания да наречем именно „Светът около мен” „роман на прехода”, защото изследва не черупката, а същността на изминалите двайсет години. Една ожулена до кръв душа, която продължава да живее и да ни учи на храброст; една уморена пчела, която ни разказва за просторите в човека – това е „Светът около мен”.“
Марияна Иванова Фъркова е автор е на стихосбирката “Бесилки в моя дом” (1995) и на прозаичната книга “Моите петъци с Александър Геров” (1998). Съставител и редактор е на сборници, посветени на известни наши автори, между които Борис Делчев и неговия прочут “Дневник”, на две книги за Иван Пейчев – “Далечна близост” и “Не чаках есента”.
Редактор на книгите: “Симеон Радев. Това, което видях от Балканската война”, “Тодор Андрейков. Комичното на екрана”, Георги Фотев “Диалогична социология”, “Дисциплинарна структура на социологията”, Веселин Босаков “Идентичност и многообразие на исляма в България” и др.
Сътрудник в множество вестници и списания, излизащи през годините. Автор на критически студии, портрети и други материали, предимно из областта на литературата.
Книгата й се издава от „Колибри”

"Весело, но не прекалено", или защо хората са тъпи


По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола (1922-2000) не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина.
Затова ни се струва доста логично да подкрепим тезата, че хората може би не са толкова рационални и интелигентни същества, колкото си мислят.
В това можете да се убедите и сами, ако прочетете бестселъра на Карло Чипола - "Алегро ма нон тропо". Заглавието е термин, с който в музиката се задава "весело, но не прекалено" темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.
Чипола пише "Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове" и "Принципи на човешката глупост" през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели.
Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество.
Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа оттогава насам е константа. Също толкова популярни са и човешките типовете, на които според автора се делят хората, според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите.
Та разделението е между: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).
На тази база са формулирани и споменатите пет принципа на глупостта:
1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение.
2. Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.



Издава: Колибри

Убийства от Испания


“Маслиновият лабиринт” излиза през 1982 г. и претърпява множество издания. И тук, както и в цялото си творчество, Едуардо Мендоса разказва с бликащо въображение и безкрайна развлекателност една заплетена история за убийства и престъпни групи на фона на живописна картина на обществения и икономическия живот в Испания отпреди няколко десетилетия.
Това е втората книга от великолепната поредица черни полицейски романи, в която издателство “Колибри” отново среща читателите си с неподправения хумор и сатиричното перо на Мендоса.
Първият роман (“Загадката на омагьосаната крипта”, “Колибри”, 2006 г.) въвежда главния герой – невзрачен и забавен инспектор, който сам разказва невероятните си премеждия. Престъпното му минало и житейските превратности са причина за попадането му в лудница, откъдето комисар Флорес го измъква тайно, за да може инспекторът да вади вместо него кестените от огъня при разрешаването на поредното престъпление.
Интелигентната ирония, пародийността и нелепите комични ситуации осигуряват на читателя много забавни часове.
Едуардо Мендоса е един от видните представители на съвременната испанска литература. Роден е през 1943 г. в Барселона. Завършва право, работи като адвокат, после като преводач, а през 1975 г. се появява и първият му роман.
Много от творбите му са филмирани. Автор е на 11 романа и пиеси. Всички те се отличават с неповторим литературен почерк, с характерното за Мендоса смесване на стилове и художествени похвати, със злободневна тематика и невероятни персонажи.
Издава: Колибри

За книжките и хората


Всяка година, когато дойде време за Панаира на книгата, ние леко се натъжаваме. Не защото той е лошо събитие. По-скоро е предзнаменование за часове раходки между щандовете и десетки похарчени левове и тежки торби, пълни с букви и смисли. Сега, малко преди коледната заплата, пак ще ни олекнат джобовете, но поне ефектът след относителното обедняване ще е като цяло положителен.
Защото от 5 до 9 декември в НДК на XXVI софийски международен панаир на книгата ще можем да си купим най-новите заглавия и всички, които по случайност сме изпуснали.
Организират го Асоциация “Българска книга”, Националният дворец на културата и Столична община и се провежда под патронажа на президента на Република България г-н Георги Първанов. Официалното откриване е на 5.12. 2007 от 11 ч. в централното фоайе на НДК.
Тази година панаирът ще се разпростре на по-голяма площ – от 1 до 3 етаж в Двореца. На 1000 м² 141 издателства от страната и чужбина ще представят хиляди заглавия. Гостуват представители от Китай, Франция, Иран, Русия, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Турция, Сърбия и Испания. Те ще бъдат разположени в мраморното фоайе на НДК и на полуетаж 4.20 изток.
На етаж трети – фоайе изток и запад, както и в зала 9 на етаж пет – ще се проведе съпътстваща културна програма. Тя включва премиери на нови заглавия, дискусии и кръгла маса на тема “Книгите и библиотеките”, организирана съвместно със Столична библиотека. За всички събития по дни ще ви оведомяваме своевременно.
Официален гост на панаира ще бъде г-н Йонас Модиг, председател на Федерацията на европейските книгоиздатели. Основана през 1967 година, тази организация подпомага и съветва асоциациите на книгоиздателите в ЕС по правни въпроси и по отношение на авторските права.
Тя представлява интересите на книгоиздателите пред Съвета на Европа и европейските институции. От 2007 година и Асоциация “Българска книга” е член на Федерацията на европейските книгоиздатели.
XXVI софийски международен панаир на книгата ще бъде отворен за посетители от 10 до 19 часа.
В програмата днес е първото официално представяне на виртуалния културен проект за лично творчество – otkrovenia.com. То ще се състои на Етаж 3, фоайе Запад от 13:00ч.
Днес на етаж 3, фоайе Изток ще бъде представени и две книги от каталога на издателство „Жанет 45“.
От 17:00 ч. Силвия Чолева ще представи романа на Любов Кронева „Къщата с ангелите“.
От 18:00 ч. Енчо Мутафов ще ни въведе в света на Йордан Костурков и неговите разкази в „Носталгия. Разкази. Том ІV“.


Елена Пенева
Журналист Dnes.bg

Паулу Коелю - Европейски посланик на интеркултурния диалог - 04/12/2007

През октомври тази година Пауло Коелю беше избран за Европейски посланик на интеркултурния диалог.

На 4 декември, Коелю откри пресконференцията, с която се слага началото на Европейската година на интеркултурния диалог - 2008. Събитието се състоя в централата на Европейската комисия в Брюксел.

За Паулу Коелю Европейската година на интеркултурния диалог е от изключително значение за поощряването на диалога между жителите на Европа. Целта е те да придобият ценни знания и опит, с които ще могат да се справят по-добре в новата интеркултурна среда. Същевременно ще бъде поставен акцент върху необходимостта от създаването на една обща европейска позиция, отворена към света и толерантна към различните култури.

Според Паулу Коелю ние сме щастливи, че живеем в едно глобално село. Хората по света обаче не бива да забравят, че въпреки различията в културите им, те могат да намерят общи ценности. Писателят вярва, че интеркултурният диалог се е превърнал в неделима част от ежедневието ни, защото позволява на различни хора да общуват помежду си.

Паулу Коелю обявява конкурс за филм по “Вещицата от Портобело” - 13/09/2007



Паулу Коелю кани 15 интернет потребители от цял свят да режисират филм или да композират оригинален саундтрак за всеки един от героите в последната му книга “Вещицата от Портобело”.
Участниците в състезанието трябва да разкажат история от гледната точка на един от петнайсетте разказвача в книгата. Различните гледни точки ще бъдат обобщени в един филм.
Четирима независими членове на жури ще анализират материалите и ще изберат петнайсетте най-добри работи (по една за всеки герой). След това те ще бъдат предадени на професионален режисьор, който ще обедини петнайсетте разказа в един общ филм.
Победителите ще получат награда от €3000 (за автор на филм) и €1500 (за композитор на саундтрак).
Записвания за участие в конкурса могат да бъдат направени на блога на Паулу Коелю http://paulocoelhoblog.com/experimental-witch/.
Участниците ще получат имейл, потвърждаващ тяхната регистрация и списък с правила, които трябва да бъдат следвани при изпращане на материала (той може да бъде на някой от основните европейски езици).
Записванията приключват на 19.03.2008 г., а резултатите ще бъдат обявени на 25.07.2008 г.
“Главната героиня Атина ще бъде пресъздадена от различни актриси. Тя може да бъде африканка в един филм и блондинка в друг. Разнообразието представя достоверно намерението на книгата, тъй като това е една и съща история, разказана от много гледни точки”, заявява авторът.

04 December 2007

Зима по български


В рамките на една седмица (3 – 9 декември) всяка вечер от 19 часа на голямата сцена на Театър “София” ще се състои пилотното издание на Зимните театрални вечери. Идеята на организаторите от Фондация “Арт Офис” е да бъдат показани селекционирани от театроведите Богдана Костуркова и Ромео Попилиев постановки на извънстолични трупи, базирани на българска драматургия.
Характерно за театралния фестивал е, че всеки спектакъл от Зимните театрални вечери ще бъде обект на анализ на театрални критици, които съвместно със създателите на постановката ще дискутират художествените търсения и постигнатите творчески резултати. По този начин ще се получи така необходимата за всеки творец обратна връзка, която иначе почти липсва, тъй като театралните критици рядко посещават сцените извън София.
Зимни театрални вечери има амбицията да се превърне в традиционен театрален фестивал, който да формира траен интерес у софийските зрители към най-доброто, създадено на театралната сцена в страната. Освен да внася разнообразие в столичния театрален афиш, той ще се стреми и да мотивира онези театри и театрални ръководства, които се заемат с реализирането на творбите на българските драматурзи.
Зимни театрални вечери е фестивал, ориентиран както към широка публика, така и към по-специализирана аудитория, който добавя един нов нюанс към богатия столичен културен живот. Проявата се организира с финансовата подкрепа на Меценатската програма “Култура” на Столична община и Министерството на културата.


А ето и програмата:

3 декември (понеделник)

ДКТ Пазарджик “ВАМПИР” от А. СтрашимировПостановка – Григор АнтоновУчастват: Койна Русева, Марчела Христова, Диана Досева, Георги Керменски, Веселин Мишев, Димитър Терзиев


4 декември (вторник)

ДТ Добрич “Църква за вълци” от П. АнастасовПостановка – Пламен ПаневУчастват: Атанас Ганев, Красимир Демирев, Валентин Андреев – Рафе, Пламен Петров, Иван Мандев, Любов Николова, Ема Георгиева, Грета Неделчева, Бистра Боева, Владимир Трендафилов, Соня Георгиева, Татяна Христова


5 декември (сряда)

ДКТ – Враца “Бетовен 21” от К. ИлиевПостановка – Борислав ЧакриновУчастват: Анастас Попдимитров, Марина Котева, Юлиян Петров, Ивелина Полякова, Росица Огнянова, Румяна Мерджанска, Борислав Борисов, Ева Тепавичарова, Димитър Димитров, Теодор Гайдарджиев, Тони Карабашев


6 декември (четвъртък)

ДТ– Пловдив “Сътресение” от Н. ХайтовАвторски спектакъл на Мариус Куркински


7 декември (петък)

ДТ – Русе “Кръстопът под наем” от О. ДяковПостановка – Орлин ДяковУчастват: Иван Самоковлиев, Крум Берков, Христо Памуков, Кадри Хабил, Радомир Андонов, Николай Димитров – Коки, Никола Чиприянов, Петя Венелинова


8 декември (събота)

РДТ – Смолян “Драскотини от дъжда” от Я. Добрева (зала 49)Постановка – Емилия Ованесян Сценография и костюми – Венелин ШуреловУчастват: Емилия Ованесян, Милена Спиридонова, Кръстю Кръстев, Юлиян Балахуров, на саксофона Димитър Льолевот 17.00 часа


9 декември (неделя)

ДКТ – Видин “Лазарица” от Й. РадичковПостановка – Яна ЦанковаУчастват: Румен Гаванозов и Олег Еличов, Красимир Колев, Пламен Милчев и Евгения Георгиева