трилър в десет глави

След цели десет години на поста литературен редактор в Обзървър, Робърт МакКръм се оттегли преди около месец. За довиждане написа една чудесна статия за случиото се в издателския бизнес през последните десет години.

Това е текст за промяната, която интернет донесе. За ръста на издаваните книги - 80 хиляди за 1996 и 200 хиляди за 2007. За появата на Амазон. За нерероятния успех на Джей Кей Роулинг. За превъзходството на ревютата в блогове над тези в традиционните медии. За Киндъл, убиеца на Гутенберг.

Статията - освен интересна - е и чудесно написана.
Един трилър в десет глави.

fold here

Днес гостувах на известна рекламна агенция и сред много интересни вещи в офиса им видях една по-специална книжка. Оказа се, че тя често им служи, когато трябва да подготвят опаковки за разни неща за различни промоции.
Не че е нещо особено, впечатли ме фактът, че има такава книга.

Книги, кеф и панаири

Отношението към книгата може да бъде смъртоносно сериозно в едни култури и празнично карнавално в други. Мисля си това след панаира на книгата в Торино, неизбежно сравнявайки го със софийския. Торино е огромен град и все пак по-малък от София. Там Ницше написал Ecce Homo, там на площад Санто Карло е онази история, в която пак Ницше се втурва да прегръща шията на един кон, когото кочияшът жестоко шиба с камшика. И припада в несвяст (Ницше, не конят). Пак там, няма как да пропуснем, е столицата на савойската династия, на ФИАТ и на "Ювентус". Все важни лейбъли, както биха казали лайф стайл експертите от различни епохи.

В този драматичен ницшеански град панаирът на книгата, обратно, е светъл, лек и пъстър. Има си отделна сграда и това са старите заводи на ФИАТ в един приятно старомоден индустриален стил. Дори бетонните серпентини стоят уютно и ретро. В Торино си нямат НДК, където можеш да наблъскаш едновременно пазар на кожени якета, партийна конференция, концерт на Веселин Маринов и панаир на книгата. Пространствата имат памет и особена хигиена. Не можеш в една тенджера да вариш едновременно свински уши, леща и мляко.

Панаирът в Торино дори не е много по-голям от софийския, затова и сравняваме. И той е преобладаващо национален с поканени чужди писатели и изложители. Преди откриването се очакваше огромен скандал и дори бойкот заради избора на Израел като фокусна страна. След като арабската литература беше централна за лондонския панаир през април, сега израелската беше поканена тук. Начинът, по който се охраняваше израелският щанд, беше забавен. Просто срещу него стоеше щандът на торинските карабинери. Върху почти празните стелажи бяха разпръснати рекламни брошури и, мисля, само две книги, юбилейни, описващи историята на полицията в града. Наоколо винаги се въртяха дузина запалени по четенето полицаи. Скандали и бойкот нямаше.

Панаирът в Торино е светъл, шумен и тананикащ си. Светлината влиза през огромни цветни филтри, висящи отгоре, и създава усещане за катедрално пространство с леки, подвижни витражи. Има вертикал, диша се леко. Щъкат цели групи от съвсем малки деца до ученици, дошли специално. Отделна програма и пространство за тях, винаги пълно.

Този панаир непрекъснато предлага жива музика. В програмата между две премиери на импровизирани сцени вън и вътре - класика, джаз, техно. Вечер на Борхес през музиката на Пиацола... По италиански всичко продължава почти до полунощ.

Панаирът всъщност е празник, не събиране на издатели и писатели, които мрачно се оплакват, че вече никой не чете и не купува. Европейските панаири на книгата, не само торинският, са направени освен с пари, спонсори, медии и с нещо друго - с кеф. Това винаги личи, нещо повече - тъкмо то привлича. Струва ми се, че освен всички други дефицити у нас сега има остър дефицит на удоволствие от нещата, с които се занимаваме. Една позната твърдеше, че като се връща в България от чужд театрален фестивал, е пълна с енергия и идеи какво може да се направи в България. И след седмица ми минава, казваше тя. Всички те гледат или с безразличие, или с подозрение. Родно. Твърде родно.

- Георги Господинов за Дневник

конкурс за кратка проза

За шеста поредна година списание RunsMagazine и ЛитерНет обявяват конкурс за кратка проза. От участниците се очакват до три непубликувани теста с обем до 1800 знака, като няма изисквания за темата или ключовите думи.

Крайният срок за изпращане е 15 юли 2008.

повече информация

how to make a cover

Пи Джей Линч е британски илюстратор, който работи в този бранш от около 25 години, като създава картинки и корици предимно за детски книги.

Днес той гостува в ирландския блог Scamp, където разказва за процеса на създаването на корицата на сборник разкази на О.Хенри The Gift of Magi.

читалня в градска среда

Четенето в най-широк смисъл трябва да бъде общодостъпно. Без значение от образование, доходи, пол, вяра, етнос, възраст.
В това вярва и списание 1.

Тази пролет списанието осъществи проекта Читалня в градска среда. Идеята е на Никола Михов, който е направил и всички фотографии, включително и тази горе.
500 стари броя на списанието бяха закачени на 15 ключови за София точки - например Попа, Аптека, Баба Яга, Билкова, моста на НДК - и за известно време се превърнаха в жива градска библиотека.

Хубаво е да почетеш някой пропуснат брой, докато чакаш автобуса, а в много от случаите - за първи път да разгледаш 1. Чудесна реклама - не от тази, която ти навират в очите/ ушите без да я искаш, а такава, която сама те привлича към себе си.

повече за проекта

MoCCA art festival

В предишния пост споменах фестивала MoCCA, който се проведе на 7 и 8 юни тази година, и тъй като го намирам за доста интересен, реших да разкажа малко повече за него.

Той се организира от Музея за комикси и карикатури в Ню Йорк, който се стреми да популяризира изкуството на илюстрациите в най-широк смисъл - от аниме до политически шаржове.

Фестивалът е ежегоден, като първото му издание е през 2002. Всяка година се връчва специалната награда the MoCCA Art Festival Award, която отива при изявени лица от този бранш. Тази година лауреат е Бил Плимптън, който е световноизвестен карикатурист, илюстратор и аниматор.

По време на уикенда на фестивала двата етажа на музея се пълнят с щандове на автори, организации и издателства. Голяма част от авторите са независими и издават книгите си сами, най-често в ограничени серии от 50-100 броя.
И двата дни програмата е пълна с интересни събития, премиери, четения и дискусии. Любимата ми тема от тази година е Тайната история на Батман в Япония, представена от американския писател, есеист и графичен дизайнер Чип Кид.

Безкрайно много бих искала да посетя този фестивал, но засега само чета впечатленията и разглеждам снимките на CBR News и Джулия Ротмън.

закуска за шампиони

Това е проект на Andrew Neyer, представен на тазгодишния фестивал MoCCA. Представлява кутия с корнфлейкс. Отвън кутията не прилича на изкуство - има си всички хранителни факти и каквото трябва. Вътре обаче - освен истинска закуска - се намира и комиксът Space Junk 2. Който - доколкото разбирам - е чудесен - мил и забавен, с красиви картинки и блестящ хумор.

Кутията е издадена в ограничена серия от 150 броя и може да се купи от сайта на автора.

впечатления от първа ръка има тук

Пеперудите са всъщност изтребители

Терминът blook се използва активно от 90те години на 20 век насам и е съкращение на looks like a book. Той може да се отнася както към конвенционална книга, публикувана на части на даден блог, така и към текст, постепенно публикуван на блог, който впоследствие се превръща в книга.

Българският блог ghostdog! в момента събира дарения, за да финансира пиесата си “Пеперудите са всъщност изтребители”, която представлява компилация от текстове, публикувани по-рано на блога, описваща етапите от процеса на раздяла чрез хистерезисна крива. Проектът предвижда “един-двама души на сцената”, останалите участници “ще бичат зад кулисите и ще ядат вафли”. Пиесата ще има и саундтрак “и какво ли още не”.

Тези два абзаца копирам от едно домашно по Съвременно световно книгоиздаване от преди няколко месеца. Току-що с радост видях в Програмата, че тази пиеса наистина се е случила - предпремиерата е довечера, а премиерата - утре в Сфумато.