книгата като подарък

Забелязвам, че тези дни темата за книгата като подарък е доста актуална, макар и разглеждана съвсем накратко и съвсем лично (аз така, аз иначе). Включвам се в общия шум само защото преди месец направих едно по-сериозно собствено изследване по темата за дисциплината Книгата като медия на доц. д-р Милена Цветкова.


I. Книгата като подарък: с повод и без повод

Най-логично е да започнем оттам - защо някой би подарил книга, когато на света има толкова много други неща за подаряване. Разбира се, това може да се случи с повод и без повод.

Когато има такъв - без значение официален или не, - повечето хора смятат книгата за "стойностен подарък", което идва от масовото разбиране за нея като за нещо непреходно и значимо. Съдържанието сякаш остава на заден план.

Когато повод няма, това автоматично означава, че подаряващият е видял нещо "сякаш създадено за някого" и просто му го е купил. Тоест присъства елемента на сигурността. Натиск също липсва, защото никой нищо не очаква.

Съвсем друго е при подаръците с повод - те често биват избирани в последната минута, което от само себе си води напрежение и тревоги - поне мънички - ще се хареса ли, подходяща ли е и т.н. В този случай добри помощници се оказват книжарите, към които човек обикновено се обръща за помощ.

Има обаче и една трета категория, а именно - книгата като повод. Става дума за случаите, когато книгата бива подарявана заради самата себе си - тоест някой иска да я покаже някому и затова му я подарява. Кога точно става това ще видим по-нататък.

II. Книгата като подарък вътре в бранша

Тук ще резюмирам - става дума за това дали книгата остава в бранша или стига до крайните си потребители.

Автори, илюстратори, преводачи, редактори, дизайнтери, арт директори, консултанти - слагам в една категория всички, които по някакъв начин са участвали в създаването на самата книга. Те често подаряват книгата, по която са работили, на колеги, близки и непознати. Това може да се прави по какви ли не причини - реклама, гордост, благодарност и т.н.

Литературни агенти - техните "подаръци" могат да бъдат с цел реклама, гордост (че са "продали" някого), както и обикновено натриване на носа.

Полиграфисти - естеството на тяхната работа включва познание и умение да съчетават различните "нови" и "стари" технологии с цел постигане на впечатляващ вид на книгата. Подарявайки готов продукт, работилите по него може би искат да рекламират новата рециклирана хартия, подобреното термолепене, използването на необичаен картон за корица и т.н. Подобни "подаръци" биха могли да бъдат възприемани и като показване на мостри, особено ако са предназначени за хора, издатели или не, които биха се възползвали от услугите на съответния полиграфист или печатница.

Издатели - понеже си е направо част от етикета да получиш книга, когато гостуваш в нечие издателство, какво точно ще ти се падне зависи както от профила на издателството, така и от личните ти контакти. Тоест ако издателя знае, че чакаш бебе, като нищо да ти подари книга за кърменето! Разбира се, както навсякъде, и тук всеки повод се използва за реклама, така че в ръцете ти може да попадне най-впечатляващото - откъм съдържание, тематика, дизайн, полиграфско решение - издание в каталога.

III. Книгата като подарък сред потребителите

Това са хората, заради които така или иначе издателския бизнес работи. Самите те помежду си често си подаряват книги, независимо възрастен към възрастен или към дете.

Освен романи/ поезия, които най-често биват подарявани след като са били лично проверени и харесани, съществува цяла категория "книги за подарък" - това най-често са луксозни илюстровани издания с твърди корици - фотографии, репродукции, история на изкуството, дизайн, архитектура, атласи, енциклопедии, готварски и т.н.

Децата получат както класически приказки, така и бързо развиващите се "нови" издания с пъзели, игри, звуци, както и крос-медия проектите от рода на 39 ключа или просто книга + диск с песнички (за по-малките). По този начин вниманието на децата е ангажирано по повече от един канала, като повечето възрастни целят именно приковаването на вниманието към написаните думички. В общия случай става дума за старомодни възгледи и неразбиране на компютърната вълна като начин на живот в контекста на културната парадигма на човечеството.

IV. Книгата като подарък от институция

Книгата е любимият подарък на институциите - тоест на държавата. Възприемайки я все още като "най-тежката" медия, те я считат за особено стойностна.

На награждаванията и честванията на детски градини, училища, университети все отнякъде се появява една купчина книжки за подаряване. Тематиката и вида зависи от възрастта на наградените, но общо взето е образователна.

Банките пък например често издават собствени книги, които подаряват на важните си клиенти - в тях най-често влизат подраздели като история, информация за ръководството, служителите, весели неща от кухнята и т.н.

А в Германия съществува практика при изписването на родилката и бебето от болницата да се подарява първият комплект за четене, който включва народни приказки, албуми тип "Моето първо зъбче" и т.н. Тоест държавата стимулира четенето от самото раждане и това не е единичен акт на подпомагане, а държавна политика.

V. Книгата, която подаряваш и получаваш за подарък

Важно уточнение, което трябва да се направи, когато говорим за книгата като подарък, е именно двупосочността на процеса. Всеки човек в един или друг момент от живота си се оказва в някоя от двете позиции. Това е полезно, защото именно така той може да прецени кой подарък е успешен и обратното - недей да правиш това, което не искаш и на теб да ти правят.

Между приятели съществува практика да влязат заедно в книжарница и всеки да купи нещо на другия, като кой ще избира се уговаря предварително. Същото може да се направи и онлайн, като тук вече присъства елемента на изненадата.

VI. Книгата като медия

В днешно време сякаш забравяме да гледаме на книгата като на медия, каквато тя всъщност е. И като такава служи преди всичко за предаване на съобщения. Тя е едновременно и среда, и средство.

По-долу ще спомена някои функции, които една книга може да изпълнява в зависимост от конкретната ситуация на подаряване:

Спомен
Подаряването на една стара детска книжка с картинки, несъмнено би извикала спомена на (щастливото) детство у някого. Това придобива особен нюанс, ако получателят чака бебе и тепърва му предстои четенето на приказки, този път на собствното му дете.

Пожелание
Ако някой много, много си мечтае да отиде в Рио например, едни пътеводител би показал нашето искрено пожелание получателят да отиде скоро там. (Всъщност ако наистина искате да зарадвате някого, направо му купете самолетен билет.)

Знание
Разбира се, знанието не може да се дари/ подари, но една енциклопедия би проработила в тази посока. На по-високо ниво - един важен академичен труд би отворил много врати на някого, а една езотерична книга може би дори би променила нечий живот.

Натриване на носа
Това е нещо като знанието, но с малко по-различна подбуда. На следващия ден след ожесточен кървав спор се случва единият да подари на опонента си книга с информация/ изследвания/ синтезирано знание по въпроса, за да докаже позицията си.

Преживяване
Романите и поезията носят не толкова знание, колкото преживявания на читателите си и в този смисъл са особено подходящи да бъдат споделяни и без повод.
Друг вариант са книгите на Кери Смит, които изискват от читателите си да пишат, драскат, късат, цапат страниците им и по този начин да трансформират навиците и разбиранията си за "ценността" на книгата и живота изобщо. (За какво ти е този живот, ако не го живееш?)

Шега
Един лигав розово-лилав чик-лит в добавка към подаръка на един истински черен космат мъж със сигурност би развеселил цялата компания, че може би дори и самия него.

Поздравление
Някои хора от години си мечтаят да притежават хубава къща с градина, където да посадят домати, краставици и босилек. Когато след хиляди проучвания и огледи, това най-после се случи, една книга за начинаещи градинари би била страхотно поздравление - ще зарадва новите собственици и ще ги умили, но заедно с това ще бъде особено полезна напролет.

Намек
Ако една двойка от години живее заедно, но мъжът все не предлага брак, жената може да го "подсети", като небрежно му подари книга с подобна тематика...

Сбъдната мечта
Често се случва хората да мечтаят за някоя книга, но по една или друга причина, все не могат да си я купят. И със сигурност ужасно биха се зарадвали, ако някой просто се появи някоя сряда и им я подари.

Молба
Ако на някой мъж много му се иска жена му да му готви повече сладкишчета, нищо чудно някоя вечер да се върне от работа с букет цветя и луксозна готварска книга с италиански десерти.

Игра
Много от съвременните книги за деца по нищо не приличат на "старите" - те често имат пъзели, кръстословици, ребуси за решаване. Тоест при тях е включен и елемента на играта, за да стига книгата до малчуганите по повече от един канала.

Вдъхновение
Увлечени в чудесния цикъл работа-вкъщи-работа-вкъщи, много хора забравят любимите си хобита и удоволствието, което са им носели преди. Един красив албум на художник може би би вдъхновил добрата ни приятелка пак да се захване с рисуването, което изостави още в гимназията.

Загадка
Несъмнено почти всички хора обичат загадките. Красива книга на непознат ни език трудно би излязла от главата ни, докато не намерим някой, който да ни я прочете. (А понякога такъв някой никога няма да се появи.)

Помощ
Жанрът на библиотерапията става все по-популярен в световен мащаб. Едно дете, чиято майка скоро е починала, може би има нужда от книга като "Ан от фермата Грийн Гейбълс", за да разбере, че и други деца по света се сблъскват в ранна възраст с такова нещастие.

Претенция
Между псевдо-интелектуалците подаряването на скучни неразбираеми книги може да е въпрос на престиж, но може и да е чиста проба претенциозност!

Отбиване на номера
Разбира се, книгата спокойно може да служи и за това. Няма нищо по-лесно от това да вземеш новия Дан Браун на някого, за когото въобще не ти пука. Даже може да го купиш от бензиностанцията по пътя.

VI. Книгата като уникат

Безспорно най-ценният подарък, който можем да направим някому, е именно уникалният. Дали ще става дума за обици, книга или автомобил - разликата е в мащабите. Книга можем да направим сами, а може и да купим отнякъде. Всички знаем за каква сума се продадоха "Приказките на барда Бийдъл" преди една-две години. Подаръкът пък, пожънал най-голям успех в целия ми живот, беше една ръчно правена книжка за любимата ми учителка по литература в гимназията.

От няколко години подобни уникални книги-подаръци могат да се правят не само ръчно, а и на съвсем достъпна цена от компании като Blurb. Там всяка майка може да създаде книга със собствени фотографии, проследяващи порастването на дъщеря й, и да й я подари за 18-ия рожден ден!

При този вид подаръци отпада възможността те да бъдат по принуда, за отибиване на номера, в последната минута и т.н. Всяка подобна книга би следвало да бъде внимателно обмислена, подготвена и изпипана до най-малкия детайл.

VII. Заключение

Както се вижда от това - дори още по-съкратено от оригиналното - изследване, темата за книгата като подарък е наистина широка. Книгата веднъж е текст, втори път - продукт, трети път - статус, четвърти път - кодирано съобщение, пети път - награда, шести път - помощ...

Въпреки че вече е написана веднъж завинаги, тя е точно това, с което я натоварим. Подарявайки я някому, можем да кажем хиляди неща. Същото важи и за обратния процес на получаване.

Като продукт на консуматорското общество, в което имаме честта да живеем, тя неминуемо може да бъде поредната безсмислена глупост и истината е, че точно от това печелят издателите. От друга страна тя не се дава съвсем и запазва статуса си на един от най-ценните и смислени подаръци.

Още веднъж - всичко зависи от нас самите!

heroine

Вече ми се струва, че нито една премиера от какъвто и да било вид - видео, аудио, книга, място, събитие - не може да мине без клипче в youtube.

Ето трейлър към шрифта Heroine, който излиза официално утре, 15 септември. Негов създател е шведът Göran Söderström.



Вдъхновението идва от шрифта Windsor, създаден през 1905 от Eleisha Pechey и използван в много от филмите на Уди Алън. Heroine, казват, е "модерна интерпретация на тази стара перла".

нов роман от ник хорнби

дизайн: keenan

Това е американското издание на новата книга на Ник Хорнби Juliet, Naked, което в САЩ се очаква на 29 септември. Британското е с доста по-слаба корица, но за сметка на това излезе преди цели десетина дни и благодарение на него вече четем отзиви и ревюта тук-там.

В романа става дума за бездетната британска двойка Ани и Дънкън, чиято връзка отдавна е "мъртва отвътре", само дето те двамата още не са го забелязали. Централна фигура в живота на Дънкън е американският певец и текстописец Тъкър Кроуи, който изведнъж - след 20-годишна пауза - издава нов диск - соло акустична демо-версия на знаменития му албум Juliet, който диск съдържа две неиздавани парчета от същите тогавашни записи. По една или друга причина това преобръща живота на двамата и ги кара да се замислят какво всъщност правят с човека до тях.

Кампанията на книгата намирам за готина. На първа страница на сайта Poll The People например има анкета за най-добра break-up песен, с която анкета всички да отпразнуваме излизането на романа. А това защото централния албум в книгата, издигнат почти до отделен герой, е "the legendary break-up album" Juliet. Което - според мене - е удачен начин да се представи романа - чрез изваждане на тънка сламка от собственото му съдържание и показването й на хиляди хора, които не задължително се интересуват от литература.

В Youtube пък има няколко клипчета, в които Хорнби коментира автобиографичните елементи в книгата, споделя как се чувства един писател при различните реакции на хората, как и дали човек разбира, че дългогодишната му връзка всъщност отдавна е мъртва, както и още едно-две интересни неща.

Връщам се на това, с което започнах, а именно - темата за кориците. Разглеждайки американския и британския амазон, забелязах нещо интересно. Коя стратегия според вас е по-успешна?

wells & more

Магическа брошура от dn&co.
Моля, не ми казвайте как точно става!

как да проникнем в системата

Докато новата книга на Кери Смит лети към мен, се сещам да ви покажа едно чудесно есе в три части, което тя написа за блога на американския The Pinguin тази седмица.

Ако четете личния й блог, сигурно сте забелязали, че тя все повече и повече чувства нужда да представи идеите си пред голяма аудитория и по този начин да промени света. Намесата на училището като фактор е знакова, защото това е, през което всички - щем, не щем - минаваме. А то съвсем не е най-доброто, което би могло да бъде като система и ценности и цели вътре в системата, затова самата тя се е отказала и не е завършила средното си образование.

Е, на картинката горе виждате плана й. Забавно е, че въпреки че тя има адски популярен блог от поне 7 години, в последно време издаде доста книги. Това е и първата стъпка към сериозни промени според нея. Книгата.