Италиански истории

от Оля Стоянова
26 март

Dnevnik.bg

Наричат Алесандро Барико "феномен на италианската и съвременната европейска литература". И май имат основание – той е нестандартен, книгите му не си приличат една с друга и освен това са пример за добра литература, която излиза във високи тиражи. Италианецът е познат и у нас с романите си "Океан, море", "Коприна" и "City" и с цялата поредица чудати герои, които създава. Историите, които разказва са леки и дори могат да се четат за разтуха, но под повърхността текат други истории и нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

Между другото – според критиците Барико е навлязъл в литературата от света на музиката. Той е завършил философия и музикознание и казва, че понякога гледа на текстовете си като на музика, с тази разлика, че превръща нотите в думи, а партитурите в текст.

Сега идва ново попълнение на колекцията – романът "Без кръв". Отново става въпрос за съвсем различна история. Въпреки че не прилича на останалите книги на Барико, "Без кръв" също може да се чете на един дъх. В основата е една криминална история, участниците, в която чакат да минат години, за да осмъстят. Вендетата винаги са били на принципа "око за око" и "зъб за зъб". При Барико обаче такива правила няма.

"Без кръв" излиза в поредицата "Литературни звезди" на издателство "Унискорп".