ако не е книга, какво е?

Още преди един-два месеца видях, че амазон показва предварително новата книга на Кери Смит и доста се развълнувах. Днес самата авторка за първи път разказва повече.

Като за начало - книгата се казва Това не е книга.

Със самата си поява това червено нещо горе повдига въпроса "Какво е книгата?"

Разбира се, твърде старомодно е да я мислим като книжен блок между две корици, предвид термина "пост-Гутенбергова книга", който освобождава най-старата медия от оковите, в които я виждаме и разбираме.

Гледали ли сте например филма Записки под възглавката на Питър Грийнуей? Там главната героиня пише книгите си само и единствено върху кожата на любовниците си и така ги изпраща на издателя си - мъжете, де - чисто голи. В този случай книгата беше не друго, а човешката кожа.

Всъщност, ако стигнем по-далеч, ще се окаже, че всичко е книга, чакаща само да бъде написана - новото бяло тефтерче, празния текстови файл, стените вкъщи, асфалта през кооперацията, платът на роклята на мама, кората на дърветата, кожата на хора и животни, върху която може да се татуират думи, знаци и образи.

Въпросът за книгата засега не може да бъде напълно изяснен от хората, които се занимават основно с това, както впрочем не могат да бъдат изяснени и редица други важни въпроси от рода на "какво е архитектурата?" (как какво - застинала музика, хаха), "какво е изкуството", "какво е любовта", "какво е бог", така че аз, в този кратък пост, няма дори да се опитвам.

За любопитните обаче препоръчвам доклада "За новия стар смисъл на книгата като медия" на доц. Милена Цветкова. Вярно, дълъг е текстът, обаче със сигурност си струва отделеното време.

Връщам се сега на нетърпението, с което очаква новата книга на Кери Смит, най-малкото за да разбера какво има да каже тя по темата. Доколкото разбирам от излезлите досега материали, това ще бъде компилация от предишните й книги, за които съм ви разказвала и преди - тоест ще включва идеите й за проучванията, изследването на света, документирането, създаването на изкуство от нищото, добавянето на нещо лично към средата, нарочното избутване от границите на познатото ежедневие и преобръщане на гледната точка.

В очакване на официалната си премиера на 1 септември, Това не е книга има собствен сайт, където можете да научите повече.

be the change you want to see in the world

Може би си спомняте - преди няколко месеца ви разказах за Wreck This Journal на Кери Смит.
За Коледа получих и друга нейна книга, издадена наскоро - The Guerilla Art Kit.


Кери е guerilla artist и в този наръчник насърчава твореца у всеки от нас. През цялото време дава идеи и повтаря, че тази книга служи най-добре като база за развиване на собствените ни хрумвания.

Ето съдържанието:

В началото накратко обяснява какво е това guerilla art (нещо, което аз не се наемам да преведа като термин :-)), как се прави, по кое време (нощем, разбира се! :-)), какво да носиш, от какво да се пазиш, etc.

Guerilla art can be anything you want--an idea, an expression, a movement, an experience, an outlet, a way of connecting, a way of documenting, a challenge, a form of pray, a statement, a performance, an attitude, a practice, an improvement, a ritual.

Тази част е като документ. Шрифтът е от пишеща машина.

Следващата част е различна - написана е на ръка, като това наистина е почеркът на Кери. Тук тя дава подробни рецепти за това как се правят шаблони, лепило, стикери, etc. Чисто техническа информация, но обяснена забавно и с много картинки. .

Следващата част ми беше най-интересна. Тук Кери е събрала възможно най-много методи/ подходи, с които можеш да кажеш на света това, което си намислил.

Подбрах любимите си, за повече - прегледайте съдържанието. Има какво ли не - любовно писмо, дърво с желания, дървена дъска с тебешир, където всеки минувач може да напише по нещо, плетени украшения за пътните знаци, картички от черно-бели снимки, etc.

Надявам се да съм провокирала интереса ви и да потърсите още информация за guerilla art.

Пък кой знае - може да се засечем някъде някоя вечер, облечени с черни дрехи и с дяволит пламък в очите. :-)

the secret is out

Кери Смит е най-любимият ми артист. Преди няколко месеца роди и вече е значително по-заета. Въпреки това миналата седмица публикува голямата новина на блога си - стана ясно върху какво е работила през последните няколко месеца. Не е било само бебето - новата й книга ще излезе през октомври.

Кери избира да я представи по дооста интригуващ начин...
(Ах, нямам търпение! :-))

to create is to destroy

Кери Смит е канадска илюстраторка, която живее в САЩ, и има страхотен блог, който горещо ви препоръчвам. Тя е един от най-интересните хора, на които съм попадала, в главата й постоянно се въртят хиляди идеи.
Преди около месец издаде книга - Wreck this journal.
Моето копие пристигна вчера, затова бързам да споделя въодушевлението си! Тази жена е луда и е просто гениална! :-)

Историята на проекта Кери е написала тук, но това, което привлече мен, е отношението към книгата изобщо.

Вчера се върнах от Ню Йорк. Гостувах на приятел, който говори шест езика (а е само на 20! :-)). Из целия му апартамент се въргалят книги на албански, български, френски, испански, английски и френски.
И двамата много четем и си приказвахме дълго за това колко хубаво е книгите да не се пазят. Да бъдат ползвани. Да си подчертаваш, да пишеш бележки отстрани, да мачкаш корицата, да не се тревожиш, когато ги навали дъжда, с една дума - да се избяга от стерилността на книжното тяло.
Защото в думите, а не в страниците, книгата е. Смятам за погрешно на книгите да се гледа като на някакви ценни (драгоценни в някои случаи) предмети, с които да се внимава, не дай си боже нещо да се смачка или повреди. :-)

Преди няколко месеца си купих Чумата на Камю на старо. И толкова се зарадвах, когато я отворих и видях, че човекът, чел я преди мен, си е подчертавала цели пасажи с червен и син молив.
Не знам кой е, но някакси се срещнахме чрез това конкретно копие на книгата.

И така, малко се отнесох. Ще ми е интересно да споделите какво мислите по въпроса впрочем. :-)
Снимах някои от любимите си страници на Wreck this journal, той все още е новичък и чистичък, но няма да е за дълго! :-)

по телефона

Първи кадър

Тази страничка сигурно всички са я чели. Всички освен мен.

Бях убедена, че съм една от вас, когато в скорошен разговор внезапно не си дадох сметка, че Приказките по телефона не присъстват в моите детски спомени.

Втори кадър

Срам - не срам си признавам, че научих за Бруно Мунари преди около месец от Кери Смит. За съжаление статията в Уикипедия е мъниче, а повечето информация, която излиза в нета, е на италиански. Със сигурност стана ясно, че е един от най-известните европейски артисти на 20 век.



Трети кадър

Видях и я купих.
Останах едновременно очарована и разочарована.

Нека някой ме обори, но намирам приказките за слаби. Даже не прочетох всичко. На десет има една нелоша. Джани Родари не ме разсмива. Не ме трогва. Не ме умилява.

Чудното в това издание да илюстрациите. Толкова семпли. Изглеждат правени набързо и вероятно точно в това се крие чара им. В началото даже си помислих, че някой си е драскал по страниците.





бонус: Приказките за четене и слушане

Fear of taking risks is a fear of living.

Разказвала съм ви за книгите на Кери Смит, които притежавам, вероятно си спомняте.

Книгите, които тя прави, не са как да стана добър артист, как да живея по-цветно, въобще тя не говори как, а директно те боцка, за да пробваш сам. Да видиш къде ще те заведат идеите ти. Тя е отключвач.

Сега показвам едно интервю, което направи наскоро. Темата е изкуство, но тъй като говори за така наречените creative books, реших, че някой може да го намери за интересно.

как да проникнем в системата

Докато новата книга на Кери Смит лети към мен, се сещам да ви покажа едно чудесно есе в три части, което тя написа за блога на американския The Pinguin тази седмица.

Ако четете личния й блог, сигурно сте забелязали, че тя все повече и повече чувства нужда да представи идеите си пред голяма аудитория и по този начин да промени света. Намесата на училището като фактор е знакова, защото това е, през което всички - щем, не щем - минаваме. А то съвсем не е най-доброто, което би могло да бъде като система и ценности и цели вътре в системата, затова самата тя се е отказала и не е завършила средното си образование.

Е, на картинката горе виждате плана й. Забавно е, че въпреки че тя има адски популярен блог от поне 7 години, в последно време издаде доста книги. Това е и първата стъпка към сериозни промени според нея. Книгата.

книгата като подарък

Забелязвам, че тези дни темата за книгата като подарък е доста актуална, макар и разглеждана съвсем накратко и съвсем лично (аз така, аз иначе). Включвам се в общия шум само защото преди месец направих едно по-сериозно собствено изследване по темата за дисциплината Книгата като медия на доц. д-р Милена Цветкова.


I. Книгата като подарък: с повод и без повод

Най-логично е да започнем оттам - защо някой би подарил книга, когато на света има толкова много други неща за подаряване. Разбира се, това може да се случи с повод и без повод.

Когато има такъв - без значение официален или не, - повечето хора смятат книгата за "стойностен подарък", което идва от масовото разбиране за нея като за нещо непреходно и значимо. Съдържанието сякаш остава на заден план.

Когато повод няма, това автоматично означава, че подаряващият е видял нещо "сякаш създадено за някого" и просто му го е купил. Тоест присъства елемента на сигурността. Натиск също липсва, защото никой нищо не очаква.

Съвсем друго е при подаръците с повод - те често биват избирани в последната минута, което от само себе си води напрежение и тревоги - поне мънички - ще се хареса ли, подходяща ли е и т.н. В този случай добри помощници се оказват книжарите, към които човек обикновено се обръща за помощ.

Има обаче и една трета категория, а именно - книгата като повод. Става дума за случаите, когато книгата бива подарявана заради самата себе си - тоест някой иска да я покаже някому и затова му я подарява. Кога точно става това ще видим по-нататък.

II. Книгата като подарък вътре в бранша

Тук ще резюмирам - става дума за това дали книгата остава в бранша или стига до крайните си потребители.

Автори, илюстратори, преводачи, редактори, дизайнтери, арт директори, консултанти - слагам в една категория всички, които по някакъв начин са участвали в създаването на самата книга. Те често подаряват книгата, по която са работили, на колеги, близки и непознати. Това може да се прави по какви ли не причини - реклама, гордост, благодарност и т.н.

Литературни агенти - техните "подаръци" могат да бъдат с цел реклама, гордост (че са "продали" някого), както и обикновено натриване на носа.

Полиграфисти - естеството на тяхната работа включва познание и умение да съчетават различните "нови" и "стари" технологии с цел постигане на впечатляващ вид на книгата. Подарявайки готов продукт, работилите по него може би искат да рекламират новата рециклирана хартия, подобреното термолепене, използването на необичаен картон за корица и т.н. Подобни "подаръци" биха могли да бъдат възприемани и като показване на мостри, особено ако са предназначени за хора, издатели или не, които биха се възползвали от услугите на съответния полиграфист или печатница.

Издатели - понеже си е направо част от етикета да получиш книга, когато гостуваш в нечие издателство, какво точно ще ти се падне зависи както от профила на издателството, така и от личните ти контакти. Тоест ако издателя знае, че чакаш бебе, като нищо да ти подари книга за кърменето! Разбира се, както навсякъде, и тук всеки повод се използва за реклама, така че в ръцете ти може да попадне най-впечатляващото - откъм съдържание, тематика, дизайн, полиграфско решение - издание в каталога.

III. Книгата като подарък сред потребителите

Това са хората, заради които така или иначе издателския бизнес работи. Самите те помежду си често си подаряват книги, независимо възрастен към възрастен или към дете.

Освен романи/ поезия, които най-често биват подарявани след като са били лично проверени и харесани, съществува цяла категория "книги за подарък" - това най-често са луксозни илюстровани издания с твърди корици - фотографии, репродукции, история на изкуството, дизайн, архитектура, атласи, енциклопедии, готварски и т.н.

Децата получат както класически приказки, така и бързо развиващите се "нови" издания с пъзели, игри, звуци, както и крос-медия проектите от рода на 39 ключа или просто книга + диск с песнички (за по-малките). По този начин вниманието на децата е ангажирано по повече от един канала, като повечето възрастни целят именно приковаването на вниманието към написаните думички. В общия случай става дума за старомодни възгледи и неразбиране на компютърната вълна като начин на живот в контекста на културната парадигма на човечеството.

IV. Книгата като подарък от институция

Книгата е любимият подарък на институциите - тоест на държавата. Възприемайки я все още като "най-тежката" медия, те я считат за особено стойностна.

На награждаванията и честванията на детски градини, училища, университети все отнякъде се появява една купчина книжки за подаряване. Тематиката и вида зависи от възрастта на наградените, но общо взето е образователна.

Банките пък например често издават собствени книги, които подаряват на важните си клиенти - в тях най-често влизат подраздели като история, информация за ръководството, служителите, весели неща от кухнята и т.н.

А в Германия съществува практика при изписването на родилката и бебето от болницата да се подарява първият комплект за четене, който включва народни приказки, албуми тип "Моето първо зъбче" и т.н. Тоест държавата стимулира четенето от самото раждане и това не е единичен акт на подпомагане, а държавна политика.

V. Книгата, която подаряваш и получаваш за подарък

Важно уточнение, което трябва да се направи, когато говорим за книгата като подарък, е именно двупосочността на процеса. Всеки човек в един или друг момент от живота си се оказва в някоя от двете позиции. Това е полезно, защото именно така той може да прецени кой подарък е успешен и обратното - недей да правиш това, което не искаш и на теб да ти правят.

Между приятели съществува практика да влязат заедно в книжарница и всеки да купи нещо на другия, като кой ще избира се уговаря предварително. Същото може да се направи и онлайн, като тук вече присъства елемента на изненадата.

VI. Книгата като медия

В днешно време сякаш забравяме да гледаме на книгата като на медия, каквато тя всъщност е. И като такава служи преди всичко за предаване на съобщения. Тя е едновременно и среда, и средство.

По-долу ще спомена някои функции, които една книга може да изпълнява в зависимост от конкретната ситуация на подаряване:

Спомен
Подаряването на една стара детска книжка с картинки, несъмнено би извикала спомена на (щастливото) детство у някого. Това придобива особен нюанс, ако получателят чака бебе и тепърва му предстои четенето на приказки, този път на собствното му дете.

Пожелание
Ако някой много, много си мечтае да отиде в Рио например, едни пътеводител би показал нашето искрено пожелание получателят да отиде скоро там. (Всъщност ако наистина искате да зарадвате някого, направо му купете самолетен билет.)

Знание
Разбира се, знанието не може да се дари/ подари, но една енциклопедия би проработила в тази посока. На по-високо ниво - един важен академичен труд би отворил много врати на някого, а една езотерична книга може би дори би променила нечий живот.

Натриване на носа
Това е нещо като знанието, но с малко по-различна подбуда. На следващия ден след ожесточен кървав спор се случва единият да подари на опонента си книга с информация/ изследвания/ синтезирано знание по въпроса, за да докаже позицията си.

Преживяване
Романите и поезията носят не толкова знание, колкото преживявания на читателите си и в този смисъл са особено подходящи да бъдат споделяни и без повод.
Друг вариант са книгите на Кери Смит, които изискват от читателите си да пишат, драскат, късат, цапат страниците им и по този начин да трансформират навиците и разбиранията си за "ценността" на книгата и живота изобщо. (За какво ти е този живот, ако не го живееш?)

Шега
Един лигав розово-лилав чик-лит в добавка към подаръка на един истински черен космат мъж със сигурност би развеселил цялата компания, че може би дори и самия него.

Поздравление
Някои хора от години си мечтаят да притежават хубава къща с градина, където да посадят домати, краставици и босилек. Когато след хиляди проучвания и огледи, това най-после се случи, една книга за начинаещи градинари би била страхотно поздравление - ще зарадва новите собственици и ще ги умили, но заедно с това ще бъде особено полезна напролет.

Намек
Ако една двойка от години живее заедно, но мъжът все не предлага брак, жената може да го "подсети", като небрежно му подари книга с подобна тематика...

Сбъдната мечта
Често се случва хората да мечтаят за някоя книга, но по една или друга причина, все не могат да си я купят. И със сигурност ужасно биха се зарадвали, ако някой просто се появи някоя сряда и им я подари.

Молба
Ако на някой мъж много му се иска жена му да му готви повече сладкишчета, нищо чудно някоя вечер да се върне от работа с букет цветя и луксозна готварска книга с италиански десерти.

Игра
Много от съвременните книги за деца по нищо не приличат на "старите" - те често имат пъзели, кръстословици, ребуси за решаване. Тоест при тях е включен и елемента на играта, за да стига книгата до малчуганите по повече от един канала.

Вдъхновение
Увлечени в чудесния цикъл работа-вкъщи-работа-вкъщи, много хора забравят любимите си хобита и удоволствието, което са им носели преди. Един красив албум на художник може би би вдъхновил добрата ни приятелка пак да се захване с рисуването, което изостави още в гимназията.

Загадка
Несъмнено почти всички хора обичат загадките. Красива книга на непознат ни език трудно би излязла от главата ни, докато не намерим някой, който да ни я прочете. (А понякога такъв някой никога няма да се появи.)

Помощ
Жанрът на библиотерапията става все по-популярен в световен мащаб. Едно дете, чиято майка скоро е починала, може би има нужда от книга като "Ан от фермата Грийн Гейбълс", за да разбере, че и други деца по света се сблъскват в ранна възраст с такова нещастие.

Претенция
Между псевдо-интелектуалците подаряването на скучни неразбираеми книги може да е въпрос на престиж, но може и да е чиста проба претенциозност!

Отбиване на номера
Разбира се, книгата спокойно може да служи и за това. Няма нищо по-лесно от това да вземеш новия Дан Браун на някого, за когото въобще не ти пука. Даже може да го купиш от бензиностанцията по пътя.

VI. Книгата като уникат

Безспорно най-ценният подарък, който можем да направим някому, е именно уникалният. Дали ще става дума за обици, книга или автомобил - разликата е в мащабите. Книга можем да направим сами, а може и да купим отнякъде. Всички знаем за каква сума се продадоха "Приказките на барда Бийдъл" преди една-две години. Подаръкът пък, пожънал най-голям успех в целия ми живот, беше една ръчно правена книжка за любимата ми учителка по литература в гимназията.

От няколко години подобни уникални книги-подаръци могат да се правят не само ръчно, а и на съвсем достъпна цена от компании като Blurb. Там всяка майка може да създаде книга със собствени фотографии, проследяващи порастването на дъщеря й, и да й я подари за 18-ия рожден ден!

При този вид подаръци отпада възможността те да бъдат по принуда, за отибиване на номера, в последната минута и т.н. Всяка подобна книга би следвало да бъде внимателно обмислена, подготвена и изпипана до най-малкия детайл.

VII. Заключение

Както се вижда от това - дори още по-съкратено от оригиналното - изследване, темата за книгата като подарък е наистина широка. Книгата веднъж е текст, втори път - продукт, трети път - статус, четвърти път - кодирано съобщение, пети път - награда, шести път - помощ...

Въпреки че вече е написана веднъж завинаги, тя е точно това, с което я натоварим. Подарявайки я някому, можем да кажем хиляди неща. Същото важи и за обратния процес на получаване.

Като продукт на консуматорското общество, в което имаме честта да живеем, тя неминуемо може да бъде поредната безсмислена глупост и истината е, че точно от това печелят издателите. От друга страна тя не се дава съвсем и запазва статуса си на един от най-ценните и смислени подаръци.

Още веднъж - всичко зависи от нас самите!