по телефона

Първи кадър

Тази страничка сигурно всички са я чели. Всички освен мен.

Бях убедена, че съм една от вас, когато в скорошен разговор внезапно не си дадох сметка, че Приказките по телефона не присъстват в моите детски спомени.

Втори кадър

Срам - не срам си признавам, че научих за Бруно Мунари преди около месец от Кери Смит. За съжаление статията в Уикипедия е мъниче, а повечето информация, която излиза в нета, е на италиански. Със сигурност стана ясно, че е един от най-известните европейски артисти на 20 век.



Трети кадър

Видях и я купих.
Останах едновременно очарована и разочарована.

Нека някой ме обори, но намирам приказките за слаби. Даже не прочетох всичко. На десет има една нелоша. Джани Родари не ме разсмива. Не ме трогва. Не ме умилява.

Чудното в това издание да илюстрациите. Толкова семпли. Изглеждат правени набързо и вероятно точно в това се крие чара им. В началото даже си помислих, че някой си е драскал по страниците.





бонус: Приказките за четене и слушане