22 August 2008

to a god unknown


Не си падам по въпроса „Кой ти е любимият филм/ художник/ писател”, но – за случаите, когато се налага – си имам няколко заучени отговора. Сред любимите книги винаги споменавам Гроздовете на гнева. Може би това е и причинaта да храня толкова добри чувства към Стайнбек – въпреки че неведнъж ме е разочаровал с книги като Тортила флет, Улица консервна и Благодатният четвъртък. (И очаровал с редица други, но това е друга тема.)

Наскоро за първи път на български излезе До един незнаен бог – един от първите му романи, издаден през 1933. Прочетох го за две вечери и не можах да спра да правя паралели с Гроздовете на гнева.

Преди всичко този роман ми достави удоволствието да разбера Стайнбек. Четох с молив – бавно подчертавaх и така осъзнато улавях как точно изгражда повествованието, кои моменти описва и кои избира да премълчи, как въвежда героите си и как ги накарва да оживеят пред очите ми така, че да усетя погледите им и да ги помириша.

Хареса ми да наблюдавам писателя Джон Стайнбек в развитието на идеите му. Атмосферата доста напомня тази в Гроздовете на гнева – тук отново видях тази квадратна къща, построена по средата на стопанството. Тук беше вятърът, тук бяха тревите, тук бяха кравите, биковете, конете; тук беше онова усещане за дом. И ако в Гроздовете на гнева, драмата е в това, че на семейството се налага да напусне този дом, в чиито земи почиват старите, в До един незнаен бог е моментът този дом да бъде изграден. И това изграждане започва със смъртта – „Първият гроб. Малко по малко се установяваме. Къщи, деца и гробове – това е домът”.

Очарова ме тази естествена свързаност на живота със смъртта. Когато най-малкият брат умира, всички знаят, че скоро ще го заровят и до година съвсем ще го забравят. Просто животът тече, всичко се плоди и множи, няма време да се търси доброто и злото, правилното и грешното, да се дели живота от смъртта. Да, но понякога идва сушата...

Постепенно домът се разпада, както впрочем и силата на книгата. Към края вече просто я дочитах без особен интерес. И се чудя – аз ли нещо не разбрах, или Стайнбек излезе малко наивен.

Така избирам да гледам на романа – като на подготовка за големите книги, които пише по-късно.

3 коментара:

nousha said...

Много обичам Стайнбек и въпреки че "Тортила флет" ме разочарова, "Улица "Консервна" и "Благодатният четвъртък" са едни от най-хубавите неща, които ми са се случвали в план "четене" :) Ще взема да си поръчам този незнаен бог, мерси.

Георги said...

По принцип всеки има правото да харесва или не разните книги на Стайнбек. Още в училище го припознах като свой любим и в известна степен - личностно формиращ автор. Затова всичко, което е написал, ми е свидно и скъпо.
Но откъде тази увереност, че "Към един незнаен бог" излиза едва сега на български език?
Аз си я купих още преди 7-8 години, пак издание на "Прозорец", но с друга корица ;)

Бистра said...

моя грешка; мисля, че го бях прочела в някое списание, но явно не е вярно