как работят издателствата

Тези дни попаднах на чудесна статия, разкриваща как работи издателският бизнес днес. (Става въпрос за Америка, но разбирам, че това е световната тенденция.) В стегнат текст авторът, Марк Хърст, разказва за перипетиите около търсенето на издател за книгата си Bit Literacy. Нещата стоят безкрайно зле (защо ще разберете малко по-надолу) и в крайна сметка той избира да я публикува сам.

И така, как работят издателствата?

На първо място те не го правят от любов към книгите. (Уау, знаех, че нещата не са съвсем розови, но се почувствах като дете, на което току-що са казали, че Дядо Коледа не съществува!) Всичко се върти около продажбите, твърди авторът на статията, няма значение колко добра книга си написал, ако тя няма изгледи за големи продажби, никой няма да ти обърне внимание. Няма значение и за какво пишеш, нито колко талантлив и интересен си, важно е единствено дали книгата ще се продаде. Ако не си знаменитост, а обикновен не-твърде-популярен-автор, единственото, което трябва да направиш, е да убедиш издателя как и защо книгата ще се продаде. Ти трябва сам да измислиш как да я популяризираш, да намериш медии/ блогове, които да пишат за нея, да си уредиш интервюта и гостувания, за да задвижиш машината, да накараш хората да разберат за теб и така да реализираш повече продажби!

Дори да подпишеш договор, не бързай да се радваш - издателствата не могат да се грижат за всички свои автори. Те се придържат към своя А-списък, тоест най-познатите и купувани писатели. За тях е цялата реклама, всички организирани събития, всички усилия са насочени натам, защото - изненада! - от тях ще дойдат големите продажби.
(Жалко, че се повтарям, но очевидно около това се върти всичко.)

В тази връзка - днес слушах и едно радио предаване по On The Media, в което стана дума за силата на рекламата, която идва от Oprah's Book Club. Спомена се книга с 90'000 продадени копия, които изведнъж скачат на 600'000 само защото Опра я е препоръчала по телевизията. Подобен е и случаят с Ана Каренина, която продала 1'000'000 копия през 2004, когато е била една от избраните от Опра четива.

Предаването е кратко, но интересно. Освен да го слушате от плейъра по-долу, можете и просто да го прочетете по диагонал, текстът му е публикуван тук.