като бях малка

Забавно е да си спомням за знанието си за света, което съм имала като дете. Не говоря за това, че през нощта слънцето ляга да спи и подобни, а за що годе "истинско" познание. В началото на 90-те то идваше преди всичко от енциклопедиите, които обичах да препрочитам, легнала по корем в стаята си.

Нямам близки контакти с малки деца, но ми е любопитно откъде те научават нещата, които ги интересуват (освен да питат възрастните). Дали четат, дали гледат телевизия, дали използват интернет с образователни цели? Ако имате наблюдения, ще се радвам да споделите.

Наскоро ми хрумна да проверя в няколко мои детски енциклопедии какво пише за "нашата сфера" - тази на книгите.
Открих две статии. Ясно си спомням как всичко това още тогава ме привличаше.

Детска енциклопедия на Джейн Елиът и Колин Кинг, превод Илиян Лолов, изд. Д-р Петър Берон, 1990 г.

Детска енциклопедия Benjamin Larousse, превод Николета Паликарска, изд. ICON и изд. Евгения Хажииванова, 1993 г.

да бъдеш цитиран в l'europeo

Малко късно получих последното L'Europeo, може би защото взех, че се абонирах, хаха.

Чела съм всички български броеве и този като че ли е най-добрият досега. Наистина - ужасно ми хареса, намерих само два-три слаби материала, което си е цяло постижение за ненужно прехваленото черно-бяло списание. :-)

Вътре попаднах и на нещо много забавно.
Знаете, L'Europeo все цитира разни велики личности - политици, писатели, учени, артисти, - но още в първия материал на Барбара Тротер за скандалите в шоубизнеса забелязах част от ето това ревю на Одисей на Джойс (прочетете го, много е добро). Авторката Джули е студентка и понякога пише за Аз чета.

Допадна ми факта, че до страниците на това елитно, хаха, списание стигат най-различни хора, независимо от популярността си. И още повече - че няма никакво значение в каква медия е публикуван един текст - ако е добър, това ще се забележи.

i'd like a normal bookmark, please

За книгоразделителите съм писала и преди, но темата е вечно актуална за тези, които много четат.

Може би все пак има известна доза фетишизъм, защото познавам хора, които слагат между страниците първото им попаднало нещо - билетче от трамвай, салфетка, визитка или каквото и да е. (В "тоалетното четиво" на един приятел веднъж даже намерих парче тоалетна хартия!)

Е, аз не мога така. Рекламните разделители например ужасно ме дразнят. Искам да използвам нещо много красиво, което да ме радва и което да не губя, а да прехвърлям от книга в книга.

Тези дни попаднах на нормалните книгоразделители и - иска ли питане - веднага бях спечелена от каузата им. Става дума за следното - дизайнерът, който не е оставил името си, приема философията, че работата му е да създава предмети - новаторски, функционални или просто красиви - сами по себе си. Подписването им по някакъв начин ги превръща в продукти на определена марка. А светът около нас е пълен с марки. Задъхваме се от марки. Дори по ябълките има лепенки (златните Melinda са любимите ми, хаха).

Според него добрият дизайн е невидимият и той трябва да бъде свободен от егото на създателя си. (Подобна философия има и nosigner, за когото научих от 1 миналата година.)

И така, той създава и продава съвсем обикновени разделители - неголеми, със заоблени ъгли, направени от приятно дебел картон, светли и празни. А всяко празно нещо дава свобода и възможност да бъде запълнено. Читателят е насърчен да напише или нарисува нещо на разделителя си, но може и да го остави бял - за да може всеки ден да си го измисля наново. Може да бъде и друго - глътка въздух от брандирания свят.

Но какво има да философстваме - това са просто нормални разделители!

голямото търсене

На ден виждам поне по три линка към лекцията на Елизабет Гилбърт в TED за креативността и отношението ни към нея. (И как не, самата аз току-що пуснах още един. :-))

Този внезапен интерес към авторката ме подсети за една много забавна книга.

Спомняте си Eat, Pray, Love, няма начин.

Излишно е да обсъждаме литературните качества на романа, защото тук обикновено хората се разделят на два отбора. За щастие има и една трета група, която просто му се подиграва.

И така - романът Drink, Play, F@#c, излиза официално днес, на деня на влюбените ха.


Както се вижда дори на пръв поглед, това е "мъжката" версия на Търсенето на Всичко, тя е написана от телевизионния продуцент и сценарист Андрю Готлайъб.

Героят на книгата е зарязан съпруг, който напуска дома си в Ню Йорк и, разочарован от живота, решава да му отпусне края. Преследвайки най-смелите си мечти, той се озовава последователно в Дъблин, Вегас и Банкок, където с лека ръка харчи всичките си спестявания и се забавлява като за последно.

Звучи тъпо, но от това ще паднат много пари, повярвайте. И въобще нямам предвид книгите, говорим за Холивуд!
В момента Уорнър преговаря с Андрю Готлиъб за закупуване правата на романа, докато Парамаунт подготвят филм по Eat, Pray, Love, за чиято главна роля се спряга Джулия Робъртс.

Но да се върнем на книгите.
Докато "жената" яде, моли се и обича, "мъжът" пие, играе и чука, ха.
От всичко най-много ми хареса заигравката с кориците - паста, броеница и цветя за първата и капачки от бира, хазартни чипове и презервативи за втората.

Уау, наистина изглежда като пародия.
За милиони долари.

"аз чета", но и "аз пиша"

Постоянно чуваме за разни кампании, насърчаващи децата да четат повече. И това е логично - любовта към четенето се заражда именно в детската възраст. (С доц. Милена Цветкова проверихме това емпирично в една лекция миналия семестър.)

Обаче за да има четене, трябва да има и писане, нали?

С тази идея стартира новата инициатива We Are Writers! на британския клон на американската компания Scholastic (която впрочем издава Хари Потър и 39-те ключа). Целта на кампанията е да накара децата да събудят у себе си желанието не само да четат, но и да пишат. Което в по-глобален мащаб означава да не разчитат пасивно само да получават, а и сами да създават и така да променят света.

За да направи писането примамливо, програмата включва издаването на истинска книга - сборник, където всяко дете може да види текста, който самото то е написало. Това действа много стимулиращо, повишава самочувствието на учениците и ги кара да мечтаят да станат "истински" писатели един ден.

За целта всяко училище в Обединеното кралство може да се регистрира на сайта на Scholastic, където ще получи собствена онлайн книга - там децата лесно могат да качват своите разкази, стихотворения, хайку, писма, рецепти или каквото друго им хрумне. Когато набере и одобри достатъчно текстове, училището подава заявка и - благодарение на технологията print on demand - в определен срок получава колкото копия е поръчало.

Цената на едно 5 паунда, но книгите могат да бъдат продавани на родителите за 6,99 например, като тогава училището печели известна сума, която може да инвестира в каквото намери за добре (награди за собствен литературен конкурс например).

Засега кампанията се радва на голям интерес - към момента в нея участват повече от 300 училища от Обединеното кралство - както обществени, така и частни. Възрастните - организатори, учители и родители - са впечатлени от ентусиазма на децата, от внезапното им желание да пишат все по-добре и по-добре.

Някои ученици твърдят, че в началото им е било трудно да се отпуснат, защото били свикнали да пишат само по определени теми и после тревожно да чакат оценката си. Именно това е ценното в тази програма - тя отключва креативното мислене и дава свобода на изразяване.

i book ny

картинка от Сара Глидън, за която ви бях разказвала и преди


Ню Йорк винаги ме е изумявал с това колко много четат всички! Да, за един европеец си е истински шок! Черни, бели, азиатци, богати, бедни, възрастни, млади - всички четат! Не само в метрото, не само на спирките, не само в кафенетата, не само в библиотеките, не само на пейка в парка, не само чакайки прави приятел на оживено кръстовище, не само, докато обядват. Навсякъде!

Наскоро си приказвахме за това с поетесата Галина Николова, която в момента учи в Голямата ябълка. Разказа ми ужасно весела случка - чакала на някаква опашка и когато се огледала, видяла, че всички си били извадили по книжка и разсеяно правели по крачка-две напред.

Може би там хората просто живеят забързано и си ценят времето и го използват максимално добре, защото - хаха - не е ли именно четенето най-ползотворното прекарване?

оо, мистър Бенит, да знаеш само...

Открай време пред издателите по целия свят стои въпросът как да направят класиката по-привлекателна. Очевидно новото лъскаво издание с хубава корица не стига, за да накара младите сами да я търсят. Трябва нещо друго, но какво? Нещо модерно и страшно готино... Нещо, което продава...

Ами да - зомбита! Как не съм се сетила досега!

Американските издатели от Quirk Books са изпреварили всички с цяла обиколка. Новата им книга Гордост и предразсъдъци и зомбита излиза през май и вече може да се поръча предварително от амазон.

На корицата едно до друго стоят имената на Джейн Остин и Сет Греъм-Смит. Първата всички знаем коя е, а вторият е американски автор на книги като How to Survive a Horror Movie и The Big Book of Porn.

Та посочени са и двамата, защото историята на Гордост и предразсъдъци и зомбита си върви такава, каквато я познаваме, само дето на места са вмъкнати нови сцени.

Новата книга започва с избухването на мистериозна епидемия в Меритън, която събужда мъртвите и ги превръща в зомбита. Младата красавица Елизабет Бенит е призвана да спаси хората, но скоро бива разсеяна от появата на надутия и арогантен Мистър Дарси. Следва любовна история и бой със зомбита.

Нямам какво да добавя. Бог да пази Кралицата!