Няколко думи за Панаира

Международното участие на издателства от Руската федерация, Беларус, Босна и Херцеговина, Сърбия, Иран определено освежиха атмосферата на XXVII Софийски международен панаир на книгата.
Каквото и да си говорим, друго си е Русия да ти е почетен гост на Панаир и то на книгата! Убедих се, че самото руско присъствие повдига малко или много културната летва, по която всички мерим дали един такъв книжен панаир е имал успех. И да, за разлика от миналата година, тазгодишния определено беше с една идея по-високо от предишния.

Първо и най-важно - Панаирът не беше само една по-голяма книжарница, където издателствата предлагат за продажба своите книжни продукти (именно това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание!). Но имаше и едно обособено културно пространство, в което се случваха полезни за всички диалози. И нямам предвид представянията на нови заглавия и възможността да кажеш две думи на авторите. А по-скоро обсъждането на общи теми и проблеми, което си е показател за активност. И международното присъствие сякаш постегна обръча на културното взаимодействие между участниците. А по-важното е, че това взаимодействие беше двустранно.

Успях да ида само на една от дискусиите от кръглата маса - "Илюстрирането на книги в Русия и България: традиции и съвременност". Реших да й отделя по-специално внимание, тъй като, освен, че се интересувам от илюстрация и дизайн, именно идеята да се засегне и друг аспект от книгоиздаването ми допадна. Организатори бяха водещи руски илюстратори от секция "Графика" на Московския съюз на художниците.

Всъщност получи се една по-неформална среща. Бях приятно изненадана, че един от участниците беше именно Анастасия Архипова - име, което ми направи чудесно впечатление, докато разглеждах прекрасната изложба на илюстрации от руски художници.
Направи ми впечатление и друго нещо - в интерес на истината достигнахме до основния проблем, от който зависи развитието на книгоиздаването в България. Проблемите в Русия и България, по отношение на книжната илюстрация са идентични. Но се различаваме по едно - че, докато в Русия съществува една хомогенна ниша за художниците, които илюстрират книги, то в България може би такава спойка липсва. Не липсват талантливи художници, нито идеи, но пък я няма онази организационна база, която да мотивира развитието на илюстрацията в България. Защото иначе таланта си го имаме...

С една дума - на фона на книгоиздаването в България, илюстрацията е останала на заден план в ролята си на нещо допълнително, тоест незначително. А не е ли едно такова отношение към илюстрацията най-показателно за цялостното отношение към книгоиздаването у нас? Не разбирам от политика, но тези неща се усещат в обществото, особено от младите, които искат да положат основите на своя талант и способности към базата от опита на предишните. А ако такава база липсва?


Иначе на панаир като на панаир - всичко за всеки:) Хубавото е, че почувствах идеята на един панаир на книгата - книги, но и широкоспектърен културен обмен между организации и държави, между автори и читатели. Книги, но и шрифтове. Книги, но и илюстрации. Книги, но и превод и езикови бариери. Книги, но и четене. Книги, но и развитие на научните и културните контакти между България и Русия. И много игри за деца, свързани с книгата:)

Както и много бъдещи идеи.