панаири, панаири

Два чудни панаира имаше миналата седмица, но понеже учим книгоиздаване, някак обърнахме внимание само на този на книгата.

От първи до пети декември в сградата на факултета по журналистика за трета поредна година се проведе медийният панаир, организиран от фондация "За ново партньорство в журналистиката" и агенция ProPR.
Тази година фокусът падна върху медийния плурализъм и медийното разнообразие.

Харесала си бях две дискусии, а именно "Риалити шоу вместо риалити живот" и "Културен афиш в медиите", които - за щастие - се оказаха в един и същи ден.

Темата за риалити форма̀та е обсъждана неведнъж и дори за България никак не е нова. Тази година модератор отново беше доц. Георги Лозанов, а гоститете бяха актрисата Мартина Вачкова, заедно със стоматоложката Деница (двете бяха участвали заедно в предаването на БНТ Животът на другите), журналистът Георги Тошев и журналистката, напоследък известна по-скоро с участието си в Dancing Stars, Елена Йончева.

Стори ми се, че в залата имаше само студенти от първи курс журналистика, или поне само те задаваха въпроси. Общуване не се получи, въпростите им бяха забележително елементарни, повърхностни, консуматорски и... зрителски. Не идваха от хората, които съвсем скоро сами ще правят медиите, а от тези, които си пускат Survivor на вечеря. Това би могло да бъде простимо, все пак те бяха едва първи курс, но имаше нещо, което подразни както мен, така и видимо модератора и гостите, а именно - наглостта на студентите. Като оставим настрана плиткостта на разсъжденията им, а също и желанието да кажат цици колкото се може повече пъти, подразни ме тонът, с който артикулираха "истини" ала 24 часа - героите от Биг Брадър задавали модели на поведение и ах, на какво сме учели децата; интернет се ползвал изключително само от младите; повечето интелигентни хора вече нямали телевизор; за хората в неравностойно положение обществото било много по-добре настроено, отколкото към хомосексуалните мъже и жени - за пример беше даден случай, в който баба с бастун се спъва.

Доц. Георги Лозанов с по една дума отхвърли тези нелепи твърдения, но за всички ставаше все по-ясно, че дискусията е провалена просто защото дискусия няма. Студентите се интересуваха повече колко точно сценарий има в риалити шоутата и дали сексът в къщата на Биг Брадър е бил търсен от самото начало.


Втора поред беше дискусията за културния афиш в медиите - доколко той е качествен, доколко поръчков и доколко необходим.

Модератор беше ас. Марин Бодаков, а сред гостите бяха Елена Пенева (dnes.bg), Мира Лазарова (QM Media), Георги Савчев (dnes.bg), Силвия Чолева, Ивайла Аленсандрова и други (за чиито имена можете да помагате с коментар по-долу).

Темата - въпреки че е толкова широка - скоро зацикли заради - познайте - студентските въпроси! Десет точки давам на момчето, което каза, че за него Програмата си е окей за културен афиш, но любимец ми стана пичът, което взе микрофона и започна на глас да се чуди как всъщност трябва да се пише - дали той като журналист да бъде критичен, обективен, пристрастен или какво?!? О, боже, прииска ми се да си тръгне - попита го така все едно има един верен отговор и гостите да длъжни да му го дадат веднага!

В общи линии стана ясно, че в България е трудно да се пише истинска критика; че повечето журналисти ползват прес-съобщенията и така си правят материалите; че има издания, където е забранено да се пускат негативни коментари; че интернет е мястото където проблемът с ограниченото пространство изчезва; че езикът, на който се пише за култура, трябва да бъде преди всичко разбираем, но не елементарен; че дори наглед да няма голямо търсене на сериозна критика, тя трябва да се насърчава, защото - понеже наскоро четох сборника Критикът като художник на Оскар Уайлд - критикът е по-добрият творец.

За мен лично остана въпросът каква може да бъде българската критика, като е такова българското изкуство, но не ми обръщайте внимание, а идете да разгледате снимките, които направих.