26 December 2008

десет тома


Никак не обичам томовете с избрани съчинения от един автор. Кой ги е избирал и по какъв признак? Защо в моите томове на Хемингуей ги няма чудните статии? Защо в тези на Съмърсет Моъм например не са включили Цветният воал?

От друга страна никак не обичам томовете с пълни съчинения. Защото там са набутани всякакви недовършени текстове, които авторът не е искал/ не е успял да издаде. Лошо е, когато наследниците ровят в чекмеджетата и издават слаби ръкописи. Скучни са ми ежедневните писма, дневници, планове.

С една дума - избягвам да си купувам томове, а предпочитам конкретни книги. Нека бъде роман, нека бъде стихосбирка, нека бъдат есета.

Тази статия на Питър Уошингтън ми разясни нещата от издателска гледна точка. В нея той разказва за мъките си по томовете "Пълните съчинения на П.Г. Удхаус".

3 коментара:

Anonymous said...

Bistra, ako ti se chete vylnuvashto napisana kniga, vizh: http://www.amazon.com/Madame-Blavatskys-Baboon-History-Spiritualism/dp/0805210245/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=books&qid=1231351486&sr=1-1

YE

nikru said...

аз пък съм точно на вълна томове : )

Бистра said...

благодаря за препоръката :-)