страх ме е

Днешното ревю на Джулия Ротмън на 99 fears на Недко Солаков ме подсети да напиша няколко думи за него.

Българинът работи и излага от доста години, но в определени среди напоследък стана известен покрай самостоятелната си изложба в Бон през септември тази година (с интервюта за Ню Йорк Таймс и The Cool Hunting например). Въпреки че има невероятно CV с изключително престижни участия, в България за него малко се знае. Пък и как да го познаваме, като последната му самостоятелна изложба тук е през 1999. (Окей, има участие в няколко общи изложби, но това не е много сериозно за артист от неговата класа.)

Нямам намерение да пиша за самия него или за изкуството му. Информация за това може да се намери достатъчно. (Само линк за страховете ще дам.)

Притеснява ме фактът, че едно от най-силните издателства за визуални изкуства Phaidon публикува за първи път книгата. За Недко Солаков това вероятно е добре от гледна точка на известността, която 99 fears ще му донесе в световен мащаб. Криво ми е обаче, че в България е така непопулярен. Трябва някой да го издаде тук, нали така. Дотогава сме принудени да си го поръчваме от Амазон. Това и направих току-що.

десет тома

Никак не обичам томовете с избрани съчинения от един автор. Кой ги е избирал и по какъв признак? Защо в моите томове на Хемингуей ги няма чудните статии? Защо в тези на Съмърсет Моъм например не са включили Цветният воал?

От друга страна никак не обичам томовете с пълни съчинения. Защото там са набутани всякакви недовършени текстове, които авторът не е искал/ не е успял да издаде. Лошо е, когато наследниците ровят в чекмеджетата и издават слаби ръкописи. Скучни са ми ежедневните писма, дневници, планове.

С една дума - избягвам да си купувам томове, а предпочитам конкретни книги. Нека бъде роман, нека бъде стихосбирка, нека бъдат есета.

Тази статия на Питър Уошингтън ми разясни нещата от издателска гледна точка. В нея той разказва за мъките си по томовете "Пълните съчинения на П.Г. Удхаус".

празнично

Честита Коледа на всички! Надявам се да си прекарвате добре, да радвате тези около вас и да сте направили и получили чудни подаръци!

books = gifts

Сигурно си спомняте, че миналата година Георги Господинов поведе една (лична?) инициатива Подари книга за Коледа. Истината е, че има хора, които редовно подаряват книги, и такива, които (почти) никога не го правят. В този смисъл подобна инициатива, и то идваща от писател, който - видите ли - тъкмо издава книга с коледни истории, ми изглежда жалка.

Още по-жалко изглежда видеото на ето тези американски писатели с тазгодишната им кампания Books are great gifts. Ясно е, че издателският бизнес преживява криза, но намирам за пошло неочакваното сътрудничество между големите издателства именно по Коледа. (Като освен това се обръщат и към евреите, убеждавайки ги, че книгите са страхотни подаръци и за Ханука!)

Лошото е, че нещата се въртят повече около подаряването, отколкото около стойността. Да не говорим, че някои от посланията са просто... глупави. ("Books make great gifts because they never come in the wrong size" - алюзия с американския маниер на връщане на дрехи и неща; "Books make great gifts because you can never have too many!" - ех, това консуматорско общество)

Дори и да не го разбирам напълно, любимото ми си остава "Books make great gifts because they make great friends. Your cherished book can hold your secrets and you can tell it every secret you have and it can't blab"

За малчуганите

Ето какво открих на щанда на ИК "Прозорец" на Софийския международен панаир на книгата.
Влакче - книжка.
"Чудесен подарък за едногодишния ми племенник", казах си и реших да му го купя. ь

Грабна ме идеята как "страничките" на книжката не са от хартия и въобще играчката на пръв поглед не прилича на книжно тяло. Има и връвка, която се дърпа и влакчето се движи. То е истинска играчка, но и истинска книжка. Текстът е за животните, накачулени във влакчето, пригоден за едногодишно дете. Интерактивен метод да хванеш интереса на един малчуган невръстен. Идеята за четенето като игра, за ученето като приятен и забавен процес е точно това, пред което малките сладурковци тряба да бъдат изложени. И разбира се, че няма да го чете сам, но поне ще помни колко интересно му е било, докато мама му е чела "влакчето".

the best of 2008

С началото на месеца дойдоха и класациите най-доброто/ лошото в сферата на [insert here] за 2008. И тъй като тук става дума за книги, на вниманието ви представям няколко ценни списъка:

- Джоузеф Съливан от The book design review изброява любимите си корици за 2008

- Джулия Ротман от Book by its cover споделя десет от любимите си книжки, за които е писала през 2008

- в Drawn излязоха два списъка с любими комикси и книги с изкуство - един на Мат Форсит и един на Джон Марц

риалити роман

На Панаира на книгата работех на щанда на Анубис и Булвест 2000. В петък дойде един господин и остави десет копия от книгата, която виждате горе. Излязла е само преди няколко дни. Хм, Риалити роман? Зачетох.


През 2008 в Радио София са се случвали интересни неща. Всяка неделя от 5pm до 7pm слушателите са се превръщали в радиочитатели. Първият риалити проект на програмата е фантастичната сага "Шифърът на Елкинемите", последван от криминалния "Четвъртият идва винаги пръв", от носталгичната история от времето на соц-а "Коварна Варна", а годината завършва с голям исторически епос, който би трябвало да върви и в момента.

Идеята на тези радиокниги е да бъдат писани от група автори (10-12) - най-добрите в даден жанр. Един след друг те си подават щафетата и "пишат" общ роман по радиото веднъж седмично.

За съжаление все още не съм слушала предаването, затова мога да разкажа впечатления само от книгата.

"Четвъртият идва винаги пръв" е написана от десетимата най-добри български криминални разказвачи. Историята започва с получаването на писмо от BBC, с което британската медия - срещу 1'000 паунда хонорар, - ги събира в една далечна къща в Карадере за трите дни на Великден, където десетимата трябва да напишат общ роман, рефлексия към изгубената книга на Агата Кристи от 30-те. BBC прави същото в девет други държави, като иска накрая да издаде десет различни и все пак някак сходни книги.

Десетимата български автори биват посрещнати в къща с десет единични легла. Веднага след пристигането им започва ужасна буря - падналите дървета препречват пътя, а мостът е разрушен. "Да не стане като с десетте малки негърчета", шегуват се помежду си, но... дали още дълго ще запазят чувството си за хумор?

панаири, панаири

Два чудни панаира имаше миналата седмица, но понеже учим книгоиздаване, някак обърнахме внимание само на този на книгата.

От първи до пети декември в сградата на факултета по журналистика за трета поредна година се проведе медийният панаир, организиран от фондация "За ново партньорство в журналистиката" и агенция ProPR.
Тази година фокусът падна върху медийния плурализъм и медийното разнообразие.

Харесала си бях две дискусии, а именно "Риалити шоу вместо риалити живот" и "Културен афиш в медиите", които - за щастие - се оказаха в един и същи ден.

Темата за риалити форма̀та е обсъждана неведнъж и дори за България никак не е нова. Тази година модератор отново беше доц. Георги Лозанов, а гоститете бяха актрисата Мартина Вачкова, заедно със стоматоложката Деница (двете бяха участвали заедно в предаването на БНТ Животът на другите), журналистът Георги Тошев и журналистката, напоследък известна по-скоро с участието си в Dancing Stars, Елена Йончева.

Стори ми се, че в залата имаше само студенти от първи курс журналистика, или поне само те задаваха въпроси. Общуване не се получи, въпростите им бяха забележително елементарни, повърхностни, консуматорски и... зрителски. Не идваха от хората, които съвсем скоро сами ще правят медиите, а от тези, които си пускат Survivor на вечеря. Това би могло да бъде простимо, все пак те бяха едва първи курс, но имаше нещо, което подразни както мен, така и видимо модератора и гостите, а именно - наглостта на студентите. Като оставим настрана плиткостта на разсъжденията им, а също и желанието да кажат цици колкото се може повече пъти, подразни ме тонът, с който артикулираха "истини" ала 24 часа - героите от Биг Брадър задавали модели на поведение и ах, на какво сме учели децата; интернет се ползвал изключително само от младите; повечето интелигентни хора вече нямали телевизор; за хората в неравностойно положение обществото било много по-добре настроено, отколкото към хомосексуалните мъже и жени - за пример беше даден случай, в който баба с бастун се спъва.

Доц. Георги Лозанов с по една дума отхвърли тези нелепи твърдения, но за всички ставаше все по-ясно, че дискусията е провалена просто защото дискусия няма. Студентите се интересуваха повече колко точно сценарий има в риалити шоутата и дали сексът в къщата на Биг Брадър е бил търсен от самото начало.


Втора поред беше дискусията за културния афиш в медиите - доколко той е качествен, доколко поръчков и доколко необходим.

Модератор беше ас. Марин Бодаков, а сред гостите бяха Елена Пенева (dnes.bg), Мира Лазарова (QM Media), Георги Савчев (dnes.bg), Силвия Чолева, Ивайла Аленсандрова и други (за чиито имена можете да помагате с коментар по-долу).

Темата - въпреки че е толкова широка - скоро зацикли заради - познайте - студентските въпроси! Десет точки давам на момчето, което каза, че за него Програмата си е окей за културен афиш, но любимец ми стана пичът, което взе микрофона и започна на глас да се чуди как всъщност трябва да се пише - дали той като журналист да бъде критичен, обективен, пристрастен или какво?!? О, боже, прииска ми се да си тръгне - попита го така все едно има един верен отговор и гостите да длъжни да му го дадат веднага!

В общи линии стана ясно, че в България е трудно да се пише истинска критика; че повечето журналисти ползват прес-съобщенията и така си правят материалите; че има издания, където е забранено да се пускат негативни коментари; че интернет е мястото където проблемът с ограниченото пространство изчезва; че езикът, на който се пише за култура, трябва да бъде преди всичко разбираем, но не елементарен; че дори наглед да няма голямо търсене на сериозна критика, тя трябва да се насърчава, защото - понеже наскоро четох сборника Критикът като художник на Оскар Уайлд - критикът е по-добрият творец.

За мен лично остана въпросът каква може да бъде българската критика, като е такова българското изкуство, но не ми обръщайте внимание, а идете да разгледате снимките, които направих.

Няколко думи за Панаира

Международното участие на издателства от Руската федерация, Беларус, Босна и Херцеговина, Сърбия, Иран определено освежиха атмосферата на XXVII Софийски международен панаир на книгата.
Каквото и да си говорим, друго си е Русия да ти е почетен гост на Панаир и то на книгата! Убедих се, че самото руско присъствие повдига малко или много културната летва, по която всички мерим дали един такъв книжен панаир е имал успех. И да, за разлика от миналата година, тазгодишния определено беше с една идея по-високо от предишния.

Първо и най-важно - Панаирът не беше само една по-голяма книжарница, където издателствата предлагат за продажба своите книжни продукти (именно това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание!). Но имаше и едно обособено културно пространство, в което се случваха полезни за всички диалози. И нямам предвид представянията на нови заглавия и възможността да кажеш две думи на авторите. А по-скоро обсъждането на общи теми и проблеми, което си е показател за активност. И международното присъствие сякаш постегна обръча на културното взаимодействие между участниците. А по-важното е, че това взаимодействие беше двустранно.

Успях да ида само на една от дискусиите от кръглата маса - "Илюстрирането на книги в Русия и България: традиции и съвременност". Реших да й отделя по-специално внимание, тъй като, освен, че се интересувам от илюстрация и дизайн, именно идеята да се засегне и друг аспект от книгоиздаването ми допадна. Организатори бяха водещи руски илюстратори от секция "Графика" на Московския съюз на художниците.

Всъщност получи се една по-неформална среща. Бях приятно изненадана, че един от участниците беше именно Анастасия Архипова - име, което ми направи чудесно впечатление, докато разглеждах прекрасната изложба на илюстрации от руски художници.
Направи ми впечатление и друго нещо - в интерес на истината достигнахме до основния проблем, от който зависи развитието на книгоиздаването в България. Проблемите в Русия и България, по отношение на книжната илюстрация са идентични. Но се различаваме по едно - че, докато в Русия съществува една хомогенна ниша за художниците, които илюстрират книги, то в България може би такава спойка липсва. Не липсват талантливи художници, нито идеи, но пък я няма онази организационна база, която да мотивира развитието на илюстрацията в България. Защото иначе таланта си го имаме...

С една дума - на фона на книгоиздаването в България, илюстрацията е останала на заден план в ролята си на нещо допълнително, тоест незначително. А не е ли едно такова отношение към илюстрацията най-показателно за цялостното отношение към книгоиздаването у нас? Не разбирам от политика, но тези неща се усещат в обществото, особено от младите, които искат да положат основите на своя талант и способности към базата от опита на предишните. А ако такава база липсва?


Иначе на панаир като на панаир - всичко за всеки:) Хубавото е, че почувствах идеята на един панаир на книгата - книги, но и широкоспектърен културен обмен между организации и държави, между автори и читатели. Книги, но и шрифтове. Книги, но и илюстрации. Книги, но и превод и езикови бариери. Книги, но и четене. Книги, но и развитие на научните и културните контакти между България и Русия. И много игри за деца, свързани с книгата:)

Както и много бъдещи идеи.

Колеги в действие

Освен международно участие, в тазгодишния панаир на книгата имаше активно участие и от наши колеги :






Както и други колеги, които обаче не можах да щракна, защото вече се бяха изнесли да празнуват студентския празник;) или просто не можах да открия сред многото книги на четирите етажа в НДК...

панаирът: ден първи

Уау, какъв ден! С Ева и Калина (a.k.a. Тити) се срещнахме случайно около обяд на щанда на Жанет 45 и прекарахме целия ден в НДК. (И приятно го завършихме с по чаша масала в Арт-хостела :-))

Започнахме с Националната кръгла маса Общество-четене-книга. За щастие организаторите бяха оставили на всяко столче папка с материали, както и наскоро издадения сборник Книга. Четене. Библиотека - доклади от три национални кръгли маси, посветени на книжния сектор и библиотечното дело в България (Преходна ли е литературата на Прехода? от юни 2007, София; Библиотеката - мит и реалност, март 2008, Варна; Българската литература: творба, писател, читатели, юни 2008, Пловдив)
Нямам търпение да прочета книгата, защото участниците и темите им са доста интересни, пък и тези трудове със сигурност е най-добре да бъдат четени на хартия.


Няколко думи за самата Кръгла маса, или поне за този панел, на който присъствахме - започна се с официалната част, водена от господин Игор Чипев.

Той покани последователно заместник-министъра на културата г-жа Надежда Захариева, заместник-министъра на образованието г-жа Мукадес Налбант и заместник-кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова. Те прочетоха приветствията на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, на министър-председателя Сергей Станишев и на кмета на София Бойко Борисов.

По време на тези встъпителни слова научих един-два много интересни факта, а именно - според изследване, направено от Народната библиотека, към момента на книжния пазар се предлагат 62% книги от български автори срещу 38% преводни, като в тази бройка не влизат учебниците.
И другото впечатляващо, но с обратен знак - според скорошно изследване на ЕС около 50% от учениците на 15 години в България и Румъния не показват разбиране при четене на нов текст!

Същинската част на Кръглата маса започна с текста на проф. Валери Стефанов на тема Защо да четем още?. За професора няма какво да говорим - освен интересен, тексът му беше изключително забавен и увлекателен, направо нямам търпение да го прочета спокойно на хартия!

Следващ беше доц. Александър Панов, чиято тема беше Компетентността "четене". Господин доцентът явно не забеляза, че не се намира в университета и публиката не се състои от студенти, дошли на лекции - текстът, който прочете, беше тежък и тромав; забележително скучен и дори и да е казал нещо ново, то тотално се загуби в преповтаряните неща. Обаче, моля, това не е само мое мнение - когато вдигнах глава от книгата, която зачетох, видях, че 90% от хората в залата тихо си шушукат, а останалите се прозяват или потропват нервно с крак.

Следваща излезе госпожа Севда Шишманова, която единствена от тримата нямаше готов текст пред себе си и затова изказването й се получи много добре - сърдечно и спонтанно. Тя представи инициативата на БНТ, по лиценз на BBC, Голямото четене - обясни накратко идеята, разказа историята на формата, как той върви в България и издаде някои неща от кухнята. Спомена нещо, за което не бях чела никъде досега - че Голямото четене има два етапа - гласуването и в крайна сметка избирането на 100-те и после на 12-те любими романа на българите, а вторият етап ще включва заснемането на 12 късометражни филма по романите на 12-те челни места.
В момента върви пътуващата библиотека, в цялата страна се създават литературни клубове и - общо взето - случва се ново Възраждане, намиг.

Това беше, обявиха почивка и предложиха обяд на гостите (на всички гости - имаше и вегетариански сандвичи, благодаря).

С Ева и Тити решихме, че ни стигат толкова дискусии и се загубихме из етажите и полуетажите в разглеждане. "Може ли да видим тази книга? И тази? И тази? О, и тази, моля! Вижте, ние сме студенти по книгоиздаване и искаме да видим и пипнем всич-ко!"

Чуждестранните издателства тази година са от Беларус, Иран, Сърбия, Босна и Херцеговина, а специален гост е Русия.


Това е тяхната кръгла маса и въобще - техният етаж. Книги има доста, но за този, който не знае руски, остава само да разглежда.

Има няколко витрини с изключително интересни книги, показвам снимки и - Ева е качила програмата на панаира в предишния пост - предлагам сами да идете да ги видите.

XXVII Софийски международен панаир на книгата

Кога? 3 - 7 декември
Къде? Зали 7,8,9 НДК
Организатор? Асоциация "Българска книга"

И тази година ще имаме възможността да се порадваме на няколко дни, посветени изцяло на книгата. Или поне такива, в които за книгата и четенето ще се говори малко повече.
Вече обещаващо се говори (и пише) за добре организирано събитие с интересни дискусии и представяне на нови идеи, автори, издателства. От тази година на панаира ще има представена и държава - гост, като първата такава е Русия. Щандът и ще се простира на 800 кв. м. и Руската федерация ще представи 30 руски издателства. Освен това Софийски международен панаир на книгата ще представи над 140 български издателства, както и издателства от Беларус, Босна и Херцеговина, Сърбия, Иран. Общата изложбена площ е над 1900 кв.м.

Културна програма, изложби, дискусии, премиери, "кръгла маса" та да видим кой чете и кой не... на панаир като на панаир!

Аз лично съм развълнувана и ще бъда ТАМ :)

Културна програма на панаира

Програма на кръглата маса