критика към издателите на е-книги

Насред големия дебат е или не е електронното книгоиздаване издаването на бъдещето, вчера в Dear Author излезе критичен пост относно нещата, които електронните издатели трябва да променят още днес - за да направят бизнеса си по- полезен и популярен.

Във връзка със самите продукти се посочват недостатъци на достъпа до вече купените книги - например какво правиш, когато нещо фатално се случи с компютъра/ устройството ти за четене на книги? Не се бях замисляла, но действително щом книгата вече е купена веднъж, значи би трябвало да можеш да си я свалиш отново винаги, а също и сайтовете да предлагат възможността всичко да се свали накуп при нужда. От друга страна този морален закон не би важал при хартиено книжно тяло, но нали именно това са предимствата на дигиталните книги, ха.

Другата голяма критика към днешния пазар е свързана с начина на плащане. Амазон е относителни сигурен, но какво да кажем за малките неизвестни онлайн книжарници? Най-подходящо е плащането чрез PayPal, което освен че е по-надеждно, спестява време в попълване на имена и номера на картата по различни сайтове.

Разбира се, добре е да има wishlist, gift certificate и други подобни тънкости за зарибяване на клиенти.

Вярвам, че лека-полека издателите ще ги изгладят тези неща; ако не друго, пазарът ще ги принуди.

„Нека ти разкажа”...

... за една книга, която те кара да се усмихваш тихичко, докато четеш.

В „Нека ти разкажа” психотерапевтът Хорхе, по прякор Дебелия, помага на Демиан да намери отговор на най-важните житейски въпроси – Кой съм? Къде отивам? С кого?, като му разказва приказки, притчи и анекдоти. В началото историите на Хорхе изглеждат налудничави като самия него, но постепенно Демиан свиква с тях, приема ги и разбира какво всъщност искат да му кажат – всеки се ражда, живее и умира сам; всеки сам прави изборите си и носи последствията от тях; всичко е възможно, когато вярваш в себе си; живееш истински само, когато обичаш. И себе си също.

Нека ти разкажа ще зарадва ума и душата на всеки, които оценява простичките отговор на големи екзистенциални въпроси. Написана повече на езика на чувствата и емоциите, отколкото на езика на разума, книгата извиква усмивки и сълзи с откровеността си.

Авторът Хорхе Букай е аржентинец, също психотерапевт, а книгите му печелят читателски сърца на повече от двадесет езика.

???

Кой премахна името на Мария от списъка в дясната лента на блога? Надявам се да е било без лошо чувство и тази грешка да бъда поправена в най-скоро време!

криси

чудно местенце

При vezira-putuva попаднах на въодушевен пост за една румънска книжарница.

Кокологии

Нали обещах ако прочета някоя книга на "Феникс" да споделя, та ето какво ми е виждането по въпроса:
„Кокология” 1 и „Кокология” 2 (изд. „Феникс”) от Японците Тадахико Нагао и Исаму Сайто имат няколко качества, които биха могли да ви накарат да посегнете към тях:
1. Забавни са
2. Помагат на човек да се опознае
3. Карат го да си задава още и още въпроси
4. Имат много приятен дизайн
И двете книги съдържат така наречените в психологията проективни тестове. По-просто казано това са занимателни игри, които задават на читателя наглед съвсем невинни въпроси свързани с нищо неподозиращи ситуации, чиито отговори разкриват интересни черти и особености на човешкия характер.
В конкретния случай тестовете-игри са разработени от психолог по всички правила на науката като използват символи, асоциации и други методи за изучаване на човешката психика. И всичко това докато читателят се забавлява.
Издателите получават „Отличен” за дизайна – изчистен и семпъл въпреки елементите разнообразяващи белите полета, добра възможност за почивка на очите и подходящи илюстрации към всяка игра.
Книгите са предназначени за масовата публика, така че нека изследователите на човешката душа не ги обвиняват в липса на дълбочина и други такива :-) И са подходящи не само за самотно четене, а и за забавление на групи :-)

Ето ми писаниците за "Словеса":
http://slovesa.net/?id=1734
http://slovesa.net/index.php?id=1737

Някой ако е ходил на "Поетики"-те да каже две приказки, моля :-)

островът накрая на света

Научих, че Creativity и Penguin наскоро организирали конкурс за създаване на корица на предстояща книга. За заглавие избрали романа The Island at the End of the World на Сам Тейлър - историята се случва в близкото бъдеще, когато по-голямата част от света е унищожена от наводнение. Едно семейство - баща и трите му деца - се опитва да построи дома си наново на един далечен остров. Най-малкият син започва да си задава въпроси - как те са се озовали там и защо са сами. Търсенето му придобива нов смисъл, когато на острова доплува един странен мъж, който някак знае неща за семейството, както и подробности около наводнението. От друга страна бащата се опитва с всички сили да запази идилията на дома и не иска нищо да излиза наяве. Между двамата мъже се заражда конфликт, който изкарва най-тъмното в душите им.

В конкурса се включили художници, дизайнери, фотографи и илюстратори от целия свят, като общо изпратили повече от 300 предложение. Журито се спряло на 25, които засега могат да бъдат разгледани онлайн. Под всяка корица има публикувани по няколко думи от автора й. Крайният победител ще се обяви на 25 септември и през 2009 книгата ще излезе с неговата корица.

"Да илюстрираш не означава да декорираш една книга"

Моята рисунка отказва да предава емоции, а се стреми да ги поражда.
- Пабло Амарго

Амарго определя илюстрацията като поетичен сблъсък между образа и думата. Тоест създава образи на думите с цел читателя да сложи думи на образите. Така висотата, която илюстрациите на един текст достигат, ще зависи винаги от качеството на въпросите, които илюстраторът си задава. Неговата цел е търсенето на образи от гледна точка на времето за четене - незабавно, но от гледна точка на времето, през което ще се помнят - продължително.

оттук, благодаря на Севи за превода

За пръв път

За пръв път тази вечер бях на представяне на книги "професионално". :-) Една приятелка ме помоли да отида вместо нея и да й напиша няколко реда за "Словеса".
Та издателство "Феникс" /онова дето издава "Подсъзнанието може всичко"/ съвсем в крак с модата да се правят "книжния събития" в заведения, бяха поканили гостите си в "Before & After". Бяха обявили, че канят на следобеден чай, ама не видях много хора да пият чай, де :-)
По-скоро направиха представяне на издателството, а не на една книга, макар че се чуха и показаха конкретни заглавия, сред които "Кокология" 1 и 2, "Wishpin" /сигурно са се чудили как да го преведат ;-)/ И книгата на Теодора Захариева. Спомняте ли си? Онази жена болна от рак дето преди 2 години беше обявила гладна стачка, а после осъди МЗ за липсата на лекарства за онкоболни. Та в книгата разказва как се е излекувала.
На представянето издателите обявиха, че даряват 1 000 екземпляра от техния "Пътеводител за саморазвитие на тинейджъра и ученика" на деца в неравностойно положение.
Също така обявиха, че стартират кампания за насърчаване четенето на български автори. Започват с даряване на 3 000 екземпляра от поредицата им "Креалистична литература" между 23 и 26 септември, на метростанция "Сердика", сутрин от 9 часа. Ако пропуснете, после ще ги намерите по познатия начин - в книжарниците ;-)
Това, което ме впечатли най-много от цялата работа, е, че издателство "Феникс" си има PR. Наели са си цяла PR агенция. В момента се сещам само за 3 други издателства, които се ползват от услугите на специалистите по ВО. А това безспорно е важно! Много важно! Макар и малко по-различна, книгата също е стока и като всички стоки подлежи на продажба и има нужда да й се помогне. Все пак освен всичко останало е бизнес, който се предполага, че трябва да носи поне малки печалби.
И така.
ако взема да прочета книгите, ще драсна по някой ред :-)

софия: поетики

В неделя, 21 септември, ще се състои второто издание на фестивала София: Поетики. Първоначално за място беше обявена Борисова, но поради лошото време фестивалът се премества в Парти център 4км.

Началото е в 17 часа, като до края на вечерта ще видим шестимата номинирани за наградата за български роман на годината на фондация ВИК, театрални и танцови откъси, четене на поезия с музикален съпровод и визуални произведения, проектирани на специални екрани. Накрая ще гласуваме за поета, който ни е харесал най-много, а той - от своя страна - ще получи призванието "пръв сред равни" + сума, равна на годината на провеждане на фестивала.

Няма смисъл да разказвам повече, най-добре разгледайте сайта.

Първото издание на Поетики се е провело през далечната 2000 година под името Поезия – пърформънс & електронен авангард. За повече интересна информация, вижте интервюто на Румен Баросов за Програмата.

the glory of chapbooks

CHAP-BOOK
n евтина книжка с народни приказки, балади, и пр., продавани от странстващи търговци

Така наречените chapbooks се издават от близо 450 години, като през различните периоди са били повече или по-малко актуални, но не са изчезнали като форма и предназначение. Немалко национални и университетски библиотеки съхраняват различни книжки от различните епохи, като при това старателно са ги картотекирали. Шотландската национална библиотека например разполага с повече от 4'000 различни издания.

Интересното е, че в момента те отново се завръщат.
Завръщат се най-вече като алтернатива на големите издателства, които издават масова литература с единствена цел печалба.

Поначало те са малки по обем ръчно правени книжки; обикновено съдържат политически или религиозни трактати, памфлети, приказки, поезия или кратка проза. Издателите пускат неща, които те самите биха искали да четат, но не откриват на пазара. Правят го не с цел да забогатеят, а от любов към книгите. В днешно време чарът им се крие в 100% рециклираните материали, ниските тиражи, артистичната си насоченост и фактора handmade, който - какво да си говорим - е ужасно модерен.

Едно от най-популярните chapbook издателства в момента е blackheath books. На сайта си са качили манифест, от който става ясно в какво вярват и за какво се борят този тип издателства по принцип. Към момента те не толкова се противопоставят на културата на блоговете, а дори я използват, за да промотират книгите си.

Вижте това клипче например:



За този вид книги разбрах от тази прекрасна статия, чието четене горещо препоръчвам.

a dark horse that captured the White House

Това е корицата. По нея няма думи.

Безкрайно смел ход, който - незнайно защо - притеснява Амазон, които я продават, показвайки и гръбчето.

Иначе книгата излиза на 30 септември и се опитва да покаже човешката страна на Бил Клинтън - най-успешния президент в Новата история на Щатите.

Психологът Джон Гарнър решава да не чете вестници и да не слуша какво говори светът за Клинтън, а да отиде в родния град на президента в Арканзас и да попита съседите и познатите му какво ще кажат за него още от времената преди да стане политик. Оттам тръгва по нишката на живота му, като се стигне до днес - когато Клинтън работи преди всичко по благотворителни програми.

Книгата претендира да е най-дълбокото изследване върху личността на президента, а на сайта на издателя пише много интересни неща, намиг.

70

Попаднах на много приятна селекция на 70 интересни визитни картички. Доста пъти казах Уау! и ми се прииска да ги пипна, да си взема от някои и с тях да си отбелязвам книгите. :-)

Хареса ми и тази.

viжual cut бulgariя

Този месец ще излезе една много интересна книга. Неин автор е Андреан Нешев.

Visual Cut Bulgaria за първи път прави обзор на съвременния български дизайн от годините на социализма насам. Представени са работите на 23-ма дизайнери - техните лога, плакати, шрифтове.

Физическото тяло на книгата е необичайно. Всеки от 23-мата автори е представен в отделна кола, всяка от които е дело на различен дизайнер или студио. Освен това книгата има повече от 500 различни варианта на предната и задната корица поради произволно разместване на колите.

На сайта на списание 1 може да прочетете много интересна статия за книгата, както и да разгледате част от съдържанието й.

малките хора

Днес излиза една много специална книга. Казва се Little People in the City и съдържа фотографии от проекта Little People на Slinkachu. Повечето инсталации са направени в Лондон през последните две-три години и са доoста забавни.

Някои от любимите ми сценки:
- maybe this time
- january 1st
- last kiss

Премиерата на книгата е съпътствана от няколко хубави събития - самостоятелна изложба в Сохо (от 28 август до 20 септември) и специален treasure hunt - Slinkachu предварително е поставил четири мини-инсталации на произволни места в Лондон и на 31 август участниците са получили инструкции и подсказки къде да търсят малките човечета. В рамките на няколко часа е трябвало да ги намерят и заснемат. Ех, търсенето със сигурност е било забавно (за което съдя по снимките, качени във фликър), а след него всички са били поканени на вино и жива музика. Ама че хубава премиера!

read books not blogs

Попаднах на онлайн магазин, който предлага ръчнонаправени книгоразделители от дърво. От сайта твърдят, че този вид е по-подходящ от хартиения вариант, защото не се плъзга между страниците и като цяло стои по-здраво. На мен ми допада факта, че разделителите се правят от отпадъчна дървесина, че няма два еднакви и... че всъщност са доста хубавки. :-)

Иначе темата за разделителите ми е доста любима. Alia наскоро разкри своята любов в хубав пост. Аз преди вадех в малък формат любими снимки и си отбелязвах с тях. Сега използвам разни сладурански визитки и подобни.


от ляво по часовника: календарче от Сандра, етикетче от торбичка на Еличката, визитка на Ан-Жули