вода за какво?

Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга за една вечер. Не че беше тънка или нещо такова, 450 страници си беше, просто не можех да си представя, че ще прекарам още един ден в компанията на тази глупост.

Water for Elephants беше една от най-популярните книги, когато бях в Щатите през лятото. Наскоро Андреа Суперхироу я препоръча и така ме подсети за нея. Видях я в Хеликон миналата седмица и веднага си я взех. Така се зарадвах - не знаех, че е преведена на български.

Обаче книгата е адски слаба. Няма ги детайлите, малките неща, които те карат да си мислиш, че случващото се е истинско. Тук имам предвид нещо като историята на Тим Рот в тоалетната от Глутница кучета.

Вчера бях на закриването на феста и отново се сетих за това - в една сцена от филма на Фатих Акин мацката се качва на покрива, за да вземе скрития по-рано там пистолет. Не показаха самото взимане, а как тя върви бавно и се оглежда. Това би направил човек наистина.

Освен това героите във Вода за слонове никак не са разгърнати. Много, много имена и нищо, с което да ги свързваш. Няма и кой от тях да ти стане близък. Една блудкава любовна история, на фона на която се развива действието. И пътуващ цирк.

Много кино имаше в тая книга. Все едно беше сценарий. Представях си точно сцените и те бяха от тъп американски филм, направен набързо.

Издава я БАРД, корицата е евтина и твърде безвкусна, хартията е вестникарска, а шрифтът - отегчителен. Самата книга - също.