Зимни номинации за наградата “Хеликон” за 2008 година

Йордан Ефтимов

Петчленното жури на наградата Хеликон, което тази година избра за свой председател директорката на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова и чиито членове са Румяна Пашалийска, Николай Аретов, Петър Волгин и Йордан Ефтимов номинира първите три номинации за най-престижната днес награда за нова българска проза. Номинираните книги са “Рицарят, Дяволът, Смъртта” на Елена Алексиева и “Авантюра, за да мине времето” на Албена Стамболова и “Соцроман” на Димитър Шумналиев.

След като спечели наградата Хеликон за 2006 година съд сборника си с разкази “Читателска група 31” Елена Алексиева се превърна в един от най-внимателно следените от критиката млади автори. В пресата вече се появиха мнения, че сборникът й непосредствено след спечелването на наградата – “Кой?” – е още по-добър, а романът “Рицарят, Дяволът, Смъртта” – по-силен и от двете предишни книги. За прозата й не без основание се писа, че е набоковска – което, разбира се, е нож с две остриета. Любимка на критиката, Елена Алексиева си остава елитарен писател със слаба популярност сред масовата аудитория. Номинацията на “Рицарят, Дяволът, Смъртта” единствена получи гласовете и на петимата членове на журито.

Изборът на “Авантюра, за да мине времето” на Албена Стамболова като че ли потвърждава стиловата взискателност на тазгодишното жури. Между предпоследния й роман “Хоп-хоп звездите” и номинирания “Авантюра, за да мине времето” тя издаде монография върху една от най-изисканите стилистки във френската литература - Маргьорит Дюрас. Досега Албена Стамболова, ползваща се с отлично име сред познавачите, не е била номинирана за наградата Хеликон, въпреки възторжените отзиви за всяка нейна книга.

Третата номинация е за една предизвикала вече спорове книга. “Соцроман” на Димитър Шумналиев предизвика гнева както на левите, така и на десните интелектуалци – но все по екстралитературни причини. Досега никой не е изказал критична реплика за стиловите и разказваческите умения на Шумналиев. Критиките са свързани или с това, че образът на социализма е “изопачен”, или с ярките сексуални сцени, които обаче са запазена марка за този писател и изобилстват във всичките му книги. Така или иначе, по данни на издателство “Труд” първият тираж на “Соцроман” от 2 хиляди екземпляра вече е разпродаден и тези дни се очаква нов тираж.

Дали тазгодишното жури на наградата Хеликон, което се състои от четирима литературоведи и един популярен журналист ще върви и при следващите номинации по елитарния път или ще избере насочени към масовата публика книги (наградата все пак се връчва от най-голямата книжарска верига у нас) ще стане ясно още в края на май. Зимните номинации са показателни само донякъде. Две други книги бяха с почти равни шансове, но не успяха да се преборят за номиниране сега. “Лошите и злите” на Марин Дамянов е сборник с криминални истории, а “Близка връзка” на Леа Коен – продължение на историческия й трилър за златото на българските фабриканти. И двете книги са потенциални бестселъри. Марин Дамянов, съсценарист на филмите “Маргарит и Маргарита”, “Козият рог 2” и “Огледалото на дявола”, е печелил много награди за криминални разкази и романи, но обикновено е пренебрегван от претенциозните журита. Леа Коен, която винаги вмъква любовна история на фона на политически интриги, също е сред най-четените от обикновената публика съвременни български писатели.

Сред предпочетените от поне един член на журито се оказа още романът на “стършела” Михаил Вешим “Английският съсед”, по който се подготвя телевизионен сериал, и “Места за загубване” на спечелилата неотдавна наградата Развитие Иванка Могилска.

За Зимните номинации на наградата Хеликон журито обсъди общо 21 заглавия на нова българска проза, постъпили в книжарници “Хеликон” между 1 ноември 2007 и 31 януари 2008 година.

От мен:

Номинираните книги още не съм ги чела. Обикновено ги чета след обявяването на печелившото заглавие ;-). Задавам си въпроса дали българските литературни награди /нямам предвид само конкретната/ успяват да изпълнят двете си основни функции - да посочват най-доброто и след като са го посочили - да окажат съответното влияние върху продажбите. За справка: най-престижната френска награда "Гонкур" е със символичната парична стойност от 10 евро, които преминават в стотици хиляди от продажби. Далеч съм от мисълта, че в в България резултатите могат да бъдат в същите мащаби, поне не скоро. Но все пак... дали има поне зачатък? :-) Как мислите, колеги кандидат-книгоиздатели?

П.П. Господин Ефтимов даде изричното си съгласие за публикуването на горния текст. :-)