премиера на Пламен Пенев

ИК Стигмати ви кани на премиерата на стихосбирката на Пламен Пенев "Преносима памет", която ще се състои на 31 март 2008г. от 18 часа в книжарница Хеликон на бул. Партиарх Евтимий 68.
Книгата ще бъде представена от литературния критик Юлиан Жилиев.

В Литернет е публикуван откъс от стихосбирката.

към паула

И тази я глътнах за един ден, защото иначе вероятно нямаше да я довърша.

Въпреки че я пише за дъщеря си Паула, която по това време в кома, книгата не бива да се казва така, защото всъщност представлява автобиография, на места дори е като извадки от дневници.

Дали защото това ми беше осмата книга на Исабел Алиенде, или има и друга причина, но тази много ми досади. Във всичките си "чилийски" романи (тук изключвам приключенската трилогия) тя говори за едно и също. И дали с това не отблъсква читатели? Кога идва време един писател да си каже стига и да потърси нови източници за вдъхновение?

Дъга pt.2

Ето от какви приятни емоции бяха съпроводени днешните лекции...

Красиво и чисто! И някакси не-наше. То може би затова си остана красиво докрай :))

pelican & penguin book covers

Things Magazine публикува богата колекция от корици на издателство Pelican в периода 1930-1980 - The Pelican Project.

Открих и още една колекция - кориците на Penguin Books, събрана от Joe Kral. Идеята му хрумнала, след като си купил това издание.

Пепелана

Преди няколко дни прекарах час и половина сред детските книжки на Хеликон. Толкова хубави издания имаше, исках да купя поне десетина. Ограничих се обаче до две.

Пепеляшка е издание на Кибеа от далечната 1998. Толкова е прекрасна тази книжка, чудя се защо мама не ми я е купила по-рано. :-)

Приказката всички сме я чели, но новото тук са илюстрациите. Художникът Роберто Иноченти пренася историята в Лондон през 20те години на 20 век.

Безкрайно, безкрайно красиви, както можете да видите и сами.



От Хеликон срещу 4 левчета.

Представяне: "Розов храст и сладко от смокини"

вода за какво?

Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга за една вечер. Не че беше тънка или нещо такова, 450 страници си беше, просто не можех да си представя, че ще прекарам още един ден в компанията на тази глупост.

Water for Elephants беше една от най-популярните книги, когато бях в Щатите през лятото. Наскоро Андреа Суперхироу я препоръча и така ме подсети за нея. Видях я в Хеликон миналата седмица и веднага си я взех. Така се зарадвах - не знаех, че е преведена на български.

Обаче книгата е адски слаба. Няма ги детайлите, малките неща, които те карат да си мислиш, че случващото се е истинско. Тук имам предвид нещо като историята на Тим Рот в тоалетната от Глутница кучета.

Вчера бях на закриването на феста и отново се сетих за това - в една сцена от филма на Фатих Акин мацката се качва на покрива, за да вземе скрития по-рано там пистолет. Не показаха самото взимане, а как тя върви бавно и се оглежда. Това би направил човек наистина.

Освен това героите във Вода за слонове никак не са разгърнати. Много, много имена и нищо, с което да ги свързваш. Няма и кой от тях да ти стане близък. Една блудкава любовна история, на фона на която се развива действието. И пътуващ цирк.

Много кино имаше в тая книга. Все едно беше сценарий. Представях си точно сцените и те бяха от тъп американски филм, направен набързо.

Издава я БАРД, корицата е евтина и твърде безвкусна, хартията е вестникарска, а шрифтът - отегчителен. Самата книга - също.

a good graphic designer

Когато един човек се самоопределя като good graphic designer, вероятно става въпрос или за самовлюбен глупак, или за интересен пич със страхотно чувство за хумор.

Не знам какъв е случаят тук, но момчето наистина разбира от дизайн - на сайта му има чудесни проекти, лога, плакати, визитки и корици за книги.

from typeface concept to a marketable font

Във връзка с предишния постинг - днес I Love Typography публикува статия на Kris Sowersby за това как се създава един шрифт.

the Oscars of type design

Може би сте попадали на чудесните статии за шрифотове в Groove Manifesto.
Наскоро прочетох тази и оттогава обръщам специално внимание на буквите, които чета.

Днес попаднах на постинг, в който са събрани някои от най-добрите шрифотове, получили наградата Typographica за 2007. Наричат я the Oscars of type design и това, което ме впечатли, е, че от тази година те правят следното разграничение:

Тhe description has evolved from “fonts” to “typefaces”. Yes, there is a difference. Mark Simonson explains it best:
The physical embodiment of a collection of letters (whether it’s a case of metal pieces or a computer file) is a font. When referring to the design of the collection (the way it looks) you call it a typeface.

Тук може да разгледате посочените за най-добри typefaces за 2007.

дъга

Rainbow in your hand е малка книжка от 36 страници, създадена от японския режисьор и копирайтър Masashi Kawamura.

Зимни номинации за наградата “Хеликон” за 2008 година

Йордан Ефтимов

Петчленното жури на наградата Хеликон, което тази година избра за свой председател директорката на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова и чиито членове са Румяна Пашалийска, Николай Аретов, Петър Волгин и Йордан Ефтимов номинира първите три номинации за най-престижната днес награда за нова българска проза. Номинираните книги са “Рицарят, Дяволът, Смъртта” на Елена Алексиева и “Авантюра, за да мине времето” на Албена Стамболова и “Соцроман” на Димитър Шумналиев.

След като спечели наградата Хеликон за 2006 година съд сборника си с разкази “Читателска група 31” Елена Алексиева се превърна в един от най-внимателно следените от критиката млади автори. В пресата вече се появиха мнения, че сборникът й непосредствено след спечелването на наградата – “Кой?” – е още по-добър, а романът “Рицарят, Дяволът, Смъртта” – по-силен и от двете предишни книги. За прозата й не без основание се писа, че е набоковска – което, разбира се, е нож с две остриета. Любимка на критиката, Елена Алексиева си остава елитарен писател със слаба популярност сред масовата аудитория. Номинацията на “Рицарят, Дяволът, Смъртта” единствена получи гласовете и на петимата членове на журито.

Изборът на “Авантюра, за да мине времето” на Албена Стамболова като че ли потвърждава стиловата взискателност на тазгодишното жури. Между предпоследния й роман “Хоп-хоп звездите” и номинирания “Авантюра, за да мине времето” тя издаде монография върху една от най-изисканите стилистки във френската литература - Маргьорит Дюрас. Досега Албена Стамболова, ползваща се с отлично име сред познавачите, не е била номинирана за наградата Хеликон, въпреки възторжените отзиви за всяка нейна книга.

Третата номинация е за една предизвикала вече спорове книга. “Соцроман” на Димитър Шумналиев предизвика гнева както на левите, така и на десните интелектуалци – но все по екстралитературни причини. Досега никой не е изказал критична реплика за стиловите и разказваческите умения на Шумналиев. Критиките са свързани или с това, че образът на социализма е “изопачен”, или с ярките сексуални сцени, които обаче са запазена марка за този писател и изобилстват във всичките му книги. Така или иначе, по данни на издателство “Труд” първият тираж на “Соцроман” от 2 хиляди екземпляра вече е разпродаден и тези дни се очаква нов тираж.

Дали тазгодишното жури на наградата Хеликон, което се състои от четирима литературоведи и един популярен журналист ще върви и при следващите номинации по елитарния път или ще избере насочени към масовата публика книги (наградата все пак се връчва от най-голямата книжарска верига у нас) ще стане ясно още в края на май. Зимните номинации са показателни само донякъде. Две други книги бяха с почти равни шансове, но не успяха да се преборят за номиниране сега. “Лошите и злите” на Марин Дамянов е сборник с криминални истории, а “Близка връзка” на Леа Коен – продължение на историческия й трилър за златото на българските фабриканти. И двете книги са потенциални бестселъри. Марин Дамянов, съсценарист на филмите “Маргарит и Маргарита”, “Козият рог 2” и “Огледалото на дявола”, е печелил много награди за криминални разкази и романи, но обикновено е пренебрегван от претенциозните журита. Леа Коен, която винаги вмъква любовна история на фона на политически интриги, също е сред най-четените от обикновената публика съвременни български писатели.

Сред предпочетените от поне един член на журито се оказа още романът на “стършела” Михаил Вешим “Английският съсед”, по който се подготвя телевизионен сериал, и “Места за загубване” на спечелилата неотдавна наградата Развитие Иванка Могилска.

За Зимните номинации на наградата Хеликон журито обсъди общо 21 заглавия на нова българска проза, постъпили в книжарници “Хеликон” между 1 ноември 2007 и 31 януари 2008 година.

От мен:

Номинираните книги още не съм ги чела. Обикновено ги чета след обявяването на печелившото заглавие ;-). Задавам си въпроса дали българските литературни награди /нямам предвид само конкретната/ успяват да изпълнят двете си основни функции - да посочват най-доброто и след като са го посочили - да окажат съответното влияние върху продажбите. За справка: най-престижната френска награда "Гонкур" е със символичната парична стойност от 10 евро, които преминават в стотици хиляди от продажби. Далеч съм от мисълта, че в в България резултатите могат да бъдат в същите мащаби, поне не скоро. Но все пак... дали има поне зачатък? :-) Как мислите, колеги кандидат-книгоиздатели?

П.П. Господин Ефтимов даде изричното си съгласие за публикуването на горния текст. :-)

един друг панаир

The NY Art Book Fair е по-особен панаир. Панаир на смелостта и дързостта. На идеите и рисковете. На книгите, които се издават в ограничен тираж от 50-100 броя, защото независимите артисти предпочитат да правят така - да подпишат лично всяко копие и да го направят специално. Не на масовото производство. Не на бизнеса в лошия смисъл на думата. Изкуство заради изкуството. Такса за вход няма.

The NY Art Book Fair се провежда от 2006. Миналата година е имало над 120 участници от целия свят - както големи издателства, така и независими артисти, които са представяли собствената си ръчно направена книга.

малък репортаж от миналогодишното издание

дизайн на вестници

Попаднах на много интересен постинг, събрал примери за добър дизайн на вестници. Повечето са спечелили престижни награди от различни държави.