Льо Роше дьо Монмартър

Я стига, продължение на Шоколад! Сто процента ще направят и филм. И после ще я принудят да завърши трилогията. И пак филм – нали се сещате.
Грозна работа. За пари.

Обаче не – представяте ли си? Книгата е чудна. Прочетох я на един дъх, доколкото петстотинте-й-плюс страници позволяват подобен израз.

Като за начало – безсмислено е да четете Бонбонените обувки, ако не сте чели Шоколад, ако не се го преживяли и обикнали, ако Виан Роше не е станала герой, за когото да говорите с приятелите си.

Първата книга представляваше редуване, спомняте ли си? - гласът на Виан с този на свещеника. Този път гласовете са три – на Виан, Анук и Зози.
Джоан Харис казва, че обича да разказва от няколко гледни точки (припомнете си Джентълмени и играчи), защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история.

Разбрах също, че преди не е и помисляла за продължение. Но с течението на времето е започнала да се чуди какво ли прави Виан Роше сега. Ясно е, че е напуснала Ланскене, но какво ли прави? Е, нещата се оказали доста скучни - живее в Париж и се опитва с всички сили да бъде нормална – преструва се на вдовица, носи черни дрехи, не прави шоколад, а картите таро на майка й стоят в металната кутия, по чийто горен капак има дебел слой прах.

Анук е пораснала, вече излиза от детството и някак се отдалечава от майка си, а това кара Виан да се страхува. Много, много да се страхува.
“Слава Богу, че я има Розет,” казва Анук в една глава, “винаги е щастлива, винаги е усмихната.” Розет е новият член на семейството – въпреки че е на четири, още не говори, яде с ръце, обича да рисува маймунки и да си играе тихичко.

Зози - новата героиня – е тази, която преобръща света на Виан. Тя е специалист в това да краде самоличности и може да бъде всекиго. Сега е избрала ролята на лъчезарната, весела, разбираща, закачлива сервитьорка и помага на Виан отново да отвори шоколадова сладкарница.
Джоан Харис казва, че Зози и Виан са двете страни на една и съща монета и за да не ви развалям удоволствието от четенето, няма да добавя нищо повече.

Ще кажа само, че може спокойно да се отпуснете назад - отново има аромат на канела, анасон, ванилия, ликьор и люта чушка, има истински магии, светлина, цветове, израствания, приятелства и приказност.

Толкова е приятно да избираш подходящата кутия, да размишляваш – дали да бъде с формата на сърце, кръгла или правоъгълна? Грижливо да нареждаш бонбоните, да гледаш как потъват в диплите на тънката хартия с цвят на карамел, ванилия и тъмен ром; да избираш панделка, опаковъчна хартия, до украсяваш с хартиени цветя или сърца, да чуваш тихото плъзгане на оризовата хартия по капака на кутията…
Толкова ми липсваха тези неща след раждането на Розет.

Подходих с подозрение, а то си го пише на корицата – за всички, които харесват Шоколад – Виан се завръща.

be the change you want to see in the world

Може би си спомняте - преди няколко месеца ви разказах за Wreck This Journal на Кери Смит.
За Коледа получих и друга нейна книга, издадена наскоро - The Guerilla Art Kit.


Кери е guerilla artist и в този наръчник насърчава твореца у всеки от нас. През цялото време дава идеи и повтаря, че тази книга служи най-добре като база за развиване на собствените ни хрумвания.

Ето съдържанието:

В началото накратко обяснява какво е това guerilla art (нещо, което аз не се наемам да преведа като термин :-)), как се прави, по кое време (нощем, разбира се! :-)), какво да носиш, от какво да се пазиш, etc.

Guerilla art can be anything you want--an idea, an expression, a movement, an experience, an outlet, a way of connecting, a way of documenting, a challenge, a form of pray, a statement, a performance, an attitude, a practice, an improvement, a ritual.

Тази част е като документ. Шрифтът е от пишеща машина.

Следващата част е различна - написана е на ръка, като това наистина е почеркът на Кери. Тук тя дава подробни рецепти за това как се правят шаблони, лепило, стикери, etc. Чисто техническа информация, но обяснена забавно и с много картинки. .

Следващата част ми беше най-интересна. Тук Кери е събрала възможно най-много методи/ подходи, с които можеш да кажеш на света това, което си намислил.

Подбрах любимите си, за повече - прегледайте съдържанието. Има какво ли не - любовно писмо, дърво с желания, дървена дъска с тебешир, където всеки минувач може да напише по нещо, плетени украшения за пътните знаци, картички от черно-бели снимки, etc.

Надявам се да съм провокирала интереса ви и да потърсите още информация за guerilla art.

Пък кой знае - може да се засечем някъде някоя вечер, облечени с черни дрехи и с дяволит пламък в очите. :-)

трайността на хартията

Напоследък забелязвам една тенденция в интернет - онлайн проекти да се издават на хария. Предполагам, че това е свързано с нетрайността на сайтовете. Хората имат нужда от книжното тяло, на което да се наслаждават и което бавно да разглеждат, докато пият масала на терасата примерно.

Давам три примера - откровено онлайн проекти, които следя отдавна и които наскоро излязоха на хартиен носител (или се очаква това да се случи в близко бъдеще).




Simply breakfast е проект на нюйоркчанката Дженифър Коуси. Тази жена е изумителна в способността си да превръща ежедневието в изкуство. На блога си най-често публикува интересни линкове и показва красиви предмети/ издания, които притежава.
Блога simply breakfast отваря през пролетта на 2007 като естествено продължение на многото снимки на закуските си, които публикуваше във фликър.
И така - шест месеца по-късно - се стигна до книгата. (This is a little book documenting my daily obsession with breakfast and the beauty I find in the everyday.)
Меки корици, 80 страници с красиви фотографии на цена от $33.

~~~~~



3191 е проект на две приятелки - мария и стефани, които живеят на точно 3191 мили една от друга (as the car drives, not as the crow flies).
Те обичат да стават рано и да снимат. Като резултат от тези общи страсти на 7 декември 2006 се появява първият им общ диптих със сутрешни снимки.
Сайтът 3191 беше замислен като a year of mornings, тоест - като едногодишен проект, но поради огромния интерес преди седмица обявиха продължението му - a year of evenings, което ще се случи през 2008.
И като логичен завършек може би - обявиха, че в момента подготвят книгата. Тя ще излезе през есента на 2008 и засега няма информация нито за обема (дали ще публикуват всички снимки, или само любимите си?), нито за цената.

~~~~~



Fray е онлайн проект на Derek Powazek, стартирал през далечната 1996. По това време в него малкото блогъри публикуваха истинските си истории, а известни илюстратори рисуваха картинките. Старият сайт все още съществува, можете да прегледате архивите, текстовете наистина са добри. По това време Fray се самоопределяше като списание, движение, общност, осмеляване. Защото всичко беше истинско.
Fray организираше партита, концерти, четения и други събития. За да успяват да съществуват чисто финансово, поддържаха магазин.

Преди няколко месеца Fray обяви, че преминава на хартиен носител и оттогава събира истории, които да публикува. Списанието в момента набира абонати, като от броят им зависи тиража. Засега информацията е следната - Fray ще излиза 4 пъти годишно с различна тема на броя. Цената е $15 с включена доставка, като за годишен абонамент има отстъпка.

when santa turned green

Факт е, че в момента зелената тема е много популярна. Виждаме как някои неща се променят към добро и не можем да си позволим това да е поредната мода, която просто да отмине. За устойчиво развитие е необходимо нещо повече - следващото поколение трябва да бъде възпитано по този начин.

Нюйоркчанката Вики Перла решава да напише книга, насочена към най-малките - децата между 5 и 11, за да им разкаже за глобалното затопляне по достъпен начин – “Когато Дядо Коледа стана зелен”. Прекрасните илюстрации са на талантливата босненка Мирна Кантаревич, която от 1999 г. също живее в САЩ.



Историята започва през ноември, когато Дядо Коледа забелязва, че снегът на Северния полюс е започнал да се топи. Започва разследване и скоро вижда, че върховете на планините се смаляват, а ледовете се топят. За да запази зимата студена и Коледа бяла и тиха, добрият старец поема мисия - да разкаже за глобалното затопляне на всички деца по света, за да помогнат в спасяването на планетата.

Търсейки причините, влиза в града и се ужасява – вижда изсичането на горите, замърсяването на въздуха и почвите, разхищението на водата… Осъзнавайки сериозността и дълбочината на проблема, добрият старец разбира, че не може да се справи сам и има нужда от помощ. Следва една ранна обиколка и срещи "през комина", на които старецът светва децата на малки хитрости с огромен ефект за Земята (да ходят на училище пеш вместо с колите на големите, да рециклират, да загасят лампите, когато излизат от стаята...). За да ги насърчи, Дядо Коледа решава да носи зелени дрехи във всеки ден от годината освен на Коледа.

Накрая на книгата, старецът е оставил празно място за децата и "зелените им идеи" за спасяване на заобикалящата ни природа. И на сайта на авторката също има страничка за "малките зелени гении" (на англ: greenius).

Книгата е отпечатана в САЩ на 100% рециклирана хартия със соево мастило. За всяко продадено копие авторката дарява по един долар на различни зелени организации.





текстът е публикуван в Горичка

такава, но различна

гледах „лято с моника" на бергман
моето момиче се казва моника
но тя не дойде
не можеше да излезе тази вечер
филмът не беше кой знае какво
те се влюбват
те плават с лодка
те крадат храна - свинско печено
тя забременява
лятото свършва
той започва работа
тя не се грижи за детето
той отива извън града по работа
тя си хваща мъж и го хвърля в леглото
той се връща ден по-рано и ги вижда
те се разделят

моята моника не е такава

кръстена е на моника вити
прекрасната италианка
баща й адски я харесвал
и лепна името на дъщеря си
баща й бил егоистичен лайнар
и бързо изхарчвал парите й за храна
докато била бебе
после родителите й се развели
минало доста време
и се запознала с мен

и така до този петък
когато аз бях на симфония на малер
тя беше на рождения ден на стар приятел -
почти двуметров гей
към два сутринта отишли в спартакус -
клуб в който аз не ще стъпя
вече била пияна
смъркала й енфие (което ме учуди)
и отишла в тоалетната
след като се наплискала
забелязала зад себе си един мъж
с който вече се запознала
и започнали да се целуват
яко да се натискат с две думи
тя му оставила и смучка за спомен
а аз по това време вече спях
и нищо - това е историята
все пак
моята моника не е такава

за още стефан иванов - оттук

Еко бизнесмен

Кога устойчивият бизнес модел става печеливш? Вече можеш да прочетеш на български невероятния разказ на основателя на "Патагония" Ивон Шуинар за историята на култовата компания за спортни дрехи.

Любомир Попйорданов е основател на спортно-туристическа агенция "Одисея-ин", магазини за специализирана планинарска екипировка "Стената" и е дистрибутор на "Патагония" в България.

Няма планинар, екстремист или любител фотограф, в чието съзнание да не стои запечатан митичният пейзаж на Патагония, тази брулена от ветровете земя. Определяна като крайно негостоприемна, тя отдавна се е превърнала в една от най-оспорваните териториии сред екстремномислещите, в символ на предизвикателството, терен, изискващ изключително и само нестандартни решения, в обект на естетическа наслада.

Най-новото заглавие от поредицата на Gorichka.bg и издателство "Сиела" "Пусни народа ми да кара сърф" разказва личната история на един катерач, сърфист, каякар и пътешественик, който става и успешен бизнесмен. Това е легендата Ивон Шуинар, който успява да превърне компанията си за високотехнологични и дизайнерски спортни дрехи "Патагония" в еталон за качество, иновации и опазване на околната среда. Ивон Шуинар определя "Патагония" като експеримент, който иска да докаже, че екологично отговорният бизнес може не само да работи безотказно, но и да е печеливш.

Подобна екополитика е със светлинни години пред тази на много други бизнеси, които едва сега започват да компенсират нанесените на природата вреди. Не е изненадващо, че за производството на дрехите "Патагония" се ползват биоматерии, избягват се токсични обработки, пестят се изчерпаеми ресурси, като фирмата рециклира старите си продукти.

Ивон Шуинар открива Патагония, тази приказна земя, през 1968 г. като млад, но вече проходил и в бизнеса катерач. Зад гърба си има суперпремиери в Йосемитите и Алпите, включително на катераческата мека "Ел Капитен". По това време прави и фирма за железни джаджи, които неговият екип от заклети пътешественици създава със силата на своята фантазия и с ръцете си много преди да станат първите матрици и машини за това. Може без преувеличение да се каже, че за неговата компания са в сила същите определения, които са валидни и за земята на Патагония.

"Пусни народа ми да кара сърф", първото заглавие, представящо Ивон Шуинар пред българска публика, е изпълнено с позитивна енергия, достойнство, пиетет към природата и хората на "Патагония", споделящи неговия страстен ангажимент към каузата на природата, към всички важни въпроси в дневния ред на човечеството.

Разказваща увлекателно за експеримента "Патагония", "Пусни народа ми да кара сърф" е още книга за качеството като верую и избор, за корпоративния облик на един от световните бизнес модели, базиран на ценности и философия, която може да се обобщи така: "Трябва да поемем отговорност за това, което произвеждаме от раждането до смъртта му и след това" и с която се обобщават отговорите на въпроси от областта на дизайна, през производството, дистрибуцията, РR, финансовото управление и човешките ресурси до... взаимодействието с околната среда.

"Пусни народа ми да кара сърф" е за всички, които страдат от дефицит на ентусиазъм, на смелост или на идеи, или - ако ги имат в излишък, искат да са наясно с пътя. Защото това е книга за една от онези компании, които искат да бъдат тук и през следващите сто години. Книга за Пътя!


ресурс -> Gorichka.bg
by Ins.

Книга за Коледа 2 : Екотематика

Горичка подкрепя инициативата на писателя Георги Господинов "Подари книга за Коледа" с класацията си на десет книги на екотематика.

Наскоро в колонката си в "Дневник" Георги Господинов изпревари началото на предпразничната шопинг треска със своята малка лична кампания "Подари книга за Коледа". Горичка реши да подкрепи инициативата с няколко идеи за книги на екотематика. Освен "Пусни народа ми да кара сърф" от Ивон Шуинар и "Gorichka.bg - Година първа", книгите, които Горичка издаде със "Сиела", се спираме на още десет заглавия. Защо?

"Господари на климата"
от Тим Фланъри, издателство "Книжен тигър"

Защото авторът обяснява това, което се случва с климата на достъпен език. Защото книгата разказва историята на климата в последните милиони години, за да ни покаже с колко лека ръка днес го рушим. Защото разбираме как глобалното затопляне ще се отрази на живота ни. Защото успява да ни убеди, че сме господари на климата и климатът на бъдещето зависи от нас. Защото ни показва колко много можем да направим за решаване на проблемите и колко малко всъщност трябва да направим.

"План Б 2.0"
от Лестър Браун, издателство "Книжен тигър"

Защото план А определено не действа. Или по-скоро действа по прекалено деструктивен начин: глобалната икономика надхвърля възможностите на планетата, нефтът си отива, водата и горите намаляват, а за капак на всичко изпускаме парникови газове в атмосферата по-бързо, отколкото природата може да ги поеме. Добре, че има план Б - възможност за създаването на нисковъглеродна икономика, която разчита на чисти и възобновяеми източници на енергия и незамърсяващи технологии, които отдавна имаме способността да изградим.

"Водородната икономика"
от Джереми Рифкин, издателство "Захарий Стоянов"

Защото никой не може да отрече приноса на петрола за разрастването на доста световни конфликти, както и наближаващия му край. Защото Рифкин прогнозира настъпването на нова световна икономика, основаваща се на водорода. Защото водородът не образува вредни емисии и широката му употреба не би водила до геополитически кризи, свързани с енергията. Защото идеята наистина си струва.

"Състоянието на планетата: Нашето бъдеще в градовете"
от Институт Worldwatch, издателство "Книжен тигър"

Защото ние живеем в градовете и тъкмо тяхната територия е бойното поле, в което провеждаме нашата малка битка със самите себе си. Защото в книгата е обяснено как градовете могат да бъдат променени в съответствие с тази наша битка. Защото авторите са засегнали въпроси като местното производство на енергия, зелените транспортни връзки, градското земеделие.

"Екогорива и хибридни автомобили"
от Мария Тончева, издателство "Ековат технологии"

Защото наистина нямаме време. Защото екогоривата и хибридите са едно временно решение на проблема и тяхното време е сега. Защото би било добре да знаем малко повече по въпроса.

"Вятърни турбини"
от Георги Тончев, издателство "Ековат технологии"

Защото вятърът е cool. Защото вятърната енергия е един широко достъпен възобновяем енергиен източник, който може да бъде използван от всички. Защото вятърните турбини са един от символите на нашето бъдеще.

"Изолация на дома"
от Бернд Серексе, издателство "СофтПрес"

Защото трябва да пестим енергия, а изолацията на дома е едно наистина добро решение. Защото при ефективна изолация нежеланото изтичане на топлинна енергия спада с 40-60%. Защото всички сме въздишали пред дребни предмети от бита на предшествениците си, а истината е, че те често са си ги правели сами. Защото, ако имаш време и желание, можеш да се опиташ да направиш изолацията си сам.

"Наръчник по екологично градинарство"
от Георг Меркенс и Крафт фон Хайниц, издателство "Емас"

Защото някои домашни растения имат способността да улавят различни химикали и отрови, а в дома такива има много. Защото, ако искаме растенията да ни предпазват от химии, трябва и ние да им отвърнем със същото.

"Екология: Искам всичко да знам"
издателство "Прес"

Защото децата са много важни. Защото трябва да научават за екологията от ранна възраст, тъй като ще наследят нашите проблеми. Защото те са бъдещето и бъдещето е тяхно.

"Малкият принц"
от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Защото на повечето от нас са ни чели приказки като малки и е добре да продължим традицията. Защото нашата планета също като планетата на Малкия принц става все по-малка за човечеството. Защото вероятно скоро и ние ще трябва да покрием растителния свят със стъклени похлупаци, за да го предпазим от самите нас. Защото всички ние сме малки принцове на нашата планета и бъдещето й зависи от нас.



ресурс -> Gorichka.bg
by Ins.

четене

Днес във факултета се състоя литературното четене с герои Мартин Карбовски, Калин Терзийски, Стефан Иванов и Тома Марков.

Клипчето дава ясна представа как протече мероприятието. :-)

Чете ли се?

Веселин Димитров за Капитал Light

Осем минути могат да са две цигари време, разстоянието между първото и второто иззвъняване на будилника или един разговор по телефона с родителите. Същите незначителни осем минути са и средното време, което всеки един българин прекарва дневно с книга в ръка. Няма да оценяваме дали това е много или малко най вече защото някои хора четат много повече. А други въобще не четат. Въпрос на личен избор, да. От друга страна, "четенето е въпрос на държавна сигурност", както ни казва Игор Чипев, директор на дирекция "Книга и библиотечно дело" към Министерството на културата. Тази година министерството за пръв път отдели 2 милиона лева, за които библиотеките в страната могат да кандидатстват с проекти. Така се дава възможност по прашасалите библиотечни рафтове да се появят нови издания. Това може да е първа стъпка към раздвижване, най-вече в малките градове, където нови книги в момента просто няма. Това е странно, защото, отново според Чипев, в България има свръхиздаване - средно тук се издават по 20 книги на ден.

В същото време 42 процента от българите въобще не четат (което е нормална стойност за ЕС), а 53 процента не си купуват книги (всички данни дотук са от изследването на "Алфа рисърч" "Четяща България" от миналата есен). Връзката между огромното издаване и ниския интерес има нужда от едно икономическо обяснение - голяма част от книгите тук се публикуват в тираж 500 бройки и затова рискът за издателите е нисък (също като печалбите им). Тиражът от своя страна не е голям просто защото книгите не получават достатъчна реклама. Истинската литературна критика също почти липсва, което пречи на читателите да се ориентират в морето от издания. Помощ в ориентацията може да даде Панаирът на книгата (5-9 декември в НДК в София), който е и поводът Light да посвети следващите си страници на книгите и четенето. Докато подготвяхме темата, помолихме писателя от български произход Илия Троянов да сравни нашия и немския книжен пазар. Неговата "Събирачът на светове" беше пусната в България преди три месеца в тираж от хиляда бройки. "В немскоезичния свят книгата е продадена в 330-хиляден тираж. Хиляда бройки в момента се продават за седмица, защото книгата е малко поотшумяла", ни написа той, а за точно осем минути нас ни хвана срам.

58% от българите четат книги.
11% всеки ден.

За сравнение - делът на четящите е по-висок в
72% - Швеция,
66% - Финландия,
63% - Великобритания,

по-нисък е в
33% - Португалия,
45% - Гърция,
48% - Испания.

Най-известният чуждестранен автор тук е Дан Браун.
4.5% от българите са чували за него.

22% от българите посещават библиотеки.
35% биха дали до 5 лв. за книга.
50% от домакинствата в България имат под 50 книги.

Данните са от изследване на "Алфа рисърч", проведено през есента на 2006 г.

приятна изненада

Преди няколко дни - в рамките на медийния панаир - във факултета имаше представяне на списание ЕГО. Главната редакторка Мила Лазарова разказа подробно за авторите, читателите и текстовете, които публикуват. Особено горда беше от това, че са успяли да организирали изложбата на Лорънс Шилър Мерилин Монро и Америка през 60-те години.

Вчера отидох и останах много приятно изненадана, когато видях, че долу има щанд с материали, свързани с изложбата - пет-шест различни плаката и няколко книги. Впечатли ме българското издание, което освен всички снимки, включва и текстовете към тях. Цената беше съвсем прилична, затова извадих пари и си купих книжката.
Крайно време е в България да започнат да се грижат за тези неща.

Качвам няколко снимки в по-голям размер, за да се чете текстът.
Иначе изложбата е чудесна и ще бъде в галерията за чуждестранно изкуство до 15 януари 2008.