Дневникът на един френски граф в България

Корица: Колибри
„Български дневници” е неизвестно досега документално свидетелство за един близо четирийсетгодишен период от българската история – от 1887 до 1928 г. Авторът, френският граф Робер дьо Бурбулон, назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар, пристига в България заедно с новоизбрания български монарх. В подробни писма до майка си и по-късно до съпругата си графът увлекателно описва като очевидец и пряк участник драматичните събития от българската история, бита и нравите на българина, видени през любопитния поглед на чужденеца, интригите и стила на управление в двора, неповторимите характери на българските политици и военни и най-вече, разбира се, на българския владетел и неговото обкръжение.Свидетелствата на този френски благородник, свързал живота си с България, са новооткрито богатство не само за българската историческа наука, но и за всички, които се интересуват от българската история. Те са били съхранявани в личния архив на внука му, граф Ги дьо Бурбулон, неизвестни дори на библиотеки и специалисти, и сега за първи път виждат бял свят в превод на български. В този смисъл „Български дневници” е уникално произведение и като историческо четиво, и като литературно - издателски факт.

Издава: Колибри

Литературно кафе "Хеликон"

Литературно кафене Хеликон Ви кани на
Деветата си панаирна сесия ДК, Мраморно фоайе, 1 етаж*

5 декември, сряда

5 часа: Езиковите политики на Балканите – представяне на "Социолингвистика" (Сема – РШ) на доц. Петър Воденичаров от Югозападния университет

6 часа: Представяне на "Царицата" на Светлозар Панов – скандален политически трилър за работата на българските дипломати

7 часа: Представяне на "Texts and Arts" (БИС) – албум на сливенския художник концептуалист Недко Буцев – с участието на проф. Свилен Стефанов

8 часа: Разговор за мемоарната литература и представяне на мемоарите на Маргьорит Юрсенар "Благочестиви спомени" и "Архиви от Нор" (Стигмати) – с участието на преводача Юлиан Жилиев и на проф. Светлозар Игов

6 декември, четвъртък

5 часа: Разговор за разликата между криминалната и "сериозната" литература с Николай Аретов, автор на "Убийство по български: Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления" (Кралица Маб)

6 часа: Среща с един автор, стоял досега в сянка - Георги Стоев, чиито книги "BG кръстника 1" и "BG кръстника 2" (Ню медиа груп) са сред бестселърите на годината

7 часа: Премиера на сборника с разкази на Палми Ранчев "Малко късмет за по-късно" (Фама), книга, вече номинирана за тазгодишната награда "Хеликон"

7 декември, петък

5 часа: Премиера на обзорната книга за съвременната европейска и българска театрална ситуация "Театърът на границата на XX и XXI век" (Фигура) на доц. Камелия Николова

6 часа: Представяне на "8 години заложница на Кадафи" (Милениум) на Кристияна Вълчева и Миролюба Бенатова – с участието на авторките

8 часа: Представяне на поетичния роман на пловдивския писател Александър Секулов "Колекционер на любовни изречения" (Сиела)

9 часа: Четене на откъси от романа на Богдан Русев "Ела при мен" (Обсидиан). Четат: Борислава Костадинова, актриса; Надя Войнова, ТВ водеща; Калина Станева, радиоводеща; Тодор Пеев, журналист; Явор Захариев, музикант; Богдан Русев, автор.

8 декември, събота

2 часа: "15 книги, без които не мога" – дискусия на критици за това какво чете българинът според анкетата на "Хеликон", с участието на Михаил Неделчев, Николай Аретов, Александър Панов, Митко Новков и Владимир Трендафилов

3 часа: Представяне на сборника "Горичка" и на "Пусни народа ми да кара сърф" на Ивон Шуинар (Сиела) – с участието на Магдалена Малеева

5 часа: Представяне на цензурираната в Русия книга на Гари Каспаров "Животът като партия шах" (Милениум)

6 часа: Георги Ангелов представя "Алегро нон тропо: Принципи на човешката глупост" (Колибри) на Карло Чипола

7 часа: Представяне на антиутопията "Покривът" (Сиела), неиздаван роман на Георги Марков – с участието на Цвета Трифонова

8 часа: Представяне на антологията "Успоредни поклоннически пътеписи из Света гора (1844-2007)" с участието на Мария Огойска, Емилия Дворянова и Михаил Неделчев

9 декември, неделя

1 часа: Детско утро с Джани Родари: четене от книгата на Родари "Животни без зоопарк" (Агата - А), илюстрирана от страхотната Ана Лаура Кантоне

* С изключение на четенето на романа на Богдан Русев, което ще е в книжарница "Хеликон-Витоша" в петък, 7 декември, от 19 часа.

Коледен ПАНАИР НА КНИГАТА

Панаирът на книгата започва на 5 декември

Оля Стоянова
Дневник

Ако се обобщи информацията за предстоящия ХХVІ международен панаир на книгата, данните са такива - ще се включат над 140 издателства, ще има около трийсет премиери на книги, близо петдесет български автори ще раздават автографи и се чакат поне десетина чуждестранни гости. По традиция Коледният панаир на книгата е по-силен от този през пролетта, издателите пазят най-силните си заглавия за края на годината. Затова сега програмата е богата и разнообразна, а онези, които се интересуват от литература, ще трябва да излизат от една премиера, за да отидат на друга. Панаирът на книгата ще се открие на 5 декември и ще продължи до 9 декември в НДК, в пространството от първия до третия етаж. Програмата в тези пет дни на панаира е запълнена максимално - премиери и срещи с автори, дискусии и разговори.

Вече се знае, че официален гост на панаира ще бъде председателят на Федерацията на европейските книгоиздатели Йонас Модиг. Федерацията има вече петдесетгодишна история и подпомага асоциациите на книгоиздателите в ЕС по правни въпроси и по отношение на авторските права. Асоциация "Българска книга" стана член на федерацията тази година. Сред гостите са мексиканският писател Хорхе Волпи, за когото Маркес казва, че е единственият, по-добър от него. Тези дни издателството "Колибри" пусна на пазара книгата му "В търсене на Клингсор". Мексиканецът ще има среща с българската публика на 8 декември от 18.00 часа, но освен това той ще се включи в срещата, която на 5 декември институт "Сервантес" организира - "Наука и литература - два начина да опознаеш света". По покана на издателството "Унискорп" ще пристигне и писателят Марк Леви, който е един от най-четените френски автори, а книгите му са продадени в над 8.5 милиона екземпляра, преведени на 35 езика, включително и на български.Всеки ден на щанда на "Сиела" български автори ще дават автографи. На 5 декември от 17.30 ч. е срещата с Горица Белогушева и Жюстин Томс, авторките на книгите "Интернет рекламата", "Онлайн маркетинг - мисия още по-възможна" и проф. Христо Кафтанджиев, автор на специализирани книги за реклама. На следващия ден от 18.00 ч. Весела Люцканова ще представи новата си книга "Време за негодници, време за светци", а от 16.00 до 17.00 часа читателите могат да се срещнат с Теодора Димова. На другия ден е предвидена среща с Емил Андреев и Александър Секулов. На 8 и 9 декември всеки може да получи автографи от Леа Коен, Ваня Щерева, Александър Томов и Владо Даверов. Всеки ден "Жанет-45" ще представя нови книги на български автори - сред тях са Любов Кронева, Йордан Костурков, Цвета Софрониева, Едвин Сугарев, Рада Панчовска, Иванка Могилска. А на 8 декември от 14.00 до 16.00 ч. носителката на наградата на публиката за роман на годината "Вик" Мария Станкова ще дава автографи.Както е практиката досега, докато трае панаирът, паралелна програма ще има и в литературно кафене "Хеликон". Критикът Йордан Ефтимов ще представи новата книга на Николай Аретов "Убийство по български: Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления" и ще говори за новия сборник с разкази на Палми Ранчев. Ще има дискусия на критици за това какво чете българинът.

Етикети: НДК, издател, книга, панаир

Важно!

Колеги,

оказа се, че все пак сме имали два пъти упражнения по Теория на масовата комуникация...Последният път, т.е. на 16.11., асистентката е решила да ни даде задача (за "наказание"), т.като не сме били ходили!..Колко вярно е това е отделен въпрос!..

В срок до 30.11. трябва да предадем резюме на една от 5-те книги, които ще посоча по-долу, с обем не по-малко от 30 печатни страници.
В противен случай, оценката ни ще бъде намалена с една единица...

Ще го оставя без коментар!


Книги:

1.Кунчик, Ципфел - "Въведение в науката за публицистика и комуникация" ;

2.Dennis McQuail – “Mass Communcation Theory” ;

3.Dominick, Wimmer – “The Dynamics Of Mass Communication” ;

4.Marshall McLuhan – “Understanding Media.The Extensions Of Man” ;

5.Katz, Lazarfeld – “Personal Influence : The Part Played By People In The Flow Of Mass Communication”.

by Инчето.

сценични четения на нови европейски пиеси в несценични пространства I

ПроТекст е дебютният проект на организацията, фокусиран върху съвременното европейско драматургично писане.

В рамките на първото издание ще бъдат представени 4 пиеси от най-новата немска драматургия в специфичния театрален формат на сценичното четене извън институционализираното пространство на театъра.

Текстовете за първи път се превеждат на български език специално за целите на проекта. Избраните пиеси са „69" на Игор Бауерзима, „Грозният" на Мариус фон Майенбург, „Синята брада – надежда на жените" от Деа Лоер и „Преди/След" на Роланд Шимелпфених, като всяка ще бъде поставена в различно пространство, същностно свързано със спецификите на текста.

Идеята на пърформанс-четенията е да изгради хомогенна арт среда, в която архитектурното пространство, текстът, актьорското присъствие, живото музикално изпълнение и мултимедията представляват единен организъм на естествена обвързаност между отделните елементи.

Партньори на ПроТекст са Гьоте Институт - България, Чешки културен център, Галерия „Васка Емануилова", Национална художествена академия, Продуцентска къще "Две и половина" и S.A.M.P.L.E . Records - NBU.



„69" от Игор Бауерзима

20 ноември (вт.), 19:00 ч.
21 ноември (ср.), 19:00 ч.
Гьоте-институт България
ул. Будапеща 1
София

Цялата програма вижте в блога на 36 майнуни.

15-те вечни книги според съвременните български читатели

Кампанията “15 книги, без които не мога”, с която книжарници “Хеликон” ознаменуваха своята 15-годишнина, завърши с тържество в книжарница “Витоша

На 15 ноември в книжарница “Хеликон – Витоша” в София бяха обявени резултатите от голямата кампания за популяризиране на книгата, проведена за четирите месеца от юни до септември т. г. За това време близо 28 хиляди души са гласували с талони или в сайта на “Хеликон” за своите любими заглавия. Списъкът от любими книги надхвърли 400.

На тържеството 15 от гласувалите получиха пълни комплекти от 15-те книги, събрали най-много гласове. В присъствието на много издатели, преводачи и журналисти наградите им бяха връчени от водещи български писатели, носители на наградата за съвременна българска художествена проза «Хеликон» или номинирани за нея в тазгодишната надпревара. Сред тях бяха Алек Попов, Бойка Асиова, Стефан Кисьов, Палми Ранчев, Ваня Щерева и Анна Топалджикова.

От името на собствениците на «Хеликон» говори г-жа Гинка Панайотова, която потвърди желанието книжарниците да бъдат културни средища и благодари за отзивчивостта на всички, участвали в анкетата. Тя подчерта, че един от гласувалите, чието име бе изтеглено пред нотариус, се е оказал студент в САЩ, друг – на конгрес на своята професионална общност, а трети – в командировка в Германия. Сред наградените бе и второкласничка от Благоевград. Нейните три книги бяха “Приказки” на Каралийчев, “Пипи Дългото чорапче” и “Карлсон, който живее на покрива” на Астрид Линдгрен.

Един от наградените – Снежана Костадинова – спечели и преносим компютър, а името й бе изтеглено от миналогодишния носител на наградата “Хеликон” Елена Алексиева.

15-те книги, без които не мога

1. Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин
2. Алхимикът на Паулу Коелю
3. Хари Потър и философският камък на Джоан Роулинг
4. На изток от рая на Джон Стайнбек
5. Малкият принц на Антоан дьо Сент Екзюпери
6. Шифърът на Леонардо на Дан Браун
7. Тютюн на Димитър Димов
8. Железният светилник на Димитър Талев
9. Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков
10. Параграф 22 на Джоузеф Хелър
11. Под игото на Иван Вазов
12. Мечо Пух на Александър Милн
13. Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин
14. Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс
15. Пипи Дългото чорапче на Астрид Линдгрен

Отвъд останаха:

1. Време разделно на Антон Дончев
2. Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд
3. Граф дьо Монте Кристо на Александър Дюма
4. Български хроники на Стефан Цанев
5. Птиците умират сами на Колийн Маккълоу
6. Диви разкази на Николай Хайтов
7. Спасителят в ръжта на Джеръм Селинджър
8. Отнесени от вихъра на Маргарет Мичъл
9. Тримата мускетари на Александър Дюма
10. Името на розата на Умберто Еко
11. Кръстникът на Марио Пузо
12. Шогун на Джеймс Клавел
13. Мемоарите на една гейша на Артър Голдън
14. Ерагон на Кристофър Поалини
15. 1984 на Джордж Оруел

Къде са българските книги?

7. Тютюн на Димитър Димов
8. Железният светилник на Димитър Талев
11. Под игото на Иван Вазов
16. Време разделно на Антон Дончев
19. Български хроники на Стефан Цанев
21. Диви разкази на Николай Хайтов

А сред посочените с повече гласове, но останали извън 30-тицата са още: “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев, “Хайка за вълци” на Ивайло Петров, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, “Естествен роман” на Георги Господинов, “Мравки и богове” на Стефан Цанев...

материалът е от helikon.bg

социална реклама

Празник на анимационното кино

от 28 до 31 октомври
Биляна Балева

Кога и къде:

28 октомври (неделя) в кино Одеон от 14, 16 и 20.30 часа

30 октомври (вторник) в НАТФИЗ от 9 часа

31 октомври(сряда) във Френския институт от 19 часа

От 28 до 30 окотмври ще се проведе Шестият международен празник на анимационното кино в кино Одеон, НАТФИЗ и Френския културен институт. На 28 октомври (неделя) в кино Одеон можеш да гледаш филма "Пророчеството на жабите" на Жак-Реми Жирер от 14 ч. След него програмата ще продължи с анимационно кино от Полша (от 16 до 20.30 часа) и Япония (от 20.30 часа). На 30 октомври от 9 часа в НАТФИЗ можеш да гледаш анимационно кино от южна Корея, а на 31-ви (сряда) във Френския институт от 19 часа ще се прожектират филми, създадени във френските училища по анимационно кино.Входът за всички прожекции е свободен, а субтитрите са на английски език.

Дорис Лесинг е новият нобелист за литература

Дорис Лесинг, родена под името Дорис Мей Тайлър в Персия (днешен Иран) на 22 октомври 1919г., е носител на тазгодишната награда за литература на името на Алфред Нобел, присъждана от шведската Академия на науките.

В мотивите за решението се посочва ,че 87-годишната британска писателка е "епичен изразител на женския опит, който със скептицизъм, жар и визионерска сила подлага на анализ една разделена цивилизация".

Лесинг е 34-та жена нобелист и 11-та, отличена за литература в историята на приза, основан през 1901г.

"Абсолютно сме щастливи и смятаме, че това е напълно заслужено", коментира дългогодишният й агент Джонатан Клаус пред Ройтерс.

Първото произведение на Лесинг е "Тревата пее" (1950г) за отношенията между бяла жена на фермер и чернокож слуга. За големият й пробив се смята романът "Златната тетрадка" (1962).

Бащата на Дорис - британец, ранен сериозно в Първата световна война, е бил счетоводител в Имперската банка на Персия, а майка й е била медицинска сестра. Подмамено от рекламите за бързо забогатяване от отглеждане на царевица, семейството се мести през 1925г. в африканската колония Родезия (днешно Зимбабве). Майката се приспособява към суровите условия и опитва да поддържа строг стил на живот в духа на времената на крал Едуард, но бащата не успява и фермата запустява.

Лесинг описва детството си като сложна смес от дребни радости и много болка. Природата, която тя разучава с брат си Хари, е едно от местата, където момичето намира укритие от суровите правила, налагани от майка й. У дома се поддържа съвършена хигиена, а Дорис е пратена в религиозно училище, където монахини ужасяват малките ученици с истории за ада и проклятията. След това Дорис е пратена в общинско училище в столицата Солзбъри, но изкарва там едва до 13-та си годишнина и напуска. Това е краят на нейното образование.

Но подобно на известни писателки от Южна Африка (като Надин Гордимър, например), които не са завършили гимназия, Лесинг се превръща в самоук интелектуалец. Неотдавна тя сподели, че изглежда трудното детство ражда добри писатели. Дълбоко в Африка тя отрано изчита поръчаните от Великобритания произведения на Дикенс, Скот, Стивънсън, Киплинг, а после бързо открива Стендал, Толстой и Достоевски.

Семейната среда също оформя таланта й - майка й разказва истории за заспиване, а баща й - спомени за войната. "Всички ние сме оформени от войната, изкривени и обкръжени от нея, но изглежда забравяме това", пише по-късно тя.

ОЩЕ ФАКТИ:

- На 30 години отива във Великобритания с ръкописа на първия си роман "Тревата пее", който се превръща в бестселър на Острова, в Европа и Америка

- Сюжетите на разказите и романите й се разиграват в Африка и публикуването им през 50-те и 60-те години разтърса традиционно високомерната колониална представа и разголва стерилната бяла култура в Южна Африка

- През 1956г. в отговор на откровената й критика, тя е обявена за персона нон грата в Родезия и ЮАР.

- Днес Лесинг е смятана за един от най-влиятелните писатели в следвоенната англоезична литература и прочут феминист

От Дневник.bg

Франкфурт на книгите

Reuters

Франкфуртският панаир на книгата - най-голямото събитие за европейските книгоиздатели и най-големият пазар за авторски права в света - започна като че ли поуморен от страстите, които се разгоряха около избора на гостуваща страна - Каталуня. По традиция всяка година във фокуса е една страна - специален гост на събитието, което е безценна възможност тя да представи на света не само съвременната си култура. Изборът на Каталуня събуди в Испания разгорещени дебати, които се оказаха неочаквани за самите организатори на панаира. В началото решението на Барселона беше да участват само автори, пишещи на каталунски, но през юни това се промени и се реши да участват и автори, родени в района. Въпреки бойкота на известните Карлос Руис Сафон и Едуардо Мендоса (от Каталуня, но пишещи на испански), около 130 автори присъстват на панаира.

Каталунският е език, който се говори от близо 13 милиона души. Забранен е по времето на диктатурата на Франко. Освен в Каталуня се говори и в Андора, на Балеарските острови и в някои части от Южна Франция.

Томас Минкус, говорител на панаира, призна, че не е очаквал подобна разгорещена реакция в такъв мащаб.

През тази година цифрите се очаква да бъдат следните: 7300 щанда от 110 държави (само Китай се представя със 160 издателства), 300 000 гости и милиони евро в издателски сделки. Авторски права ще се търгуват за всичко печатно - от ученически учебници през календари до поетични антологии. Друго очаквано събитие, особено за страната домакин - Германия, е връчването на най-голямата литературна награда за немскоезичен автор. Тази година наградата, чиято стойност е 25 000 евро, получи родената в Източна Германия Юлия Франк за романа й, чието действие се развива между двете световни войни. Панаирът е основан през 1949 г., простира се в 6 огромни хангара, на площ от 170 000 кв.м, като всяка година площта се увеличава. Панаирът се менажира от Асоциацията на немските издателства и книгоразпространители. Според договора той ще се провежда във Франкфурт до 2010 г., но вече се водят преговори за удължаването му - от панаира градът извлича гигантски икономически ползи.През четирите дни във Франкфурт се провеждат десетки съпътстващи програми като изложби, филми, пиеси, концерти, премиери, една от най-очакваните от които е на последната книга на Умберто Еко "За грозотата". Турция вече репетира за следващия, 59-и поред панаир през следващата година, когато ще е гостуваща страна. Със сигурност вече същото прави и Китай, който ще е страната на фокус през 2009 г.

статията е от Дневник