ъпдейти

Този уикенд неочаквано се озовах в Ниш и както се разхождах край река Нишава, попаднах на билборд на Белградския панаир на книгата, който се провежда тази седмица (26.10-01.11). "Аа, ама аз ще ходя там," зарадвах се и го снимах, "за да се гмурна в морето от книги!"

Всъщност не сме споменавали за това, но с няколко колеги и двама доценти спечелихме един проект и преди няколко месеца посетихме Солунския панаир. Каква е целта на тези пътувания (освен да си купувам хубави книжки) - ще ви разкажем малко по-натам.

Сега работим усилено по един друг проект, първи по рода си в България, за който се надяваме да стане готин. Скоро ще пишем повече. Сега сме твърде заети да действаме и да се радваме, че случваме смислени неща!

лесен шрифт

Да създадеш нов собствен шрифт всъщност не било чак толкова трудно. Дори без графични програми - само е нужно желание и някое друго пакетче чай, например:)

Хърватският художник и дизайнер Владимир Концар има доста идейки, които да ни вдъхновят:)

BeerCaps Type

Green Leaves Type

Soil Type

via beatiful life

момичето, книжката и късното лято

Зачетох тази книжка в един от студените дни на късното лято. Излизахме си само двете да се печем на някоя слънчева пейка и да храним врабчетата с трохички.

Тя е малко джобно издание от 1987 - годината, в която съм се родила и аз. С пожълтели от времето страници. Пожълтели като първите листа, мислех си тогава. И малки картинки в началото на всяка глава.


Намерихме се в една сладуранска секъндхенд книжарничка във Флорида, собственост на две много мили дами на средна възраст. Изглежда продаваха книгите, които самите те харесват. Черпеха клиентите със сладки и си умираха да обсъждат с тях това-онова и да им препоръчват по нещо.
На следващата страница се намира едно от най-милите посвещения на света. Прииска ми се да бях Луси.

книгите от библиотеката на британския съвет си имат нов дом

Не знам как служителите на библиотеката на Британския съвет в София успяха да останат толкова мили през последните месеци! Откакто през юни директорът Тони Бъкби обяви, че библиотеката прекратява дейността си и скоро ще дари материалите си на друга библиотека, всички ги питаха: къде, кога, как, защо?

И ако досега въпросните служители вдигаха рамене, тъй като нещата бяха в процес на преговори, сега вече могат да обясняват спокойно - почти всички материали ще бъдат дарени на библиотеката по англицистика и американистика на СУ "Св. Климент Охридски". Тя пък - от своя страна - за първи път отваря врати и за външни читатели.

Подробна информация за прехвърлянето на членството, възстановяване на сумата при отказ на такова прехвърляне, срок за връщане на вече взети материали, както и - разбира се - най-логичния въпрос: защо библиотеката затваря, може да намерите на посочените линкове. Аз се радвам, че книгите си намериха подходящ дом и смятам да ги посещавам и там!

booker 2.0

Добре, добре, разбрахме, че Хилъри Мантел е тазгодишният лауреат на наградата Ман Букър! Няма и какво толкова да се вълнуваме, тъй като засега нито един от попадналите във финалната шестица романи не е издаден у нас и не са много българите, които знаят какво точно коментират всички онези статии, дискусии и ревюта.

Тази година обаче беше по-различно! - за първи път паралелно с "надпреварата" Ман Букър, течеше и нейната алтернатива - Not the Booker Prize, организирана от британския вестник Гардиън. Почти същото, само дето истинският Букър дава на лауреата си 50 хиляди паунда, а НеБукърът - порцеланова чаша за чай с логото на вестника, която символично да го стопли, хаха.

Въпреки че Букър е една от най-престижните награди в литературата, тя търпи много критики, сумирани в пост за блога на Гардиън от писателя Сам Джордисън:
1. любимата ми книга не печели; дори по-лошо - журито избира най-тъпата от всички!
2. (тъй като за Букър се състезават романи от Великобритания и нейните бивши колонии) книгите ги избират по количеството пост-колониална вина, ирландска нищета или празни животи на обикновените англичани; о, защо никога няма интересни книги?!
3. защо пък някакво си произволно жури да определя най-добрата книга, все едно аз не мога сам?!

Ето това е въпросът и Сам Джордисън го задава на глас: можем ли ние, блог-тълпата, да се справим по-добре от официалното жури?

Правилата са маалко по-различни от тези на истинския Букър и накратко разрешават номинирането на коя да е книга от Общността на нациите, Ирландия или Зимбабве, стига да не е самопубликувана и да е издадена в периода 1 октомври 2008 - 30 септември 2009.

По-важно е, че на хората идеята им допада и в следващите седмици оставят коментар под поста и така номинират книгите за дългия списък (46 заглавия в крайна сметка). В следващия етап потребителите гласуват и възоснова на вота се формира финалният списък от 6 заглавия. (В него впрочем не присъства истинската победителка от снощи Хилъри Мантел.) Водещият на НеБукър-състезанието, Сам Джордисън, прочита и шестте книги и в шест поредни поста публикува техни ревюта. Тогава идва ред за финалното гласуване...

Кашлюк, тазгодишният - първи - лауреат на наградата на вестник Гардиън Not the Booker Prize е младият британски автор от индийски произход Рана Дасгупта с романа си Solo, който за наша изненада, радост или може би за наше съжаление разказва за България!

Яко, нали, значи ще го издадат скоро и тук! А засега може да прочетете повече за него в материала на Капка Касабова за Гардиън (преведен на български от e-vestnik - тук).

Това, което мен наистина ме развълнува в цялата работа, е колко все по-голяма става силата на масите. Web 2.0 навлиза и в този аспект на живота.

paper-less

Тези дни от lyd разбрах за един наистина чудесен сайт с "truly free ebooks" на английски. Собственикът му - The Burgomeister- сканира и качва там личната си библиотека, като я предлага "назаем" на другите.

Политиката на сайта със сигурност е най-смислената, на която съм попадала, защото съдържа няколко важни уточнения и правила. Първо - книгите са вече купени лично от този, който ги предоставя, тоест авторите и издателите са си получили своето; второ - както казах, заглавията се дават назаем и читателите са длъжни да ги изтрият след прочитане (все едно ги връщат), тоест заобикаля се частта със забраненото разпространение, копиране и т.н.; трето - лимитът за изтеглени книги е 5 на всеки две седмици, почти като в истинска библиотека.

Вдъхновението за сайта идва от проекта Гутенберг, където за истински свободно ползване са качени голяма част от книгите, издадени до 1929 (което е свързано с изтичането на авторските им права). The Burgomeister прави достъпни заглавия, появили се след това.

Към момента сайтът разполага с 419 художествени и 376 нехудожествени заглавия и - може сами да се убедите - селекцията е страхотна!

Всичко това много ме ентусиазира и отново се замислих за четец Сони. И точно както си разглеждах Ибей за разни оферти, попаднах на един интересен материал на Хюнг Лий в Daily Princetonian, вестника на един от най-престижните университети в света - Принстънския.

Статията разказва за резултатите от пилотната програма Toward Print-Less and Paper-Less Courses: Pilot Amazon Kindle Program, стартирала през май, за целта на която 50 студенти от три различни курса са получили по един Kindle DX, за да изпробват дали новата технология, за която целия свят говори, върши работа с академична насоченост (което е малко по-различно от четенето на романи за удоволствие).

След две седмици употреба, изненадващо, почти всички участници в програмата твърдят, че новото устройство не удовлетворява нуждите им, защото са свикнали да получават знания от текстовете чрез физическо взаимодействие със самите книжни тела - да подчертават важни абзаци, да си водят бележки в полето, да ограждат ключови думи, да лепят жълти листчета и т.н. Освен това - понеже Kindle-текстовете идват преформатирани - номерата на страниците не се показват (вместо page numbers, има location numbers), а това затруднява работата при цитирането на източници при академични трудове (защото накрая пак се налага да се обърнеш към печатната книга).

Статията завършва с цитат от Рейчъл Джордж, участник в програмата, в който тя прочувствено заявява, че "за някой хора електронното четене никога няма да замени както функционалността, така и усещането да четеш на хартия". Хаха, останалите "някои хора" сигурно мислят като Антония!