не мърдай!

Чуй ме, Маргарет Мацантини, Колибри, 2006

Още на пръв поглед става ясно, че българското издание има два проблема - погрешна корица (защото романът не е чик-лит) и погрешен превод (оригиналното италианско заглавие е Не мърдай). Но не оставяйте това да ви заблуди! Книгата си струва, отсега казвам.

Ако Колибри бяха запазили заглавието, със сигурност щях да направя връзката с филма Не мърдай с Пенелопе Крус, който гледах преди години и който, спомням си, доста харесах. Любопитен факт е, че книгата си Маргарет Мацантини посвещава именно на съпруга си Серджо Кастелито, който режисира филма и играе главната роля в него.

Но да се върнем на романа. Купих го спонтанно от един панаир на книгата преди 2-3 години, но така и не го бях прочела. Снощи го започнах и след няколко часа... го завърших.

Фразата Не мърдай прозвучава на десетина ключови за текста места.

Не мръднах и аз.

Историята е обсебваща и ми достави невероятно удоволствие. Накратко представлява нещо такова: 15-годишната дъщеря на известен италиански хирург на средна възраст катастрофира с мотор и е закарана в болницата, където той работи. Съпругата му в момента лети към Англия по работа. Във времето, докато дъщерята е в операционната и почти със сигурност ще умре, а майката вече пътува обратно, бащата започва наум "да говори" на детето си. Книгата представлява един дълъг, дълъг монолог, в който страшните тайни на миналото излизат от дупките си и нищо от истината не е спестено.

Докато мъжът седи в тихата болница, мислено се връща 15-17 години назад, когато със сърцето си е обичал жена, която с ума си е ненавиждал; когато се е люшкал между страстта с любовницата и сигурния живот, която е имал със съпругата си.

Любовна е историята, да, но е всичко друго, но не и сладникава - тя е дълбока, грозна, нежна, страстна, животинска, абсурдна, смешна, жалка, кой както я прочете, но по-голяма от целия свят.

Действително е впечатляващо да влезеш в главата на човек, който хем донякъде осъждаш, хем перфектно разбираш. Себичен мъж, истински егоцентрик - нерешителен, безотговорен и страхлив; мъж, който се люшка между две жени, между двата живота, които иска да живее, между двете си същности, като така и не успява да се стегне и веднъж завинаги да направи големия избор.

Много, много интересна книга, прочитаема за една вечер, както вече стана дума. Написана е така, че да те провокира за малко да станеш друг. По някое време усещаш, че заприличваш на героя - не одобряваш начина, по който постъпва, ядосваш му се, че е толкова мекушав и точно тогава осъзнаваш, че той е мислел същото за себе си, но просто не е имал сили, бедният.