13 April 2009

блогът на дребните неща


Набелязах си я отдавна, още когато за първи път видях корицата. Освен красиво чисто визуално, изданието на Жанет 45 е наистина приятно за общуване със. Поздрав за Ростислав Димитров за оформлението и типографията и още по-голям поздрав за Леда Милева за прекрасния превод.


Въпреки че още в първите няколко страници се казва какво ще стане накрая, романът с Букър за 1997 е интересен, защото бавно и на пръсти се връща в едно индийско детство. Имаме резултата, но нямаме пътя и текстът не ни оставя да си легнем да спим дори в 4 през нощта.

Сюжетът ми напомни на Петте четвъртини на портокала - най-доброто от Джоан Харис. Бавно проследява броденето на възрастен из ранните му спомени - по пътя изскачат разните детски влюбвания, ревности, измами, жестокости, хитрости, прозрения и бели. Бели, които преобръщат живота на цели семейства.

Омайна книга - изпълнена с миризми, боси стъпки, невидими нишки, погледи и сънища. И вода, много вода, още от корицата. Реки, дъждове, океани, сълзи, слюнка, капчици пот, семенна течност. Страниците миришат на влага.

Текстът доста се разсейва. Лъкатуши насам-натам, очертава, намеква, вмята, започва изречения на 15-тата си страница и ги завършва на 276-та, оставя ни сами да подреждаме пъзела.

А точно защото от самото начало знаем края, той постоянно ни се напомня. Това създава истинско напрежение и неспокойно очакване за финала, който се крие зад ъгъла и от време на време поглежда дали внимаваме.

В текста това звучи като тих есенен дъжд -
кап,
в живота всичко може да се промени в един ден,
кап,
но това щеше да стане по-късно
,
кап,
случи се в един-единствен миг
,
кап,
скоро, твърде скоро
,
кап,
гъсти кичури жълт бамбук се бяха надвесили над реката, сякаш предварително скърбяха за онова, което знаеха, че ще се случи
,
кап,
знаеха, че всичко може да се промени за един ден. и бяха прави
,
кап
кап

8 коментара:

Ghibli said...

Изданието е наистина приятно за общуване със -?

Maria said...

Остават ми още 20 странички. Приятна е, но някак си не успявам да я почувствам близка.

Бистра said...

мария, това беше част от преживяването - и на мен не ми стана близка, но ми беше приятен този сблъсък, защото осъзнах, че индия ми е една ужасно далечна страна

ghibli, в изречението няма грешка, а напротив - дори е малка шега, намиг (the book is really nice to communicate with)

Евелина Проданова said...

А на мен много ми допадна рекламната кампания, която организираха. Книгата дълго време се редеше между пакетчета ароматно кафе и фреш чоклит кукис в ОНДА... както и на всички маси имаше флаер. Не се сещам за друго подобно заведение, в което съм срещала реклама на .. КНИГА! ;)

Бистра said...

ева, и самата премиера на книгата беше в онда
жанет напоследък работят с тях - тези дни имаше и друга премиера, пак от поредицата "отвъд" - http://books.janet45.com/news/181

това е съвсем нормално, макар и ново за българия - знаеш, че по света кафето и четенето чудесно си вървят заедно :-)

Евелина Проданова said...

Да, да. И за премиерата знам, въпреки че не присъствах на нея. Споделих просто, че се радвам как и ние си отваряме очите за някои неща, които, дето казваш ти, "по света си вървят заедно".

Мария said...

В момента чета книгата, много ми харесва и естествено, искам да споделя въодушевлението си от нея. Ето един цитат от самия роман, който напълно описва силните му качества:
"...великите истории нямат тайни. Велики са историите, които си чувал, но искаш да ги чуеш отново. Можеш да се включиш в тях по всяко време и да ги следваш без затруднение. Те не те подмамват със сензации и неочакван край. Не те изненадват с непредвидени случки. Познати са ти като собствения ти дом. Като мириса на кожата на любимия. Знаеш как свърщват тези истории, но ги слушаш като че ли не знаеш. Също както макар да знаеш, че един ден ще умреш, живееш сякаш това няма да ти се случи. Във великите истории знаеш кой оживява, кой умира, кой среща любовта и кой не. И въпреки това искаш пак да го научиш."

late said...

"Омайна книга - изпълнена с миризми, боси стъпки, невидими нишки, погледи и сънища. И вода, много вода, още от корицата. Реки, дъждове, океани, сълзи, слюнка, капчици пот, семенна течност. Страниците миришат на влага."

ммммммм,
че
прекрасно
казано -

много поетично
и провокиращо

зачитане :-)