малък репортаж от нашето малко четене

Нарочно пристигнах по-рано. В ръка носех пълна кошница с ябълкови мъфини и кутийкa цветни тебешири. На четирите входа на Докторската написах 23 април - световен ден на книгата, за да разберат всички какво празнуваме.

Малкото ни четене мина просто чудесно! Времето ни се усмихна и успяхме да разпънем одеялце на тревата. Имаше много книжки и много дечица, които четоха, слушаха, пяха, разказваха приказки, смяха се и похапваха сладкиши.

Останалото не може да бъде разказано, но - уау! - беше страхотно! Всички си тръгнахме щастливи, заредени и вдъхновени за още подобни инициативи!

Благодаря на всички, които писаха за нас, и още повече на тези, които успяха да наминат. За останалите - вижте малък фоторепортаж с подбрани моменти от чудния следобед.







Сега ви оставям с едно мило видео, заснето от Алекс, и благодаря на Ива, Инчето и Крис за хубавите снимки.

не мърдай!

Чуй ме, Маргарет Мацантини, Колибри, 2006

Още на пръв поглед става ясно, че българското издание има два проблема - погрешна корица (защото романът не е чик-лит) и погрешен превод (оригиналното италианско заглавие е Не мърдай). Но не оставяйте това да ви заблуди! Книгата си струва, отсега казвам.

Ако Колибри бяха запазили заглавието, със сигурност щях да направя връзката с филма Не мърдай с Пенелопе Крус, който гледах преди години и който, спомням си, доста харесах. Любопитен факт е, че книгата си Маргарет Мацантини посвещава именно на съпруга си Серджо Кастелито, който режисира филма и играе главната роля в него.

Но да се върнем на романа. Купих го спонтанно от един панаир на книгата преди 2-3 години, но така и не го бях прочела. Снощи го започнах и след няколко часа... го завърших.

Фразата Не мърдай прозвучава на десетина ключови за текста места.

Не мръднах и аз.

Историята е обсебваща и ми достави невероятно удоволствие. Накратко представлява нещо такова: 15-годишната дъщеря на известен италиански хирург на средна възраст катастрофира с мотор и е закарана в болницата, където той работи. Съпругата му в момента лети към Англия по работа. Във времето, докато дъщерята е в операционната и почти със сигурност ще умре, а майката вече пътува обратно, бащата започва наум "да говори" на детето си. Книгата представлява един дълъг, дълъг монолог, в който страшните тайни на миналото излизат от дупките си и нищо от истината не е спестено.

Докато мъжът седи в тихата болница, мислено се връща 15-17 години назад, когато със сърцето си е обичал жена, която с ума си е ненавиждал; когато се е люшкал между страстта с любовницата и сигурния живот, която е имал със съпругата си.

Любовна е историята, да, но е всичко друго, но не и сладникава - тя е дълбока, грозна, нежна, страстна, животинска, абсурдна, смешна, жалка, кой както я прочете, но по-голяма от целия свят.

Действително е впечатляващо да влезеш в главата на човек, който хем донякъде осъждаш, хем перфектно разбираш. Себичен мъж, истински егоцентрик - нерешителен, безотговорен и страхлив; мъж, който се люшка между две жени, между двата живота, които иска да живее, между двете си същности, като така и не успява да се стегне и веднъж завинаги да направи големия избор.

Много, много интересна книга, прочитаема за една вечер, както вече стана дума. Написана е така, че да те провокира за малко да станеш друг. По някое време усещаш, че заприличваш на героя - не одобряваш начина, по който постъпва, ядосваш му се, че е толкова мекушав и точно тогава осъзнаваш, че той е мислел същото за себе си, но просто не е имал сили, бедният.

Световният ден на книгата (23 април)

Утре, 23 април, за четиринайсти път официално се празнува Световният ден на книгата и авторското право по инициатива на ЮНЕСКО. Датата е избрана, защото се смята за деня на раждането и едновременно смъртта на Шекспир, както и за смъртта на Сервантес.

Много държави и градове измислят различни начини да отбележат празника на четенето, книгоиздаването и авторското право, но традиционно най-големите фиести са в Испания, където за късмет в момента имаме колежка, която ексклузивно ще снима и разказва. :-)

Останалите, които сме си в София, решихме да празнуваме в Докторската градина, като прочетем на глас любимите си детски книжки на малчуганите там. Любовта към четенето се заражда именно в детска възраст, затова за всички ни е важно малките да се запалят по книжките, защото в дългосрочен план това ще осигури на света мислещи и знаещи хора.

Първоначално идеята ни включваше пикник на тревата и домашни сладкиши, но за съжаление времето ни изненада неприятно (това очевидно няма как да важи за лакомствата, намиг). Днес раздадохме флаерите си, които са насочени еднакво и към малките, и към големите - така е, едни ще четат, други ще слушат. (Още не се знае кой каква роля ще си избере обаче.)

Още веднъж - съвсем импровизирано и неформално, утре ще бъдем в Докторската градина в ранния следобед и ще почетем на глас. Елате да ни чуете!

сладкиши и маркетинг за чудо и приказ

Ерин Маккена е точно на 30, когато преди няколко години лекарите откриват, че е алергична към пшеница и млечни продукти. Това тотално променя всичко и я кара да започне да се храни и живее по съвсем нов начин. Като част от този план тя смело отказва и захарта. Обаче нали знаете как е, като си на диета - по цял ден си мислиш за шоколади и кексчета.

Едното води към другото и през 2005 Ерин започва собствен бизнес - врати отваря BabyCakes NYC! Слушайте само - това е невероятна сладкарница в Манхатън, която предлага къпкейкс, мъфини, браунис, кукис, скоунс, ябълкови пайове и какви ли не неща, от които започвам да преглъщам, но - забележете! - всичко вътре е предназначено за пълни вегетарианци, диабетици и хора, страдащи от най-популярните алергии в момента (пшеница, глутен, млечни, казеин, яйца).

Причината да ви разказвам за Ерин е, че на 5 май тя издава книга с "пълни вегетариански, безглутенови и (почти изцяло) беззахарни рецепти от нюйоркската най-одумвана сладкарница". Вижте сега пак корицата. Хм?

(Може би трябва да сте поживяли няколко месеца изцяло на растителна храна, за да изпитате възторга, който изпитвам аз в момента!)

Промоцията на книгата включва и едно наистина чудесно видео - на него ще видите самата Ерин, истинската й сладкарница, истинския й персонал и истинските сладкиши, които се продават там. И които - ако си вземете книгата - ще можете да си правите сами вкъщи.

Вижте сега за какво става дума и изяжте един мъфин за здравето на добрия маркетинг:


BabyCakes, the Book of Recipes: It's Here (Almost)! from BabyCakes NYC on Vimeo.

блогът на дребните неща

Набелязах си я отдавна, още когато за първи път видях корицата. Освен красиво чисто визуално, изданието на Жанет 45 е наистина приятно за общуване със. Поздрав за Ростислав Димитров за оформлението и типографията и още по-голям поздрав за Леда Милева за прекрасния превод.


Въпреки че още в първите няколко страници се казва какво ще стане накрая, романът с Букър за 1997 е интересен, защото бавно и на пръсти се връща в едно индийско детство. Имаме резултата, но нямаме пътя и текстът не ни оставя да си легнем да спим дори в 4 през нощта.

Сюжетът ми напомни на Петте четвъртини на портокала - най-доброто от Джоан Харис. Бавно проследява броденето на възрастен из ранните му спомени - по пътя изскачат разните детски влюбвания, ревности, измами, жестокости, хитрости, прозрения и бели. Бели, които преобръщат живота на цели семейства.

Омайна книга - изпълнена с миризми, боси стъпки, невидими нишки, погледи и сънища. И вода, много вода, още от корицата. Реки, дъждове, океани, сълзи, слюнка, капчици пот, семенна течност. Страниците миришат на влага.

Текстът доста се разсейва. Лъкатуши насам-натам, очертава, намеква, вмята, започва изречения на 15-тата си страница и ги завършва на 276-та, оставя ни сами да подреждаме пъзела.

А точно защото от самото начало знаем края, той постоянно ни се напомня. Това създава истинско напрежение и неспокойно очакване за финала, който се крие зад ъгъла и от време на време поглежда дали внимаваме.

В текста това звучи като тих есенен дъжд -
кап,
в живота всичко може да се промени в един ден,
кап,
но това щеше да стане по-късно,
кап,
случи се в един-единствен миг,
кап,
скоро, твърде скоро,
кап,
гъсти кичури жълт бамбук се бяха надвесили над реката, сякаш предварително скърбяха за онова, което знаеха, че ще се случи,
кап,
знаеха, че всичко може да се промени за един ден. и бяха прави,
кап
кап

the gift of reading

Тези дни пак имаше издирване на хубави детски книжки, та се сетих за инициативата The Gift of Reading на Literacy Foundation, която инициатива впрочем празнува 10-годишен юбилей!

Принтовете долу са за кампанията 2008/2009, която се върти около идеята, че "когато едно дете не чете, въображението му изчезва".



Псст, има и видео, но не го намирам за така въздействащо, затова го споменавам с малки букви. :-)

i am the world

От 1967-та насам, на 2 април - рождения ден на Андерсен, - целият свят ежегодно празнува международния ден на детската книга.

Аз се радвам на днешния си подарък, за който ще ви разкажа скоро; празнувайте и вие - спомнете си любимата си детска книжка, купете някоя нова за себе си, за приятел или - най-добре - за някой малчо.

Любовта към четенето действително се заражда в най-ранна детска възраст, така че отговорност за нея носим ние, възрастните.