book-cut sculptures

Сю Блекуел обича книгите.

Обича предимно да ги чете, но понякога те я побутват да стигне по-далеч - да трансформира книжното тяло в нещо друго - в book-cut скулптури, както сама нарича творенията си.

Усмихвам се на тези скулптури, защото са изящни и мимолетни. Като призраци, излезли от текста.

празник на фантазията

Един летен ден преди точно 30 години - през 1978 - в редакцията на италианското издателство Franco Maria Ricci пристига мистериозен пакет. Когато го отварят, всички ахват при вида на внушителния куп листове, изписани на непознат език и пълни със странни рисунки. Към всичко това има и бележка, че автор е италианският артист Луиджи Серафини. Трудът, който всички в издателството гледат в захлас, му е отнел около 30 месеца.

Този труд би трябвало да наречем енциклопедия. Но не каква да е, а енциклопедия на един фантастичен свят. И точно това е най-интересното. Защото измислени светове съществуват откакто хората имат въображение, но обикновено служат единствено за фон на определено повествование. Codex Seraphinianus обаче разглежда този свят сам по себе си, като прилежно и детайлно го обяснява и описва. За съжаление езикът, на който го прави, засега не е разчетен; някои го смятат за тотално измислен, но като се има предвид обема на вложения труд и обмислянето му, това едва ли е така.

В рамките на около 350 страници фантазията на един човек се развихря истински. При разглеждането на книгата у мен се редуват негодувание и възхита. При вида на някои глави, този човек ми изглежда луд, а при други го намирам за гениален и ужасно, ужасно забавен. Тънката му ирония усмихва.

В тази фантастична енциклопедия цветята се поливат сами, дърветата се целуват, хората имат пера по ръцете, децата танцуват в кръг около хладилника, любовниците се превръщат в крокодили, когато правят секс (вижте корицата). Някои от любимите ми картинки са тези на първобитен човек, който вместо щит, използва пътен знак; съвременно изглеждащ човек, който си слага различни маски на лицето в зависимост накъде духа вятърът; хирурзи, които обличат скелетите в тела на хора; ловене на риба по водопровода (при късмет в един момент в кухненската ти мивка пада риба).

Структурата на енциклопедията е разделена на 11 глави, но най-общо съдържа два дяла, обединени от темите природа и човек. В първия обстойно се разглеждат въображаемата флора и фауна, физика, химия, механика. Втората част описва хората от биологична гледна точка, разказва за тяхната история, обичаи, храни и напитки, облекло, изобретения, игри и забавления. Последната глава е посветена на архитектурата и показаните градове ми напомниха на тези на Итало Калвино.

Споменавам това, защото именно Калвино пише предговора на първото издание на книгата през 1981 година. Освен в Италия, енциклопедията е издавана в САЩ, Германия, Холандия, Франция и Испания. Въпреки че реално не е предназначена за четене, от първото си издание до днес към нея има голям интерес и се разпродава бързо. Последното издание е италианско от 2006, което използва некачествена хартия и струва 89 евро. Най-ценно, разбира се, е оригиналното издание, чиято цена в Амазон в момента стига $1000.

Книгата се намира онлайн на pdf, ако се разтърсите. Засега може да разгледате следващите страници.












и за десерт - една малко по-сериозна статия по темата

buy, make, sell

Ponoko е новозеландска print on demand компания за 3D обекти. Всеки потребител може да качи файл с дизайна, който иска, а Ponoko изрязва избрания материал с лазер. Има опция и за подаване на заявка, след което дизайнери предлагат различни варианти, от които клиентът избира един и го поръчва. Получават се наистина готини неща, които човек може да направи поръчка само за себе си или да продава на сайта.

Повече за проекта може да прочетете тук, а аз искам да ви покажа визитните картички на Дерек. Въпреки че никак не му е излязло евтино ($1,66 на картичка), смятам, че това е много добър начин да се откроиш.

тематични корици

Във връзка с предишния пост - Джеймс от Caustic Cover Critic пуска много интересна тема за подозрително еднаквите корици на един конкретен вид книги. Става дума точно за тези, насочени към децата с определени проблеми. В подбраните от него примери най-голямо място заемат сюжетите за деца, бити/ насилвани от родителите си или близки приятели на семейството. Относно дизайна на кориците - действително - прави впечатление розовия/ синия цвят (за момиченца и момченца), сходния шрифт, снимките на деца в близък план и леко замазаните участъци.

Тук можете да видите още подобни примери.

библиотерапия

В последните години библиотерапията става все по-популярна, като постепенно започва да се налага като необходима за книжния бизнес. Идеята й накратко е, че чрез четене на подходящи книги, хората могат по-леко и бързо да разрешават собствените си проблеми.

Библиотерапията всъщност никак не е нова. Според едни възниква в Щатите през 30-те години на миналия век и е използвана най-вече за лечение на психологическата травма при войниците след Втората световна. Според други води началото си още по времето на първите библиотеки в Древна Гърция.

Днес много често се използва при децата. За съжаление на някои от тях се случва на твърде малка възраст да се сблъскат с проблеми, за които още не са готови. Обикновено става дума за неща като смърт, алкохолизъм в дома, физически увреждания, осиновяване, преместване, разпадане на семейството, отиване на родители в затвора и подобни.

Най-общо библиотерапията се използва в следните случаи: да помогне на хората да изградят собствен мироглед, да улесни разбирането на човешкото поведение, да повиши самооценката, да спомогне за намирането на нови интереси, да намали емоционално или умствено напрежение, да покаже на човек, че не само той има точно този проблем, тоест, че той може да се дискутира свободно, както и да покаже, че съществува повече от едно решение на този проблем и до него човек може да достигне сам.

Първоначално библиотерапията използва готови написани текстове, като само ги пренасочва към съответните читатели. С времето се появява нужда да се пишат нови книги по дадени проблеми. Важно е обаче те да са силни и стойностни сами по себе си, защото в противен случай четенето може да доведе до обратен ефект. В определени случаи освен четене, терапията може да включва и други дейности - например дискусия, писане на есе по тема, рисуване на рисунка при деца, създаване на пиеса и подобни.

Книгите за самопомощ също са вид библиотератия, само че те не са предписани от специалист, а са намерени от самия читател. Впрочем именно появата на специалисти - библиотерапевти - става много популярна напоследък.

Британската книжарница The School of Life например предлага консултации по въпроса "коя книга да прочета и как тя ще ми помогне". Според екипа в днешно време все по-осезаемо се чувства нужда от такъв специалист, защото на всеки 30 секунди някъде по света се публикува нова книга и на човек са необходими 163 живота, за да прочете всички заглавия на Амазон например. Срещата с терапевтите се уговаря предварително, като тя може да стане както на място в книжарницата, така и в дома/ офиса на клиента, а също и по телефона или имейла. Срещите протичат като клиентите (пациентите?) накратко разказват за опита си с книгите, споделят притесненията и търсенията си, а нерядко може да става дума за подарък на приятел, който се жени, или за баща, на когото престои тежка операция. В идеалния случай библиотерапевтът предлага възможно най-подходящата книга за целта. Към момента цената на услугата (без цената на самите книги) варира между 35 и 50 лири, като може да включва повече от една срещи.

Намирам идеята за чудесна, но разбирам и по-възрастните хора, които въздишат, че ех, едно време, още преди книжния пазар да се комерсиализира по този начин, кратък разговор с продавача в книжарницата е вършел същата работа.

9 зайци

Отдавна се каня да пиша за тази книга, защото с нея имах голямо преживяване; чрез надничането в душата на една жена, познах себе си.

Не помня кой беше казал, че поезията не се слуша, а се подслушва. Този текст, макар и с повече проза, се възприема точно така. Той е много личен и създава усещането за почти изцяло автобиографичен. Има - сигурно - известна доза фикционалност, но повечето неща са казани толкова отвътре, че няма как да не са лично преживяни. Засега оставям настрана факта, че голяма част бяха и мои лични преживявания.

Формално книгата е разделена на две части - в първата героинята - Манда - е на 6 години и прекарва лятото в бабината къща на морето, а във втората вече е порастнала, има един неуспешен брак, 18-годишен син, богат житейски, артиситичен и духовен опит. И много духовни проблеми за решаване.

Първата част е ужасно забавна. Манда прави пакости, а баба й я тормози и бие. Малката задава въпроси за Бог на монахините, опитва се да проумее какво са доброто и злото, какво означава любовта и това са въпроси, които остават и за възрастните; Манда има и от онези големи детски преживявания, които по-натам сякаш забравяме.

Тогава за първи път разбрах, че в болката съм сама. Тя ме отделя и не мога да сбъркам къде свършвам и къде започва светът. Когато съм щастлива, нямам граници, но болката си е само моя.

И при разговора си с монахините за Бог:

Почувствах, че навлизам в нещо, което не разбирам. Усещах истината някъде в себе си, но не можех да я изразя. Всичко ме засърбя. Стана ми тясно. Исках да скачам, да тичам и казах на Майката, че отивам долу да се изкъпя. Ефросиния кимна.

Втората част на книгата представлява метатекст към първата и в голямата си част напомня на личен дневник.

Манда вече е на 46 и е ужасно, ужасно объркана. Понякога не е, но това е за кратко. Има готови истини в главата си (например "всичко е едно"), но понеже не ги е преживяла, ги търси нарочно и затова ги намира.

Втората част проследява няколко етапа от живота й - постоянното люшкане, като до края няма изгледи това да се промени. Самата героиня, а вярвам и авторка, е сляпо обсебена от търсенето на Истината. В което впрочем ужасно я разбирам.

В един момент тя се опитва да влезе в себе си, но там е тъмно, мръсно, чуждо. Изпитва тъгата по навик и се страхува от това да бъде радостна, да се отпусне и да живее директно. Това я кара непрестанно да се обвинява, а страданието се засилва, когато получава обвинения и отвън - от устата на най-близките си. Осъзнава, че 14-годишният й брак е бил една пародия; че тя през цялото време се е опитвала да влезе в балончето с очаквания на мъжа си; че когато разглежда снимки, вижда себе си в роли, които е била принудена да играе - ролята на майка, съпруга, пътешественичка, интелектуалка. Но никога на Себе си. Защото самата тя не знае какво означава това.

Манда е пътешественичка в отношението си към света и смята, че трябва да се отвориш към него, за да го поемеш. В рамките на тази сравнително тънка книга се споменават пътувания до Париж, Лисабон, Санкт Петербург, Москва, Осака, Ковачевица, Доминика, Австралия, Виена.

Това е чудесно, но Манда е пътешественичка и в света на духовното - в различните периоди се занимава с медитация Кундалини, психоанализа, Ошо, Рейнбоу, тай-чи, йога, динамична медитация, дишане през чакрите, пушене на марихуана, Кастанеда, Гурджиевските танци, психодрама, дзен будизъм, калиграфия, техники за добро здраве и хранене. Всяко едно занимание й казва различни неща и това ужасно я обърква. Има преживявания, но не може съвсем да си ги обясни и сглоби в една голяма картина. И някак не осъзнава, че всички духовни практики нямат никаква стойност, ако не ги пренесеш в ежедневието си.

Така разсъждавам за нещата сега, затова този път не се впечатлих истински от приказките за Рейнбоу - държавата над държавите! Това е общност, която постоянно пътува и която отказва да заживее в Матрицата. Членовете й живеят в гората, ходят боси, не се къпят, ядат вегетарианска храна, занимават се с духовни практики, изхвърлят агресията си чрез викане, не се интересуват от индивидуалността, защото са пуснали егото си. В тази общност на подкрепа и братство "са предпазени от основните страхове - кой съм, откъде съм, защо съм".

Многото Истини на едно място са превърнали Манда в човек на крайностите. Когато страда от предменструален синдром например, тя е ужасно зла, изпитва омраза и дълбоко негодувание, у нея се събуждат агресията и големите изисквания. Научена е да мисли, че това е етап и просто трябва търпеливо да го изчака. Когато бурята премине, тя отново се чувства красива и добра. Манда се намира в постоянното люшкане на това да се обича и да не се обича. Да бъде съвършена и да си позволи да не бъде.

Има една глава, където си лежи на полянка край музея Албертина във Виена. Моменът е прекрасен, есенното слънце я огрява тук-и-сега, намира се в едно блаженство и безгрижие, но внезапно й хрумва, че някъде наоколо я чакат един чифт невероятни ботушки (тя е луда по обувки и за тях е готова на "всякакви подлости"). Следва кратка борба между това, което изпитва, и това, което смята, че би трябвало да изпитва.

Презирам се, защото не останах при по-изисканата представа за себе си: разточителната към времето и възможностите, загърбила представите, духовнта - отказала се от желания. Наблюдавам се, докато влизам и излизам от магазините, с обвинение към моите апетити.

Героинята е лакома, несмирена; не оценява това, което е направено, а гледа единствено към това, което предстои. Това я прави неспокойна и постоянно нащрек. За нея писането заема особено място в живота й - съмнява се дали ще пише пак, защото ако не го прави, сякаш не се брои, че живее. Води я желанието за ОЩЕ, а ОЩЕ убива.

Част от тревогите й извират от миналото. Всъщност в метакнигата - втората част - обяснява как и защо пише текста за детството - за да освободи миналото си и да преподреди това аз, с което е свикнала. "Пиша, за да спра да говоря за това, което вече знам.", споделя. Заедно с това животът й наистина се променя.

Има няколко глави, в които Манда е друга - свободна, силна, спокойна, дълбока, тиха, разбираща, непривързана; живее тук-и-сега, отговорна е към това, което създава, предава нататък, наблюдава, осъзнава. Това изглежда като нейният идеален образ в собствените й очи, може би отчасти се е случило със самата авторка, но съм склонна да гледам на това просто като на поредния етап.

"Коя е тази, която иска да пише?", пита я Учителят, в чиито думи познавам и своя бивш Учител. Знам, че не е хубаво един Учител да става бивш, но аз просто порастнах и от тази си гледна точка видях защо на Виргиния Захариева не й се получават нещата. Много от себе си прочетох в книгата - гоненето на цели, които някой друг ти поставя. И насилването да влезеш в съзнание, до което просто още не си дорасъл.


дано все пак не съм ви развалила удоволствието, нарочно се опитах да не споменавам детайли от сюжета; надявам се, че ще посегнете към книгата и ще я видите по свой начин; разбирам, че тя особено се харесва на някои

продължение

Спомняте ли си, когато през зимата ви показах тази книжка?

Наскоро излезе втора част - As Overheard in the Back of my Mind - No. 2. Автор отново е Кристофър Дейвид Райън.

на хартия

В рамките на два дни научих, че двама от най-популярните фотографи във фликър-средите издават книги на хартия.

Лори Андрюс (a.k.a. The 10 cent designer) е вътрешен дизайнер, фотограф и артист и живее в Канада. Известна е със снимките си без глави.

Книгата й се казва Illuminations и ще бъде self-издадена чрез Blurb. Лори замисля книгата като коледен подарък за всичките й клиенти. Липсата на текст според мен е минус предвид конкретните снимки. Можете да разгледате тук.


Кевин Мередит (a.k.a. lomokev) е англичанин и живее в Брайтън, защото там може да се разхожда пеша, да кара колело навсякъде и да плува в океана през цялата година. (тази снимка например е от традиционното коледно плуване, когато водата е 6-7 градуса!)

Книгата се казва Hot Shots и освен така популярните снимки, включва съвети за начинаещи, като целта й е да разбие на пух и прах мита, че хубавите снимки стават само със скъпи професионални апарати. Кевин използва всякакви сапунерки и обича да снима lomo, като очевидно се справя много добре, защото печели второ място на Lomolympics в Токио и трето място на Lomographic World Congress във Виена.

Излизането на книгата се бави от цели три години, но тя най-после е факт и вече може да се поръчва от британския Амазон. За издател Кевин избира rotovision - английско издателство, което се занимава най-вече с фотография и графичен дизайн.

15

В днешния брой на Капитал ще има подаръци. Поводът е 15-годишнината на вестника. В найлончето ще има dvd с 15 късометражни филма, специално заснети за случая и приложение с откъси от книгата "К15. Невидимата история на "Капитал".

Създаден е и специален сайт, където всяка седмица онлайн ще излизат по две филмчета, режисирани от някои от най-популярните имена в съвременното българско кино, театър и въобще изкуство.

Повече за проекта - от Капитал.

международен литературен фестивал в берлин

Днес е предпоследният ден на Международния литературен фестивал в Берлин. Тази година той се провежда за осми пореден път. В рамките на 12 дни приютява около 130 писатели от 50 страни и кани гостите си на над 300 литературни четения, премиери, дискусии.

Логото на фестивала - запетайката - е създадено през 2000 година и символизира свързаността на всичко в света. Целта на фестивала е да обедини литературата от различните страни; да представи нови непознати автори редом с най-популярните световни имена. Организаторите внушават идеята за връзката между прозата, поезията, политическите дискусии, детската и юношеската литература, филмовите адаптации на литературни произведения.

Тазгодишният фокус на фестивала е Африка. Поканени са утвърдени и по-млади автори на поезия и проза от континента; организират се различни дискусии и дебати по проблемите на африканската литература с цел нейното популяризиране.

Фестивалът има програма Световна литература (автори, избрани чрез специално жури), Калейдоскоп, Световна литература за деца и юноши, Отражения, Нови германски гласове, както и програма за музика и изкуство. Повече информация можете да намерите тук.

Тази година България е представена от Цветан Тодоров и Илия Троянов. Георги Господинов явно също е там, защото тези дни написа хаплива статия по темата за Дневник.