spam one-liners

Много се зарадвах, като разбрах, че Chronicle Books съвсем скоро ще издадат спамовете на Линзи Хънтър!

аудио книгите

Нямам голям опит с аудио книгите. Мисля, че единствената, която изслушах докрай, беше Алиса - по една глава всяка вечер преди лягане.

С другите, които пробвах - разказите от О. Хенри и Том Сойер от този легален сайт, не се получи. Разсейвах се, доскучаваше ми, преставах да слушам, дразнех се, когато не разбирах някое изречение. Може би това се дължи отчасти на езиковата бариера - все пак на български книга не съм слушала.

Да се продават легално тук намерих само Шифърът на Леонардо и книгата на Ваня Червенкова. Иначе има малко приказки и - забележете - Библията.

В Щатите, както и в целия останал свят предполагам, тази индустрия е доста развита. Само за една година свалянето на аудио книгите на BBC се е увеличило с почти 50%.

Причините са свързани най-вече със забързаността на света. С едни слушалки в ушите на път за работа без много усилия скоро ще прочетеш всички книги, за които все не ти остава време.

Но дали слушането може успешно да замени четенето?

Когато бях малка, много обичах да слушам касетки с аудио драматизации - Карлсон, Джуджето Дългоноско, Пепеляшка, Снежната кралица. Тогава може би още не можех да чета, но ясно си спомням как тези касетки ме пренасяха другаде. Те събуждаха въображението ми и ме караха да се вживявам в чутото.

Една от основните характеристики на книгата е, че ти определяш темпото. Или може би самата книга го прави - понякога ти подава изречение и ти се отнасяш в мисли за няколко секунди или минути.
Не ми харесва идеята някой друг - независимо, че е професионален актьор - да ми представя своя поглед върху дадена книга. Твърде лесно смилаемо ми се вижда. Просто седиш и слушаш. И по едно време само седиш.

Бонус - един пост на Дейвъд Бърнет по темата.

необикновено списание

Чудесна корица на списание от дизайнера Робърт Буун. На сайта му има още хубави неща.

hello, i'm *** and this is my handwriting

Никога досега в живота на човека не е имало толкова много писано слово. Четенето е това, което като че ли правим най-много - до нас всеки ден стигат хиляди думи под формата на вестници, списания, книги, сайтове, имейли, есемеси, плакати, реклами...

И тъй като всичко е дигитализирано, това, което четем, зависи само от едно натискане на копче от клавиатурата. От това натискане обаче може да излезе всичко - зависи от шрифта, който ползваме. Чрез избрания шрифт написаното може да излъчва строгост, разсеяност, закачка.

Интересни са хората, които създават шрифтовете, с които така много ни влияят. Кои са те? Как им хрумват идеите? Как пишат на ръка самите те? И дали това влияе на работата им?

Тези въпроси си задава уеб-специалиста Камерън Адамс и за да задоволи любопитството си, моли неколцина видни създатели на шрифтове да напишат едно изречение на ръка, да го сканират и да му го пратят.

Селекцията Камерън публикува тук.

съвети за писане

По повод вчерашното четене на критика към съвременния българския писател, попаднах на няколко текста от Литернет.

През 2006 година Алек Попов, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Кристина Димитрова, Пламен Дойнов и Теодора Димова участват в школа за творческо писане, като дават съвети за писане на младите автори.

Най-много ме впечатли текстът на Кристина Димитрова За битката между мене и писането и как то побеждава.

за съвременните български писатели

- Елена Кодинова - Когато писателите нямат характер
- Момчил Николов - Обида към българската литература
- Милена Фучеджиева - Да се накозиш с Фучеджиева
- Тихомир Димитров - Реплика

BOOK

Книгата е проект на четирима илюстратори - двама от Ню Йорк и двама от Белфаст. В продължение на 36 седмици те си препращат един скицник без да спазват опрелен ред, като всеки от тях има на разположение пет дни, за да нарисува или направи колаж на две от страниците.

Участниците са Мак Премо и Дюк Райли от Ню Йорк и Рори Джефърс и Оливър Джефърс (за когото писах по повод книгата му за момчето, което яде книги) от Белфаст.

За периода 2 юни 2003 - 2 февруари 2004 книгата е завършена и четиримата изчисляват, че общо е пропътувала около 100'000 километра.

Следва изложба в Белфаст и издаване на книгата в ограничен тираж от 1000 броя (отдавна изчерпан) - половината подписани, а другата половина - не - съответно продавани на цена около 150 и 90 лева.
Освен това всяка страница се продава отделно в ограничена серия от 50 броя на цена около 300 лева.

На сайта можете да разгледате всички страници, аз показвам моите любими:

за електронните книги

Пингуин пишат на блога си за усиленото дигитализиране на съдържанието си, защото и те, както всички издатели, знаят, че електронните книги пристигат! Това, разбира се, е извънредно вълнуващ момент, защото може би се намираме на прага на революция в начина, по който книгите се издават и по който стигат до хората. Но ключовата дума, според Пингуин, е може би - истински вълнуващото е, че никой не знае накъде ще тръгнат нещата. Електронните книги може да променят света... а може и да не го променят.

По-интересно е какво мислят по въпроса читателите и авторите, затова Пингуин публикува статия от личния блог на Ник Хорнби по темата.

исторически комикси

Ако гледате телевизия, това едва ли е новина.

Днес ИЕКК Comics и Стандарт са стартирали проект, насочен към младите. В рамките на 10 седмици заедно с вестника ще се продава по един комикс, свързан с историческото минало на България в периода 681 - 1371 г.. Целта е историята да бъде поднесена на съвременен визуален език, който easy-поколението владее най-добре. Поредицата се казва "Българските царе", а главен консултант е проф. Божидар Димитров. Художник на десетте корици е Ивелин Трифонов, а над самите броеве са работили някои от най-добрите комикс художници в страната.

брой 1 - хан Аспарух - молив и туш - Веселин Чакъров
брой 2 - хан Тервел - молив и туш - Светослав Христов
брой 3 - хан Крум - молив и туш - Владимир Димитров
брой 4 - цар Симеон - молив и туш - Веселин Чакъров
брой 5 - цар Петър - молив и туш - Ангел Ангелов
брой 6 - цар Самуил - молив и туш - иконата на българския комикс - Евгени Йорданов
брой 7 - Асен, Петър и Калоян - молив и туш- Владимир Димитров
брой 8 - Иван Асен ІІ - молив и туш - Александър Захариев
брой 9 - Ивайло - молив и туш - Владимир Димитриов
брой 10 - Светослав Тертер и Иван Александър - молив и туш - Веселин Чакъров

хенри обича книги

Покрай постоянното ровене в сайтове на илюстратори, наскоро попаднах на ирландеца Оливър Джефърс. Той е един от най-известните съвременни автори на детски книги. През 2007-ма беше избран за официален илюстратор на Световния ден на книгата. Издателствата зад гърба му също са сериозни - във Великобритания го издава Харпър Колинс, а в САЩ - Пингуин.

Последните му четири книги печелят в четири поредни години наградата Бисто. Тази, която ви представям сега, също така е носител на Наградата на Ирландия за най-добра детска книга за 2007.



Това е историята на Хенри, който много обича книги. Но не както ние с вас ги обичаме. Той обича да... ги яде. Освен това има още един талант - да запаметява всичко, което изяжда.
Увлечен в трупането на знания обаче прекалява и в един момент всичко в главата му се обърква. След посещения при лекарите, които му казват, че трябва да престане с яденето, се прощава с мечтите си за титлата Най-умен човек на света. И както си тъгува, един ден решава да опита да... прочете някоя книга. Изненадата му е огромна - това се оказва толкова хубаво!

Стилът на илюстрациите е чудесен. Част от тях са направени с темпера върху страници от антикварни книги - сборници по математика, речници, атласи.

Най-хубавото обаче са малките закачки по страниците.