читалня в градска среда

Четенето в най-широк смисъл трябва да бъде общодостъпно. Без значение от образование, доходи, пол, вяра, етнос, възраст.
В това вярва и списание 1.

Тази пролет списанието осъществи проекта Читалня в градска среда. Идеята е на Никола Михов, който е направил и всички фотографии, включително и тази горе.
500 стари броя на списанието бяха закачени на 15 ключови за София точки - например Попа, Аптека, Баба Яга, Билкова, моста на НДК - и за известно време се превърнаха в жива градска библиотека.

Хубаво е да почетеш някой пропуснат брой, докато чакаш автобуса, а в много от случаите - за първи път да разгледаш 1. Чудесна реклама - не от тази, която ти навират в очите/ ушите без да я искаш, а такава, която сама те привлича към себе си.

повече за проекта

MoCCA art festival

В предишния пост споменах фестивала MoCCA, който се проведе на 7 и 8 юни тази година, и тъй като го намирам за доста интересен, реших да разкажа малко повече за него.

Той се организира от Музея за комикси и карикатури в Ню Йорк, който се стреми да популяризира изкуството на илюстрациите в най-широк смисъл - от аниме до политически шаржове.

Фестивалът е ежегоден, като първото му издание е през 2002. Всяка година се връчва специалната награда the MoCCA Art Festival Award, която отива при изявени лица от този бранш. Тази година лауреат е Бил Плимптън, който е световноизвестен карикатурист, илюстратор и аниматор.

По време на уикенда на фестивала двата етажа на музея се пълнят с щандове на автори, организации и издателства. Голяма част от авторите са независими и издават книгите си сами, най-често в ограничени серии от 50-100 броя.
И двата дни програмата е пълна с интересни събития, премиери, четения и дискусии. Любимата ми тема от тази година е Тайната история на Батман в Япония, представена от американския писател, есеист и графичен дизайнер Чип Кид.

Безкрайно много бих искала да посетя този фестивал, но засега само чета впечатленията и разглеждам снимките на CBR News и Джулия Ротмън.

закуска за шампиони

Това е проект на Andrew Neyer, представен на тазгодишния фестивал MoCCA. Представлява кутия с корнфлейкс. Отвън кутията не прилича на изкуство - има си всички хранителни факти и каквото трябва. Вътре обаче - освен истинска закуска - се намира и комиксът Space Junk 2. Който - доколкото разбирам - е чудесен - мил и забавен, с красиви картинки и блестящ хумор.

Кутията е издадена в ограничена серия от 150 броя и може да се купи от сайта на автора.

впечатления от първа ръка има тук

Пеперудите са всъщност изтребители

Терминът blook се използва активно от 90те години на 20 век насам и е съкращение на looks like a book. Той може да се отнася както към конвенционална книга, публикувана на части на даден блог, така и към текст, постепенно публикуван на блог, който впоследствие се превръща в книга.

Българският блог ghostdog! в момента събира дарения, за да финансира пиесата си “Пеперудите са всъщност изтребители”, която представлява компилация от текстове, публикувани по-рано на блога, описваща етапите от процеса на раздяла чрез хистерезисна крива. Проектът предвижда “един-двама души на сцената”, останалите участници “ще бичат зад кулисите и ще ядат вафли”. Пиесата ще има и саундтрак “и какво ли още не”.

Тези два абзаца копирам от едно домашно по Съвременно световно книгоиздаване от преди няколко месеца. Току-що с радост видях в Програмата, че тази пиеса наистина се е случила - предпремиерата е довечера, а премиерата - утре в Сфумато.

small noises

Ах, как обичам жълтите американски пликове! Винаги ми носят хубави неща! Днес също беше така. :-)

Преди около две седмици си поръчах два комикса от Сара Глидън, една сладурана от Ню Йорк. Даже я хванах неподготвена, нямало интерес към купуване на комиксите, понеже са достъпни и онлайн, и тя забравила да спомене, че се плаща допълнителна такса за international shipping. Още $3, платих, разбира се и ето че книжките са вече при мен и днес цял ден им се радвам.

Хубавки са. Сигурно ги е правила на домашния си принтер - криви и чаровни са.
Харесва ми да ги чета на хартия, макар че съм ги чела онлайн. Мили са историйките, парченца от ежедневието й. Има една, където тя си върви и си намира камъче. "Вземи ме, вземи ме", моли я и тя го пъха в джоба си.

Книжките е надписала на ръка.
Това плюс имейлът, който получих веднага след поръчката, направиха покупката много лична и хубава.

Ето и няколко от любимите ми странички:


(в Ню Йорк наистина, ама наистина навсякъде има дъвки)

36-часов филмово-театрален студентски маратон организират в НАТФИЗ

Колеги,
да ви напомня -- 36-часов филмово-театрален студентски маратон , стартира днес и е с продължителност - до 22часа на 18.05.2008г.

вижте ТУК!

спам

Със сигурност познавате Иван Димитров - дали от статиите му в Горичка и коментарите в Едно, или просто често го засичате на разни еко или културни инициативи.

Въпреки това когато вчера получих имейл от него, никак не свързах името с лицето. Писмото се казваше „Предай нататък” - сборник с разкази, разпространяващ се под формата на спам.

Сборникът представлява един pdf от около 40 страници. Авторът е решил да го разпространява като спам, тъй като две водещи издателства са го отхвърлили с мотива, че в момента пазарът няма нужда от разкази.

Бих го качила някъде, но мисля, че това ще развали идеята, затова се надявам някой да ви го прати. Ако все пак това не се случи, оставете коментар с имейл и аз ще се погрижа да ви спамна. :-)

дни на свободното слово

3 май е международният ден на свободата на словото. По този случай студенти от факултета по журналистика и масова комуникация за четвърти пореден път организират седмица на свободното слово.

Програмата проследява медиите по хронологичен ред, като започне от най-старата - книгата и завърши с най-модерната - интернет. След участниците са Христо Христов, Еленко Еленков, Надежда Чипева, Златин Радев, Георги Крумов.

Дните на свободното слово ще се проведат в седмицата 12-16 май в аудитория 65 на Ректората от 7pm.

официална програма

Мултимедиен роман

Този петък от 6pm в Червената къща ще се състои премиерата на първия в България мултимедиен роман. Автор е Момчил Цонев, журналист, арт мениджър и писател.

В периода 9-18 май между 3pm и 7pm в зала Гъливер на Червената къща може да бъде видяна и специалната инсталация, съпътстваща премиерата - екрани, където романът може да бъде видян, чут и прочетен.

Романът ще се продава на диск, в който са включени текстове, снимки, живопис, клипчета, аудиофайлове. Над него са работили Момчил Цонев (концепция, сценарий, късометражни клипове, фотография), Николай Панайотов (живопис), Радостина Рачева – Руди (дизайн) и Климент Костов (фотография).


за повече инфо:
списание 1
LiterNet

-надзър-

Обичам книжките с картинки и не се срамувам да го призная. От интернет поръчвам най-вече такива, тъй като в България този пазар е твърде стеснен - говоря за малките изящни издания с красиви илюстрации, които омайват дори възрастните.

Обаче невинаги можеш да се ориентираш дали дадено издание ще ти хареса само по корицата или малкото странички, които Amazon search inside разрешава да видиш.

Издателствата по света лека-полека разбират, че няма защо да се страхуват от интернет.
Като класически пример обикновено се посочва Харпър Колинс, които първи се осмеляват да дигитализират цялото си съдържание и да го публикуват свободно онлайн, като по този начин защитават правата на авторите си, общуват директно с читателите и създават допълнителни бизнес възможности.

Lookybook е смел сайт. Той предлага пълен достъп - имам предвид разглеждане от корица до корица - до около 200 книги с картинки за деца. Целта е към средата на 2008 броят на заглавията да стигне 1000. Екипът знае колко досадно за родителите е търсенето на подходящата книга и по този начин пести време. Освен това цели създаването на онлайн общност, където читатели, автори, илюстратори и издатели да могат свободно да общуват и обменят мнения, опит и идеи.
Под всяка книжка има бутони за директно купуване от Амазон, Барнс & Нобъл или най-близката книжарница (стига да живееш в Щатите и да напишеш zip кода си).

Публикуването на книги онлайн рано или късно ще заведе читателя до книжарницата. И това трябва най-после да се разбере.