how to

Предполагам знаете, че Америка е страната на how-to книгите. Обикновено подминавам щанда и се смея. Днес обаче ми дойде в повече.

корица

Снощи ходихме в Barnes & Noble да си почетем и видях една много интересна корица.
Романът е чиклит, нещо като Сексът и градът, а на снмките от корицата е все авторката.

Зелената книга

от Божидар Кардалев

350 милиона тона хартия се използват всяка година в света. Благодарение на кампания на "Грийнпийс" обаче, все повече книгоиздатели отказват да бъдат част от порочния кръг.

Докато за едни, цената свързана със закупуването на книга, списание или друг продукт върху хартия все още касае само джоба, други осъзнаха наличието на една много по-висока цена (1 : 0 за отбор „Горичка”). Ако се чудите за какво говоря, вероятно не обръщате особено внимание на термометъра или прогнозата за времето. Ако все още се чудите за какво говоря ще е добре да продължите да четете.

Да! - браво на досетливия отбор „Горичка” - става въпрос за гло-бал-но-то затопляне. Виждам, че някой от отбор „Горичка” вече вдига ръка, явно иска да осветли съперниците си от отбор „Панелка” защо и как книгите и въобще хартията са свързани с глобалното затопляне. Да му дадем думата: „Хартията се произвежда почти изцяло от дървесина за набавянето, на която се изсичат дървета. Дърветата са основна спирачка за глобалното затопляне, защото поглъщат СО2 от атмосферата.”

Чудесно включване на отбор „Горичка”, но ето виждам друг от отбора има какво да каже: „Искам да дам един пример. За последната Хари Потър книга в САЩ щяха да бъдат изсечени близо 400,800 дръвчета. Вместо това обаче е използвана само рециклирана и FSC-сертифицирана хартия, което значи че…”

Но какво прави отбор „Панелка”, защо отмъкнаха микрофона на отбор „Горичка”? Нищо, да чуем какво искат да кажат: „Ъъ, вижте к’во.. ъъ .. Ъъъ.. тъкова.. ъъ” Съжалявам „Панелка”, но времето изтича, а и това не звучеше съвсем като научен довод. Да върнем топката на „Горичка”: „Да, ставаше въпрос за рециклираната и FSC-сертифицираната хартия. С рециклирането се избягва ненужно изсичане на дръвчета и се връща в обръщение хартия, която иначе би гнила отделяйки парникови газове. FSC-сертификацията пък означава, че на мястото на изсечените за хартия дръвчета се засаждат еквивалентен брой нови. У нас преобладават вносните продукти от FSC и рециклирана хартия, но ще има и все повече български такива…”

Из кампанията на "Грийнпийс" за зелено книгоиздаване:

• 350 милиона тона хартия се използват всяка година в света.
• Всеки две секунди загива гора с размера на футболно игрище.
  
• Най-силно засегнати са горите в Русия, Финландия и Канада.
  
• 45% от Boreal forest в Канада - една от най-древните гори в света, е превърната в сечище заради постоянно нарастващите нужди от хартия.
  
• Смята се, че 50% от дърводобива в Русия е незаконен.
  
• От 2000 г. досега 6 милиона книги са отпечатани на рециклирана хартия.

Ето някои издателства, които подкрепиха кампанията и печатат книгите си изцяло или отчасти на рециклирана или сертифицирана хартия:

Random House - Великобритания, Германия, Канада
Penguin - Великобритания, Канада
Egmont - Великобритания
Gallimard - Франция, Белгия

Автори, които подкрепиха кампанията:

Дж. К. Роулинг
Иън Ранкин
Гюнтер Грас
Изабел Аленде
Маргарет Атууд
Майкъл Ондатджи
Ян Мартел

От www.gorichka.bg

Borders

Бордърс е другата голяма верига книжарници в южна Флорида.
Днес прекрахме няколко часа там.

Ми наистина е много голяма. :-)

С Милена се разделихме на входа и си направихме среща в кафето. Аз се помотах половин-един час, разгледах, взех няколко книжки и се запътих към масата, където тя унесено четеше.
Взех си едно лате и седнах при нея.

Избрах си книжки, за които бях чела в интернет и които наистина са много популярни, но странно защо в България никой не издава.

Смятах просто да ги прегледам и евентуално да прочета няколко разказа от Мураками. Английският ми не е достатъчно добър, за да чета романи, мислех си.
Не знам как стана, но Eat, Pray, Love ме грабна и докато се усетя, вече бях прочела една трета от книгата. (Не че е нещо особено, просто се чете лесно.)

Всъщност започнах да пиша постинга, защото ми хрумна следното - много е странно, че американските книжарници служат и като библиотеки. С тази разлика, че ако искаш да си занесеш книгата вкъщи, трябва да минеш през касата. :-)

Once upon a time in Kavala - Part II

Здравейте, колеги, и от мен - Радостина.

Сега е мой ред да ви представя накратко как протекоха нещата на 3-тия Балканския форум за комуникация, проведен в Кавала, Гърция.Принципно, аз и Бистра решихме да напишем две версии, две различни гледни точки по една и съща тема:)И така...
Какво се получава, когато се съберат българи, албанци, македонци, турци, гърци и румънци на едно място?Хм...Става интересно!:) Отидох в Гърция с едни очаквания, а си тръгнах с наистина добри впечатления за нашите съседи.Всички сме балканци, в крайна сметка - именно това е и повод за следващата тема на Форума - Балканският синдром.

А тази година, презентациите бяха свързани с това, как нашите учебници по история, представят останалите балкански народи в нашата култура.Наистина, такава среща се оказа ползотворна, тъй като всяка една група студенти и преподаватели бяха се подготвили добре и представиха интересни материали, чрез които ние добихме, макар и бегла представа, как ни виждат нас- българите.Румънците, например, коментираха по-скоро историческата съдба на България, за разлика от гърците, които представиха някои отличителни черти на българския бит и култура.От наша страна, материалите, които бяхме подготвили предварително (т.е. двамата студенти по журналистика, 3-ти курс), съдържаха документален филм за отношенията ни с другите балкански народи, базирани на исторически факти, но и на събития от съвременността.Така стана ясно, че макар и конфликтите и войните на Балканите да са оставили черен отпечатък върху общата ни история, то в наши дни, музиката и фоклора, начина на живот, дори и храната, обединяват всички балканци в един общ стремеж към опознаване и сътрудничество помежду ни.Такава беше и атмосферата на Форума, такава и е целта на тези срещи - да комуникираме един с друг, да опознаем културата на другите, чрез пряк контакт с тях и да създадем една добра тенденция на интерактивност занапред.Не пропуснахме да представим и нашия фалуктет по сериозен и забавен начин:)Бистра и аз, се заехме със сериозната част, която представляваше основна информация за Университета и трите наши специалности, а Василена и Калина от PR-а, подготвиха едно по-нетрадиционно кратко филчме за мислите на един freshman, тепърва навлизащ в света на ФЖМК ;)

Комуникация със сигурност имаше:)Нови хора, нови мирогледи и идеи, нови приятели и контакти.Лично за мен, всеки един участник беше като нова книга, в която си струва да надникнеш:)Една индивидуалност, преплетена с общото, балканското...Имахме възможност да общуваме и извън рамките на Форума, като най-вече прекарвахме вечерите си заедно.

Друго си е да видиш балканските си връстници в тяхната непринудена светлина, такива, каквито са: слънчеви, усмихнати, общителни, търсещи контакта с новото и предразпологащи те към общата весела атмосфера:) Честно казано, тези 5 дена, ми показаха, че няма голяма разлика между балканските хора, освен езика, може би:)Поне аз така го усетих..:)

Има и някои други неща, които ми направиха впечатление.Първото е свързано със самата обстановка - студентските общежития, Кавала като град и като атмосфера, гръцката сиеста и кухня и т.н.Ще коментирам единствено второто нещо, което ме впечатли - че Книгоиздаване като отделна, самостоятелна специалност, я има единствено тук, в родната България.Така че, колеги, освен, че сме късметлии, сме и уникални!;)

to create is to destroy

Кери Смит е канадска илюстраторка, която живее в САЩ, и има страхотен блог, който горещо ви препоръчвам. Тя е един от най-интересните хора, на които съм попадала, в главата й постоянно се въртят хиляди идеи.
Преди около месец издаде книга - Wreck this journal.
Моето копие пристигна вчера, затова бързам да споделя въодушевлението си! Тази жена е луда и е просто гениална! :-)

Историята на проекта Кери е написала тук, но това, което привлече мен, е отношението към книгата изобщо.

Вчера се върнах от Ню Йорк. Гостувах на приятел, който говори шест езика (а е само на 20! :-)). Из целия му апартамент се въргалят книги на албански, български, френски, испански, английски и френски.
И двамата много четем и си приказвахме дълго за това колко хубаво е книгите да не се пазят. Да бъдат ползвани. Да си подчертаваш, да пишеш бележки отстрани, да мачкаш корицата, да не се тревожиш, когато ги навали дъжда, с една дума - да се избяга от стерилността на книжното тяло.
Защото в думите, а не в страниците, книгата е. Смятам за погрешно на книгите да се гледа като на някакви ценни (драгоценни в някои случаи) предмети, с които да се внимава, не дай си боже нещо да се смачка или повреди. :-)

Преди няколко месеца си купих Чумата на Камю на старо. И толкова се зарадвах, когато я отворих и видях, че човекът, чел я преди мен, си е подчертавала цели пасажи с червен и син молив.
Не знам кой е, но някакси се срещнахме чрез това конкретно копие на книгата.

И така, малко се отнесох. Ще ми е интересно да споделите какво мислите по въпроса впрочем. :-)
Снимах някои от любимите си страници на Wreck this journal, той все още е новичък и чистичък, но няма да е за дълго! :-)

Balkan Forum for Cummunication

Тук е Бистра Г. с новини и снимки от третия Балкански форум за комуникация в Кавала. :)
Да започна впечатленията си от студентското общежитие. Живеещите в Студ. град могат да се чувстват щастливи. Стаите в Гърция са колкото кибритени кутийки и банята е обща за етажа. Е, вярно гледката, която се разкрива от балкона, е много приятна, но пък вътре си като в гробница. Манджата в студ. стол беше прилична, даже много добра. В това отношение смя няколко хиляди светлинни години назад. По отношение на хигинета - също.
По отношение на организацията /или по-точно липсата на такава/ не мога да кажа много ласкави неща. Нормалното закъснение е 1 час. Слава Богу, техническите проблеми започнаха след нашата презентация, така че с нас всичко си беше тип топ.
Вечерите бяха плътно запълнени от разходки из старата част на Кавала, по крайбрежната улица, кръчми, таверни и дискота. Та да не си мислите, че тия неща само при нас ги има :D Не мога да не спомена плажовете. Такъв разкош! Лежиш си, гледкаш си морето и срещу тебе - остров Тасос. С Инчето не можахме да стигнем до него. Но любезните домакини бяха така добри да ни заведат на близки до Кавала плажове, където можахме да се насладим на фин пясък и кристална /почти/ вода. Кофтито е, че водата е много МНОГО солена. Но се преживява :)
Във Форума участваха делегати от 6 страни, около 60 души общо, може би малко повече:) Студентите представиха чудесни презентации. ТРЯБВА да отбележа, че българската група беше сред най-добре подготвените. Особено интересни материали представиха студентите от университета "Спиру Хару" - Румъния и представителите на Варненския свободен университет.
Знаете, по такива срещи бариерите падат :) В духа на Балканите три дни яли, пили и се веселили дружно, all together. Сега малко photos. Останалите можете да видите на http://www.snimka.bg/album.php?album_id=153813&view=2

класиката в Америка

Американците се плашат от дебелите книги.
Но какво да се прави? - учат се в училище.



Това е част от стелажа с преразказани класики.
Моби Дик, Големите надежди, Великият Гетсби, Гроздовете на гнева, Клетниците, Полет над кукувиче гнездо - всичко това и много повече събрано в петдесет-сто страници. :-)

Шекспир в Америка

Здравейте, колеги!
Чудя се дали някой ще проверява блога лятото, но мисля, че има какво да разкажа, затова все пак смятам да попиша тук. Всички снимки имат по-голям размер, цъкайте смело върху всяка, която ви заинтригува.

Аз съм Бистра и в момента съм в Холивуд, Флорида. Другата седмица заминавам за Ню Йорк, но после се връщам, ще прекарам в Щатите общо два месеца.
На гости съм на приятели, имаме много време за разходки насам-натам и тъй като всички много четем, за по-малко от седмица (откакто съм тук), ходихме в три-четири огромни книжарници.

Днес бяхме в Барнс & Нобъл, една от двете най-големи вериги във Флорида. Проблемът е, че снимането вътре е забранено и все трябва да се крия и да дебна кога наоколо няма хора. :-)



Да ви представя моята приятелка, казва се Милена, ето една снимка от днес.



Тази сутрин Милена ме предупреди да си взема яке, защото в книжарницата било много студено. Прекарахме там общо към 4 часа и на нея й замръзнаха пръстите на краката. :-)
Всъщност неприятна е рязката температурна разлика - навън е към 30-35 градуса при влажност на въздуха 80%, а в книжарницата е около 18 градуса. (Истински температурен шок :-))

Книжарницата, в която бяхме, е огромна. Въобще не успях да разгледам всичко. Освен книги предлагат дискове, тефтерчета, картички, играчки, пъзели, чанти с логото на Барнс & Нобълс и какво ли още не.
Забранено е да се внасят храна и напитки при книгите, но вътре има кафене Старбъкс, където можеш да седнеш и да си занесеш нещо да четеш или разглеждаш.
Вътре пък има диванчета, където можеш да поседнеш (или поспиш спред случая, днес един дядо даже хъркаше с книга на коленете :-)) и спокойно да разгледаш каквото си харесаш.

Тъй като има много интересни неща за разказване, ще се опитам някак да пиша тематични постинги.
Е, вижте заглавието, днес ще става въпрос за Шекспир в Америка.



Това е част от щанда с издания на Шекспир. Има всичко в какви ли не поредици - училищни, луксозни, с меки и твърди корици.

Изненадах се, когато най-горе, на нивото на очите (явно това е най-търсено) видях ето това:



Разтворихме книгите и какво се оказа? Американците явно не разбират английския на Шекспир и имат нужда от двуезично издание с превод. :-)



Голям смях. :-)
Още по-смешно стана, когато в секцията за тинейджъри открихме комикси с пиесите. :-) И то не какви да е комикси, а манга. :-)





Явно обикновеният американец има нужда от помощта на поп културата, за да успее да се докосне до Шекспир.
Хм, странно, а ние го учехме в оригинал в часовете по английска литература. :-)

конкурс за корици

Издателство Penguin е организирало конкурс за корици на книги, само млади дизайнери.
Тук можете да разгледате победителите, много интересни идеи има.

via same old brand new me