27 July 2007

to create is to destroy



Кери Смит е канадска илюстраторка, която живее в САЩ, и има страхотен блог, който горещо ви препоръчвам. Тя е един от най-интересните хора, на които съм попадала, в главата й постоянно се въртят хиляди идеи.
Преди около месец издаде книга - Wreck this journal.
Моето копие пристигна вчера, затова бързам да споделя въодушевлението си! Тази жена е луда и е просто гениална! :-)

Историята на проекта Кери е написала тук, но това, което привлече мен, е отношението към книгата изобщо.

Вчера се върнах от Ню Йорк. Гостувах на приятел, който говори шест езика (а е само на 20! :-)). Из целия му апартамент се въргалят книги на албански, български, френски, испански, английски и френски.
И двамата много четем и си приказвахме дълго за това колко хубаво е книгите да не се пазят. Да бъдат ползвани. Да си подчертаваш, да пишеш бележки отстрани, да мачкаш корицата, да не се тревожиш, когато ги навали дъжда, с една дума - да се избяга от стерилността на книжното тяло.
Защото в думите, а не в страниците, книгата е. Смятам за погрешно на книгите да се гледа като на някакви ценни (драгоценни в някои случаи) предмети, с които да се внимава, не дай си боже нещо да се смачка или повреди. :-)

Преди няколко месеца си купих Чумата на Камю на старо. И толкова се зарадвах, когато я отворих и видях, че човекът, чел я преди мен, си е подчертавала цели пасажи с червен и син молив.
Не знам кой е, но някакси се срещнахме чрез това конкретно копие на книгата.

И така, малко се отнесох. Ще ми е интересно да споделите какво мислите по въпроса впрочем. :-)
Снимах някои от любимите си страници на Wreck this journal, той все още е новичък и чистичък, но няма да е за дълго! :-)




















4 коментара:

Anonymous said...

лелеееееел, като видях книжката и първоначално се зачудих какво е това :D ама тя си е така напечатана - прекрасно и оригинално ;) !

колкото до ползването на книгите - винаги съм мразела намачкани, скъсани, облепени книги! но за мен визията на 1 книга е мн важна - трябва да ми е кеф да я гледам преди да я прочета :// :) от твоя блог за 1 път се замислих, че няма нищо лошо да се подчертава и тн, обаче сигурно няма да успея ахахах :)))

Бистра Георгиева said...

Хъъ, много ми е любопитно от какъв материал е книгата :-) Страшно ме кефи.
Видях преди няколко дни новата книга на Ваня Щерева. http://www.neizvineni.com/
Напечатана е на някаква много странна наквадратена хартия и зашиването е, забележете, спирално :-D
За подчертаването... прилагам го само върху учебници. Помага ми да уча по-лесно. Върху другите книги си лепя листчета и си водя записки на тях. Спрях да подчертавам преди около ... 2 години.
Иначе това "специално" отношение, за което говориш, го имам само към някои книжни тела. Например към една Библия от 1874г. и една поредица фототипни издания от 1933-1936г. А най-хубавите ми книги са минали през толкова много ръце, че и да искам, няма опазване :-D

dro said...

бистра, така чакам да покажеш снимките на журнала, когато го поунищожиш ;)))

идеята на кери е невероятна! толкова простичка всъщност, но кой би си помислил ;)

нямат ли си много от нас кутийки с разни останки: парченце фиба, късче молив, смачкано билетче, пожълтяла снимка, пръстен без камъче ..

;)

Yana said...

Не знам, Бис, аз не мога така с книгите. Направо пощурявам от подбити ръбове, "ушички" на страниците, ако нещо ми харесва, си го преписвам в тефтерче, ама не бих подчертала (освен учебниците ми, те са парад на шарените маркери)... Разбирам те, ама сякаш цялото ми същество се бунтува... чувствам се, сякаш наранявам живо същество...