довиждане!

Ето го и последното и безкрайно дълго отлагано съобщение, което ще се появи в този блог: Тъй като ние вече завършихме, следва това място да бъде затворено. Благодарим на всички, които бяха с нас онлайн и офлайн! Бъдете здрави и не спирайте да четете и да се развивате!

И... запомнете имената ни, ще се виждаме другаде! :-)

казусът Читанка: книгите са, за да ни служат!

Последните няколко дни се начетохме, нагледахме и наслушахме на безкрайно много мнения относно казуса Читанка. Останахме с отворена уста след прессъобщението на ГДБОП, потъркахме невярващо очи след първите материали в медиите, подишахме дълбоко и преброихме до 10 заради откровено лъжливите информации, раздвижихме се, прочетохме два-три закона, посмяхме се на някои издатели, натъжихме се от старческото късогледство на други, подразнихме се, че останалите масово си мълчат все едно нищо не се е случило, попсувахме държавата, размърдахме мозъците си, потърсихме информации и мнения от уж ощетени автори, издатели, преводачи, пописахме, погостувахме в медиите, събрахме се в големи групи, поразсъждавахме, поспорихме, подписахме петиции, осъзнахме, че законите ни все още се намират в 20 век, попитахме се дали има политическа воля и визия за тяхното модернизиране и междувременно ни хрумнаха няколко добри идеи.

Честно казано, намирам за изключително положително цялото раздвижване и обществения дебат, който се води в традиционните и онлайн медии. Моментът вероятно е назрял за промени и дано само има резултат и не се изгуби енергията, която всички усещаме.

Убедихме се, ако някога изобщо сме се съмнявали, че тукашните издатели (или по-скоро „печатари“, както галено ги нарича доц. Милена Цветкова) се интересуват само от едно: дали продават. Това е естествено за всеки бизнес, затова записвайте си добрия опит - вместо да създават по-добри продукти, вместо да търсят нови пазари, неразработени ниши, свежи идеи, вместо да внимават накъде духа вятърът и да мислят поне два хода напред, те са се бетонирали десетилетия назад и завинаги ще реват за чудните години в началото на 90-те, когато са печатали стотици хиляди копия от една книга и българите купували ли, купували. Сега, че това масово са били розови романчета, трилърчета и други помии, издадени по възможно най-непрофесионалния начин, никак не е важно – важното е, че са продавали!

Господа-бизнесмени, и вие, госпожи-бизнесдами, събудете се и погледнете през прозореца - ще се изненадате, навън е 2010 година! Как е възможно денонощно да не мислите как да бъдете адекватни за времето и за клиентите си?! Вие трябва да задоволите тях, а не те – вас! Спомнете си, моля, какво клиентът винаги има, но не и вие!

А, и стига с това авторско право, толкова сте демоде! Повръща ни се вече! Това е голямото бреме за всички ни, защото или ни превръща в престъпници, или ни отнема интелектуалната свобода! Благодаря на доц. Милена Цветкова, че ни напомни за нея – тя е не само на писането, превеждането, издаването, а тя е свобода преди всичко на достъпа до информация и четене! И за вас, уважаеми любители на сирене и други стоки, - дори вие да печелите от едно, нарушавате законите за друго; не че не се стараем, но кой успява да го избегне днес? Как може авторското право на книгите да е толкова драгоценно, а на програмите на личния ви компютър – не?! Никакво право не е да настоявате само за правото, от което се облагодетелствате – вече излязоха информации как плащате на авторите, преводачите, редакторите, които лицемерно „защитавате“; а какво ще кажете – защо в съответното каре не изписвате в какъв тираж излизат книгите, въобще – защо книгоиздаването вече 20 години е в сивата икономика и колко точно право е това? Авторското право е един голям проблем, който светът трябва да разреши, като за целта е необходимо първо много добре да помисли; затова междувременно по-добре издайте нещо на Лорънс Лесиг например или поне се запознайте с идеите на свободната култура. (Ако сте твърде унесени в спомени за чудното начало на 90-те, отделете поне 20 минути за TED лекцията на Лесиг от 2007.)

Всички биха искали да правят/ пестят (още) повече пари, в това няма съмнение. Обаче каквато и позиция да заемаме в този казус – на автори, преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, печатари, издатели, литературни агенти, правоносители, студенти, преподаватели, учени, книжари, библиотекари, критици, юристи, политици, членове на организации, читатели, граждани – не бива да забравяме, че всички ние сме преди всичко хора! И у всички нас гори огънят на знанието, на търсенето, на еволюцията и това е хиляди пъти по-важно от всичките пари на света!

Сигурна съм, че г-н Тодоров, председателят на АБК, в момента нещо го човърка – той всъщност знае, че Ботев не е писал за пари. Нито Ницше, нито Айнщайн, нито Ганди, нито Паисий, нито който и да било, когото си струва да чуем. Има автори, които пишат по две книги годишно и действително го правят за пари, но... без тях спокойно можем да минем.

Да живеят библиотеките! Класически и уеббазирани – да живеят! Откакто има писано слово, те са тези, които гарантират интелектуалната ни свобода! Кой е казал, че за да четем, трябва да плащаме?! Какво правят традиционните библиотеки – със собствени или държавни средства купуват едно копие от книгата и го предоставят за заемане, ксерокопиране и четене! Според мен точно това прави и Читанката, само дето, казахме, законите ни са писани за 20 век. Ако има държава, която да плаща Public Lending Rights, съгласни сме – искаме България да се грижи за книжнината (тази дума, между другото, г-н Тодоров и колегите му от АБК редовно я използват по конференции, кръгли маси, в публични изказвания и особено, когато искат някой министър да им даде пари, та в случая ми се вижда уместна). Разбрах, че все пак има и издатели-членове на АБК, които знаят, че електронните версии на книгите само стимулират продажбата на хартиените, което е много положително, но за мен е и много интересно - не се ли чувстват те длъжни да споделят своето знание с други издатели и с обществеността, както и - хм - нямат ли желание да го приложат на практика - ей така, заради експеримента?

Всъщност проблемът с късогледите издатели идва от това, че реално (почти) всички действащи от тях са станали такива случайно – те не са учили за това специално, не са имали времето да наблюдават медията в еволюцията й, не са прозрели същността й, не са изследвали читателите и четенето, не са имали възможността да погледнат общата картинка, да разберат как работи системата и какво стои в центъра й – а там стои човекът, който е един Бог в развитие; медиите са негови екстензии и се развиват заедно с него, за да му служат! Няма как да има развитие обаче, ако сме се бетонирали в 90-те, в 1709 (година, считана за начало на авторското право), в 16 век (когато масово навлиза печатната преса) или въобще в която и да е друга епоха. Човекът е на милиони години!

Завършвам с конкретния казус Читанка, която, разбира се, веднага се появи отново онлайн, защото хората, които работят с идеална цел не могат без дело и решение на съда да оставят труда си; припомням думите на проф. Нели Огнянова, която лаконично отбеляза: „Вижда се, бизнес интересите са едно, а общественият интерес от достъпно цифрово съдържание - друго. Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката.“

средновековно рицарско поведение в 21 век

От вчера насам животът (ми) стана с една идея по-интересен след показната, но импотентна операция на Рицаря на книгата Явор Колев (ГДБОП) срещу оналайн библиотеката Читанка.

Съветвам ви да търсите информация по случая не от конвенционалните медии, които - за съжаление - не правят разлика между книжарница и библиотека, комерсиален и некомерсиален проект, а от далеч по-адекватните блогъри - например вижте материала на Григор Гачев в e-vestnik. Темата е дълга и мъчителна, но докато издателите масово продължават да живеят в 20 век, така ще бъде.

Сега нека чуем какво има да каже по въпроса човек, който има капацитет и знания и може да си позволи да гледа от малко по-високо; човек който не забравя, че интелектуалната свобода е не само на писането, превеждането, издаването, а преди всичко на достъпа до информация и четенето! С позволение лично от доц. Милена Цветкова публикувам статията й от днес, излязла първо в Литернет.

ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ

доц. д-р Милена Цветкова, преподавател по „Теория на четенето” във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет

По повод операцията по „пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, проведена на 22 юни 2010 г. от служителите на ГДБОП.

Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на "права" и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.

Твърде шизофренично е да се блокира достъпа до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото” четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата.

Авторското право е идеално право и затова – неунищожимо. Но никой не е сам автор "на коня" – и той е чел, слушал, черпил идеи, копирал, имитирал или крал от други. "Автор" е само Първият, но кой е той е друг въпрос. Както напомня Марк Твен, само Адам е бил щастливец, защото е знаел, че всичко, което казва, го казва пръв. И нещо много важно – знанието и информацията априори са безплатни! Платени стават, когато планетата е превзета от икономиката, пазара и парите. Това е истината за цялата ни писмена цивилизация.

Автор съм на 9 книги, на около 200 статии и на неизмерим брой страници с непубликувани актуални лекции, които разпространявам на всички мои студенти. Но съм лобист на Читателя! Той е господарят в полето на писменото знание и книгата. Той е клиентът, той е платецът. Той е оценителят и съдникът. Той е отмъстителят. Той може да издигне даден издател или преводач, автор или книга на пиедестал. У него е и властта да го унищожи и подложи на забрава.

***

Водещата причина за провеждане на полицейски акции срещу виртуални читални и библиотеки под натиска на меркантилни източници е прозрачна и отчайваща. А тя е надопустимо за ХХІ век непознаване на промененият читател.

Промененият читател иска книгите да са безплатни. Той вече е продукт на “културата на безплатността” и се надява и у нас някой да повярва на американския опит, че комерсиалният потенциал на безплатната книга, публикувана първо в Интернет, а после и на хартия, вече срещу заплащане, е невероятен. Не само според младия читател консумацията на писано слово се брои за безплатна операция, а само складиращите хора и инстутиции калкулират четенето като инвестиция (макар че съвсем нямат точно него предвид). Любопитно е разсъждението специалистът по четенето Жан-Франсоа Барбие-Буве върху "културата на безплатността" като заплаха за писаното слово. Независимо, че признава, че "психологичната" цена на книгата (това, което сме готови да платим, за да я имаме) намалява, интернет по неконтролируем начин заразява с вируса на безплатността цялата култура на складирането, чиято основа са печатните медии. Книгата изглежда скъпа, разбирано не абсолютно (обективно цената на книгите еволюира по-бавно от поскъпването на живота), а в сравнение с другите носители на информация, които все повече зависят от "култура на безплатността". Тревогата на френския изследовател е свързана със „самотата” на книгата в пространство, в което се плаща за оборудването, а не за употребата му; за носителят, а не за посланието; за достъпа, но не и за съдържанието. Икономическият модел на книгата и печата при положение, че скоро изцяло ще преминат в ко-виртуалност, трудно би направил изключение.

Жреците на издателската индустрия едва ли още дълго ще си вярват, че книгата ще продължи да ги храни като „островче на реална стойност” в една империя от ентропиращи цени и безплатност. Медиаиндустрията побърза да отговори и на този читателски каприз – с безплатни вестници и списания, с книги-подаръци, вложени в прес-пакети, и с палитра от крос-медийни вълшебства. Правителствата в Канада или Франция безрезервно финансират раздаването на безплатни книги, било като PR акции, или като инструмент за провокиране на четенето изобщо. Промененият читател дори сам свикна да си помага в този каприз – като създаде и мултиплицира движението за безплатно четене Bookcrossing. Продукт на тази актуална претенция са и инициативите за безплатно четене в неформални мрежи Bookboxes, Bookrings, Bookrays. Алтернативното контракултурно движение на буккросърите призовава участниците към “споделяне” (операция от културата на безплатността) на наличните си четива с други хора. Именно по този начин, убеден е промененият читател, една книга може да се реализира като медия, като концепция, като мислене – сред повече хора, независимо от платежоспособността им. А не като част от домашния интериор, като престижна вещ в офиса, като архивна единица в библиотеката или като предмет на стоково-парични отношения.

***

Но, дълбоката причина за блокирането на достъпа до четива е страхът от четящия и начетения човек. Изпълнителите на подобни акции изобщо не я осъзнават. Но те не са виновни. Изпълняват си дълга в поредния култ към правосъдието и сляпо принасят жертви пред идола на скъперниците и меркантилистите.

Първо, четенето е асоциална дейност, извършва се усамотено, реализира се невидимо (в черепната кутия) и поради това е неконтролируемо. Читателят е почти невидим и за какъвто и да е социологически поглед поради обстоятелството, че задълбоченото пълноценно четене е процес на самообщуване. А комфортната среда за самообщуването е «социалната изолация».

На всичко отгоре четенето представлява загуба на социално време и на интелектуална енергия на обществото, следователно е социално неефективно. В доклада на ЮНЕСКО за Международната година на книгата през 1972 г. се установи, че за Третия свят четенето все още се смята за срамно, престъпно и укорително действие. Африканската общност осъжда акта на индивидуалното четене, отделянето на човек с книга в ръка от непосредствено обкръжаващата го група се разглежда като подозрително и се усеща като заплаха за целостта. Едва ли не четенето насаме е грях, подобен на онанизма. Днес и в най-либералните общества съществува аналогичен страх. Просто четящият човек е загубен за хищните манипулатори от външната среда.

Оттук произтича и третият повод за страх и прикрита ненавист към читателите: четенето е безотказен филтър срещу риторични и аудиовизуални манипулации. В дейността четене индивидът има време да култивира и упражнява своето критично отношение, да оперира с информацията деструктивно, да прави дисекция на мненията, да сравнява, съпоставя, разобличава.

Четвърто, четенето е подривна дейност. Подривна за стереотипите и властта, за всички познати и непознати тоталитарни концепции умствена практика. Четящият култивира у себе си склонност към противодействие, анархизъм, самочувствие, оптимизъм и информационно превъзходство.

Човек чете, не само за да е различен от другите, не само, за да е оригинален, да е винаги над тях. Той чете, за да преодолее границите на тълпите, формирани пред телевизионните екрани, за да разцепи единодушието в масата, да разкъса едновременността и преходността на телевизионното предаване, веднъж завинаги оставащо в миналото. Четенето е и най-доброто средство за отклоняване на стандартизацията и вулгаризирането – все клонящи към тълпизма – свойствени на нашия високо технологизиран век. Както книгата, така и четенето носят високата културна отговорност да не позволяват, под напора на омасовяване и унификации, масовите комуникации да служат на индивидуалния суверенитет контраадаптивно и антиманипулативно. А това са отново неотменни функции на четенето като „опасен” умствен процес.

И пето, на този свят единствено четящият човек притежава капацитет да променя – себе си, средата си, държавата, света. Който е запознат с неврофизиологията на четенето знае, че читателят развива не толкова „сивото си вещество”, колкото неговата обвивка – мозъчната кора, т.е. самоосвобождава се от животинската зависимост, от генетично предопределени и дресирани в общност (стадо) модели на поведение. Така както мозъкът му еволюира отвътре навън, така и личността на читателя (вече променен след като току-що е отметнал поредната страница) развива и променя средата си отвътре навън – абсолютно децентрализирано, неподозирано и невидимо за „стражите от кулата”, изненадващо – някъде от недрата, настрани и нагоре – като от епицентър на земетръс. Читателите са недолюбвани и опасни и защото променят мнението си (само кравата не мени мнението си, защото не получава информация). И следователно осъществяват дъмпинг на официалните тези и мнения.

Ако светът трябва да остане такъв, какъвто е сега, читателите са най-опасните същества. Арестувайте ни всичките.

И пак ще забравите най-важният играч – книгата.

Книгата е много хитра медия – не търпи препятствия, окови и ограничения. Заредена е с пробивната сила на светлината. Особено, когато е търсена.

22.06.2010 г.

как четем и горим постхартиени книги

Когато влезе в стаята, размахах айпода, на който четях, и извиках развънувано: "О, господи, трябва да прочетеш тази книга!". Той, разбира се, видя само една малка метална джаджа, разсмя се и ми показа комикс от xkcd:

iPhone x Book = PhoneBook

Японско, разбира се.

пингвино-центрични

Их, как ме разсмя Ейми Флейшър с участието си в проекта Penguin на 75!

Стефани Посавек

Отдавна си бях набелязала няколко поредици със страхотни корици, които да ви представя, но все отлагах. До днес, когато случайно разбрах, че всички те имат един и същи автор! И то не кой да е, ами дизайнерът на корицата на първата книга на любимия на всички Скот Шуман a.k.a The Sartorealist!

Става дума за Стефани Посавек, родена през 1981 в щата Колорадо, където завършва бакалавърска степен. Магистърска получава в Лондон, където се мести окончателно през 2004. Тя се занимава с графичен дизайн и проектите, качени на сайта й, са доста, доста любопитни. Обърнете специално внимание на секцията за корици, всичките за Пингуин, където са сериите:

- Оскар Уайлд (илюстрациите са на Лизолет Уаткинс)
- трилогията за Третия Райх на Ричард Джей Еванс
- биографиите на холивудски звезди (любимите ми!)

23 април - Световен ден на книгата

10 начина да усетите празника:

1. Без никакво прекъсване, дори за ходене до тоалетната, през целия ден носете книга в ръка;
2. Организирайте домашно/ офис четене;
3. Откраднете книга;
4. Направете топ 5 на най-гнусните книги, които сте чели;
5. Отделете половин час, за да разгледате домашната си библиотека;
6. Обадете се на трима приятели само за да им честитите празника;
7. Избройте романите, които наистина са ви впечатлили като малки;
8. Напишете писмо/ фейсбук съобщение на любимия си писател/ издател/ преводач/ друг и му кажете колко високо цените неговата работа;
9. Помислете какво физическо или емоционално неудобство са ви създали книгите в някой момент от живота ви;
10. Измислете 10 неща, които можете да направите с една книга освен да я прочетете.

професионален блог за съвременен български език

В гимназията бях едно от онези деца, които въпреки че не си падат много по училището и внимаването в час, обичат занятията по български, умират си да правят тестове, да изкарват шестици и да коментират задълбочено с приятелите си този или онзи езиков въпрос. Точно в тези времена ме върна чудният блог на Павлина Върбанова. Осъзнах колко много са ми липсвали този тип разговори и жадно изчетох всичките й публикации, които са преди всичко насочени към езикознанието - граматика, морфология, пунктуация, лексика...

Павлина е филолог, от години работи като езиков редактор и коректор, а научните й интереси са в сферата на старобългаристиката и историята на българския език.

Тя е всичко, което можем да очакваме от един филолог - умна, забавна, умерена, изтънчена, начетена, внимателна, задълбочена и много повече! Езиковите норми и правила познава отлично, често се допитва до различни речници и граматики, но от друга страна провокира и търси да чуе гласа на своето (и нашето) собствено езиково чувство! Така се оказва, че някои от "старите" правила днес вече тежат, пречат или просто са демодирани и не отговарят на реалността (вижте например публикациите за рода на думата аташе или кавичките).

За тези, които се интересуват от езика, блогът на Павлина е истинско удоволствие и провокация! Ако нещо ви човърка, задайте й въпрос, тя обича! :-)

по корицата посрещат #2

Така си е - корицата има немалка роля в живота на една книга - тя привлича, отблъсква, намеква, събужда любопитството, допълва текста, провокира, дразни. Понякога е ужасно красива!

Мина доста време от първата серия, време e за втора:

Дизайн: Катерин Касалино

Дизайн: Кемадура

Арт директор: Маги Пайет, дизайн: Оливър Мъндей, фотография: Рамел Рос

Дизайн: Родриго Корал

Дизайн: Грег Кюлик

Дизайн: Дейвид Гий

Дизайн: Джон Гал

Арт директор: Меган Уилсън, фотография: Dorothy Wilding

Дизайн: Айзък Тобин

Дизайн: Айзък Тобин

Дизайн: Марк Абрамс

Арт директор: Пол Бъкли, илюстрация: Кен Гардуно