MacBook + Book = BookBook

Компанията Twelve South е не просто Mac friendly, тя е Mac only. И както повечето Apple-потребители, хората зад нея са толкова обсебени от Кралицата Ябълка, че стават леко комични.

Компанията забравя да се представи - откъде е, кой е основал, кой я притежава, кой прави дизайна - важно е друго: We are here to please the true Mac fan because the best computers in the world deserve the best accessories in the world. That’s what we intend to do.

Twelve South смята да създава по 12 (доста оригинално) must-have Mac-аксесоара годишно и този горе е най-новият, излязъл официално само преди два дни. BookBook е кожен калъф, имитиращ старинна книга, том XXII (още по-оригинално). А всъщност самото устройство на всеки лаптоп имитира книга - две корици предпазват нежните страници. Като мида. В случая тавтологията е не само на езиково, но и на идейно ниво.

via swiss-miss

в София ще се говори за Вирджиния Улф

Канех се да напиша един по-голям текст за Вирджиния Улф, но явно ще остане за по-нататък. Във всеки случай за мен тя е една доста интересна личност, затова се радвам на двете събития, които издателство Унискорп организира в близките дни и смятам да ги посетя.

Първото е утре, 20 януари, в Британския съвет от 6.30pm. Знаменитата преводачка Иглика Василева и редакторката Весела Кацарова ще представят двата най-скоро излезли у нас романа на британската писателка - Вълните и Годините. След това ще бъде прожектиран филма Часовете по романа на Майкъл Кънингам.

Следващата седмица пък, на 28 януари, от 7pm в Софийска градска художествена галерия ще има една доста интересна дискусия около "явлението Вирджния Улф". Участие в нея ще вземат някои от най-значимите съвременни български писателки като Елена Алексиева, Виргиния Захариева, Кристин Димитрова, Теодора Димова.

Ето и официалната покана:

Кутси и неговият Позор

фото

Изглежда Дж. М. Кутси е доста особен човек - фин, премерен, дълбок и все пак - някак противоречив. Свързан е тясно с езика - той е лингвист, който пише романи, есета, литературна критика и превежда от нидерландски и африкаанс. Има над 15 книги.

Роден е през 1940 в Република Южна Африка в африканерско семейство - баща му е адвокат, държавен служител и фермер, а майка му е учителка. Вкъщи се говори на английски.

Днес в РЮА има 11 официални езика! Някои смятат това за изключително демократично, тъй като държавата е една от най-богатите в Африка в етническо отношение, но Кутси отказва да пише на африкаанс, защото световната литература се пише на световен език! Въпреки високите тиражи, литературните награди и всепризнатия успех, сънародниците му не го харесват особено. Това често се случва с "неудобните" писатели, които изваждат мръсните ризи на страните си пред очите на всички - мислете за Орхан Памук и Салман Рушди например.

А РЮА има - нека си го кажем - ужасяваща история. Доста прочетох по темата, доста се разстроих, както обикновено се случва, когато чета за делата на великата бяла раса, която съвсем сериозно смята, че целият свят й принадлежи. Ще разкажа накратко за апартейда в РЮА, а за повече инфо ще ви насоча насам и натам (на английски и български).

Въпросният апартейд представлява политика и правна система, въведена и поддържана от правителството на бялото малцинство в периода 1948-1990. Всичко, разбира се, е започнало далеч по-рано - още през втората половина на 17 век - със самата поява на белите. Историята е дълга, но с течение на времето нашите хора постигат следното: класифицират населението (което, както казах, е изключително пъстро, тоест няма само бели и черни, а най-различни цветове на кожата; това затруднява класифицирането и налага въвеждането на паспорти, които всеки е длъжен да носи по всяко време); отделят местата, където живеят бели и небели (създават т. нар. "резервати", където насилствено депортират небелите (към 1959 75% от населението живее на 13% от територията на страната)); осигуряват избирателно право само на себе си; грижат се преди всичко за собственото си здравеопазване (един лекар обслужва средно 330 бели и 91'000 небели!); подобно е положението и с образованието и "възпитанието" (защото небелите трябва да си знаят мястото); достъпът до работни места също не е равен, както и заплащането; политическата дискриминация засяга дори сферата на интимния живот - каквато и да било връзка между бели и небели се преследва от закона.
Накратко - няколко века 15% от населението управлява и експлоатира останалите 85%.

Всичко това приключва, когато през 1990 президентът Фредерик де Клерк започва преговори за прекратяване на апартейда, които дават плодове едва през 1994, когато на първите истински демократични избори народът на РЮА избира Нелсън Мендела (с партията Африкански национален конгрес). Мендела и де Клерк получават Нобелова награда за мир през 1993.

Разказвам всичко това, защото действието в романа на Кутси, за който ще стане дума, се развива в постапартейдна РЮА, пък и всичко това несъмнено е формирало Кутси като човек и автор.

Да, той пише за страната си, но още през 1971 иска американско гражданство. Не го получава заради участието си в протести срещу войната във Виетнам, но десетилетия по-късно - през 2006 - става австралийски гражданин.

Да, той работи преди всичко с езика, но избягва да дава интервюта, защото има навика да търси пълнота и съвършенство в изказванията си, а в жанра на интервюто за това просто няма време. Единственото видео интервю, които намерих, затова пък цели 80 минути, започва именно с това уточнение. То е направено от Вин Кайзер през 2000, гледайте тук.

В интервюто той изглежда доста особен - говори аадски бавно, много внимателно подбира всяка дума, отклонява въпросите, които изискват по-задълбочено обмисляне. Неговата сила е в писането и той го знае. Избягва светските изяви. За личността му се носят легенди. Писателят Райън Малън казва: "Кутси е човек с почти маймунска самодисциплина. Той не пие, не пуши, не яде месо. Кара колело на огромни разстояния, за да поддържа форма, прекарва поне един час в писане, седем дни в седмицата. Човек, който е работил с него цяло десетилетие, твърди, че го е виждал да се смее само веднъж. Един познат е бил на няколко вечеринки, на които Кутси не е обелил нито една дума."

Да, той избягва публичните мероприятия и дори не ходи лично да получава спечелените наградите. Той е първият в историята с два Букъра, миналата година за малко да бъде и първият с три. Едно от малкото изключения направи за Нобела през 2003. И не само, че го прие лично, ами прочете една страхотна история!

Да, той принципно не дава интервюта и не подписва книги, но през 2005 помага за основаването на нестопанската издателска къща Oak Tree Fine Press, която предлага ръчно направени и подписани книги в ограничени серии на световно известни автори, като средствата от продажбите отиват при африкански организации, които се занимават с децата, жертви на ХИВ/ СПИН кризата в страните.

Последно нека кажа няколко думи и за това какво е завършил и с какво се занимава Кутси, че ревюто на книгата отиде доста назад. Двете си бакалавърски степени получава в Университета на Кейп Таун - Изкуства и английски и Изкуства и математика. От същия университет дистанционно получава и магистърската си степен, тъй като по това време живее във Великобритания. Докторската си степен по лингвистика получава от Университета в Тексас. После преподава в Университета в Бълфало, Ню Йорк. По това време започва да пише първия си роман Dusklands и кандидатства за американско гражданство. Не го получава и се връща в университета в Кейп Таун, където преподава английска литература и става професор. През 2002 се мести в Университета в Аделейд, Австралия. За гражданството казах - 2006.


Стигнахме най-после и до целта на този текст - романът Позор, за който Кутси получава втория си Букър (1999). Историята ще щрихирам съвсем леко, защото все пак тя си има своите изненади и обрати, а си струва да ги преживеете сами. Действието се развива в Република Южна Африка, точно след края на описания по-горе апартейд - белите и небелите уж вече са равни, но всъщност не са. Това е обичайно в подобни случаи - по-ниско стоящата група накланя везните в своя полза, уж търсейки равноправие. Вижте например негрите в САЩ, феминистиките или гейовете. Главният герой на романа се казва Дейвид Лури. Донякъде прилича на автора си - той е 50-годишен професор по литература в университета в Кейп Таун, разведен (също като Кутси) и доста обича жените, да го кажа така. Още в първите 50 страници той успява да спи с една своя студентка, която май не е особено съгласна, след което тя повдига обвинение и Лури се вижда принуден да напусне университета. Заминава за провинцията, където трийсетинагодишната му дъщеря Люси има ферма. Тя е лесбийка и откакто партньорката й я е напуснала, живее сама в пущинака, заобиколена предимно от черни. И така - професор от университет попада на село и се връща във времената, когато обществените въпроси все още не съществуват; всичко, което се случва някому, си остава в сферата на частното и той има право да го запази само за себе си. Толкова от мен, какво се случва нататък, ще разберете, ако прочетете книгата.

Когато я завърших, изпаднах в ужасно състояние. Чувствах се някак... победена. За целта на настоящия текст гледах и екранизацията. Абсолютно същото усещане - вътрешна тишина, яд и безсилие. Джон Малкович е идеален за ролята на Лури, по-добър от него няма. Но и филмът, и романът са съвсем откровено гадни.

На книгата много би й отивало повествованието да се води от първо лице. Приятна изненада е, че Кутси е избрал не най-очевидното решение. Сега не знаем всичко. Остава ни да се чудим. Да, може би точно това е най-ценното - романът е пълен с опозиции: желание vs. разсъдък; град vs. село; бели vs. черни; избор vs. живот по течението; добри помисли vs. реална оценка на ситуацията. Накрая всичко винаги опира до това - ще направиш ли нещо или не.

Всъщност в книгата липсва какъвто и да било поглед върху това какъв е Смисълът. Не, героите на Кутси не са философи - те действат. Понякога без да мислят, а понякога въпреки това, че мислят. Стилът също е много ясен и стегнат. Рядко има изречение с повече от десет думи и в това отношение напомня на Хемингуей. Донякъде краткият изказ ни кара да мислим, че решенията също са прости. Между това да или не стои читателят, който наблюдава как постъпват другите. Разбира чудесно защо действат така, емпатията е толкова лесна на хартия, но всъщност не спира да се чуди как той самият би постъпил в тези брутални ситуации. Да, брутални, просто немислими и все пак - в рамките на книгата - почти нормални.

Професор Лури е човек дълбоко егоцентричен - важни са неговите желания, околните са второстепенни герои в пиесата, наречена негов живот. Като го четеш, е грозно и отблъскващо, но си даваш сметка, че понякога и ти го правиш. Виждаш се като в огледало. Което може би е смисълът на литературата.

И така - Кутси ме заинтригува като автор, защото има какво да каже и какво да попита. Следваща в списъка ми е Life and Times of Michael K.

през очите на тони улф

Наскоро една от любимите ми майки ме изненада с няколко прекрасни книжки от моето детство. Спомняте ли си поредицата на издателство Гема от първата половина на 90те? Тънки книжки с приказки на Шарл Перо, Братя Грим, Шехеразада, Андерсен, руски народни, няколко преразказани басни на Лафонтен и още. Авторите на текста и илюстрациите са няколко, но сега съвсем конкретно искам да ви покажа милите идеалистични картинки на Тони Улф, които - вярвам - правят децата по-добри.

Както подобава на всяка книжка с приказки, и тези започват с Имало едно време...


Имало зайци, вълци, принцеси, джуджета, котараци, ловци, лисици, козлета, мишлета, моряци, лястовички, жаби, вещици, войници, джинове, великани, султани, къртици, слонове, рибари, маймуни, зверове...

Приказки и мили, и умни. Чудесно разказани. А ако не ти се чете - о, има толкова много за разглеждане!

добър ден, аз съм 4Publishing

Честито Рождество на всички читатели и колеги! Живи и здрави да сме, пожелавам, повече да мислим и още повече да действаме!

На блога добре му дойде тази почивка, но вече е време да се върнем към регулярното му обновяване. Намислила съм много неща, но за да затворя темата за списанието, нека покажа няколко снимки от представянето му.

Официалната премиера беше на четвъртия Медиен панаир, организиран традиционно във Факултета по журналистика от фондация За ново партньорство в журналистиката и агенция PRoPR. Презентираха и се червиха Ивелина Тинкова и Бистра Иванова:

4Publishing - студентското списание за издателския бизнес

View more presentations from MediaFair2009.

Второто представяне беше на XXVIII-ия Софийски международен панаир на книгата в НДК. Този път - малко по-сериозно - презентираха Бистра Иванова и Елица Иванова:

4Publishing NDK Presentation

View more presentations from bistra ivanova.

Освен това отговорните редактори Бистра Иванова и Ивелина Тенева гостуваха в предаването Книги завинаги по Алма Матер Класик ФМ с Гриша Атанасов и Петко Тодоров, където също разказаха това-онова.

Радваме се, че и на двете представяния имаше наистина много хора, дошли специално да ни чуят и поздравят. На тях и на всички останали - благодарим за интереса, разгласата и обратната връзка!

първи брой на 4Publishing

4Publishing е професионално списание за издателски бизнес, създавано с некомерсиална цел веднъж годишно от студентите по Книгоиздаване от Факултета по журналистика на Софийския университет. Първият му брой излиза през декември 2009 по идея на проф. Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката, и студентите от Книгоиздаване, випуск 2010.

Ние поставяме началото и се надяваме проектът да бъде поет от следващият випуск от нашата специалност, като по този начин искаме да покажем, че знаем и можем не само на теория, а успяваме да създадем сами един стойностен медиен продукт, с който да заявим мястото си в издателския свят.

Личния разказ за създаването на проекта може да прочетете тук, а сега искаме отново да благодарим на всички хора и фирми, които повярваха в нас и ни подкрепиха: д-р Ангел Манчев от Мобилис, Галина Цонова от Булгед, Георги Александров от Егмонт България, Йордан Антов от БАРД, Николай Илиев от Web Success, Петър Ванчев от Store.bg и Теодора Атанасова от Tea Design.

Точно сега, в реално време, тече представянето на списанието във Факултета по журналистика в рамките на Медийния панаир. Едновременно с хартиената премиера правим и електронна - според избрания от нас лиценз имате възможност свободно да копирате и разпространявате първия ни брой.

4Publishing, брой 1, декември 2009 - пълна версия (pdf)
4Publishing, брой 1, декември 2009 - "лека" версия за електронни четци (txt)


Приятно четене!

за 4Publishing

Ахой! Наложи се временно да изоставим блога, защото този месец беше изключително натоварен и приоритетите ни бяха други. Няма да мълчим повече - тези дни ще разказваме защо спяхме по 3-4 часа на нощ и защо постоянно бяхме на линия в скайпа.

Въпреки че се стараехме да пазим тайна, то се чу оттук-оттам - работехме усилено по нашия първи издателски проект. Става дума за неголямо и леко скучновато професионално списание с фокус издателската дейност в България и по света. След много спорове и сръдни, решихме да го кръстим 4Publishing.

Идеята за това списание дойде от професор Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката в нашия факултет, за което сърдечно й благодарим. Замислено като алтернатива на обичайните изпити (в случая Икономика на книгоиздаването), за нас то се превърна в нещо наистина вълнуващо!

Цяло списание за нещата, които ни интересуват! Съвсем наше, йе йе йе!

Е, голямата свобода, както знаем, означава и голяма отговорност, затова скоро дойдоха и първите моменти, в които никак не ни беше весело. Цялостната система на образованието в България никога не е била насочена към практическата дейност и затова се наложи да се учим в движение. Ние не знаехме как се оформя макро редакторска политика, как се определят теми за статии, как се проучват дадени въпроси, как се правят интервюта, как се редактират текстове, как се набират средства за отпечатване, как се контактува с печатница, как се снима корица, как се странира и сглобява списание, как се прави лого, как се осигурява логистика, как се получава ISSN, как се координира цялото това нещо и - може би най-важният ни урок - как се работи в екип!

4Publishing се издава веднъж годишно с некомерсиална цел. С първия брой от декември 2009 ние поставяме началото, като се надяваме проектът да бъде продължен от всеки следващ випуск от нашата специалност. Така студентите ще могат да създадат свой собствен издателски продукт, още преди да са се дипломирали. По този начин, надяваме се, издателите ще престанат да гледат на нас като на книжни мишки, които могат и знаят всичко само на теория, а дори ще успеем да ги впечатлим. Все пак - очертава се в близките години да работим заедно, нали така?

Още повече - издателският бранш има нужда от такова списание! Не мога да гадая колко точно генерални директори четат Publishers Weekly да речем, но наблюдавайки медийната среда в България, ми се струва, че някои от тях определено трябва да си сверят часовниците. Нашето списание - с текстовете си в ресори Свят, Тенденции, България, Маркетинг, Блогосфера и Още - е опит да повдигнем определени въпроси. Полза ще имат всички, повярвайте ми.

Хартиените копия на първия брой са 150. Те ще бъдат подарени на всички участници в проекта, на някои по-големи библиотеки в София и страната, както и на хората, които активно се интересуват от издателски бизнес - автори, редактори, преводачи, литературни агенции, преподаватели, студенти, издатели, студиа за предпечат, печатници и книготърговци. За всички останали има две електронни версии - едната е пълна, а другата - пригодена за електронни четци и смартфони. Лицензът, под който списанието се разпространява, е свободен - тоест то може да бъде копирано, изпращано, разпечатвано и споделяно. Стига - разбира се - трудът на авторите да бъде уважен и да си остане само техен.

Като стана дума - включиха се 16 от всичките ни 22-ма колеги плюс трима от любимите ни преподаватели. Екипите бяха няколко и се занимаваха с писане, редактиране, набиране на средства, страниране и дизайн, връзки с печатницата и общо координиране. Имената на всички ще прочетете, когато броят излезе официално, а сега ми се иска да благодаря специално на хората и фирмите, които ни приеха сериозно и ни подкрепиха - това са д-р Ангел Манчев от Мобилис, Галина Цонева от Булгед, Георги Александров от Егмонт България, Йордан Антов от БАРД, Петър Ванчев от Store.bg, Николай Илиев от Web Success, Теодора Атанасова от Tea Design, както и на доц. Алберт Бенбасат, д-р Васил Загоров, доц. Веселина Вълканова, доц. Милена Цветкова.

Това беше дотук - разгласата тепърва предстои и с този пост поставяме началото! Тази седмица ни очакват две представяния, на първото от които с радост ви каним:

2 декември, 12 часа в зала 13 на Факултета по журналистика в рамките на Четвъртия медиен панаир.

Добре сте ни дошли!

ъпдейти

Този уикенд неочаквано се озовах в Ниш и както се разхождах край река Нишава, попаднах на билборд на Белградския панаир на книгата, който се провежда тази седмица (26.10-01.11). "Аа, ама аз ще ходя там," зарадвах се и го снимах, "за да се гмурна в морето от книги!"

Всъщност не сме споменавали за това, но с няколко колеги и двама доценти спечелихме един проект и преди няколко месеца посетихме Солунския панаир. Каква е целта на тези пътувания (освен да си купувам хубави книжки) - ще ви разкажем малко по-натам.

Сега работим усилено по един друг проект, първи по рода си в България, за който се надяваме да стане готин. Скоро ще пишем повече. Сега сме твърде заети да действаме и да се радваме, че случваме смислени неща!

лесен шрифт

Да създадеш нов собствен шрифт всъщност не било чак толкова трудно. Дори без графични програми - само е нужно желание и някое друго пакетче чай, например:)

Хърватският художник и дизайнер Владимир Концар има доста идейки, които да ни вдъхновят:)

BeerCaps Type

Green Leaves Type

Soil Type

via beatiful life

момичето, книжката и късното лято

Зачетох тази книжка в един от студените дни на късното лято. Излизахме си само двете да се печем на някоя слънчева пейка и да храним врабчетата с трохички.

Тя е малко джобно издание от 1987 - годината, в която съм се родила и аз. С пожълтели от времето страници. Пожълтели като първите листа, мислех си тогава. И малки картинки в началото на всяка глава.


Намерихме се в една сладуранска секъндхенд книжарничка във Флорида, собственост на две много мили дами на средна възраст. Изглежда продаваха книгите, които самите те харесват. Черпеха клиентите със сладки и си умираха да обсъждат с тях това-онова и да им препоръчват по нещо.
На следващата страница се намира едно от най-милите посвещения на света. Прииска ми се да бях Луси.